Изразът, че "футболът е заместител на войната" сме
чували неведнъж през годините. Заради играта и край нея са пламвали военни
конфликти - Хондурас и Салвадор през 70-те, както и този между хървати и сърби
в началото на 90-те, който чака повод и го намира в мача Динамо Загреб -
Цървена звезда.
Но футболът е могъщо оръжие, което спира войни, особено в
комбинация с най-светлия християнски празник. Да, и то не в ерата на модерните
медии, които те заливат като водопад и знаеш всичко за всичко (или поне така ти
внушават) в секундите, след като се е случило.
Не - говорим за един култов случай, в който Коледа и
футболната топка спират Първата световна война през 1914-а.
Прочутото Коледно примирие от 24-25 декември преди 102
години, за което се пишат книги, снимат филми и разказват легенди.
Всъщност, става дума за серия от примирия, възникнали
напълно спонтанно - няма интернет, телевизия, мобилни комуникации. Но на
Западния фронт по време на една от двете най-кървави войни на новото време, се
случва коледно чудо.
Най-много доказателства и разкази на очевидци има за
фронтовата линия около Ипр и Сен Ив, като и двете места са в Белгия. Едни от
най-дългите и тежки сражения са именно там.
Около 100 000 са германците и британците от двете страни на
укрепленията, разделени от Ничия земя. Оръдията не заглъхват с месеци, а
престрелките и атаките са ежедневие.
На 24 декември вечерта капитан Сиел Стокуел от Уелските
Кралски части чува песни някъде край окопите. Идват от немските войници.
По нареждане на генералния щаб в Германия, на фронта са
пратени големи количества бира и коледни дръвчета, за да се почувстват бойците
като на празник. В нощта преди Рождество, те забравят оръжията.
"Германците се разхождат пред окопите, невъоръжени и
открити на прицел. Да стреляме ли, сър?", пита сержант, нахлул при Стокуел
на сутринта на 25 декември 1914-а.
Капитанът се колебае. Иска среща с командващия от отсрещната
страна. Излизат напред в Ничия земя и разговарят.
"Ако не стреляте днес, и ние няма да го правим",
обръща се германецът към британеца.
Стокуел няма такива заповеди, но решава - да, това ще е ден
с примирие. Получава дори бира от врага, а в замяна дава пудинг на немците.
Войниците постепенно се приближават в Ничия земя и дори
разговарят. Един дървен кръст и разказите на очевидци в белгийския регион на Сен
Ив свидетелстват как врагове, часове по-рано стрелящи в телата един на друг, се
смеят и разхождат наоколо.
Коледа е. Едно от чудесата на тази иначе сковаващо мрачна и
кървава война е факт.
Тогава някой рита топката през калта на полето, бележещо
територията между окопите.
И започва меле кой да я ритне, удари с глава, докосне...
Според очевидците, разказали историята за този уникален мач, не става дума за
10 на 10 или 11 на 11, а за боричкане на стотина души около топката.
Все пак, в крайна сметка при Сент Ив се играе и мачле, като
на 1 януари 1915 г. майор от британската армия пише кратка дописка до вестник
"Таймс".
И изданието публикува, че "британски части са влезли
във футболен двубой със саксонците, които ги победили с 3:2."
През годините този мач е оспоран от историци. Според тях
коледното примирие е продължило около час и останалото около него е измислено,
за да се придаде романтичен привкус на една никак не романтична история.
Кървавите сражения из територията на днешна Белгия са всичко друго, но не и
гордост за човечеството.
Но "мачът при Сен Ив" става нарицателно и още през
30-те години в Германия също пишат за него. След Втората световна война са
намерени и достатъчно източници, за да бъде издадена книга за този исторически
25 декември 1914-а.
Днес има няколко филма, посветени на мача. Играчите в него
са неизвестни, разбира се. Но преди 2 години възстановка на събитията с немски
и английски режисьори превърна една нива край Сен Ив във футболно игрище, а
декорите и облеклата бяха като от 1914-а.
От войната.
Коледното примирие като феномен влиза смело и в
попкултурата, като част от видеоклипа на "Pipes of Peace" на Пол
Макартни. Футболът също е част от него.
Разбира се, той не може да спре мащабна световна война,
каквато е онази. Може просто временно да върне хората към нормалността - за
няколко часа.
В мемоарите си капитан Стокуел признава как на 26 декември в
8,30 ч сутринта е излязъл пред окопите, за да стреля два пъти във въздуха. В
отговор чува също два изстрела от германския командващ на частта, с когото ден
по-рано си разменят бира и пудинг.
Сигналът е ясен - войната отново е тук.
Край на Коледа. Край на футбола.
На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП.
