Разследване на "Таралеж": Велосипедисти хвърчат по пешеходни зони и тротоари във Варна, въпреки забраната! Общината и МВР са направили 0 проверки и са глобили 0 нарушители

Снимка: "Таралеж"

Стотици велосипедисти хвърчат всеки ден по пешеходни алеи и тротоари във Варна, като застрашават живота на пешеходците. Само тази година са десетки случаите на блъснати пешеходци от колоездачи на тротоари и пешеходни зони. 

Щастливите пешеходци са се отървали с няколко счупвания, а велосипедистите най-често бягат от местопроизшествието. 

Наистина все повече ескалира наглостта на велосипедистите, които си мислят, че имат право да карат по тротоари и пешеходни алеи. 

Това е така, защото Община Варна не упражнява никакъв контрол по спазване на Общинската наредба за организация на движението.

Разследване на „Таралеж“ показа, че Община Варна не само не упражнява контрол по собствената си наредба, но и не знае, че трябва да упражнява такъв.

Ето как стоят нещата:

На 31.1.2018 година Общински съвет Варна приема наредба за организация на движението на територията на община Варна.

В наредбата пише:... II.4. ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЛОСИПЕДИСТИ

 

чл. 20. /1/ Велосипедисти могат да се движат по уличните платна, а по тротоари и в пешеходни зони - само при наличие на велосипедни алеи или ленти, означени по съответния начин.

/2/ Велосипедистите следва да спазват изискванията на Закона за движение по пътищата.

Ясно е написано, че велосипедисти не могат да се движат по пешеходни зони и тротоари извън велосипедни алеи или ленти.

А кой осъществява контрол за това?

В същата наредба е казано:

VII. КОНТРОЛ И САНКЦИИ

VII.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

чл. 38. Контролът по изпълнение на тази наредба се осъществява от:

1. кмета на община Варна и/или определени с негова писмена заповед длъжностни лица;

2. лица, определени и упълномощени с решение на Общински съвет - Варна.

3. Директора на ОДМВР - Варна и/или определени от него с писмена заповед длъжностни лица.

Въпреки, че Общинския съвет ясно е задължил кмета на града да осъществява контрол 

От Общината не само, че не контролират, но и не знаят, че трябва да контролират

Отговорът на ОД на МВР Варна

На въпрос по Закона за достъп до обществена информация колко проверки е извършила и колко акта е съставила Община Варна отговаря, че компетентен орган е МВР да извършва проверки и препраща въпроса на там.

Ако общинарите бяха си прочели собствената наредба, щяха да разберат, че не МВР, а те трябва да контролират.

ОТ ОД на МВР Варна отговарят на въпроса за проверките и актовете, че за запитания период от 31.1 2018 г. до 26.6. 2018 г. не са констатирали нарушения по чл.20 от наредбата за велосипедисти движещи се по пешеходни зони и тротоари. И не са съставили никакви актове. В отговора си те напомнят, че кмета е компетентен да издава наказателни постановления съгласно чл.41 от Наредбата.

Половин година след приемане на Наредбата, която забранява велосипеди да се движат извън велоалеите Общината не е разбрала, че трябва да контролира и глобява нарушителите. 

Наистина „невероятна компетентност“  цари в Община Варна, а пешеходците продължават да бъдат газени по тротоари.

На тази дата: 28 юли 1945 г. Американски бомбардировач се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”.

1945 г. американски бомбардировач B-25 се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”. По това време войната в Европа вече е приключила, а на Япония й предстои да капитулира пред съюзниците само след няколко седмици.

В привидно спокойната съботна утрин, силуетът на Ню Йорк е затъмнен от пушека на пожар, предизвикан от врязалия се самолет в най-високата сграда в Америка и света по онова време. Небостъргачът не се срутва, но 14 души загиват, 26 са ранени, а причинените щети се оценяват на 1 млн. долара.

B-25 се отправя на фаталната си мисия малко преди 9.00 ч. сутринта. След по-малко от час във въздуха подполковник Уилям Франклин Смит Младши получава предупреждение от летището в Куинс (дн. Ла Гуардия), че Ню Йорк е обвит в гъста мъгла. От контролната кула изпращат злокобното съобщение „Не можем да видим върха на Емпайър стейт билдинг. Съветваме ви да кацнете тук”. Подп. Смит потвърждава, че е приел съобщението, но по всичко личи, че го игнорира, защото иска разрешение за кацане на Нюарк.

