Фотофакт: Митьо Очите с ексдепутата от ДПС и общинския съветник от БСП в края на ваканцията си!

Появиха се снимки на задържания Димитър Желязков по прякор Очите от ареста му в хотел в Истанбул. Те са разпространени от haberturk.com.

Той е арестуван на ваканцията си заедно с приятелите си - екс депутата от ДПС (Несрин Узун) и бургаския общинар от БСП Бенчо Бенчев с Ролса.


ВИДЕО

Фотофакт: Така изглеждат тоалетните в Амстердам

На тази дата: 5 август 1884 г. на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата

1884 г. на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.

Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 г. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия - общо дело на нашите две нации”.

Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. Поради репресивния характер на режима на Наполеон III, Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му план за изграждане в северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел.

Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 г. статуята представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост. Античен прототип на проекта е Родоският колос, бронзова статуя на древногръцкия бог Хелиос с височина над 30 м, разположена на входа на пристанището на Родос.

Американският проект е забавен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима участие. След войната и установяването на либералната Трета република Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.

През юни 1871 г. Бартолди заминава за САЩ с препоръчителни писма от Лабуле. Още при пристигането си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедло като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, след като щатът Ню Йорк му го предава през 1800 г. за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати”.

Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята.

Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части с кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании. На 28 октомври 1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.

Монументът е висок 46,5 м и е поставен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.

Любопитен факт е, че статуята е обявена за национален паметник през 1924 г., а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 г.

Вицове - само сока, август 2018 г.

В Русия в детските градини, след ваксинация децата не хвърлят памука със спирт, защото мирише на татко...

***

- Как се нарича непослушен петел?

- Супа.

***

Сложих си в колата антирадар! 200 метра преди катаджийте, започва да говори:

- "Приготви парите", "Приготви парите!"

***

- Какво правиш?

- Гледам състезание по щанги.

- Мъже или жени?

- Още не мога да разбера...

***

Правя преводи от Bulgarski на Български...

Любопитно: Човекът, който си купи изоставен град, за да живее там с кучето си и две котки

Единственият жител на град Сънрайз в щата Уайоминг се нарича Джон Войт. Да не се бърка с известния актьор и баща на Анджелина Джоли. 62-годишният мъж е горд собственик на призрачен град, който обитава заедно с кучето и двете си котки.

Въпреки че има население от 1 гражданин, Сънрайз се радва на висока популярност сред туристите. Преди година градчето беше посетено от близо 1000 души, защото се оказа разположено точно върху линията с най-добра гледка към слънчевото затъмнение. Наскоро археолози попаднаха и на подземно находище с артефакти от преди 13 века - един от най-старите обекти, свързани с наследството на първите заселници на континента.

Решението на Войт да си купи изоставеното миньорско градче Сънрайз през 2011 г. е просто поредната спирка по приключенския му път. Отраснал е в Уайоминг, живял е в Саудитска Арабия и Либия, занимавал се е с продажба на недвижими имоти, музика, ресторантьорство и много пътувания.

Плаща 12 милиона долара за земята, върху която няма нищо повече от няколко изоставени тухлени къщи, химическа лаборатория и младежки център, построен от Джон Д. Рокфелер в началото на 20 век. Идеята на Войт е да възстанови минното дело и да върне живота в Сънрайз.

"Призрачен град" е неофициален термин, който се отнася за изоставени населени места, чиито жители са се изнесли заради икономически фактори. Много от тези селища се намират в близост до бивши рудници или изоставени селски стопанства.

Когато населението стигне до 0, градовете се саморазпускат - губят традиционната си политическа структура (т.е. кметът), а националната статистика спира да ги брои при социални изследвания. Тук няма пощенски услуги, защото държавата не разпознава Сънрайз като географска единица.

Стотици хора, корпорации и църковни организации в САЩ си купуват градове-призраци, за да сбъднат инвестиционните си мечти, да запазят историческата ценност на мястото или да избягат от цивилизацията и да създадат секта.

Милиардерите Робърт и Триш Дуган платиха 6 милиона долара през 2016 г., за да придобият изоставения Холи Сити в Калифорния, някогашен дом на нациста Уилям Райкър. Семейство Дуган са сред най-големите донори на Църквата на сциентолозите, което накара много от жителите на околните населени места да се страхуват от бъдещите им планове за развитието на призрачния град.

