Войната на шпионите в Силициевата долина

Новата "космическа" централа на Apple в Купертино

Когато момчетата от екипа по сигурността влизат в централата на една от най-известните технологични компании в Силициевата долина, никой не им обръща внимание. Работят в пълна тишина - така и трябва. В продължение на месеци преди намесата им, ръководството на технологичния гигант подозира, че се случва нещо незаконно в офисите им.

Изчезват файлове и документи, изтичат копия на интелектуална собственост, струваща милиони долари. Краде се не само тайна търговска информация, но и лични данни на служители и мениджъри.

Най-лошото е, че виновникът успява да прикрие следите си. Никой не знае самоличността на "къртицата", но за всички е ясно, че тя съществува. Ясно е и че хакерските атаки са въпрос на време, а не на евентуалност.

Докато редовите служители на компанията се занимават с всекидневните си задачи, специалистите по кибер-сигурност включват лаптопите си в мрежата и внимателно започват разследването си.

Пускат софтуер за засичане на вируси или зловреден код, но тя не откриват нищо. Проверяват сървърите за незаконен софтуер, отново без резултат. В крайна сметка, служителите от екипа пускат инструменти за наблюдение на мрежата, които засичат откъде трафикът на данни може да напуска сградата. Доста бързо екраните им се запълват с таблици и цифри - червени, жълти, зелени - които се движат нагоре-надолу като електрокардиограма или дигитален сеизмограф.

Един от пиковете сочи, че масивен обем от данни излиза през един конкретен компютър, който се намира в друго помещение на централата.

Данните обаче свидетелстват за още един притеснителен проблем. Компанията винаги е имала правило за свободен достъп на външни устройства. Всеки служител в централата има право да влезе, да свърже лаптопа или смартфона си в мрежата и да продължи с работата си, без да зависи от машините в самата компания.

Въпросният компютър, през който е засечен пробивът, не е регистриран в списъка с устройства, контролирани от IT-отдела. Екипът по сигурността решава да открие източника по метод от "старата школа": буквално проследяват кабела, който преминава от сървъра до компютъра.

Една по една, всички плочки в сървърното помещение са демонтирани. Конкретният мрежови кабел е открит и проследен в цялата бъркотия от жици, канали във вътрешността на стените, между жълтите и бели захранващи кабели, през лабиринта на офиса, докато най-после стигат до неговия край в малко сервизно помещение.

Оказва се, че вътре седи млада китайка с лаптоп.

Специалистите по сигурността претърсват личния й компютър и веднага намират над 30 вида зловреден софтуер, през който протича информация от сървърите към десетки компютри в Китай. Жената дори не е служител на технологичната компания. Наета е като стажантка, след като сама се свързва с офиса и моли да я вземат като помощник.

Проблемите не приключват дотук: въпреки че ръководството е твърдо убедено, че стажантката е присвоявала важни тайни, няма как да се докаже дали е извършвала индустриален шпионаж или просто самата тя е била обект на хакерска атака.

Компанията не желае да подава сигнал пред властите, вероятно за да избегне изтичането на информация за пробива към пресата - което ще се отрази и на пазарната й капитализация. Затова решава, че ще е по-безболезнено да се раздели мирно и тихо с китайската стажантка и да промени технологичния си правилник.

Шпиономанията е фикс-идея на Силициевата долина.

Служителите на компании като Twitter или SpaceX споделят анонимно, че имат подозрения за колеги-двойни агенти, които крадат корпоративни тайни, планове за нови технологии или цели сървъри с кодове, които репликират у дома. Главният изпълнителен директор на една от големите компании в Силициевата долина признава, че "няма съмнения" за наличието на руски и китайски агенти сред служителите му, но е невъзможно да знае кои са те или да докаже, че работят за чужди служби.

Хората, които управляват тези компании, пазят тайните си с удивителни мерки за сигурност. Наскоро стрелец се опита да проникне в централата на YouTube неуспешно заради високото ниво на обезопасяване на сградата. Мерките не целят защитата на хората, а на данните.

От изслушването на Марк Зукърбърг в Конгреса се разбра, че компании като Facebook и Google верoятно притежават повече информация за гражданите по света, отколкото която и да е национална разузнавателна агенция.

Някои хора в Силициевата долина вече подозират, че защитата на сървърите от външна намеса може да е предизвикало шпионите да се вмъкнат по старомодните начини - внедрявайки се като работници за големите технологични компании.

