вторник, 5 декември 2017 г.

Читателите на "Тайм" избраха саудитския принц за личност на годината

Саудитският престолонаследник принц Мохаммед бин Салман е избран за личност на годината от читателите на сп. "Тайм".

Това сочат резултати от онлайн анкетата на изданието. Принцът остави далече зад себе си други световни лидери, индустриални магнати, хора от шоу бизнеса и активисти.

32-годишният Мохаммед бин Салман получи 24 на сто от гласовете. Синът на саудитския крал Салман се прочу с ареста на десетки бизнесмени и членове на кралското семейство за корупция. Мнозина смятат, че това е опит за узурпиране на властта.

Далеч след Мохаммед бин Салман втори с едва 6 на сто от гласовете са жертвите на сексуално насилие и домогвания по целия свят, споделили опита си в рамките на кампанията #MeToo ("Аз също").

Трето място с по 5 процента си поделят състезателят по американски футбол Колин Каперник, бойкотирал президента Доналд Тръмп, разследващият руската връзка на президента специален прокурор Робърт Мълър и "Мечтателите" - имигранти без документи, вкарани в САЩ като деца.
В читателската класация за 2017 г. влизат също руският лидер Владимир (Путин (3%), папа Франциск (3%), американският президент Доналд Тръмп (2%), бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън (2%), канадският премиер Джъстин Трюдо (2%), китайският вожд Си Цзинпин (1%) и други.

Иначе окончателният избор за личност на годината се прави от редакторите на "Тайм". Това е или един човек, или група от хора с най-голямо влияние - независимо дали положително или отрицателно - през последните 12 месеца.

Обикновено изборът на читателите се различава от този на редакторите. През миналата година например победител в читателската анкета бе индийският премиер Нарендра Моди. Редакторите обаче избраха Доналд Тръмп.


Изборът на редакторите ще бъде огласен утре.

На тази дата: 5 декември 1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света

1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света. Катедралният храм „Христос Спасител” на брега на река Москва е съборен след лично разпореждане на Сталин.Непосредствено след прогонването на армията на Наполеон от Русия император Александър I подписва на манифест, с който обявява намерението си за изграждане на катедрален храм в чест на Христос Спасителя, с който да се изрази благодарността на руския народ към Бога за спасяване на Русия от врага и който да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ.

Първият архитектурен проект за катедралата е завършен от самия император през 1817 г., изпълнен в неокласистичен стил и масонски символи. Започва изграждането на храма на най-високото място в Москва, което скоро се оказва, че е с нестабилна почва. Междувременно Александър I е наследен от своя брат Николай I, който за разлика от него е дълбоко вярващ православен християнин, на когото масонските и неокласистични елементи не му допадат.

Император Николай I нарежда на своя архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план за църквата, който да бъде изработен по примера на „Света София” в Константинопол. Новият план в неовизантийски стил е одобрен и през 1839 г. започва изграждането на храма на новоизбраното място, на което имало от 1547 г. женски манастир и който е преместен.

За изграждането на високата 105 м църква „Христос Спасител” са необходими над 44 години - то приключва едва през 1860 г. Вътрешната украса и изографисването на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 г. в деня на коронясването на император Александър III.

След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, много от храмовете й са разрушени. Подобна съдба сполетява и катедралата Христос Спасител.

През юни 1931 г. лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото й трябвало да се изгради Дворец на Съветите. Сградата е замислена в типичния сталинистки стил, редом с който да бъде построена гигантска кула с височина 415 м, на която да бъде поставена огромна статуя на Ленин. Заложеният няколко тона тротил изравнява сградата със земята.

Строителството на Двореца на съветите обаче е спряно поради недостиг на финансови средства, както и поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. По време на Втората световна война металните елементи на конструкцията са претопени. Така наводнените основи на Двореца на Съветите остават и след края на войната до времето на Никита Хрушчов, когато са преустроени в обществен басейн.

Любопитен факт е,ч е в края на 80-те години възниква обществено движение за възстановяването на църквата „Христос Спасител”, чиято движеща идея е покаянието. С края на комунизма в Източна Европа и краха на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на църквата „Иисус Спасителя” през февруари 1990 г. Подписката за набиране на необходимите средства е открита през 1992 г. Проект за възстановяването на храма изготвя реставраторът Алексей Денисов.

Строителството на новата църква се ползва с поддръжката на много обществени групи, въпреки че не се съпровожда с онази дълбока религиозност, историческа и духовна идея, която движела строителите един век назад.

По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Самото строителство обаче е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове.

