вторник, 29 август 2017 г.

Северна Корея изстреля ракета към Япония

Северна Корея изстреля балистична ракета, която прелетя над Япония, предаде Би Би Си. Тестът на стратегическото оръжие става само три дни след неуспешен опит с три ракети.

Нито една противоракетна система в Япония не се е задействала в отговор на провокацията, въпреки че Токио бе заплашило, че ще сваля всяка стратегическа ракета на Ким Чен Ун, която може да е опасна за страната.

Ракетата на тоталитарния комунистически рижим се е разпаднала на три части в Тихия океан на 1180 км. източно от нос Еримо на остров Хокайдо, каза на извънредна пресконференция генералният секретар на японския кабинет Йосихиде Суга. Не е регистрирано падане на обекти на територията на Япония. Южнокорейските власти отбелязват, че ракетата е прелетяла около 2 700 км, а траекторията на полета й е достигнала височина 550 км.
Съобщението бе потвърдено от Пентагона. Американското военно ведомство отбеляза, че няма опасност за сигурността на Северна Америка.

Японският премиер Шиндзо Абе заяви, че това е „безпрецедентно и много опасно“, както и, че е „възмутителен акт“, който „сериозно застрашава мира и сигурността в региона“. По време на 40-минутен разговор с Доналд Тръмп, двамата се съгласиха да „увеличат натиска над Пхенян“.  Токио ще поиска извънредно съвещание на Съвета за сигурност на ООН във връзка с поредната изстреляна от Северна Корея ракета, обяви още Шиндзо Абе.
Движението на високоскоростните влакове в Япония бе временно спряно в североизточната част на страната, съобщиха от жп компанията JR. След проверка на системите за сигурност, то е било възстановено. По данни на двата основни японски авиопревозвача All Nippon Airways (ANA) и Japan Airlines (JAL), изстрелването на ракетата не е повлияло на въздушния транспорт.
КНДР може да е провела изпитание на балистична ракета със среден обсег „Хвансон-12“, каквато по-рано заплашваше да пусне в района на тихоокеанския остров Гуам, където са разположени американски военни бази. Такова мнение изрази бившият командващ флота на японските сили по самоотбрана Йодзи Кода по тв канала Ен Ейч Кей, цитиран от "Фокус".

На тази дата: 29 август 1698 г.Руският цар Петър I издава забрана за носене на бради

1698 г. руският цар Петър I издава забрана за носене на бради и предписание руснаците да се
обличат с европейски дрехи.

Забраната на знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии” (За носенето на немски дрехи, за бръснене на брадите и мустаците, за ходене на разколниците в указаните им одеяния) влиза в сила от 1 септември.

Същият месец 26-годишният Петър І се е завърнал от продължителна обиколка из Западна Европа и още на следващият ден събрал болярите в Преображенския дворец. Заповядал да му донесат ножица и веднага започнал собственоръчно да реже брадите на велможи от знатни родове. Болярите били така шокирани от постъпката на царя. После Петър повтаря процедурата с думите „Сега брадите, после и главите!”.

Новите порядки се налагат трудно. Някои от болярите слагат край на живота си, защото не приемат позора. Цяла Русия роптае, тъй като се счита, че бръсненето на брадите е грях, и свещениците отказват да благословят действията на царя. Той дори е отъждествяван с Антихриста. В действията на Петър болярите виждат покушение на самите устои на руския живот и упорстват в бръсненето на брадите.

За страха от западната мода допринася и фактът, че на иконите и фреските бесовете са изобразявани бръснати и западно облекло, патриарсите през 17 в. заплашват с анатема мъжете, които бръснат „Божия атрибут” - брадата.

Петър все пак си дал сметка, че мерките му са прекалено сурови и на 5 септември 1698 г. разрешил носенето на брадите и мустаците, но срещу заплащането на определен данък. За контрол бил въведен специален металически жетон - „бородовой знак”, с големината на една копейка, представляващ своеобразна квитанция за платения данък.

Вицове, август 2017 г.

Вълнението на морето около 3 бала

СмЕх/Таралеж/


Есента наистина идва. Смениха рекламите за диария с реклами за кашлица.

***

Стоя си днес в един био магазин и гледам - 250 грама стръкове люцерна на прах от за 16,50 лв. Викам си: "Бах мааму, на село козата в какъв лукс живее!"

***

Новопостъпил във фирмата пита колега:
– А бе,вие защо викате на шефа "чайката?"
– Защото долита, крещи, осира всичко и отлита...

***

- Какви химически елементи знаете с период на полуразпад една година?
- Асфалтий...

***

Спорна работа - това е когато не можете да се разберете кой да я свърши.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

понеделник, 28 август 2017 г.

Кой оглуши американските дипломати в Куба?

След краткото затопляне в края на мандата на президента Обама, между САЩ и Куба назрява голям скандал. Вашингтон твърди, че 16 американци от дипломатическата мисия в Хавана са с частично или напълно увреден слух от „акустична атака“ без аналози в историята на световната дипломация, съобщава Би Би Си.