Защо Китай и Русия биха влагали милиарди долари в изследователски разработки, когато могат да накарат един оперативен работник да включи компютъра си в необезопасена мрежа и да канализира поток от чувствителни данни? Всичко това - на цената на един самолетен билет до Калифорния.

Няма по-добър начин да разбереш защитните слабости на Facebook, Twitter или YouTube, ако не инфилтрираш свой човек в самата компания, който да преглежда кодовете, да присъства на срещите или да проектира копия на системите, от които тя печели.

Опитите за кражба на конфиденциална информация от ковачницата за иновации на американската икономика датират от самото зараждане на Силициевата долина.

През 70-те и 80-те години шпиони от чужди държави постоянно се мъчат да откраднат (и често - успяват) плановете на компютърните чипове и инфраструктурните системи. През 90-те години основната им цел е аерокосмическата технология. През 80-те години ЦРУ публикува доклад, в който описва подробно опитите на СССР и Китай да вербуват инженери от Силициевата долина, за да придобият достъп до данни за микроелектрониката или софтуера, използвани от военните.

80-те години са особено напрегнати за шпионажа в техническата индустрия. Доклади на ЦРУ от този период показват, че са разкрити над 1000 разузнавачи или вербувани инженери, работещи за страни като Китай, Тайван, Израел, Полша, Южна Корея и преди всичко - СССР.

Един от най-шокиращите случаи е историята на Джеймс Харпър, осъден на доживотен затвор за продажбата на тайна ракетна технология на полското разузнаване.

Краят на Студената война и терористичните атаки на 11 септември 2001 г. насочват вниманието на нацията към нов, безпрецедентен по типа си глобален враг. Шпионажът сякаш остава в миналото. Военните технологии вече не включват само ракетите, но и ретуитвания, харесвания, гифове, криптовалути.

Никой не си е представял, че нечие чуждо разузнаване ще се занимава с бърборенето на обикновените американци или британци в Twitter.

След 2016 г. обаче се оказа, че собствениците на социални медии могат да бъдат по-мощни от производителите на ракети.

Мeждувременно, връзката между самото правителство и някои от най-големите компании става все по-твърда. Пентагонът работи с компании като Google и Amazon по общи облачни изчислителни системи, поръчва на технологичните гиганти да разработват инструменти с изкуствен интелект за военни цели. Би било напълно логично съвременните чужди разузнавателни служби да се опитват да достигнат до тези секретни данни.

Владимир Путин е напълно откровен, когато обяснява колко висок е залогът за високотехнологичното превъоръжаване. Китайският президент Си Дзинпин също инвестира милиарди долари в развитието на изкуствен интелект, съзнавайки, че който владее компютрите, ще владее света.

Северна Корея прави опити за AI-разработки от десетилетия чрез държавните агенции за технологични изследвания. Единственият начин да се вземе предимство в тази конкурентнaта среда, в която най-напредничавите проекти се намират в Силициевата долина, е да се открадне вече постигнатото.

В ранните години на Студената война има два начина да придобиеш информация за дадена компания. Първият вариант е да внедриш шпионин в Америка, което и преди, и сега не е съвсем лесна задача.

Вторият вариант е да вербуваш човек, който вече живее и работи на правилното място. Китайците обикновено притискат емигриралите сънародници по линия на национализма. Убеждават инженерите, че кражбата на данни е форма на дълбок интелектуален патриотизъм.

При съветските агенти ситуацията е много по-груба. Ако идеологическото убеждение не сработи, се преминава към физически заплахи, дори ултиматум за посегателство срещу роднини, останали в СССР.

Разбира се, никой не си прави илюзии, че в Силициевата долина работят само чужди агенти. Част от техническите персонал се отчита и пред ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност.

Всички големи служби биха имали полза от вътрешна информация за работата на компании като Twitter, Apple, Google, Facebook, Microsoft или Amazon.

В края на 90-те години ЦРУ финансира свое собствено инвестиционно дружество в Менло Парк, наречен In-Q-Tel. "Q" е препратка към Отдел Q от филмите за Джеймс Бонд, в който британското разузнаване произвежда невероятните си разработки като коли-амфибии и запалки-бомби...

Идеята е, че наливането на пари в технологични компании ще даде достъп на ЦРУ до проекти от потенциална полза за националното разузнаване. След спукването на dotcom-балона и атентатите от 11 септември обаче всичко приключва. Или не?