Самолетът е само на няколко минути от ЛаГуардия, но пилотът изгубва видимост в гъстата мъгла. Правила за осъществяване на полета, налагат пилотът да поддържа височина от поне 2000 фута (610 м) над града, но Смит се снижава до по-малко от половината от тази височина, явно надявайки се така да си възвърне видимостта. Поемайки този риск пилотът със сигурност не е бил наясно с местоположението си, защото скоро самолетът му се озовава насред централен Манхатън.

Прелитайки сред бетонните каньони на нюйоркските небостъргачи, бомбардировачът веднага привлича вниманието на нюйоркчани, тъй като ревът на двигателите отеква по улиците, отразен многократно от фасадите на сградите. Тези, които работят по горните етажи на офис сградите, се втурват към прозорците, за да гледат с изумление прелитащият край тях самолет. Един от свидетелите е лейтенантът от военновъздушните сили Франк Кови, който от стаята си в хотел „Билтмор” наблюдава как обреченият B-25 лети не по-високо от 22-рия етаж.

Пилотът успява да прелети около десет пресечки, следвайки 42-ра улица, като по чудо избягва околните небостъргачи, преди да се обърне на юг в близост до кръстовището с 5-то авеню. Този обрат се оказва фатална грешка, тъй като изправя тромавия самолет директно пред северната стена на най-високата сграда в света. В последния момент подп. Смит  трябва да е видял профила на „Емпайър стейт билдинг”, изплуващ от мъглата, и се е опитал да издигне машината, но разстоянието се оказва твърде късо, а скоростта на бомбардировача - прекалено висока.

Около 9.49 ч. Б-25 се врязва между 78-я и 79-я етаж на небостъргача, което е на около 975 фута (295 м) над нивото на земята. Самолетът се удря в сградата със скорост от 200 мили в час (320 км/ч), което води до взрив на резервоарите за гориво. Огненото кълбо се издига на височина от 100 фута (30 м). Възпламененият керосин обхваща фасадата на сградата, огънят се втурва и по лабиринта от коридори и стълбища във вътрешността на сградата, достигайки до 75-я етаж.

Катастрофата отваря широка дупка във фасадата на небостъргача от към 34-та улица. Докато основните щети са на 78-я и 79-я етаж, един от двигателите пада в асансьорната шахта и предизвиква голям пожар в мазето. Другият двигател профучава през цялата сградата, разкъсвайки седем стени преди да пробие южната фасада към 33-та улица.

Отломките падат през покрива на 13 етажна сграда от другата страна на улицата, където е ателието на скулптора Хенри Херинг. Последвалият пожар унищожава студиото. Други тежки отломки, между които един колесник, също нанасят щети по „Емпайър стейт билдинг” и околните сгради, а част от крило пада на „Медисън Авеню”.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Дъждът се лее из ведро,

а Корни кара ко-леее-лооо

На тиймбилдинга на метеоролозите присъстваха между 18 и 22 човека, на места до 25.

***

Разправят, че кучето е най-добрия приятел на човека...Надявам се, че тоя запенен питбул без намордник тича след мен, за да разбере как я карам.

***

Ако катаджия ви попита дали в последните 12 часа сте употребявали алкохол или наркотици, не е много разумно да си поглеждате часовника.

***

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:

- Идиото! Кастрато! Импотенто!

Гласът зад кадър превежда:

- Скъпи, аз съм много разочарована от теб!

***

Лято е... Като изгря едно слънце... та цели 2 часа.

Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията

Снимка: "Таралеж"

Конституционният съд се произнесе днес по питането на ГЕРБ за това противоречи ли т.нар. Истанбулска конвенция на основния закон и очаквано отсече "да". Мотивите на КС обаче са доста любопитни - от това, че жената недвусмислено се асоциирала само с акушерството и раждането до това, че ще спрем да правим разлика между мъжете и жените.

"Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България", написа КС.

Решението е прието с осем гласа - на Анастас Анастасов (докладчик по делото), Борис Велчев (председател на КС) и съдиите Гроздан Илиев, Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова.

Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров обаче са го подписали с особено мнение.

О С О Б Е Н О  М Н Е Н И Е
на съдията Филип Димитров по к.д. № 3/2018 г.