Хавана отрича участие в инцидента, а експертите по сигурността допускат грешка на кубинците в подслушването или намеса на трета страна, недоволна от сближаването на Вашингтон с член на неформалния клуб на държавите, които не крият враждебното си отношение към Америка.

Американците провеждат мащабно разследване и до приключването му не дават никаква информация. В отсъствието на подробности наблюдателите се губят в догадки и предлагат най-невероятни версии. Ето какво е известно до днес.

Кой е пострадал?

Държавният департамент на САЩ съобщи, че най-малко 16 сътрудници от дипломатическата мисия в Хавана имат необичайни здравословни оплаквания: главно проблеми със слуха и главоболие. Министерството на външните работи на Канада също разследва един подобен случай. При някои американци има подозрения за мозъчни травми. Двама сътрудници на американското посолство са застрашени от пълна загуба на слуха. Част от пострадалите се лекуват при американски лекари в Куба, другите спешно се върнаха в Америка.

Първите съобщения за неочакваното оглушаване сред дипломатическия корпус в Хавана Вашингтон обнародва в началото на август – тогава ставаше дума за петима пострадали. Към 24 август броят им нарасна на 16. Засега не е ясно дали всички те са дипломати: държавният департамент съобщи само, че сред пострадалите има съпруги на сътрудници в посолството и няма деца.

Какво се случва?

Жалбите от здравословното състояние на персонала започват да постъпват от края на миналата година. В Държавния департамент предполагат, че атаките са започнали през ноември 2016 г. и са приключили през пролетта.

Американците подозират, че срещу дипломатите са били задействани устройства, които излъчват звуци на границата на диапазона, достъпен за човешкото ухо. Устройствата са се намирали или вътре, или до стените на сградите, в които са настанени дипломатите.

Американското посолство заема бруталистка сграда на крайбрежната улица. Дипломатическата мисия го напуска след разрива на отношенията с революционното кубинско правителство през 1961 г. и се завръща след 16 години като Отдел за американските интереси. Чак пред 2015 г., на фона на затоплянето на отношенията при Барак Обама, Хавана разрешава статутът на представителството да се повиши до посолство и над сградата да издигне американското знаме.

Обвинения и реакция

„Куба никога не санкционирала нищо подобно и никога не би допуснала акредитирани дипломати и техните семейства да бъдат застрашени на нейна територия“, отговарят от кубинското Външно министерство на въпросите от страна на САЩ.

Държавният департамент уточнява, че не разполага с доказателства за съпричастността на Хавана към случилото си, но смята, че Куба е отговорна за нарушаване на Виенската конвенция, според която приемащата страна трябва да осигури защита на дипломатите, техните резиденции и посолство. Вашингтон вече изгони двама кубински дипломати.

Кубинците и американците провеждат отделни разследвания, а мерките за сигурност в обектите на американската мисия в Хавана са засилени.

Версии

Някои експерти по сигурността допускат участието на трета страна – технологично напреднала и недоволна от сближаването на Куба със Съединените щати. „Вашингтон Поуст“ например изразява дълбоко съмнение в тази версия, като отбелязва, че в Хавана без знанието на властите и муха не може да бръмне, да не говорим за чуждестранни агенти с акустични оръжия.

Други наблюдатели отбелязват, че Куба няма основания да използва насилие срещу дипломатите и преднамерено да предизвиква скандал с такива мащаби в края на 2016-а – в момент, когато отношенията с Вашингтон бяха най-добри от десетилетия. Трети приписват всичко на човешкия фактор и неумението на кубинските разузнавателни служби при работа с техника за подслушване.

Ненадежно оръжие

Историята познава примери за използване на звука като оръжие, но военните експерти наричат тези технологии ненадеждни и следователно безсмислени. Полицията, армията и дори частни компании са ги използвали за различни цели: разпръсване на тълпи, прогонване на морски пирати и дори за обезкуражаване на тийнейджъри от дълги разходки из молове.

Съдейки по симптомите, устройства в Хавана са разпространявали звук на по-ниски честоти от достъпните за човешкото ухо – инфразвук, а не ултразвук. С оглед на по-голямата дължина на вълната, инфразвукът се разпространява на значителни разстояния и през бариери, които изолират от звука с по-висока честота. Той уврежда вътрешните органи и нервната система и при продължително излагане може да предизвика микрокръвоизливи в мозъка.

История на дипломатическите войни

В годините на пряка конфронтация със социалистическа Куба на Фидел Кастро американците бяха поставили на фасадата на посолството пана, с които промотираха човешките права. В отговор кубинците издигнаха пред сградата своеобразен параван от кубински флагове, който я скри от погледа.

Американските дипломати бяха непрекъснато наблюдавани и ограничавани в движението в страната. Колите им бяха редовно спирани и проверявани, а апартаментите им – претърсвани. Но дори и през тези години не е имало лично насилие срещу персонала на посолството.

Товарен кораб се разпадна на две части в Черно море

Товарен кораб се разпадна на две части в Черно море. Инцидентът е станал край северозападното турско крайбрежие, близо до входа на Босфора.

