вторник, 24 юли 2018 г.

Откриха ли тялото на Александър Велики в Египет?


Учени в Египет откриха древен саркофаг, за който се смяташе, че може да е на Александър Велики, съобщи The Telegraph.

Находката е на около 2000 години. Учени обявиха, че е изключително добре запазена, защото от две хилядолетия до нея не се е докосвала човешка ръка.

Имаше съмнение, че това може да е мястото, където са поставени останките на великия гръцки владетел. В крайна сметка в него бяха открити телата на три мумии, които принадлежат на един род.

30-тонният саркофаг е открита на дълбочина 5 метра под повърхността на земята. Работници по невнимание откриват този около 2000-годишен саркофаг по време на строителството на жилищна сграда. Той е най-големият саркофаг, намиран в Александрия, което предизвика редица спекулации и теории в местни и международни медии.

Все пак мумиите не са в добро състояние. Вероятно гробницата е принадлежала на важен владетел от периода на Птолемеите.

Знае се, че останките на Александър Велики са били съхранявани в Александрия. Те дълго време са били публично изложени, като векове наред велики владетели са се покланяли пред тях.

В крайна сметка в един момент от историята саркофагът с тялото просто изчезва. И до днес учени се опитват да го открият.

Любопитно: Откъде идват имената на нотите?


Практиката да се означават музикалните тонове със срички датира още от древна Индия. В началото на седми век от нашата ера Исидор, архиепископ на Севиля, пише с прискърбие: „Ако звуковете не се запомнят, те загиват, понеже не могат да бъдат записани.”

През 11.век обаче бенедиктинският монах Гуидо д’Арецо се заема да поправи тази несправедливост. Той забелязва, че певците лесно могат да научат популярните по онова време грегориански напеви, ако виждат прогресията на тоновете, разположени в скала по височина. Въвежда и сричкови наименования за всяка от нотите.

Това са началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, популярен по това време, чрез който певците молят да бъде съхранена силата на гласовете им:

   UT queant laxis REsonare fibris
   MIra gestorum FAmuli tuorum,
   SOLve polluti, LAbii reatum,
   Sancte Ioannes.

(„Дай ни чисти уста, св. Йоанe, за да можем с цялата сила на своя глас да свидетелстваме за чудесата на твоите деяния”)

Няколко столетия по-късно, около средата на XVI век, „ут” е заменено с по-благозвучното „до” и е  добавена седмата нота „си” (съкращение от „Sanctus Ioannus”).

На тази дата: 24 юли 2007 г. Либия екстрадира всичките шест български медици

2007 г. Либия екстрадира всичките шест българи, задържани по обвинение за заразяването на стотици деца със СПИН. Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно със съпруга на Кристияна доктор Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж, бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 г. и останаха в либийските затвори общо 2755 дни. Те бяха обвинени през 2000 г. в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията.

Към процеса бяха задочно привлечени и още двама български граждани - Емануела Колева и Смилян Тачев, обвинени заедно с основната група подсъдими в нарушение на моралните норми и валутните закони на Либия. През 2002 г. медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения - умисъл, отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на валута.

На 6 май 2004 г. медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения, както Колева и Тачев, които бяха напуснали Либия преди началото на процеса. През 2005 г. Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане. През 2006 г. присъдите бяха препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 г. - окончателно потвърдени от Върховния съд.

На 17 юли 2007 г. смъртните присъди на българите бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия. На 24 юли с.г. Вълчева, Ненова, Сиропуло, Червеняшка, Димитрова, Георгиев и Хаджудж се завърнаха със специален полет на летище София, след като преговорите по тяхното освобождаване, продължили над осем години, завършиха с посредничеството на ЕС и Франция.

Вицове - само сока, юли 2018 г.


Двама пенсионери си говорят в парка:
- Значи напоследък имам некви проблеми с биологичния часовник.
- Моят пък си е абсолютно наред - 6.40 - ходя по малка нужда, в 6.50 - по голяма, в 7.00 се събуждам и ставам.

***

Сутринта една съседка видяла жената и вместо "добро утро", побързала да докладва:
- Видях мъжа ти на плажа с една стройна блондинка!?
- Ти пък с какво очакваш да го видиш, - рекла жената, - с кофичка и лопатка ли?

***

Ако видите някого до кръста в морето, да гледа замечтано хоризонта ... да знаете, че не е романтик, а пикае...