Не съм съгласен с решението по конституционно дело № 3/2018 г., с изводите на мнозинството, както и подхода към тях, по следните съображения:

Конституционният съд би следвало да разгледа искането за обявяване на противоконституционност в следните насоки:

1. Съществува ли текст или принцип в българската Конституция, който да се намира в противоречие с целите, обсега или конкретни разпоредби на Конвенцията;

2. Съществуват ли вече, като част от Българската правна система, други актове, които съответствуват на съдържанието на Конвенцията и

3. До какво се свежда отговорността, поета от правителството, респ. от парламента, за да се установи има ли и какви рискове от бъдещи действия, които биха могли да застрашат конституционния ред.

Разглеждайки искането без да разграничи отчетливо тези елементи, мнозинството попадна в объркване и в контекста на особено шумна политическа кампания (която Конституционния съд разбира се не може да пренебрегва, но трябва да оценява с подобаващата му прецизност), стигна до постановеното решение.

Конвенцията определя целите и обхвата си в чл.1 и 2 изключително в рамките на насилието над жени и домашното насилие. Обстоятелството, че тази проблематика е третирана в други законодателни и ратифицирани от България международни актове (подробно изброени в решението) ни най-малко не отменя правото на правителството да подпише нов международен акт, който създава допълнителни гаранции за международно сътрудничество при спазването на тези норми. (Тъкмо това е и новото в Конвенцията – ангажимент за по-разгърнати мерки за защита срещу насилието над жени и домашното насилие. Дали обаче България не трябва поради бедност да откаже закрила на пребивани жени не е конституционен въпрос, а въпрос на изпълнителната и донякъде на законодателната власт.)

Мнозинството избра като основен аргумент за мотивиране на решението си приемането, че с позоваването на пола в неговото социално измерение (употребата на термините „gender” или “genre”) се изразявала

„идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното“.

Така мнозинството, макар и формално да посочва неразривната връзка между биологичната и социалната характеристика на пола, всъщност имплицитно е възприело тезата, развита в становището на президента, че полът (и като даденост, и като поведение) по българската Конституция бил само биологично определен. Тази теза е съвършено несъстоятелна. Цитирайки чл.47, ал.2 от Конституцията, мнозинството изтъква, че е употребен „терминът жени, който е несъмнено основан върху биологичното разбиране за пола“. По силата именно на чл.47, ал.2 защитата на жената е свързана с нейната социална роля точно толкова, колкото и с биологичната. (При това майчинството съвсем не е задължително да е „биологично“.) Тъкмо това има предвид и Конвенцията, а не измисляне на някакъв „небиологичен“ пол. Такова разбиране съвпада с поддържаното в края на мотивите към настоящето решение и е удивително, че мнозинството не е успяло да долови това съвпадане.

Мнозинството е отделило твърде много внимание на преводаческите усилия във връзка с понятието „gender” или “genre” – усилия напълно излишни, защото преводът е въпрос само на улеснение и изясняване за ратифициращите страни. Единствените меродавни за приложението на Конвенцията (включително и като част от националното законодателство) са текстовете на двата езика – английски и френски, така че всеки термин може да бъде превеждан и описателно, стига това да изяснява смисъла му. В езиците, в които типичната дума за пол, “sex” има двойнствено звучене, терминът „gender” или “genre” освобождава понятието от еротичното му звучене, което на български думата „пол“ постига успешно, но в никой език на тези думи не се придава „небиологично“ значение.

В мотивите към решението са изброени изчерпателно всички случаи, в които е употребено понятието за пол, натоварено със социалните му характеристики („gender” или “genre”) и в нито един от тези случаи не се говори за трети пол или за нещо друго освен жени и мъже. Напротив отхвърляйки насилието над жени, изрично се споменава, че има нестереотипни полови роли т.е. има хора, чието социално полово поведение е „особено“, (т.е. отклонява се  от типичното за съответните полове, „gender” или “genre”, които си остават два). Да се мисли, че е противоконституционна забраната да се упражнява по тази причина насилие върху тях, е абсурдно. Създава се обаче едва ли не впечатлението, че тезата на мнозинството по същество обявява за противоконституционна например забраната да се пребиват трансвестити – нещо, което противоречи и на приципите на Конституцията, и на всички действащи анти-дискриминационни и наказателноправни разпоредби.

Друга погрешна интерпретация на мнозинството е свързана с понятието „идентичност, основана на пола“ („gender identity”). Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така) е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква „българска конституционна идентичност“ противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо.