При възстановяването на храма авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протежирани от Церетели художници, като тяхната ценност също се оспорва.

В края на 1999 г. новият храм „Христос Спасител” представлява завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г. храмът е отворен за вярващите и за обществеността. В нововъзстановения храм в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. е отслужена първата тържествена рождественска литургия. Църквата официално е осветена на 20 август 2000 г.

Вицове, декември 2017 г.

Двудневно зайче

СмЕх/Таралеж/


- Ало, секс телефон ли е?
- Да.. (шепнешком)
- Защо шепнете тогава?
- В час съм...

***

Митничар се стряска на сън и започва да бълнува:
"Боже, тирът отминава!"
Жена му се надигнала и прошушнала в ухото му:
"Спинкай спокойно, празен е."

***

Шеф към кандидат за работа: - В началото ще Ви плащаме по 250 лева на месец, а по-нататък повече. - Ами ще дойда тогава по-нататък.

***

Топлите банички са единствената мотивация на българинът да бърза сутрин за работа...

***

- Как ще те позная?
- Значи, като видиш някой и си кажеш дано не е този - аз съм.


 Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

понеделник, 4 декември 2017 г.

За 14 години държавата е дала 2 млрд. лева за електронно правителство

В рамките на 14 години - от 2002 до 2016 г., държавата е платила 2 млрд. лева за електронно правителство, сочи анализ на Българската стопанска камара.

В същото време за изграждането на електронното си правителство Естония е похарчила около 25 млн. евро, 70% от които са отишли за хардуер. Използвани са и почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код. Електронното правителство в Естония обаче работи успешно и според множество проучвания страната е на първо място в Европа по този показател.

Естония започва изграждането на е-правителство през 2001 г., като още през същата година е представена естонската национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт.

При нужда от спешна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до Електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н.

Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес във формата firstname.lastname@eesti.ee. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като "официално електронно местоживеене" на гражданина.

В България решението за създаване на електронно правителство идва официално през 2002 г. с приемането на Стратегия за електронно правителство.

9 години по-късно - през 2011 г., е взето решение за внедряване на естонския модел на е-правителство и за тази цел е учреден Съвет за електронно управление, чийто председател става премиерът Бойко Борисов, а в съвета влизат тогавашният финансов министър Симеон Дянков, вътрешният министър Цветан Цветанов, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
Тази година правителството се задейства да бори бюрокрацията у нас, като първата задача беше да се събере информация какви документи ни искат и на какво основание. Тогава стана ясно, че на места администрациите дори не са сигурни какви електронни услуги предлагат.

Към 2016 г. ситуацията у нас и в Естония значително се различава по отношение на напредъка на електронното правителство.

Българската администрация предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са „първични“ и едва 13% са "комплексни". В същото време естонското е-правителство обединява над 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които са "комплексни".

Едва една пета от администрациите в България предоставят е-услуги и само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за електронни услуги, а всеки трети административен регистър се поддържа само на хартиен носител.

Данните на БСК сочат, че броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите.

98% от всички заявления за ползване на е-услуги у нас са само към 5 администрации - Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.

Едва 19 на сто от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца, докато за Естония те са цели 77%.

86% от естонските граждани притежават електронна лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани.

Цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи. От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.

В страната от 2007 г. са необходими едва 15 минути за създаване на фирма в интернет, като компанията е легализирана в рамките на няколко часа и може да започне работа още същия ден.

Данните показват още, че 34% от българите не използват компютри. За сравнение, в Естония хората, които не използват компютри са едва 8 на сто.

87% от естонците използват интернет (у нас хората, използващи интернет, са 60%), цели 96,3% от естонците декларират доходите си по електронен път, а 98% от банковите сделки стават по електронен път.

Повечето нотариални услуги в Естония се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн.

Заради напредъка на електронното правителство всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия, отбелязват още от БСК.
Анализът на Стопанската камара показва още, че към 2017 г. българската администрация събира общо близо 6000 вида документи или удостоверения.

453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – което е 9 пъти повече, отколкото в Естония.

Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги онлайн.

За издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца, а в края на юни стана ясно, че електронната услуга за 500 000 лева за българи в чужбина е била използвана едва два пъти от създаването си заради изискването за електронен подпис, издаден в България.

23 дни са нужни за започване на бизнес в България, а 16% от времето си мениджърите отделят за справяне с бюрократични разпоредби - 2,4 пъти повече в сравнение с Естония.