***

Една кокошка отива в кокошарника и казва на приятелките си кокошки:
- Ако знаете какъв сeкс правих с новия петел, че на това отгоре зареди него цяла година снасях бъркани яйца.

***

Сръбска реклама за презервативи:
Добро юутро млади жени.
Ако сакате да немате деца, ползвайте куробранка сръбска марка Партизанка.
Те тогава и меца да ви клеца - нема деца.


понеделник, 23 юли 2018 г.

Секс, лъжи и футбол пред погледа на Путин


В Сочи времето вече е лятно и момичета с къси рокли се надпреварват да се снимат пред Swissotel Resort - един от най-скъпите хотели в руския черноморски град.

Градът освен това е пълен с репортери заради Световното първенство по футбол, а вълнението се усеща в соления въздух - всеки момент трябва да пристигне бразилският тим.

Но докато персоналът на хотела се суети, за да може бразилците да се почувства като у дома си, други планират много по-топло посрещане.

Много рускини от всякакви възрасти се надяват да се сприятелят с чуждестранните посетители - футболисти, фенове, журналисти, дошли да отразяват едномесечното първенство. А местните ще имат достатъчно шансове - 11 руски града ще посрещнат над 1 млн. фенове, които пристигат от целия свят.

По улиците и по плажовете Русия купонясва почти нон-стоп, но това прикрива далеч по-тъмната реалност. Според чужденците много руснаци изглеждат уморени и нещастни. Властите не могат да скрият социалната нестабилност, бедността и политическите преследвания зад лъскавите паравани на Световното. Хората общуват, споделят на чаша вино или бира, говорят за проблемите си.

Посетителите ще научат от първа ръка какво се случва в Русия на Путин. Планът на много жителки на Сочи е бил да си намерят съпруг чужденец по време на Зимните олимпийски игри през 2014-а, но са се провалили, защото не знаят чужди езици.

Трудният им живот обаче ги кара да не се отчайват. Едни мечтаят да се омъжат за поляк, други - за италианец...

Според официалните руски статистики повече от 1 млн. рускини са напуснали родината си през последните 15 години, затова държавата се опитва да предотврати по-сериозна вълна на миграция обичайния за нея начин - със заплахи.

Тази седмица председателят на държавния Комитет по семейните въпроси, Тамара Плетньова, предупреди жените в Русия за опасностите от това да правят секс с гостите за Световното първенство. Плетньова предвижда, че бебетата, родени от подобни обстоятелства, никога няма да са щастливи и ще страдат през целия си живот.

Тя има предвид така наречените "Олимпийски бебета" - мит от съветско време за рускини, родили чернокожи деца след Летните олимпийски игри през 1980-а. Толкова години по-късно Плетньова не може да признае, че немалък процент от жените са правили секс със студенти от Африка и Латинска Америка, дошли да учат в СССР. Много от тези мултиетнически фамилии са щастливи, въпреки че някои страдат от расистко отношение.

Лидерите - и тогава, и сега - предпочитат да си затворят очите за част от истината.

За да смекчи изказването си, 70-годишната Плетньова допълва, че няма нищо ненормално в това хора от различни раси да имат деца - важното е да се раждат бебета, "но все пак..."

Вместо да се опитат да чуят гласа на жените, политиците предпочитат да им затворят устата. През 2014-а в Сочи "анти-екстремисти" преследваха част от членовете на Pussy Riot в опит да ги спрат да пеят опозиционните си песни. През тази седмица арестите на опозициционери на Путин отново зачестяват. Мнозина мислят, че Путин се опитва да засили още повече властта си и за целта използва футболното първенство.

В същото време центърът на Москва е пълен с хора, носещи иранското, перуанското, аржентинското знаме. Вечер феновете се разхождат с бира в ръка по централната "Тверская", обикалят парковете и си говорят с новите си руски приятели.

Никой политик не може да спре рускините да си намерят чужденец и да по този начин да се опитат да направят живота си по-добър.

Паралелно с тях има и редица руснаци, които мразят всичко чуждо, странно и либерално, а след това обвиняват света, че не уважава Русия. Те рядко говорят друг език, освен руски, и прикриват страха си зад своята омраза.

Но нищо не може да попречи на рускините в този необичаен месец. За разлика от бабите им, те са решени да се забавляват, да се впускат в приключения и да си намерят съпрузи. Това е тяхната игра с техните правила.



по DailyBeast

На тази дата: 23 юли 1942 г. е разстрелян Вапцаров

В 11,45 часа на днешната дата преди 74 години състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!



Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Ранни години

Никола и Йонко Вапцарови.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава
все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.

 Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.

От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.
Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг – офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.
Работа

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.

През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска и остава безработен.

Подривна дейност

Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция,  той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.

През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.

При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан. Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.
 За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финасирана от СССР. През март 1942 година след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП.

Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.

На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той все пак е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел.

Творчество

Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

Стихосбирка: „Моторни песни“
Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.
Драма: Вълната, която бучи

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Когато московчани не ходят на море, морето идва при тях.

 "Стоя си днес в един луксозен био магазин и гледам стръкове люцерна на прах от 250 грама за16,50 лв. Викам си:
- Б*х мама му, на село козътъ в какъв лукс е живяла!

***


Най-отговорната нация са шотландците. Там не можеш да видиш никой да си го премести от левия в десния крачол... стабилни, отговорни хора!

***

Канибал се върти, не може да заспи и си мисли:
– Кой съм аз? Защо ме има на този свят?
Жена му:
– Казвах ти, не яж интелектуалци днес!

***

Никога не вбесявай българска жена... тя помни даже неща, които още не са се случили!

***

Егати времето! Лягаш си, егати студа! Спиш ли повече от 8 часа, егати жегата...

неделя, 22 юли 2018 г.

Любопитно: Индианец живее 22 години съвсем сам в джунглите на Амазония


Индианец живее съвсем сам в джунглите на Амазония вече 22 години, пише в. "Гардиън".

Той бе заснет отблизо от служители на ФУНАИ - бразилската Национална индианцса фондация. На записа се вижда мъж на около 50 години, полугол и сечащ дърво с брадва. Той изглежда в отлично здраве.

"Той се чувства много добре, ловува, отглежда папая и пшеница", сподели Алдаир Алгайер - регионален координатор на ФУНАИ в северозападния бразилски щат Рондония, граничещ с Боливия.

Наричат го "индианецът в дупката". Смята се, че той е единственият жив днес представител на едно от най-изолираните племена в региона. Човекът оцелява с лов на глигани, птици и маймуни. Единственото му ловно оръжие са лъкът и стрелите. Също така той хваща жертвите си в капани, като изкопава дупки и слага в тях заострени колчета.
Индианското население в района е избито или прогонено през 70-те и 80-те г. на ХХ век от дървосекачи, фермери и бандити, дошли да заграбват земите там. Група от шестима индианци, успели да оцелеят, била убита от фермери през 1995 г.

Предполага се, че оцелелият е един от тези хора. Той бил забелязан през 1996 г. и оттогава през повечето време е под наблюдението на ФУНАИ.

Политиката на тази фондация е да избягва контакти с изолирани групи и да се грижи за опазването на района. През 2015 г. бе открит индиански резерват край селището Тамару. Специално за обитателите били оставени брадви мачетета и посети зърнени култури.
"Индианецът в дупката" обаче не иска да има никакъв допир с цивилизацията, изтъква Алдаир Алгайер.

"Разбирам го напълно. Това е неговата съпротива и омраза. Трябва да се съобразяваме с това какво е преживял", изтъква координаторът.

Човекът живее на площ от 800 декара гори, които законът пази от унищожаване. Всички около тях е застроено с ферми.

Според ФУНАИ има 113 изолирани племена, които живеят в Амазония, без да поддържат никакви контакти с външния свят. Потвърдено е съществуването на 27 от тях.

Такива племена има също в съседните Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. Всички те се препитават с лов, като оръжията им са лъкове и стрели.

На тази дата: 22 юли 1934 г. Българка слага край на бандата на Джон Дилинджър

1934 г. агенти на ФБР застрелват гангстера Джон Дилинджър. Прочутият американски банков обирджия и гангстер е убит при излизане от кино в Чикаго.

Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианаполис в семейството на бакалин. Майка му умира точно преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на малкия Още в училище малкият Джон постоянно се замесва в неприятности - побои, дребни кражби, тормоз на по-малките ученици. Баща му в опит да отклони сина си от „лошото влияние на големия град” мести семейството си в Муурсвил, Индиана, но въпреки спокойната провинциална среда, поведението на Дилинджър не се променя съществено.

През 1922 г. е арестуван за кражба на кола. Началото на Великата депресия през 1929 г. съвсем намалява свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия приятел Ед Сингълтън към въоръжен грабеж. Двамата обират местна бакалия и задигат общо 120 долара. На следващия ден са заловени и Дилинджър по съвет на баща си се признава за виновен. Осъден е на 10 до 20 години затвор.

Дилинджър изтърпява присъдата си в щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. Там се сприятелява с известни банкови обирджии, които подробно му разкриват тайните на занаята и дори планират съвместни акции, когато излязат навън.
Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В следващите месеци Дилинджър и неговата банда обират повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над 300 000 долара.

ФБР обявява Дилинджър и бандата му за „обществени врагове номер 1” и сформират специален екип за залавянето им. Примката около тях скоро се затяга и бандата напуска на юг базата си в Чикаго, в опит да избяга в Мексико.

В началото на 1934 г., докато се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да напуснат спешно сградата, те изоставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите съобщават за това в полицията и на 25 януари 1934 г. петима от бандата, сред които и Дилинджър, са арестувани.

Дилинджър е преместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за престъпленията си, но не остава дълго в затвора. В затворническата работилница той изработва фалшив пистолет от парче дърво и с негова помощ измамва охраната да отвори вратата на килията. От паркинга на затвора, Дилинджър открадва чисто новата кола на шерифа на града, с която бяга в Чикаго.

В любимия си град Дилинджър заживява с новата си приятелка. На 30 март 1934 г. квартирата, където се крият заедно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е убит агент на ФБР, а самият Дилинджър е ранен, но отново успява да избяга.

През лятото на 1934 г. ФБР окончателно изгубва всякаква следа към Дилинджър. Той е успял да се промъкне незабелязано в Чикаго и води анонимен живот в големия метрополис. Работи като чиновник и има нова приятелка - проститутка, която не знае бурното му минало.

Спокойният му живот обаче приключва на 21 юли, когато Ана Кумпанаш заплашена от депортация от имиграционните власти, се обръща към ФБР. Тя твърди, че знае къде се укрива Дилинджър и иска съдействие от властите в замяна на разрешение за постоянен престой в САЩ. След съгласието на ФБР, тя разкрива, че той излиза с нейна колежка проститутка и на следващата вечер тя заедно с двойката ще ходи на кино. Задействана е светкавична операция за залавянето на Дилинджър.

На 22 юли вечерта Дилинджър в компанията на двете дами посещава кино „Биограф” в северната част на Чикаго. При излизането от салона след прожекцията, той забелязва агентите на ФБР и прави опит да извади оръжието си. но трима агенти стрелят светкавично общо пет пъти и улучват Дилинджър отзад.

Българка слага край на бандата на Дилинджър


Нашенката е смятана за румънка и до ден днешен, но всъщност е родена в Добрич.
На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Първис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-добрите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите.

Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята – съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка. Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара (покупателната им стойност в днешно изражение надхвърля 160 милиона!) е най-популярният гангстер в САЩ. И в света.

Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж, жената, която преди два дни се е явила в Бюрото в Чикаго и е заявила, че ще посочи Дилинджър на агентите. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита – Поли Хамилтън. Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция... Стрелците се споглеждат – грешка?! Такава не могат да си позволят. Общественото мнение в Щатите отдавна е настръхнало срещу все избързващите полицаи – откакто за гангстера е обявен „лов без милосърдие", из страната са паднали убити неколцина невинни граждани само защото приличали на Дилинджър.

Но Анна Сейдж изпуска кърпичката си – уговореният с Първис знак, че това е бандитът. Тя прави и следващото договорено действие – изостава с три-четири крачки от спътниците си. Вече не може да има колебание и стрелците излизат от колата. Холис изважда свирка и дава сигнал на двайсетината преоблечени полицаи, дебнещи наоколо. Бандитът тутакси изважда револвер. От два метра Коули изпразва целия пълнител в тялото му. Стреля и Холис. Дилиджър е надупчен с 12 куршума. Изпуска пистолета, навежда се, повдига го и това е последният му жест. Настъпва краят на най-голямата гангстерска легенда в света.

Вицове - само сока, юли 2018 г.


Качва снимка с гаджето си и пише "моят свят"....Между другото това е петият и свят за 3 месеца. Явно си прави слънчева система.

***

Уикенд! - изкрещя мозъкът и отнесе дупето в неизвестна посока...

***

Спира ме стара циганка на пътя и ми казва:
- Ще си намериш умен, красив, добър...
- Мисля си - Куче ще да е...

***

200 грама водка се разтварят внимателно в 2 капки вода: 3 пъти на ден...

***

Катаджията: – Вие знака 40 километра в час видяхте ли? – Видях го? – А защо карате със 100 лева повече?