1894 г. започва продажбата Coca-Cola в бутилки. Напитката е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън.
В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време.
След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 г. виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 г. в аптеката Jacob's Pharmacy в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето.
Считайки, че две „C” ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама се появява във вестник „Атланта Джърнъл” и приканва гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка”. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола.
Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 г., той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта - човек с голям търговски нюх. Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията.
На 1 май 1889 г. Ейза Кадлър публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл”, че е „единствен собственик на Кока-Кола. Вкусна, освежаваща. Ободряваща. Тонизираща”. Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 година, му струва точно 2300 щатски долара.
До 1892 г. усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите на сиропа Кока-Кола почти десетократно. Скоро той закрива фармацевтичната си фирма и се отдава изцяло на безалкохолната напитка. Заедно със своя брат Джон Кандлер, бившия съдружник на д-р Пембълтън - Франк Робинс и още двама нови съдружници Кандлер основава в щат Джорджия компания „Кока-Кола Къмпани”. Първоначалният капитал на компанията е 100 000 долара. Търговската марка, която се използва от 1886 г., е регистрирана в „Патентното ведомство на САЩ” на 31 януари 1893 г.
Компанията продължава да се разраства и през 1894 г. в град Далас, щата Тексас, е построена първата фабрика за производство на сиропа извън Атланта. Следващата година са открити и заводи в Чикаго, Илинойс и в Лос Анджелис, Калифорния.
„Кока-Кола” започва да се продава в бутилки на 12 март 1894 г., а първите кутии се появяват през 1955 г. Кандлър се колебае дали да бутилира напитката, но предприемачите, които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той подписва договор, с който им отстъпва контрола върху процеса. Към края на 1928 г. продажбите на бутилирана „Кока-Кола” за първи път надвишават продажбите реализирани от наливната.
За първи път напитка „Кока-Кола” напуска САЩ през 1900 г., когато най-големият син на Кандлър - Чарлс Хауърд Кандлър, взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.
След няколко години са построени първите заводи зад граница в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 г. във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания.
Рецептата на „Кока-Кола” е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк” в Атланта, Джорджия. Любопитен факт е, че упорито се твърди, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея.
Името на напитката пък идва от листата от кока и плодовете от кола, използвани като ароматизатор. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, кофеинът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия.
"Инерком" не смята, че вземането на дял от нея от
страна на държавата е единственият начин България да гарантира обществения
интерес. Това се казва в писмени отговори до Ройтерс от Милена Стоева - член на
Борда на директорите на компанията на Гинка Върбакова от Пазарджик, придобила
бизнеса на ЧЕЗ у нас.
