1876 г. американската 7-ма кавалерия, ръководена от полковник Джордж Армстронг Къстър, е разбита от обединените сили на индианските племена сиукси и шайени. Битката при Литъл Бигхорн е най-известното сражение от Индианските войни между САЩ и американските индианци.
Обединената сили на лакота (сиуксите) и северните шайени избиват всички членове на пет от ротите на Седма кавалерия на САЩ, включително подполковник Джордж Къстър, двама от братята му и съпругът на сестра му Джеймс Калхун. Пълната победа на индианците обаче само отлага неминуемото им поражение във войната срещу САЩ и окончателното им изпращане в резервати.
През пролетта на 1876 г. хиляди индианци се измъкват от резерватите, в които се пратени в началото на 1876 г., за да се присъединят към общините на вождовете Седящия Бик и Лудия Кон (лакота), Двете Луни (шайени) и др., които до този момент не са покорени от белите. Американските военни планират летни експедиции, които да принудят индианците да се върнат обратно в резерватите.
Седем пехотни роти и четири кавалерийски под командването на полковник Джон Гибън тръгват на изток от форт Елис, Западна Монтана, и започват да патрулират по течението на р.Йелоустоун. 15 кавалерийски и пет пехотни роти тръгват на север от форт Фетерман в Уайоминг, насочвайки се по посока на р.Паудър. Цялата Седма кавалерия на САЩ, две пехотни роти и един оръдеен отряд тръгват на запад от форт Ейбръхам Линкълн в Дакота.
Координацията на трите части се проваля след като в битката при Роузбъд на 17 юни Крук е изненадан и победен от голям индиански отряд воден от Лудия кон и отстъпва към форт Мийд. Отстъплението на Крук е значителен фактор, довел до последвалото унищожение на Къстър.
Незнаещи за битката на Крук Гибън и Тери се срещат през юни при устието на р.Роузбъд. Те формулират план основан на откриването на голяма индианска следа на 15 юни, който предвижда придвижването на полка на Къстър нагоре по р.Роузбъд докато обединените колони на Тери и Гибън се насочат към реките Бигхорн и Литъл Бигхорн.
Офицерите се надяват да хванат индианците между тези две сили. Седма кавалерия се отделя от остатъка на колоната на Тери на 22 юни и започва бързо преследване по следата. На Къстър са предложени оръдията, но той отказва с довода, че ще го забавят. Отхвърля и предложените две допълнителни кавалерийски роти, защото вярва, че неговият полк може да се справи с всичко, което му се изпречи.
Докато колоната на Тери и Гибън се движи по посока на устието на р.Литъл Бигхорн, привечер на 24 юни скаутите на Къстър пристигат на възвишение, използвано за наблюдение, известно като Враново гнездо. На сутринта на 25 юни те му докладват, че са забелязали признаци за разположението на индианското село на 24 км разстояние.
Първоначалният план на Къстър предвижда изненадващо нападение срещу селото на следващата сутрин, но пристига доклад, че следата, оставена от войниците му, е открита от вражески настроени индианци. Предполагайки, че присъствието им е разкрито Къстър решава да нападне селото без повече отлагане.
Индианското село на брега на Литъл Бигхорн е необикновено голямо и включва лакота, северни шейени и малък брой арапахо. Любопитен факт е, че индианците са вдъхновени за битката от видение на Седящия Бик по време на Танца на слънцето, проведен две седмици по-рано, в което той вижда избиване на американски войници при техен опит да нападнат индианското село.
Спортен журналист интервюира Пеле:
