вторник, 23 май 2017 г.

Вицове, май 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


Когато бях малък, баба ме заведе на обяд в ресторант - градина. Заваля дъжд.
Трябваха ми три часа да си доям супата...

***

Две блондинки се качват на автобус. Едната пита шофьора:
– Господине, мога ли с този автобус да стигна до железопътната гара?
– Не! – отговаря шофьорът.
– А аз? – пита другата...

***

- Добър вечер. Трябва ми добър, проверен електротехник.
- Всеки жив електротехник, автоматически се смята за добър и проверен.

***

Блондинка шофира и споделя на приятелката си до нея:
— Ама тва мъжете изобщо не могат да карат. Виж го тоя отпред никаква дистанция не спазва...

***

Как да обясниш на хората,
че Средновековието отмина и да четеш книги не крие опасност за живота?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

понеделник, 22 май 2017 г.

Pod igoto - вече и на шльокавица

Издателство „Жанет 45" отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото" на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се - не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45" преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45" обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото" не е случаен - през 2009 година в „Голямото четене" българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.


Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си", посочват от издателството.

Нова република съди Горанов за КТБ

Министърът на финансите Владислав Горанов да се отчете по процеса на осребряване имуществото на КТБ искат бившите депутати от Нова република и Групата за натиск в миналия парламент Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев.

Те са категорични, че събираемост от под 5% от някогашните активи на банката е "безобразие".

Те са изпратили и писмо със същото искане до Министерство на финансите по Закона за достъп до обществена информация, на което все още нямат никакъв отговор.

"Пътят е ясен - по примера с данъчните складове за горива, където Групата за натиск по съдебен ред принудихме задължените длъжностни лица да отговорят на въпросите ни, заведохме дело срещу министъра", заявиха от Нова република.

Групата за натиск осъди Министерство на финансите през април, за да изнесе информацията за картела на горивата у нас. Сега групата е поела и дело, пак срещу министъра на финансите, за отчетността на КТБ.

Те искат и следните отговори от министъра:

1. На колко възлиза масата на несъстоятелността на KТБ към 31/03/2017г. и от какви активи се състои?

2. Какъв е общият размер на предявените от синдиците на КТБ съдебни искове към 31.03.2017 и за каква част от тях са наложени обезпечителни мерки – запори на средства и възбрани върху реални активи – имоти, налични средства по банкови сметки и др.?

3. По какви критерии синдиците са решавали кои прихващания да бъдат оспорени и кои да не бъдат?

Николина Ангелкова с палат в полите на Витоша

Преизбраната за министър на туризма Николина Ангелкова рядко се задържала вкъщи, но била домошар по душа. Точно заради това домът й бил същинска крепост. Семейният палат на Ангелкова се намира в столичния квартал „Драгалевци“, а всяка сутрин шефката на туризма се буди с изглед към полите на Витоша.

Ангелкова е от Кърджали, била е сътрудничка на бившия депутат от ДПС Ремзи Осман. Според имотната и декеларация до Сметната палата, съпругът й има дребен бизнес. Не е ясно откъде са парите за огромната къща.

Къщата се издига на два етажа, но най-впечатляващото й предимство е необятният двор, гонещ по размер цял стадион. По-голямата част от него е заета от зелена трева, като тук-там Николина е засадила борчета, вечнозелени храсти и зокуми. Най-голямата й гордост обаче били магнолиите, които конкурирали по височина и пищен цвят дори тези на нейния началник Бойко Борисов. Райската градина е опасана с висока ограда, която не позволява на случайните минувачи да й се любуват.

Освен за нея Ангелкова се постарала и за вътрешния интериор, като дълго се колебаела в какъв точно стил да обзаведе помещенията. В крайна сметка заложила на по-неутралните цветове, които й създавали уют. Най-много желание и усилия вложила при оборудването на хола, където настоявала да има място за камина. Масата, столовете и мебелите били от първокласен дървен материал и били изработени по поръчка. 