Връзките между службите за сигурност и Силициевата долина стават все по-крехки след всяко следващо осветяване. След изтичането на информация през Едуард Сноудън, Apple отказа да помогне на ФБР да отключи криптирания софтуер на телефона на терорист. Twitter и Facebook също блокират опитите на Агенцията за национална сигурност да се добере до лична информация за търсенията или навиците в социалните мрежи на конкретни лица.

При това положение - какъв по-лесен начин за разрешаване на проблема от вкарването на агент под прикритие?

Ако руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. е била достатъчно ефективна само чрез ботове и тролове, какво би се случило, ако се сдобият с достатъчно развити AI-технологии? Каква е гаранцията, че следващата цел на атака от външна страна няма да бъде спиране на електроснабдителната мрежа, предизвикване на криза на финансовите пазари или кражбата на огромни обеми лични данни?

по Vanity Fair

Фотофакт: Как стигат до училище децата в Русия и САЩ

Наши дни!
Вдясно на снимката деца от Воронежка област в "процъфтяващата" Русия отиват на училище.

Вляво на снимката децата в "загниващия" капитализъм в САЩ ги возят с автобуси до училище.

58 годишна учителка шокира с мръсни танци на бала! Видео

Учителка от Симеоновград шокира абитуриентите от Харманли и Симеоновград. Балът се празнуваше в ресторант Приказките. 58-годишната учителка от СУ „Св.Климент Охридски” разцепи дансинга с мръсни танци , а младеж, дори прави стриптийз.

Салфетки хрърчат, тя лази по дансинга, полата палаво се вдига до бикини. Всичко е снимано и пуснато във фейсбук от абитуриенти. Клипът бе публикуван на профила на зрелостник от Харманли и след разговор с директора на училището изтрит.

ВИДЕО

На тази дата: 28 май 1987 г. Немец навлиза с малък самолет в СССР и каца на Червения площад в Москва

1987 г. Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет „Чесна-172” в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. По това време Руст е 19-годишен пилот-любител, но успява да прелети разстоянието от Хелзинки (Финландия) до Москва.

Идеята идва на Руст, докато гледа по телевизията безплодните преговори между американския и съветския президент в Рейкявик. По онова време младежът вече проявява интерес към политиката и му се приискало да изглади отношенията между СССР и Запада, като прокара въображаем мост между тях. Бащата на Руст продава самолети „Чесна” в Германия, а младежът изкарва курс за пилот-любител и дори вече има във въздуха около 50 часа.

На 13 май 1987 г. той казва на родителите си, че възнамерява да обиколи Северна Европа със самолет, за да пролети необходимото време за получаване на права за професионален пилот. Първата му спирка е на шотландските Шетландски острови, втората е на Фарерските острови на крайбрежието на Дания, като на двете места прекарва по една нощ.

След това Руст пристига в исландската столица Рейкявик, после в норвежкия Берген, а на 25 май вече е в Хелзинки. В трите последни града матиас Руст прекарва по няколко дни, като събира кураж да изпълни авантюрата си и пресмята шансовете си да оцелее.

Сутринта на 28 май младият пилот съобщава на диспечерите в Хелзинки, че се отправя за Стокхолм. В този момент той все още не е уверен, че ще изпълни замисъла си. Окончателно взема решението след като половин час лети в западна посока към Стокхолм. След това неочаквано и за себе си взема курс на югоизток.

В същото време в Хелзинки диспечерът на въздушния контрол започва да се вълнува от неправилното направление на Руст, който след това изобщо изчезва от екраните заради малката си височина. Подаден е сигнал за тревога и в района на финското крайбрежие започва издирвателно-спасителна операция. След като на повърхността на морето е забелязано маслено петно, към търсенето са привлечени водолази.

Самолетът на Руст пресича въздушната граница на СССР в 14.20 ч. на височина 600 м над Финския залив в района на естонския град Кохтла Ярве. Радарите на ПВО веднага регистрират нарушението поради равния терен и дежурните зенитноракетни дивизиони са приведени в бойна готовност.

Изпратен е свръхзвуков изтребител МиГ-21. Той бързо открива нарушителя, но не му подава международно установените команди, за да го принуди да кацне. Не го и обстрелва. Изтребителят изчезва в облаците и повече не се връща.

За станалото има две коренно различни версии, които никога не са изяснени от съветските власти. Според едната той е опознат като чужд спортен самолет, не представляващ заплаха за страната, и е воден на радарните екрани до Москва. От 1984 г. в съветските ВВС е издадена заповед, забраняваща откриване на огън по граждански и спортни самолети.