Да се твърди, че Конституцията забранява да се говори за това, понеже то „не цели постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципа на равенството загубва смисъла си“ е също необяснимо. Как точно става заличаването на разликата между половете за мен (и вероятно други със също така обикновени възприятия като моето) остава загадка. Но от това се извежда увенчаващата мотивите към решението фраза, че „ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент“. Излиза, че според конституционния законодател изясняването на факта, че има лезбийки или трансвестити означава, че мъжете и жените ще станат еднакви. Слава Богу нищо в текста на Конституцията не показва, че конституционния законодател е имал подобни мисли.

Бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията

а) да се окаже способ за проправяне на път към признаване на еднополовия брак

и

б) да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по „законен“ начин сред децата на „свръхосвободени“ идеи (като самоназоваващата се така „джендър идеология“ – “gender ideology”).

Първото опасение е неоснователно. Според чл.46, ал.1 от българската Конституция бракът е съюз между мъж и жена. Конституционни изменения не стават чрез конвенции, а единствено по начин, описан в глава IX от Конституцията.

Второто опасение има своите основания. Факт е, че понякога разумни класически либерални идеи се защитават от тесногръди либералфанатици или екстравагантни авантюристи по съответен за манталитета им начин. Конституционният съд не е призван да гадае дали такива ще се втурнат към българските училища и дали някое правителство няма да ги допусне там – нещо, което то има всичката власт да възпре, а при наличие на обратна политическа воля, то би могло да ги допусне със или без обсъжданата Конвенция.

Понятието „джендър идеология“ (с което българското общество се запозна напоследък) е точно толкова популярно, колкото понятията „екофашизъм“ (ecofascism) и  „феминистонацистка“ (feminazi). Общото е, че и трите понятия могат да се използват от ентусиазирани интелектуалци, но нямат никаква правна стойност.                                                    

Не съществува обаче никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.

Съдия: Филип Димитров

Фотофакт: За пореден ден 6 души протестират срещу Истанбулската конвенция във Варна

Снимка: "Таралеж"

Жив е, Живков, жив е, там на Балкана!

Михаил ВЕШИМ, Стършел

На събрание в НДК социалистическата партия представи пред актива си нещо, озаглавено „Визия за България”. Нещо като предизборна програма, нещо като бъдещи намерения, нещо като куп обещания… Лидерката Корнелия Нинова уточни в словото си, че „Визията” не е само за ушите на партийните членове, а за всички българи:

„Днес се обръщаме към всеки наш сънародник. Чуйте идеите ни. Ако имате желание, по иванвазовски, който с каквито сили и компетенции разполага, да се включи в този процес”.

Не разбрах какво общо има тук Иван Вазов с партията от „Позитано“, но си рекох: щом така пламенно ме призовават, да се заслушам… Заслушах се във „Визията” и открих, че тия приказки – за държавна икономика, за социална политика, за намаление на ДДС, за ефективно здравеопазване и образование – сме ги слушали, слушали… Та даже сме ги и виждали – по времето на Жан Виденов политиката бе толкова социална, че ни направи заплатите по 5 долара… Държавната икономика бе толкова ефективна, че скапаните съветски заводи гълтаха парите на бюджета, вместо да фалират. За сметка на тях фалираха банки и завличаха вложителите си. А банкерите, назначени за капиталисти от същата тази БСП, станаха милионери и се отърваха даже без съдебни дела. Ами по времето на Орешарски – не фалира ли КТБ? Добре че тогавашният съюз БСП-ДПС (зад кулисите начело с Доган и Пеевски) се задържа малко във властта, иначе пак щеше да фалира и държавата…

Та социалистическите „визии” ги помним – живели сме ги.

Ама сегашните социалисти не били като предишните – в това ни увери един млад деятел от ръководството на партията. Крум Зарков, заместник на Корни, в телевизионно интервю заяви, че те, новото поколение в партията, са отчели грешките на миналото и няма да ги повторят.

Гледаш го на екрана, млад човек, симпатичен. Образован във Франция – завършил Сорбоната. Аха да му повярваш…

Изведнъж водещият го попита за Бузлуджа – там в събота ще се проведе традиционният митинг на социалистите. Младият социалист засия и се възторгна – много обичал Бузлуджанските митинги. Там се чувствал прекрасно сред другари, сред съмишленици, сред съидейници.