Във всекидневната министърката традиционно отмаряла, сядайки на любимия си фотьойл до прозореца, където наблюдавала нощния пейзаж на Витоша. През топлите месеци пък пиела кафето си на обширна веранда, на която преди броени дни засадила нови мушката. Стените на стаите в дома й пък наподобявали артгалерия, защото вече почти нямало празно пространство от окичените картини. Колекционерството било страст и на нейния съпруг Христо, който към момента е управляващ партньор във фирма за продажба на луксозни имоти.

В свободното си време Николина и мъжът й гледали да уплътняват в преживявания с щерка си Далия и домашния любимец. Всички членове на семейството били екстремни натури, като повечето идеи били инициирани от Христо. Освен че си падал по високите скорости и бил върл почитател на немска марка автомобили, мъжът на Ангелкова обичал да кара и велосипед по тежки маршрути. Често двамата правели преходи по повече от 10 километра, като така се разтоварвали от натрупания стрес.

На тази дата: 22 май 1856 г. В Москва откриват Третяковската галерия

/Таралеж/ 

1856 г. в Москва е открита Третяковската галерия. Днес там се съхраняват някои от най-големите и значими колекции на руското изобразително изкуство. Галерията разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата.

Галерията е създадена от руския търговец и меценат Павел Третяков със съдействието на брат му Сергей Третяков. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. Галерията започва да се нарича „Московска градска галерия на Павел и Сергей Третякови”. Тогава колекцията наброява 1276 картини, 471 рисунки и 10 скулптури на руски творци, а също и 84 картини на чужди майстори.

На 3 юни 1918 г. Третяковската галерия е обявена за държавна с декрет на Ленин и получава названието Държавна Третяковска галерия. За директор на музея е назначен Игор Емануилович Грабар. С неговото активно участие през същата година е създаден и Държавен музеен фонд, който чак до 1927 г. остава сред най-важните източници за попълване на колекцията на галерията.

През 1928 г. е извършен сериозен ремонт на отоплението и вентилацията, а по-късно е прекарано електричество. През 1932 г. са построени три нови зали. От първите дни на Великата Отечествена война, така както и в другите музеи в Москва, в галерията започва демонтаж на експозицията, за да има готовност за евакуация. В средата на 1941 г. ешелон от 17 вагона тръгва от Москва към Новосибирск. Едва на 17 май 1945 г. Третяковската галерия отново е открита в Москва.

Вицове, май 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


- Младежо! - сърди се бащата на девойката - Обещахте да върнете дъщеря ми у нас преди полунощ. А сега е три часа, и това не моята дъщеря!

***

При психиатъра:
- И от кога се чувствате овца?
- Още от малко агънце.

***

Разправят, че кучето е най-добрия приятел на човека..Надявам се, че тоя запотен питбул без намордник,тича след мен за да разбере как я карам...

***

В последно време детето много яде кренвирши, страх ме е да не стане вегетарианец...

***

Мъж пита шофьора на автобуса: - Извинете, вчера да сте намерили в автобуса една дамаджана с ракия? - Не, но намерихме, този, който я е намерил!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

неделя, 21 май 2017 г.

Приема се: Иво Антонов се извинява в отворено писмо

Шефът на дирекция на Министерство на отбраната Иво Антонов изпрати отворено писмо до медиите и народа, в което искрено се извинява за „незрелите“ си действия от преди близо 10 години, когато е била заснета снимката с нацисткия поздрав във военноисторическия музей пред немския танк от ВСВ. В момента той лежи във ВМА, където бе приет по спешност преди няколко дни.

ОТВОРЕНО ПИСМО от Иво Венциславов Антонов

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, В последните няколко дни в общественото пространство отново беше повдигнат въпроса за моя снимка направена преди почти десетилетие в Националния военноисторически музей пред немски танк от Втората световна война. Дълбоко съжалявам и искрено се извинявам за незрялата, необмислена и немотивирана постъпка. Съзнавам, че с тази снимка съм накърнил чувствата на българските граждани, за което понесох съответните последствия преди три години, понасям ги и сега.

