След като си позволиха да купят BIT TV за да я закрият, сега изгониха Евроком от парламента

След като си позволиха да купят една цяла телевизия /Би Ай тв/ просто за да я закрият и да спрат гласовете, които се чуваха там, сега започва щурма и към телевизия Евроком“.

Публикуваме писмо на ръководството на телевизия „Евроком“ от което става ясно как по абсолютно дискриминационен начин е отнет достъпа на журналист и оператор на „Евроком“ до парламента.

Фотофакт: Чадър за Путин, другите да ги вали!

Конфузна ситуация се получи, след като над руския президент Владимир Путин се появи чадър в мига, в който заваля силно дъжд на награждаването на Световното, снощи в Москва.

За колегите му Макрон и Колинда Грабар-Китарович предпазните средства се появиха доста по-късно. Двамата бяха мокри до кости, но това видимо не помрачи доброто им настроение.

На тази дата: 16 юли 1661 г. са пуснати в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм

1661 г. са пуснати в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм. Всъщност книжни пари се срещат за първи път в Китай, а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети.

При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 в. иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари.

Към времето на пътешествието на Марко Поло европейците не знаели що е това книжни пари. В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват менителници, отначало в средновековна Италия и графство Фландрия. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти.

Наименованието идва от банковите документи („nota di banco”) и датира от 14 в.; в началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През 14 в. менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове-държави извън Европа. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в Швеция, където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).

Вицове, юли 2018 г.

Иновативно

- Какво правиш?

- Гледам световното по вдигане на тежести.

- Мъже или жени?

- Още не знам.

***

- Как се нарича злият петел?!

- Супа...

***

Много ми е некомфортно и неудобно... когато семейна двойка... започнат да се нагрубяват и обиждат пред мен...

Могат поне да изчакат да си обуя гащите...

***

Мъж излиза от банята,а жена му държи телефона му в ръката си и му казва:

-Три пъти ти звъня Бай Иван, а после ти писа "Липсваш ми!"

***

- Любов моя, трябва да се разделим!!!

- Но защо, мила?!?! Ние сме чудесна двойка!!!

- Мондиалът свършва и мъжът ми ще ме търси...

20 на сто от жителите на Мавритания все още са роби

Мавритания е последната страна в света, забранила робството. Това става през 1981 г.

Въпреки това 20 на сто от населението на тази африканска страна продължава да живее в робство или в робски условия, пише в. „Гардиън”. Това гласят сведения на правозащитни групировки.

Подтиснати са най-вече малцинствата – харатините и афромавританците. Много от тях са принудени насила да работят за господарите си. А много момичета са дадени за жени въпреки волята им. Те са лишени от правото на свобода, заплащане и дори образование.

Робството в Мавритания има дълга история. В продължение на векове арабскоезичните маври създават кастова система, която съществува и до днес. Хората с по-тъмен цвят на кожата са подчинени от по-светлокожите. Робството се наследява по майчина линия. Противниците на тази практика биват преследвани, арестувани и изтезавани.

Правителството в тази ислямска република обаче отрича да има робство. И твърди, че то отдавна е изкоренено.

Мавритания е мост между арабския Магреб и Субсахарска Африка. Арабите и берберите, които са на власт, заемат държавните и най-добре платените постове. Харатините и афромавританците, които са с по-тъмен цвят на кожата, са изправени пред много пречки в обществото – от достъп до образование до достойно платена работа.

Харатините работят това, което „господарите” смятат за унизително. Те например са продавачи на пазарите и месари. Съвсем естествено, работата на боклукчии е изцяло „резервирана” за тях.

Много хора от малцинствата дори не подозират, че робството в Мавритания е отменено, изтъкват правозащитните организации. Още от деца „господарите” им обясняват, че те са родени само за да им слугуват. И единствената им награда е мизерната храна.

Но все пак има роби, които получават свобода. Други успяват да избягат от плен. Обръщат се към властите, но те само заявяват, че „няма робство”.

Много хора таят надежда за парламентарните избори догодина. Право на участие в тях получи Възраждането на движението за премахване на робството (ВДПР). Лидерът му, харатинът Бирал Улд Абейд, е лежал 6 години в затвора. Той е убеден, че на вота ще успее да свали президента Мохамед Улд Абдел Азиз, дошъл на власт през 2008 г. и разпуснал парламента. И така окончателно да сложи край на робството.

Кралицата казала на Тръмп, че Брекзит е голям проблем

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че планира да се кандидатира за втори мандат на изборите през 2020 г., предаде Ройтерс, цитирайки негово интервю в британския в. „Мейл он сънди”.

„Изглежда, всички искат да го направя”, добави президентът на САЩ.

Той не смята, че има представител на Демократическата партия, който може да го победи на изборите.

Нарушавайки британския протокол, Тръмп разкри също, че е обсъдил брекзит с британската кралица Елизабет II.

„Тя заяви, че това е много – и е права – много сложен проблем. Мисля, че никой не знаеше колко точно сложен ще се окаже”, обясни президентът на САЩ. „Всички мислеха, че ще е „О, това е просто, присъединяваме се или не се, или нека да видим какво ще се случи”, добави той.