Във възторга му усетих фалша. Защото имам визия за сборищата под Чинията на върха. Не че съм ходил там, моята визия е от телевизия. Гледал съм репортажи от Бузлуджа – там се веят руски знамена, пеят се песни за „разцветали груши и катюши” и маршируват десантни батальони. Уж навръх Балкана се събрали наши социалисти, пък нарамили портрети на Сталин и Путин. Някои са облечени във фланелки със сърп и чук на гърдите, а има и такива – с автомат „Калашников”. Да се чудиш що за партия празнува – европейска социалистическа, българска комунистическа или руска болшевишка? И защо за нашите позитанци руският президент е любимец – нали е строител на капитализма, и то – на олигархичния капитализъм?

Размахват се и портрети на Тодор Правешки, разбира се. На сергии се продават порцеланови чаши и чинии с лика на великите партийни вож­дове – Сталин, Ленин, Маркс, Живков и Корни…

Това е всяка година на Бузлуджа – такава визия се гледа по всяка телевизия. Щом видя тази картина на екрана, не ми трябват други доказателства, че времето за БСП е спряло. И партията от „Позитано” е замръзнала в годините на Сталин и Живков… Всичко друго са приказки за ушите на глухите и „визии” за очите на слепите.

Готов съм да се басирам, че и тази година на Бузлуджа картината ще е същата. Не, даже ще е още по-грандиозна! За празника си сега социалистите учредили специална награда на името на Димитър Благоев.

Известни са и първите носители – англичанката Мерсия Маркдермот и (!) Георги Йорданов. Да, същият. Другарят Георги Йорданов, единственият жив динозавър от живковото политбюро.

Жив е, Живков, жив е, там на Балкана

Източник: „Стършел“

На тази дата: 27 юли 1955 г. Израелски пътнически самолет е свален край Петрич

В нощта на 26 срещу 27 юли 1955 г. два български самолета МиГ-15 свалят с ракета международен пътнически самолет по маршрута Лондон – Тел Авив със спирки във Виена и Истанбул. Поваленият летателен апарат се разбива северно от град Петрич, на няколко километра от границата с Югославия и Гърция. Всички 51 пътници на борда и 7-членният екипаж загиват.

Това е първият случай в историята, когато военни изтребители свалят пътнически самолет. И българското комунистическо правителство, и засегнатите от инцидента други правителства възприемат трагичния случай като провокация в разгара на Студената война.

През 1955 г. полетът „El Al Flight 402“ всяка седмица изпълнява този маршрут, но в нощта на 26 срещу 27 юли самолетът се отклонява от въздушния си коридор и навлиза на българска територия край Трън. Над България прелита разстояние от общо 200 км, докато е свален малко преди да навлезе в Гърция.

Никога не се установява защо летателният апарат се е отклонил от предвидения му маршрут, след като излита в 3 часа през нощта от летището във Виена и се отправя Истанбул. Израелските и българските разследващи излагат съвсем различни мнения за инцидента, който се случва на фона на силно усложнени отношения между Източния блок и Запада.

Какво се знае за инцидента

В малките часове на 27 юли самолетът от Лондон до Тел Авив е засечен да прелита над Трън, като два военни самолета МИГ-15 излитат от летището в Доброславци, за да го проследят. Военните изстрелват два последователни предупредителни сигнала към пътническия самолет. По сведения на двамата пилоти, самолетът първоначално се преструвал, че следва инструкциите. Според тях е разгърнал флагоните и е спуснал колелата за кацане. Но малко след това внезапно се устремява към Гърция, опитвайки се да избяга от военните МИГ-ове. Впоследствие обяснението на пилотите е оспорено, като се смята, че те са придружили самолета до границата с Гърция. Местоположението на катастрофата, а именно почти до границата с Гърция - предполага, че пътническият самолет би следвало да е бил придружен до там от военните свръхзвукови самолети.

Твърди се, че последната заповед за свалянето на самолета е подадена от заместник-главния командир на "Въздушна отбрана". Смята се, че той е наредил самолетът да бъде свален, в случай че напуска нашето въздушно пространство, не се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения.

Основното предположение за свалянето на пътническия самолет е, че моделът му много прилича визуално на бомбардировач, като военните не са могли да забележат, че е цивилен. А като основна грешка се спряга фактът, че българските наземни станции не са осъществили радиовръзка с екипажа на самолета, за да уведомят пилота, че трябва да кацне на най-близкото летище. Не е потърсен контакт и с летищата в съседните държави, за да се установи какъв е самолетът.

Първите предположения за инцидента в западната преса са, че самолетът е бил свален с ракета земя-въздух. Два дни по-късно обаче правителството признава, че самолетът е свален от въздушната отбрана. Властите изразяват съжаление и организират официално разследване, но не допускат в разследването участието на екип от шестима израелски следователи.