Категорично заявявам, че отхвърлям и винаги съм отхвърлял всяка тоталитарна идеология, включително нацизма и комунизма. Дълбоко се прекланям пред светлата памет на жертвите на нацизма, както и пред героизма на загиналите български воини във войната срещу Хитлеристка Германия и мъжеството и храбростта на техните другари, ветераните от Втората световна война, с които ежегодно честваме техният подвиг и поддържаме и възстановяваме техните паметници и братски могили. Благодаря на ветераните, военно-патриотичните съюзи и неправителствени организации, както и на хилядите граждани, които в тези много трудни за мен дни оказаха своята подкрепа за мен и моята 18 годишна работа за опазване, възстановяване и поддържане на военните паметници и съхраняване на българското военноисторическо наследство.

Благодаря за положителната оценка за дейността ми на президента на Република България г-н Румен Радев и на вицепремиера и министър на отбраната г-н Красимир Каракачанов и се извинявам за причиненото от мен неудобство и напрежение. В своята работа като държавен служител, винаги съм залагал на професионализма и любовта съм Родината. Не членувам в политически партии и не се числя към нито една партийна или политическа квота. Моята единствена партия е България. Още веднъж поднасям дълбоките си извинения на цялото българско общество и моля с това да бъде сложена точка на този дългогодишен тормоз върху мен, моето семейство и близките ми.

Бойкот срещу депутата от ГЕРБ Антон Тодоров в студиото на БНР

Професорът по културна антропология Ивайло Дичев отказа да участва в предаването на БНР "Неделя 150", става ясно от негов пост във Фейсбук.

Причината е, че той е бил поканен да говори в тема по радиото, заедно с депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, но не е бил уведомен за това предварително. Каква е темата от поста не става ясно.

"Ако някой се чуди защо отказах да вляза в студиото на "Неделя 150", беше защото без да ме предупредят вътре се оказа Антон Тодоров. По-рано ми направиха този номер с Евгени Михайлов. Целта явно е сеир да има".

Антон Тодоров стана депутат от ГЕРБ в 44-тото Народно събрание. Преди да стане депутат от ГЕРБ Тодоров беше от отсрещната страна. През 2013 г. Тодоров издаде книгата "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите".
По-късно във Фейсбук се появи и пост по същата тема - на пиар специалиста Любомир Аламанов, който също е бил поканен в предаването на БНР със същите лица:

"Участието ми в "Неделя 150" по Хоризонт на БНР ме остави със смесени чувства. За първи път се сблъскам в близък контакт с лицето Антон Тодоров. Мога да кажа, че напълно разбирам защо проф. Ивайло Дичев само влезе, видя кой е вътре и напусна с думите: "А, не, аз си тръгвам." Проф. Дичев не ме познава и най-вероятно не е чувал за мен... :)

Тъй като едни от първите думи на Тодоров бяха нещо като: "Аз вече съм народен представител и се ползвам с известна защита, мога да съдя всеки за уронване на името ми...", а финалните му думи, за да ме затапи, бяха съвет към Една Грешка да ме съди, ще се опитам да бъда екзактен в изказа си и внимателно да подбирам какви думи използвам.

Изпитвам чувство на отвращение, че такива лица ни управляват.

Изпитвам чувство на погнуса, че първата мисъл на депутат е как вече има защита. А не какво конструктивно да направи.

Изпитвам чувство на раздразнение, когато разговор се опростачва, не се отговаря на въпросите, отклонява се темата, показва се тотално неуважение към журналистите и се демонстрира поведение тип: "А вие защо биете негрите?". Това важи и за физкултурници.

Усещам чувство за присмех, когато някой прави кампания срещу снимки във Фейсбук, като рови кой какво лайкнал във Фейсбук.

Изпитвам чувство на жал към смислените хора от ГЕРБ, които трябва да стоят заедно с подобни лица.
Усещам пълно недоумение как може някой да се оправдава глупостите си с посочване, че и други правят същото. Все едно да кажа, че съм видял убийство по телевизора и това да ме оправдае да тръгна с калашник по улиците.
Изпитвам чувство на интелектуална немощ, че не проумявам как политиците не разбират, че трябва да служат за пример. И че ако вече не могат, трябва да си ходят.

Усещам страх, че принципът "целта оправдава средствата" е издигнат в държавна политика. А ако утре някой луд реши, че е много патриотично да стреля с калашник, защото така е преценил, какво правим?

Изпитвам чувство на срам, че сред политиците е изчезнало чувството за срам. От всички политически сили.
Усещам тъга, че политиците не могат да се извиняват. И не разбират даже какво е това.

Усещам надежда, че хората постепенно разбират, искат, знаят, могат. И ще го покажат на следващите избори.".

Телефонната палата става музей за колекцията на Васил Божков

Васил Божков ще превърне Телефонната палата в музей, гласи съобщение от „НОВЕ холдинг“ до медиите. Бизнесменът купи сградата от БТК на търг срещу 17,3 млн. лв, очаква се в нея да бъдат представени експонати от личната му колекция.

„Телефонната палата ще бъде дом на уникални експонати и колекции в областта на изкуството и световното културно-историческо наследство“, пишат от „НОВЕ холдинг“.

От компанията посочват, че придобиването на сградата, „неделима част от паметниците на културата в столицата, е продължение на дългогодишните интереси и инвестиции на г-н Васил Божков в посока запазването и популяризирането на културно-историческото наследство на България“.

Разположен на шест етажа, новият музей на ул. „Гурко“ ще разполага с площ от 13 400 кв. м, както и още 3000 кв. м подземно ниво. Прилежащият терен се простира на 4100 кв. м.

Проектът за музея се очаква да бъде представен публично в рамките на една година, конкретен период не се уточнява. Според съобщението от „НОВЕ холдинг“, музеят „ще отговаря на световните стандарти и ще следва най-добрите практики в сферата“. Екип от „знакови световни музеи и архитектурни студиа“ в момента подготвял проекти за интериорното оформяне на сградата.

Според специалисти, Васил Божков притежава една от най-ценните частни колекция от антични предмети у нас, а сбирката му от ритони е най-голямата в света. Най-хубавите сред тях публиката видя на последната изложба на колекционера през 2011 г. в Националния исторически музей.

На тази дата: 21 май 1969 г. Палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди

1969 г. в САЩ палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди.

Минути след полунощ на 5 юни 1968 г. Робърт Кенеди благодари на привържениците си с реч в хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис. В 00.15 ч. слиза от платформата и се отправя към кухнята, здрависвайки се с хората по пътя си. Минута по-късно пред него се изправя 24-годишният палестинец Сирхан Сирхан. В ръката му е пистолет 22-ри калибър.

Убиецът стреля в Кенеди и охраната му. Боби се свлича на пода, мъжете наоколо се хвърлят да обезоръжат нападателя. Помощник-келнерът Хуан Ромеро повдига главата на Робърт и слага в ръката му молитвена броеница. Сцената е запечатана от фотографи на сп. "Лайф" и в. "Лос Анджелис таймс". Кадрите обикалят света и стават символ на убийството на сенатора.

Аутопсията показва, че два куршума са улучили Кенеди в гърба, а един е зад дясното ухо. Четвърти само леко докосва дрехата му. При атаката са ранени още петима души. Всички очевидци твърдят, че Сирхан е бил на около метър-два от Боби, когато е стрелял, и че е стоял пред него.

В доклада си патоанатома пише, че никога не е твърдял, че Сирхан е убиецът, тъй като вероятността за втори стрелец убиец е много голяма. По-късно става ясно, че в хотела присъстват няколко агенти на ЦРУ. Този факт е смущаващ, защото според назначенията им тези мъже трябва да бъдат в Югоизточна Азия.

Десетилетия след атентата беше огласен аудиозапис на стрелбата в кухнята, направен от Станислав Пръсжински, полски репортер, с помощта на портативен касетофон и прикачен към него микрофон. Това е единственият звуков запис на самото убийство на Робърт Кенеди. Според изследователи на инцидента Сирхан не е бил сам, а от записа на поляка, излъчен за пръв път на 6 юни 2007 г., с голяма сигурност може да се твърди, че е имало и втори пистолет. Криминалистите са установили, че на местопрестъплението са произведени най-малко 12 изстрела.

Според разследващите атентаторът Сирхан е бил под хипноза в момента на престъплението. Палестинецът имал „проблеми с главата”, получени при работата му като жокей по-рано. Лечението му включвало хипноза и участие в групи за контролиране на съзнанието.