В същото време към 2017 г. в рамките на естонското електронно правителство функционира единна информационна система за обмен на данни и информация в реално време, както между отделните структури на администрацията, така и между държавата и гражданите. Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции, включително банки, застрахователни компании, ютилити компании, комуникационни компании и др.

Естонските граждани имат лична карта с вграден чип, която могат да използват за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис. Те имат достъп и до мобилна лична карта, с която имат достъп до информационните системи, използвайки мобилния си телефон като лична карта.

Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С Mobile-ID хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.

В Естония функционира електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Така родителите имат достъп до точна информация в реално време за напредъка на детето си - могат лесно да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми.

В страната има също електронна полиция - полицейските коли са оборудвани с компютър с достъп до интернет и устройства, които изпращат информация към централния комуникационен център. Полицаите имат достъп до системата по всяко време, което им позволява бърза реакция при изпълнение на задълженията им. Освен то на на естонците не се налага да си носят шофьорска книжка и застрахователни документи, тъй като личната им карта съдържа цялата необходима информация.

От 2007 г. над 90% от естонците могат да гласуват в интернет.

Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.

За да насърчи гражданите си да използват електронното правителство, държавата е въвела редица стимули, в това число голяма разлика между цените на онлайн и офлайн услугите. Същото се отнася за електронните билети за градския транспорт, които са с около 30 на сто по-евтини от хартиените. Същото се отнася за онлайн банкирането, плащането на данъци и други.


Анализът на БСК завършва с добра новина за България - от края на ноември е достъпна системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от НОИ.

Правителството няма да връща имоти на Симеон

Правителството няма отношение към връщането на наследствени имоти на Симеон Сакскобургготски. Това сочи заключението на работна група, която беше свикана в Министерството на правосъдието.

Държавата и адвокатите на царската фамилия, които са участвали в работата на групата, са заключили, че изпълнителната власт не може да се намеси по тези казуси. Въпросът остава висящ, докато по текущите дела за т.нар. "царски имоти" няма произнасяне от съда. В същото време има действащ мораториум, приет през декември 2009 година от 44 Народно събрание, който ще действа до момента на приемането на специално законодателство, уреждащо връщането на имотите.

Поредното повдигане на темата за наследствените имоти на царете Фердинанд и Борис III е станало с писмо от октомври на Сакскобургготски до премиера Бойко Борисов, председателя на парламента по това време Димитър Главчев и обудсмана Мая Манолова. 

Правосъдният министър Цецка Цачева обясни, че има заведени три жалби в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург от наследниците на Борис Трети, които към този момент "не са комуникирани" и в правосъдното министерство няма информация по хода им. Цачева направи аналогия с решение на делото на ЕСПЧ по случая с т. нар. Синя къща в Пловдив, по който държавата е била осъдена от наследниците.

"Категоричното заключение е, че изпълнителната власт не може да предприеме никакви действия по тази посока, тъй като висящите дела са в компетентността на съдебната власт. Няма правно и юридическо основание за намесата на изпълнителната власт към този момент", коментира правосъдният министър.

Цачева обясни, че до момента не е гласуван специален закон за царските имоти, тъй като продължава да има висящи дела и съдът трябва да даде отговор за собствеността на имотите.

Едното дело в Страсбург е заведено в ЕСПЧ от Сакскобургготски през 2010 г., след като през декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото му да се разпорежда със земи и имоти, върнати на него и сестра му като наследници на бившите царе.
Без решение на първа инстанция са споровете за "Врана" и за 16 500 дка гори в Рила. На три инстанции държавата спечели делата за "Кричим", Ситняково" и "Саръгъол". На две инстанции МРРБ спечели делата за "Царска Бистрица" и бившето стопанство на УБО край Врана.


Преди години Страсбург присъди 13 млн. евро на бившия гръцки крал Константин пак заради имотен казус. Претенцията на Константин беше за 560 млн. евро - оценката на земя, сгради и имоти. В другите три дела, водени от Сакскобургготски, се оспорва решението на българския съд резиденциите "Кричим", Ситняково" и "Саръгъол" да бъдат върнати на държавата, припомня "Сега", като посочва, че е вероятно на бившия премиер да бъде предложена сделка, при която той да се откаже от претенциите си пред Европейския съд, а в замяна да получи обезщетение за имотите.

На тази дата: 4 декември 1908г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа

1908 г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа. Само година след 
историческата прожекция на братя Люмиер в „Гран кафе” в Париж кинематографът прониква и в България.