Изводите от разследването в България гласят, че самолетът е паднал поради експлозия, причинена от ракети, ударили дясното и вероятно лявото крило на самолета.

Последната връзка, осъществена с фаталния самолет, е от 7,30 ч. сутринта. Гръцко летище улавя SOS съобщение от борда на самолета, което гласи: „Спускаме се запалени, ще опитаме кацане“.

След инцидента Израел повдига обвинение срещу България в Международния съд в Хага. Властта в София първоначално заявява, че вината за инцидента е на нарушилия въздушното пространство пътнически самолет, но в знак на добри чувства ще заплати компенсации. Впоследствие обаче правителството заявява, че пилотите на военните самолети са стреляли прибързано и се съгласяват да платят компенсации на семействата на жертвите. Макар и да са действали по заповед – военните пилоти са лишени от свобода. През 1964 г. съдът в Хага дава възможност двете страни да уредят доброволно уреждането на спора, като на практика България плаща минимални цени за всяка от жертвите.

Случаят с разбития край Петрич военен самолет е първият в историята такъв. Но през следващите десетилетия се случват още няколко такива инциденти, в които пътнически самолети са сваляни от военни – от страна на съветски, щатски и украински военни, съответно през 1983, 1991 и 2001 г.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Варна вчера, без Фотошоп

За Варна:

Следващият път, ако може - пътстрой, асфалтстрой, сухподлезстрой... че с тоз хидрострой не е добре работата.

***

А бе, някой виждал ли е Волен? Техните го търсят да го бият...

***

Накрая да си завали един сняг... да омекне малко това време...

***

- Скъпа май си понапълняла!

- Защо мислиш така?

- Татуираната пеперудка изглежда като птеродактил...

***

Хората, които пият, са по-щедри от трезвените. Един познат от КАТ ми го каза...

Фотофакт: Звездата на Тръмп е изкъртена от Алеята на славата в Холивуд

"Патриотите" вече и във физически сблъсък

Напрежението между коалиционните партньори в "Обединените патриоти" (ОП) продължава да расте. Стигна се до викове между депутатите и дори до сблъсък.

Ескалацията стана в Народното събрание минути преди насрочения за днес коалиционен съвет между премиера, формациите от ОП и ГЕРБ, който трябва да се проведе в Министерския съвет. Репортерите отвън чуваха как депутати от "малката коалиция" си крещят в стаята на парламентарната група. Според партийната телевизия на Атака в този момент зам.-председателят на НФСБ Валентин Касабов дори е ударил Волен Сидеров. По информация Касабов е хванал за ръката и бутнал грубо лидера на Атака, но не го е удрял.

Малко след това зам.-председателят на НФСБ излезе, а след него крещеше репортерка на партийната телевизия на Атака. "Кажете защо ударихте господин Сидеров? Имаме кадри!", викаше тя в кулоарите на Народното събрание.

Малко по-късно самият Волен излезе от стаята на ОП и обяви пред журналистите, че Касабов го е "бутнал". "Бутна ме, да. Дойде да ме бутне", каза лидерът на Атака. На въпрос за причината Сидеров отговори: "Защото е изнервен, защото според мен се държи неадекватно. Той вчера е говорил, че аз не съм председател на групата, но аз съм. И то избран от цялата група, избран от всички, дори от него. Ако той не ме смята за такъв - да отиде някъде другаде, да си намери друг председател".

"Аз го приемам като рупор на Валери Симеонов, а не като самостоятелно лице. Той няма капацитет да е самостоятелно лице. През него говори Симеонов и когато Касабов излезе тук и обвини премиера в лобизъм, нямаше извинение", каза още Сидеров по адрес на Касабов. Той обяви, че очаква извинение не само към Атака, но и към ГЕРБ.

"Който смята, че ще ме ползва за изтривалка, се лъже жестоко. Който мисли, че Волен сега е сега в друга фаза и е добър и бял - греши", каза още Сидеров.  "Както е казал в една притча Исус Христос , за блудниците - който е чист, пръв да хвърли камък", каза лидерът на Атака по адрес на НФСБ.

В скандала между Касабов и Сидеров се опитал да се намеси и лидерът на "Воля" Веселин Марешки, който бил повикан от депутат от ОП с думите "бият Волен". "Чух, че бият Волен и идвам да го защитя", каза Марешки пред журналисти, но след като Сидеров вече беше напуснал сградата.