Според втората версия самолетът не е опознат като чуждестранен, тъй като изтребителят лети с превишение в скоростта от 400-500 км/ч. Същевременно в района ден по-рано е станала авиационна катастрофа и продължават спасителните операции; в небето се изпълняват учебни полети с млади летци. Всичко това довежда до бъркотия във въздуха и в центровете за управление на полетите.

По вероятна е втората версия, защото никой не го следи на екраните и при кацането и рулирането му до храма „Василий Блажени” никой не го очаква. Милицията пристига после по сигнал за паркирания самолет.

Радостта му, че е достигнал до Москва, бързо секва при вида на куполите на големите московски църкви. Руст си дава сметка, че кацането няма да е лесно, тъй като на Червения площад и наоколо не се вижда празно пространство без хора. Той прави няколко кръга на височина 10 м над Големия Москворецки мост, давайки да се разбере, че ще каца. И ...успява.

На младежа му се налага много време да доказва, че е действал сам и полетът му не е част от заговор на чуждестранно правителство. А тогавашният лидер на СССР Михаил Горбачов си дава сметка, че може да извлече полза от ситуацията в свой интерес, като уволни високопоставени военни, които не подкрепят реформата му за гласност и демократизиране на обществото.

След няколко дни са уволнени военният министър Сергей Соколов и командващият ПВО Александър Колдунов. В течение на няколко месеца са уволнени около 200 високопоставени военни, набедени като виновни за кацането на Руст в Москва.

Руст е обвинен и признат за виновен в нарушаване на международните правила на полетите, незаконно преминаване на държавната граница, а така също и за „злостно хулиганство”. Съдебният процес започва в Москва на 2 септември 1987 г. и завършва след два дни. Матиас е осъден на четири години престой в трудов лагер с лек режим.

Независимо че впоследствие му е разрешено да изтърпи наказанието в Лефортовския затвор в Москва, Руст тежко преживява затворничеството си. През 1988 г., след подписването от Рейгън и Горбачов на договора за неразпространение на ядреното оръжие, международната обстановка се разведрява и към Руст е проявен знак на добра воля.

След като прекарва в предварителния арест и в затвора 432 дни, на 3 август 1988 г. той е помилван и освободен - бившият външен министър Андрей Громико, в ролята на председател на Върховния съвет на СССР, подписва необходимите документи за неговото помилване.

Вицове, май 2018 г.

Ботаническата градина на град Нант, Франция.

Ако ви е скучно: качeте се в такси и ако шофьора е мълчалив, само му кажете:

- Еййй, съсипаха я тая държава...

***

Стигнах до извода, че котаракът ми се отнася към мен, като към бог. По-точно: игнорира съществуването ми докато не му потрябвам за нещо.

***

Онзи гаден момент, в който си глътнеш корема за снимка, а фотографът ти каже:

- А, сега да глътнем и коремчето!

***

Да спориш с глупак е все едно да играеш шах с гълъб. Ще събори фигурите, ще се изсере на дъската и ще разправя на всички как те е победил!

***

Във всяка гръцка спалня, до леглото винаги има поставен и един стол. За да може, когато гъркът се наспи, да седне на него и да си почине...

Плащаме на "освободителката" Русия 120 000 долара, за да четем архивите си

Според историци това е политически рекет

България трябва да плати 120 хиляди долара на Русия, ако иска да получи архивите, отнесени от Червената армия по време на Втората световна война.

Срещу тази сума страната ни може да получи ксерокопия, а не оригиналите на документи на различни български институции преди 1944 година.

Хиляди страници от историята на България от времето на Втората световна война остават заключени в архивите на Русия. Сред тях са документи от масивите на полицията, Щаба на войската и Военноморския ни флот.

По силата на закон, приет от Руската федерация през 1997 г., архивите, които са иззети от България преди 1944 г., се смятат за военен трофей. Затова, ако българската страна поиска да вземе част от тях, ще трябва да ги снима, а срещу тези ксерокопия - да плати хиляди долари.

Георги Боздуганов, изследовател на българската история и автор на книга за военните трофеи на Сталин, нарича подобно поведение политически рекет.

Според  договорените условия България може да получи документите, свързани с Втората световна война, чак след като плати близо 24 хиляди долара за архивите, свързани с Ньойския договор и Първата световна война.

Според историци изследването на документите на флота би разкрило опитите на съветската и германската страна да разработят атомно оръжие през 40-те години на миналия век. Прочитът на масивите на полицията ще докаже с каква агентура в царска България е разполагал Съветският съюз.

Не може обаче хем нашият архив да е военен трофей, хем Паметникът на съветската армия (ПСА) в центъра на София да е посветен на “освободителната” съветска армия. Едно от двете, но не и двете заедно.

Фотофакт: Борисов на мача Реал - Ливърпул

Премиерът на България умело съчета политическите си ангажименти с футболните си пристрастия и изгледа на живо драматичната битка между испанци и британци на стадион „Олимпийски”.

Премиерът на България Бойко Борисов беше сред гостите във ВИП-ложата на финала на Шампионската лига в Киев. Той изгледа победата на Реал Мадрид с 3:1 над Ливърпул в компанията на украинския си колегата си Владимир Гройсман.

Фотофакт: Бунгала за фенове на Световното в Русия

Тези "симпатични" бунгала се дават под наем за чуждестранни фенове на Световното първенство по футбол в Ростов на Дон(Русия) за 15 000 руб.(406 лв) на нощ.

На тази дата: 27 май 1925 г. Публично са обесени извършителите на атентата от "Света Неделя"

Обесването на атентаторите: Петър Задгорски (клисарят) - обесен,

Георги Коев го бесят, Марко Фридман очаква да бъде обесен,

София, при еврейските гробища зад игрище Славия, 27 май 1925 г

1925 г. е извършена последната публична екзекуция в Европа - обесени са извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал” Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.

На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала „Свети Крал” (днес „Света Неделя”) е препълнена от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен генерал Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия „Демократичен сговор”. Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединение.

В 15.20 ч. Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона. В този миг мощна ударна вълна от експлозия поваля мъже, жени и деца, куполът на катедралата отхвръква, а после се стоварва обратно долу.

Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, така общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.

Целият експлозив от 25 кг е събран в един пакет и е заложен над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, осигуряващ на атентаторите 25 минути, за да избягат.

Атентатът е дело на крайно ляво настроени дейци от Военната организация на БКП. София е блокирана само за минути след експлозията. Разследването е поето от „Обществената безопасност” („Държавна сигурност” на Царство България). Много скоро са разкрити и заловени организаторите и преките извършители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър Задгорски.

Първи е арестуван клисарят Петър Задгорски. Блокадата го сварва на ъгъла на бул. „Княгиня Клементина” (днес „Ал. Стамболийски”) и „Цар Самуил” на път за площад „Възраждане”, където уж трябвало да го чака автомобил. При вида на униформените той се разтреперва и колабира, като привлича вниманието на околните. От него започва разнищването на заговора.

Марко Фридман и Георги Коев са арестувани, без да окажат съпротива. От блокадата се измъкват Никола Петров, (който заедно с Фридман запалват фитила) и Живко Динов, (осигуряващ охраната при поставянето и задействането на взрива) и успяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев - приносител на коминтерновските пари от Москва за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува офицерите Коста Янков и Иван Минков, които са сред организаторите на атентата, те откриват огън и накрая се самоубиват.

Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвинение иска девет смъртни присъди, но съдът произнася само три - за заловените физически извършители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който осигурява достъпа до купола. При това съдът настоява да бъде убеден, че клисарят е знаел какво се върши и напълно съзнателно е съдействал.

Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, Фридман заявява, че с ясно съзнание е влязъл в една нелегална организация, с крайна цел - повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат, партията като революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да застане пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.

Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 г., Фридман пише молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения.

Макар в присъдите да не е отбелязано публичното им извършване и въпреки съпротивата на двореца, правителството си поема отговорността - в покрайнините на София на игрище са сковани от масивни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета.

Вицове, май 2018 г.

Това е легенда

Мъж се връща от 30- дневна командировка. Голям мерак имал и от вратата награбил жена си и я завел в спалнята... Луд продължителен секс до късно... Но.... Почукало се по стената: - Стига бе комшу, 30 дни не се спряхте, бе...

***

Хубаво е да съм пълничка... Докато слабите половин час пълнят ваната до пълно прималяване, аз хвърлям няколко шепи вода във ваната и влизам, а водата ми е до брадичката...

***

Токсикологията:

- Докараха ни, един абитуриент.

- Как позна?

- Брои до 12 и после повръща.

***

ШОФЬОРСКА КНИЖКА - преди употреба прочетете листовките.

***

Из интернет форум:

- Дали е възможно, градушката паднала миналата седмица в Пловдив, да причини смучка на жена ми, която по същото време е била там...