Първото кино в столицата е „Модерен театър” на бул. „Мария-Луиза”. Около 1910 г. започва реализацията на първите български филми, прохожда и бизнесът с кино, който първи осъзнава необходимостта от обединяване на усилията си в свой интерес.

"Уморените столичани могат да намерят там всеки час почивка срещу 30-40 стотинки. Приятно забавление за окото" - така рекламирала столичната преса новата сграда.

По-късно били открити кината "Метропол", "България", "Феникс", "Театър Пачев" и "Балкан". За да привличат още повече зрители, собствениците им започнали да снимат документални филми, показващи всекидневния живот из столичните улици. Постепенно се родила идеята и за създаването на игрални филми. Първият от тях -"Българан е галант" -
бил заснет от Васил Гендов през лятото на 1914 и показан пред публика в началото на 1915 г. Заедно с Гендов по-късно се откроили имената на режисьорите Борис Грежов и Николай Ларин.

За разлика от днес ходенето на кино в първите десетилетия на ХХ век предизвиквало изключителна еуфория. "Цялата опасна бъркотия започваше още с купуването на билети от касата - пише в мемоарната си книга "Русенски спомени" Стефан Миланов - Представете си тълпа деца и юноши, които без никакъв ред и с всички средства - рамене, лакти, дори с открит бой - се мъчат да достигнат гишето. Надделяваха винаги по-силните. Те избутваха малчуганите встрани от прозорчето на касиерката. Вторият щурм беше към вдратите на салона. Отчаяните опити на контрольорите да проверяват и скъсат входните билети пропадаха още в началото на атаката. Вратите се разтваряха под натиска на вдъхновената младежка публика и в салона се втурваха настървените кинозрители

Никакви означавания на места и редове не се спазваха, всеки заемаше място, където намери, а това пак зависеше от физическата сила и нахалаството. В салона цареше страшен шум от викове, свиркания с уста и дори със свирки, прескачаше се от ред на ред, за да се съберат приятели, ядяха се печени тиквени семки и се хвърляха отпадъците по земята, дъвчеха се дъвки, бонбони - въобще, пълна анархия и свобода на действията.

Същата празнична суматоха е царяла и в столичните кина, за които пише в спомените си Петър Мирчев. "Големи битки бяха нужни да се снабдиш с билет. Пред касите ставаха същински битки... Отприщеният поток нахълтваше в салона с ужасен рев и невъобразима блъсканица. Викове, тракания на столове, бой с пръчки и заплахи, докато всички се настанят по столовете и се усмирят. Тогава чак идваше ред на "театрото" от платното".

Филмите, които предизвиквали възторг в първите десетилетия на ХХ век, били посветени предимно на вечната тема за любовта. Постепенно били разработени сюжетите за Дивия Запад, както и различни исторически събития.

През 30-те години

Сталин и Хитлер били сред първите

политици, които използвали силата на киното за пропагандни цели. Филмите, създавани по тяхно нареждане, показвали силата и мощта съответно на германската армия и съветската държава. След Втората световна война световното кино бе разделено на две според комунистическата критика: на следващо социалистическия реализъм и на "буржоазно", чрез което капитализмът покварявал младежта. Тези определения днес звучат и архаично, и смехотворно. Но те са също част от историята на киното, което мнозина намират за най-великото изкуство в света.

Вицове, декември 2017 г.


Библиотека в Китай

СмЕх/Таралеж/


По аналогия с френското сирене и вино,
оценката при дегустаторите, на една българска кисела зелка,
би звучала примерно тъка:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле,
е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове.
Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима,
благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла.
Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика,
преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежал камамбер, с неочакван свеж нюанс на бамя.
Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада.
Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сърми.
При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон.
Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина.
Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."

***

В училище са се сбили учителят по карате, и учителят по трудово.Каратето си е карате, но чука си е чук.

***

Гледам на някои коли - монтирани рога... и се питам, не е ли по-лесно, просто да си покажат главите през прозореца?

***

Срещнах една съученичка и и викам:
- Абе Миме, ние с теб седяхме на съседни столчета в детската, после в училише бяхме 11 години в един клас... абе гледам оня ден у фейса... аз съм на 49 ти си на 32…

***

- Девойче, да те изпратя до вас?

- Аааа, не съм девойче. Мен вече са ме изпращали.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

неделя, 3 декември 2017 г.

Северна Корея отпразнува с пищни тържества изстрелването на ракета

Северна Корея отпразнува с пищни тържества изстрелването на балистична ракета, съобщи Франс прес.

Успешното изпитание на междуконтиненталната ракета беше отпразнувано с фойерверки и хореографски изпълнения на градските площади.