Тръмп коментира и качествата на кралицата, с която се срещна в Уиндзорския замък

„Тя е невероятна жена, толкова е умна, толкова прекрасна, като казвам прекрасна – имам предвид вътрешно и външно. Това е прекрасна жена”, добави Тръмп, описвайки кралицата.

В отговор на въпрос дали тя го е харесала, той заяви, че не би искал да говори от нейно име, но може да каже, че той е харесал нея.

„Разбирам се прекрасно с Ким Чен-ун”, потвърди още президентът на САЩ. „Той е много силен, има страхотен характер, забавен и твърд е, добър в преговорите”, заяви Тръмп.

В отговор на уточняващ въпрос дали Ким е безжалостен диктатор, той заяви „Разбира се, че е безжалостен, но има и други като него”.

Президентът на САЩ беше по-сдържан по отношение на предстоящата си среща с руския си колега Владимир Путин.

„Мисля, че вероятно можем да се разберем много добре”, подчерта той. „Някой ме попита дали сме врагове или приятели? Аз казах, че е прекалено рано да се каже”, заявява Тръмп.

„Точно в момента бих казал, че сме съперници, но за САЩ, а честно казано и за Великобритания и други места, да се разбираме добре с Русия, Китай и всички тези други места... Това е нещо добро, а не лошо. Това е нещо наистина хубаво”, подчерта той.

На тази дата: 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София

Убийството на Стефан Стамболов е атентат, извършен на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в София, в резултат на който няколко дни по-късно умира бившият до неотдавна министър-председател и водач на опозицията в България Стефан Стамболов.

Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.

В периода 1887-1894 г. Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.

След отстраняването на Стамболов от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието му и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Малко по-късно е съставена парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов и включваща други видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже престъпна дейност на членове на предходното правителство, но също не постига успех.

Убийството

Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.

Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.

Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.

Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, къде се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.

Вицове, юли 2018 г.

Варна

Световното първенство раздели феновете на любители на футбола и на любители на съпруги на любителите на футбола.

***

Като се разхождаме с жена ми и видя

някоя по-засукана кака, ми е неудобно

да я зяпам, и казвам:

- Жена, глей к'ва селянка!

После я зяпаме и двамата...

***

В парка тичащо момченце се блъска в минувач:

- Къде бързаш така малкия ?

- Бързам да се прибера, че мама да ме набие !

- И толкова ли ти се иска да те бият ?

- Не, ама ако се прибера след тати, той ще ме бие повече !

***

Днес, след финала на световното, предстои официалната церемония по предаване на дистанционното в ръцете на съпругата.

***

На ирландски сватбен прием някой извикал:

- Моля, нека всеки женен мъж застане до човека, който е придал смисъл на живота му!

И всички застанали до бармана!

Следващите бежанци ще дойдат заради сушата и жаждата

В един от най-горещите и най-сухи райони на Земята запасите от вода са толкова оскъдни, че тя трябва да бъде филтрирана от морето.

Близкият изток и Северна Африка (МЕНА) са регионите, където на водата не се гледа като на неизчерпаем ресурс. Там седемнадесет държави живеят с критичен недостиг на виталната течност според стандартите на ООН.

Точно както се случва, ако харчите пари от чужда банкова сметка, водата в тази част на света свършва по-бързо, отколкото могат да се попълнят запасите. Това означава, че страните от МЕНА живеят "със средства, които нямат".

Скорошен доклад на Световната банка потвърждава тенденцията като подчертава, че регионът отива от недостиг на питейна вода към криза с опасни размери.

Домът на 6% от населението на света разполага само с 1% от световните запаси питейна вода. Докладите посочват още, че тези държави трябва да предприемат критичен подход към това да намалят пропастта между търсенето и предлагането на чиста вода.

Да се сблъскаш с "абсолютен недостиг на вода"

За страните от МЕНА недостигът на вода е предизвикателство от стотици години. Днес бързото разрастване на населението и на икономиката, комбинирани с ефектите от климатичните промени, сред които дълготрайна суша, намаляване количеството валежи и почти моменталното изпаряване на водата задълбочават кризата.

Според Организацията по храните и земеделието към ООН през 2014-а общо 13 държави от региона попадат в категорията на "абсолютен недостиг на вода".

В такова положение изпадат държави, в които годишният запас от вода от природни източници падне под 500 кубични метра на човек. Това е количеството, което стига за битовите, земеделските и индустриалните нужди.

Седем от 13-те страни се намират на Арабския полуостров, известен със суровия си пуститен климат и минимално количество валежи.

Като резултат много от тези държави консумират повече вода, отколкото могат да си набавят.

Потребление, което не може да бъде задоволено

Според доклада на Световната банка непостоянният добив на вода се получава, когато тя бива извличана от източници като реките и подпочвени аквифери със скорост, която не позволява те да бъдат напълнени отново от дъждовете.

