понеделник, 28 август 2017 г.

Товарен кораб се разпадна на две части в Черно море

Товарен кораб се разпадна на две части в Черно море. Инцидентът е станал край северозападното турско крайбрежие, близо до входа на Босфора.

114-метровият кораб, плаващ под монголски флаг, се разделил на две, докато стоял на котва. 11-членният екипаж е спасен.

Едната част на кораба е издърпана с влекачи, а другата потънала. Построеният през 1975 г. плавателен съд пътувал до истанбулското пристанище Тузла за ремонт.

На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност.

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:



Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.
Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.
И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.
Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.
Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”

Вицове, август 2017 г.

В Русия откриват тържествено контейнер за боклук.

СмЕх/Таралеж/


Пияница се прибира в къщи пиян-залян. Звъни на врата и жена му веднага отваря. Той веднага се нахвърля върху нея:
- Ти ма! Защо отваряш без да питаш кой е?
- Ами аз през вратата те помирисах.

***

- Момчета, днес на мен ми сипвайте повече, а на вас по-малко.
- Защо?
- Днес е ваш ред да ме носите до вкъщи.

***

Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:
- Как ти се струва?
- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече.

***

В аптеката:
- Извинете, имате ли калиев перманганат?
- Не, но имаме калиев цианид.
- Но те имат съществена разлика....
- Ама,, моля ви....само 20 стотинки!

***

Колкото повече се гледам в огледалото, толкова повече вярвам на Дарвин...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

неделя, 27 август 2017 г.

Само веднъж: първа кинопрожекция в Газа от 30 години

Няколкостотин жители на Газа отидоха на кино в събота за първи път от над 30 години – макар и само за една вечер. Отдавна затвореното кино „Самер“, най-старото в Ивицата и нефункциониращо от десетилетия, предложи специална прожекция на филм за палестинци в израелски затвори, предава „Франс прес“.

Около 300 души от двата пола, без мъже и жени да бъдат разделяни по пол и въпреки липсата на климатик в горещото и задушно време, присъстваха на събитието.

Ислямистката групировка „Хамас“ управлява Газа от десет години и в момента няма работещи киносалони на палестинската територия, където два милиона души живеят в тежки ежедневни условия под израелска блокада.

Кино „Самер“ е построено през 1944 г., но затворено през 60-те години. Последните кина, които работят в региона, затварят в края на 80-те, по време на Първата интифада.

През 1987-а в един салон избухва пожар, за който се смята, че е дело на ислямисти, определящи киното като богохулно. Останалите салони се страхуват да показват филми след това.

„Десет години“, пълнометражният игрален филм, показан в събота, е направен в Газа с участието на актьори-доброволци. Той разказва за палестинци в израелски затвори. Според Гада Салми, организатор на прожекцията, лентата не се фокусира върху израелско-палестинския конфликт, а разказва човешка история. Събитието се е провело с позволението на „Хамас“.

Газа все още се възстановява от последната от трите войни с Израел през 2014-а, когато повече от 2000 палестинци са убити, а голяма част от Ивицата е опустошена. От страна на Израел загиват 72-ма души, повечето от които войници.

На тази дата: 27 август 1896 г. състои се най-кратката война в историята - 38 минути

/Таралеж/

1896 г. се състои най-кратката война в историята - едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар. Предисторията на войната започва със смъртта на настроеният пробритански султан Хамад бин Тувайни на 25 август с.г.

Докато бил жив, той активно сътрудничел на британската колониална администрация. След смъртта на султана, неговият племенник принц Халид бин Баргаш с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта.

Това обаче е в противоречие с плановете на англичаните, които поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 г., едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя.

Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека, с които организира на отбраната на двореца в столицата на остров Унгуджа.

Ултиматумът изтича в 9.00 ч. на 27 август, като през това време Лондон успява да изпрати край островната държава три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните.

Бойните действия са започнати от британската флота в 9.02 ч. с масиран обстрел. Артилерийският огън подпалва двореца и унищожава защитаващата го артилерия още с първите изстрели. Бин Баргаш е принуден да капитулира, той разпорежда да бъде издигнат бял флаг в 9.40 ч. и военните действия са прекратени веднага.

Великобритания печели войната с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е доста висока - жертвите от страна на Занзибар са над 500 дворцови стражи.

Вицове, август 2017 г.

Сватба в Румъния, 1930 г. - нищо излишно!

СмЕх/Таралеж/


Намираш малка калинка и я оставяш да пълзи по теб, докато литне. Намираш малка хлебарка и веднага я убиваш. Е, после ми разправяйте, че външният вид е без значение.

***

Майка се кара на детето си:
- Ти си истинско прасе, виж се на какво приличаш! Нали знаеш какво е прасе?
- Да мамо - синът на свинята.