Всекидневникът на Корейската трудова партия "Нодон синмун" помести на първата си страница снимки на пхенянския площад "Ким Ир-сен", претъпкан с бурно ръкопляскащи войници и цивилни.


На един от транспарантите се вижда надпис "Празнуваме с жар успешното изстрелване на "Хвасон-15", което демонстрира властната мощ на Северна Корея пред останалия свят".


На тази дата: 3 декември 1872 г. от глинена плочка е разчетена шумерска легенда за потопа

1872 г. на глинена плочка от преди 4000 години разчитат шумерска легенда за потопа. Тогава служителят от Британския музей Джордж Смит, 32-годишен познавач на асирийския клинопис, прави пред Лондонското дружество за библейска археология сензационно съобщение: на парчета от глинена плочка с откъси от шумерски епос е открито начало на легендата за Всемирния потоп. Текстът е близък до библейския, но е със 20 века по-стар.

Смит произхождал от работническо семейство и нямал възможности за кариера. Затова едва 14-годишен той станал чирак в типография, където усвоил гравирането на щампи за банкноти.

В свободното си време се увличал от литература по асирийска история и четял всички достъпни книги. Обедната си почивка прекарвал в Британския музей, изучавайки клинописните плочки, изкопани край Мосул от Остин Хенри Лейярд и неговия иракски асистент Гормузд Расам по време на археологическата експедиция през 1840 г.

Смит скоро станал по-компетентен човек относно клинописните плочки, отколкото персоналът на музея. На този факт обърнал внимание известният асириолог от онова време Хенри Роулинсън, автор на дешифровката на асирийския клинопис. След това Смит направил своето първо откритие: той установил датата на изплащане на данъка от израелския цар на асирийския владетел Салманасар ІІІ (859-824 г. пр. Хр.).

Роулинсън поканил Смит да се присъедини към него при подготовката на 3-ти и 4-ти на „Клинописни надписи от Западна Азия”. През 1867 г. Смит бил назначен за асистент в отдела за асириология. Най-ранният успех на Смит е откриването на два надписа: на първия е посочена датата на пълно слънчево затъмнение през месец сиван (май 763 г. пр. Хр.), а на втория е записана датата на нахлуването на еламитите през 23 в. пр. Хр.

През 1871 г. Смит публикува „Аналите на Ашурбанипал” с транслитерация (изписване на асирийските имана на латиница) и превод. Освен това той предава в наскоро преди това основаното Дружество за библейска археология статията „Ранна история на Вавилония” и доклад за дешифриране на Кипърското слогово (сричково) писмо. В резултат на разшифрованите глинени клинописни плочки на халдейски език, намерени при разкопки в древния град Ниневия, на парче от плочка Смит успява да прочете откъс от шумерски епос 20 в. пр. Хр., в които се разказва началото на легендата за Всемирния потоп.

През януари 1873 г. Едуин Арнолд, издател на вестник „Дейли Телеграф”, организира за сметка на изданието експедиция на Смит в Ниневия с цел да открие липсващите фрагменти от историята на потопа. На Смит се удава да намери не само произведението, но и плочки с хронология на вавилонските династии. През ноември с.г. Смит се отправя на втора експедиция в Ниневия, този път за сметка на Британския музей и продължава разкопките в селището Коюнджик (бивша Ниневия). През останалата част от годината той съпоставя и превежда фрагменти, свързани с мита за сътворението.

През март 1876 г. Британският музей отново изпраща Смит да разкопае остатъците от библиотеката на Ашурбанипал. В село Иксиджи на север от Халеба той заболява от дизентерия и умира в Халеба едва на 36-годишна възраст. Смит оставя осем изключително важни труда, като сред тях са лингвистични изследвания и преводи от месопотамски литературни текстове.

Вицове, декември 2017 г.

Скоро!

СмЕх/Таралеж/


- И муцка, предлагам му аз кафе, начи... и го фиксирам, как ме зяпа в циците ... и ми става ясно, че го иска с мляко.

***

Измислили топка за голф, която винаги и автоматично влиза в дупката. Производителите горещо умоляват:
- МОЛЯ, НЕ Я НОСЕТЕ В ЗАДНИЯ ДЖОБ!

***

- Опишете себе си с две думи.
- Хм... Смях и грях.

***

Който казва, че трудът е песен, нищо не разбира от музика!

***

- Госпожо, повярвайте ми, не съм пиян, Вие наистина сте много красива!

- Каква госпожа бе, аз съм катаджия!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/