Когато се извлича повече вода, отколкото трябва, аквиферите започват да се рушат. Така се нарушава екосистема, в която всеки елемент зависи от останалите.

Въпреки това процесът не е необратим. Възможно е след година на интензивни дъждове аквиферите да се възобновят.

Непостоянният добив на вода е явление, срещано на Арабския полуостров, в Иран и в област Магреб. Но някои държави в Близкия изток са станали особено изобретателни в начините си за добиване на вода.

Да махнеш солта от морето

Един от популярните начини за добиване на вода в региона е да се отдели солта от морската вода. В държавите от МЕНА е концентриран почти половината от световния капацитет за обезсоляване на морска вода, превръщайки се и в един от най-големите пазари за дестилация.

Обезсоляването се практикува в 150 държави по света. Повече от 300 млн. души зависят от обезсолената морска вода за част от или за всичките си дневни нужди.

Дестилацията в Близкия изток обаче има много голям въглероден отпечатък, тъй като станциите за дестилация консумират огромни количества електроенергия. Тя от своя страна използва горива, които да изпарят и кондензират водата до пречистената й форма.

Към това се добавят и химикали, които след приключването на процеса се изхвърлят в морето и могат да увредят морската екосистема.

За да компенсират вредите върху околната среда, няколко амбициозни проекта в региона експериментират с дестилация, подхранвана от слънчева енергия, както и с дестилация от обратна осмоза - процес, който консумира по-малко енергия и който пречиства водата като я прекарва през полупропускаема мембрана.

Специалистите се надяват възобновяемите енергийни източници да направят процеса по-евтин и по-щадящ за природата.

Да си купиш изход от водната криза

Най-голямо количество обезсолена вода се произвежда в региона на Персийския залив, където държавите разчитат на 90% на нея за домакинските си нужди. При тях няма друга алтернатива.

Според мнозина обаче има и други начини за набавяне на питейна вода. Те включват пречистване на отпадъчните води и събиране на дъждовна вода - дейности, които изискват особено много средства.

Въпреки това крайно бедни страни като Йемен, Либия и западния бряг на ивицата Газа все още разчитат на вода от земните недра. По тези места цената за неадекватното водоснабдяване е особено висока. Това струва на региона над 23 млрд. долара годишно в икономически загуби.

В това число влизат разходите за здравеопазване, спадът в продуктивността заради здравословни проблеми и ранната смъртност.

Очаква се кризата за питейна вода в региона тепърва да се изостря. Световната банка посочва, че повишената конкуренция за добив на вода ще води и до политически конфликти.

Ако тенденцията се запази, 60% от МЕНА ще страда от екстремно висок недостиг на вода до 2040-а. До 2050-а недостигът на вода ще струва на региона 6 до 14% от брутния му вътрешен продукт.

Има три ясни стратегии за справяне с кризата.

Повишена ефективност на начините, по които се употребява водата; използване на водата за различни от настоящите цели и, трето, производство на повече вода от неконвенционални водни ресурси.

Докато недостигът на вода нараства, и трите стратегии могат да се окажат ключът към набавянето на вода за бъдещите поколения.

По CNN

На тази дата: 14 юли 1966 г. Ватикана отменя официално Индекса на забранените книги, въведен през 1557 г.

1966 г. Ватикана отменя официално Индекса на забранените книги, въведен през 1557 г. „Индекс на забранените книги” е списък с публикации, които Римокатолическата църква смята за опасни за себе си и за вярата на своите членове. Различните издания съдържат също правила за четенето, продажбата и цензурата на книги. Целта на списъка е да предотврати четенето на неморални или съдържащи теологични грешки книги.

Първият подобен списък е публикуван в Нидерландия през 1529 г., по-късно това става и във Венеция (1543 г.) и Париж (1551 г.). Първият римски „Индекс” е създаден при папа Павел IV (1557 г., 1559 г.). Този списък е приет като твърде строг и след Трентския събор папа Пий IV публикува „Тридентинския индекс” (1564 г.), който става основа за следващите списъци до 1897 г., когато папа Лъв XIII издава Index Leonianus.

Първите списъци са изготвяни от Върховната свещена конгрегация на Римската и Вселенска инквизиция (днес Конгрегация за доктрината на вярата). През 1571 г. е създадена специална Свещена конгрегация на Индекса, която има задачата да попълва и поддържа „Индекса на забранените книги”. Тази конгрегация е премахната през 1917 г., когато правилата за четене на книги са уредени с новия Codex Iuris Canonici и поддръжката на списъка отново е възложена на днешната Конгрегация за доктрината на вярата.

Индексът е редовно актуализиран до 1948 г. 32-рото издание съдържа 4000 заглавия, цензурирани по различни причини - ерес, неморалност, сексуални теми, политическа некоректност и други. Много явно атеистични книги не са включени в „Индекса”, тъй като, според решенията на Трентския събор, работи, критикуващи или осъждащи някоя част от католическата вяра, са считат за забранени без специално решение.

„Индексът на забранените книги” е отменен като официален задължителен документ на Римокатолическата църква след края на Втория ватикански събор през 1966 г.