***

Когато видя хора да тичат за здраве, в знак на уважение много искам да си прибера корема...

***

Баба се хвали на внучката си: – Снощи пак цяла нощ сънувах, че летя. – Ама бабо, колко пъти да ти казвам, че твоите хапчета са в другото чекмедже!

***

Шотландец разказва на жена си:
- Не можеш да си представиш, скъпа, колко смъкнаха от мен в ресторанта за малка, жалка чашка кафе! Но има и справедливост на тоя свят!
- Какво имаш предвид?
- Докато се прибирах у дома, открих в джоба си три сребърни лъжички!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

събота, 26 август 2017 г.

Пожар изпепели заведението „Макалали“ край варненския плаж

Заведение на крайбрежната алея във Варна изгоря напълно при пожар тази сутрин, предава репортер на „Таралеж“.

Заведението е“See House by Makalali” (Морската къща на Макалали).

На място са изпратени четири ППА, които овладяват огъня и успяват да го потушат Няма пострадали хора. 




Нанесени са значителни материални щети на заведението, изгоряла е дървената му конструкция, оборудване, обзавеждане и друго имущество.




Към момента продължават да се обливат остатъците от постройката.

Снимки: "Таралеж"

На тази дата: 26 август 1382 г. Татарите завладяват Москва с хитрост и я опожаряват

1382 г. татарите с измама овладяват Москва и я опожаряват. Младият татарски хан Тохтамъш с помощта на войници на самаркандския владетел Тамерлан пристъпил към завоюване на татаро-монголската Златна Орда, откъдето преди това е прокуден. След като овладял източната част със столица Сигнак, Тохтамъш нахлул в западната част, контролирана от Мамай. През април 1380 г. той успял да завладее цялата територия на Златната орда чак до Азов, включително столицата Сарай.

На 24 август Тохтамъш приближил столицата. Великият московски княз Дмитрий Донски не приел боя и избягал със семейството си в Кострома. Отбраната на Москва била ръководена от младия литовски княз Остей. Московчани се защитавали упорито и успешно два дни.

Тогава Тохтамъш решил да завземе Москва с хитрост, като изпратил на преговорите нижегородските князе Василий Кирпяду и Семьон Дмитриевич. Князете се заклели, че Тохтамъш ще пожали московчаните, ако се предадат.

На 26 август 1382 г. Москва се предала. Коварният татарин естествено не си изпълнил обещанието. Били заклани 24 000 души, градът бил разграбен и опожарен. После татарите завзели Переяславл, Владимир, Юрев, Звенигород, Можайск и други градове около Москва, като им наложил данък.

Вицове, август 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


Кръчмата е магическо място, където бозайникът се превръща във влечуго...

***

Дълбока провинция. В местния магазин...
- Добър ден. Мога ли да платя с телефона Samsung Pay?
- Да, разбира се, няма проблем. Само, че мога да ви дам не повече от десет бутилки алкохол за него.

***

Купих си книга за Фън шуй, прочетох я и сега не знам къде да я оставя!?

***

- Какво има, приятелю? Целият си издран, под очите имаш синини, дрехите ти са разкъсани. Нека те отведа у дома ти ...
- Аз оттам идвам...

***

Скача един парашутист новобранец от самолета и летейки на долу се чуди кое въженце трябваше, да дръпне. По едно време гледа един лети на горе и го питал:
- Брат, коя ръчка трябваше да дръпна?
- Не знам, аз съм от сапьорите.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

петък, 25 август 2017 г.

Цитати на великите: Борисов: Изгасили снощи лампата, щех да ги бия после...

Макрон видимо бе впечатлен от двореца. На въпроса му "Кой е живял тук?", Борисов сви рамене и каза:

"Ми, тука са идвали на ваканция летно време", като интелигентно спестява кои точно са "те", които са си почивали.

Френският държавен глава се загледа в скулптурите на градинката. Премиерът искрено се зарадва на интереса на своя гостенин и подготви почвата и за посещение догодина:

"Исках да усетиШ какво е тука. Догодина ще има председателство, ще дойдеШ пак."
По една от алеите шеговито разкритикува загрижеността на НСО:

"Беше тъмно, изгасили снощи лампата, да било по-сигурно! Щех да ги бия после. Като влезнах в градинката, викам:как - загасили!"

По пътя към терасата на градината, гледаща към морето, Борисов даде кратък урок по география:

"Турция, България, Румъния, от другата страна - Грузия - срещу нас е Грузия. По-вдясно. А Крим е малко наляво..."

И обясни на Макрон, че сега дворецът се ползва при подобни посещения от хора, които го наемат за сватби и други празненства, а паркът е отворен за всички.