114-метровият кораб, плаващ под монголски флаг, се разделил на две, докато стоял на котва. 11-членният екипаж е спасен.

Едната част на кораба е издърпана с влекачи, а другата потънала. Построеният през 1975 г. плавателен съд пътувал до истанбулското пристанище Тузла за ремонт.

На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност.

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:



Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.
Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.
И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.
Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.
Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”

Вицове, август 2017 г.

В Русия откриват тържествено контейнер за боклук.

СмЕх/Таралеж/


Пияница се прибира в къщи пиян-залян. Звъни на врата и жена му веднага отваря. Той веднага се нахвърля върху нея:
- Ти ма! Защо отваряш без да питаш кой е?
- Ами аз през вратата те помирисах.

***

- Момчета, днес на мен ми сипвайте повече, а на вас по-малко.
- Защо?
- Днес е ваш ред да ме носите до вкъщи.

***

Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:
- Как ти се струва?
- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече.

***

В аптеката:
- Извинете, имате ли калиев перманганат?
- Не, но имаме калиев цианид.
- Но те имат съществена разлика....
- Ама,, моля ви....само 20 стотинки!

***

Колкото повече се гледам в огледалото, толкова повече вярвам на Дарвин...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

неделя, 27 август 2017 г.

Само веднъж: първа кинопрожекция в Газа от 30 години

Няколкостотин жители на Газа отидоха на кино в събота за първи път от над 30 години – макар и само за една вечер. Отдавна затвореното кино „Самер“, най-старото в Ивицата и нефункциониращо от десетилетия, предложи специална прожекция на филм за палестинци в израелски затвори, предава „Франс прес“.

Около 300 души от двата пола, без мъже и жени да бъдат разделяни по пол и въпреки липсата на климатик в горещото и задушно време, присъстваха на събитието.

Ислямистката групировка „Хамас“ управлява Газа от десет години и в момента няма работещи киносалони на палестинската територия, където два милиона души живеят в тежки ежедневни условия под израелска блокада.

Кино „Самер“ е построено през 1944 г., но затворено през 60-те години. Последните кина, които работят в региона, затварят в края на 80-те, по време на Първата интифада.

През 1987-а в един салон избухва пожар, за който се смята, че е дело на ислямисти, определящи киното като богохулно. Останалите салони се страхуват да показват филми след това.

„Десет години“, пълнометражният игрален филм, показан в събота, е направен в Газа с участието на актьори-доброволци. Той разказва за палестинци в израелски затвори. Според Гада Салми, организатор на прожекцията, лентата не се фокусира върху израелско-палестинския конфликт, а разказва човешка история. Събитието се е провело с позволението на „Хамас“.

Газа все още се възстановява от последната от трите войни с Израел през 2014-а, когато повече от 2000 палестинци са убити, а голяма част от Ивицата е опустошена. От страна на Израел загиват 72-ма души, повечето от които войници.

На тази дата: 27 август 1896 г. състои се най-кратката война в историята - 38 минути

/Таралеж/

1896 г. се състои най-кратката война в историята - едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар. Предисторията на войната започва със смъртта на настроеният пробритански султан Хамад бин Тувайни на 25 август с.г.

Докато бил жив, той активно сътрудничел на британската колониална администрация. След смъртта на султана, неговият племенник принц Халид бин Баргаш с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта.

Това обаче е в противоречие с плановете на англичаните, които поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 г., едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя.

Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека, с които организира на отбраната на двореца в столицата на остров Унгуджа.

Ултиматумът изтича в 9.00 ч. на 27 август, като през това време Лондон успява да изпрати край островната държава три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните.

Бойните действия са започнати от британската флота в 9.02 ч. с масиран обстрел. Артилерийският огън подпалва двореца и унищожава защитаващата го артилерия още с първите изстрели. Бин Баргаш е принуден да капитулира, той разпорежда да бъде издигнат бял флаг в 9.40 ч. и военните действия са прекратени веднага.

Великобритания печели войната с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е доста висока - жертвите от страна на Занзибар са над 500 дворцови стражи.

Вицове, август 2017 г.

Сватба в Румъния, 1930 г. - нищо излишно!

СмЕх/Таралеж/


Намираш малка калинка и я оставяш да пълзи по теб, докато литне. Намираш малка хлебарка и веднага я убиваш. Е, после ми разправяйте, че външният вид е без значение.

***

Майка се кара на детето си:
- Ти си истинско прасе, виж се на какво приличаш! Нали знаеш какво е прасе?
- Да мамо - синът на свинята.

***

Когато видя хора да тичат за здраве, в знак на уважение много искам да си прибера корема...

***

Баба се хвали на внучката си: – Снощи пак цяла нощ сънувах, че летя. – Ама бабо, колко пъти да ти казвам, че твоите хапчета са в другото чекмедже!

***

Шотландец разказва на жена си:
- Не можеш да си представиш, скъпа, колко смъкнаха от мен в ресторанта за малка, жалка чашка кафе! Но има и справедливост на тоя свят!
- Какво имаш предвид?
- Докато се прибирах у дома, открих в джоба си три сребърни лъжички!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/