Серо Гордо, което се намира на границата на Долината на смъртта, е продадено за 1.4 милиона долара на двама инвеститори от Тексас. Изоставеният му бар прилича на декор от "Западен свят". Целта на предприемачите е да го превърнат в туристическо селище, като планират да подменят цялата канализация и да преустроят останалите сгради.

"В момента всичко е 80% мечта, 20% пари. Със сигурност има и по-добри места, в които да похарчиш спестяванията си. Но в крайна сметка, човек се замисля за какво изобщо трупа пари. Лично аз, не бих се поколебал да си купя призрачен град, ако имах безкраен достъп до финансов ресурс", казва съсобственикът на Серо Гордо Брент Ъндъруд.

Старото фермерско селище Албърт в щата Тексас е продадено през 2009 г. и вече е преобразено в дестинация за брачни церемонии.

Градът-призрак е използван за терен на повече от 40 сватбени тържества през последната година. Собственикът на Албърт не е имал намерения да го рекламира като "град на сватбите", напротив. Когато за пръв път стъпва на терена на новата си придобивка, Брандън Ийзли си казва "По дяволите, какво направих?". В началото на 20 век градчето е популярно със земеделския си пазар. Сто години по-късно в него е останала само прашна танцувална зала, бар на открито и 50 декара градина с пеканови дървета.

Първоначалният план на Ийзли е да превърне Албърт в дестинация за организиране на концерти и фестивали. После обаче негов познат го пита дали би разрешил на сина му да се ожени в залата за танци, а предложението дава нова идея на собственика на призрачния град.

Фактът, че в Албърт няма жилищни сгради, не променя интереса на младоженците. Да наемеш цял град за сватбата си звучи много по-добре, отколкото да наемеш ресторанта на хотел.

Но повечето инвеститори, които влагат парите си в подобни проекти, нямат особено големи амбиции.

В повечето случаи става дума за хора, които търсят тишина и спокойствие от всекидневието си в големите градове. Преди всичко става дума за емоционално решение, а не за проект с очаквана висока добавена стойност.

А интересът към този вид имоти не е малък - включително от страна на чужденци, които искат да си купят "парче американска история", като придобият села, създадени по времето на Златната треска.

Колкото до плановете на Джон Войт да възроди Сънрайз с миньорство - нещата не се получават така, както той си е представял.

Първоначално, производството тръгва, продажбите на желязна руда изплащат част от инвестицията, но през 2014 г. пазарът се срива заради заливането с евтина китайска продукция и Войт разбира, че няма да може да продължава да се издържа по този начин.

Затова както повечето си колеги - собственици на призрачни градове - се насочва към туризма. Но не точно в стила на Серо Гордо или Албърт. Войт решава да сподели с посетителите си както историята, така и ресурсите на Сънрайз.

Така учени от цяла Америка пристигат в градчето, за да провеждат проучвания и експерименти. Освен археолозите, Сънрайз привлича и геолози с една от най-старите кариери в Северна Америка, както и изследователи на дивата природа, които се занимават с проучвания на местната популация от прилепи.

Това не означава, че Войт прави печалба от собствеността си. Дори извънредният наплив на туристи през 2017 не носи пари в градчето. Но за неговия стопанин това няма значение - самият той има значителен източник на приходи от по-стари инвестиции в други недвижими имоти. А и винаги може да отвори отново мината за желязна руда.

по The Outline

На тази дата: 4 август 1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк

1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк. Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 г. в германския град Франкфурт на Майн. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи.

През 1933 г. семейството е принудено да изостави спокойния живот, който води на „Гангхоферщрасе”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн” №37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.

На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт” №263, в задната част на сградата на фирмата, в която работи бащата „Опекта”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта”, техни доверени приятели. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел” на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк”, близо до град Дренте. Там остават близо месец.

На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц”. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в „Аушвиц” на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен”, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен”, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат”, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 г. той сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Задната къща” и веднага привлича вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.

През 60-те години сградата на „Опекта” се превръща в музей „Ане Франк”. Апартаментът на „Мерведеплейн” №37 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Откакто си купих матрак "Дормео", гърбът вече ме боли равномерно.

***

Най-накрая взех та изкъпах кучето в морето. Жената се оказа права... не е далматинец.

***

Тъкмо ще спрат летните дъждове... и ще започнат есенните.

***

Слънце...Плаж...

Почиващ мъж пита млада майка, седнала наблизо:

- Извинете, г-жо, това момченце, дето носи вода от морето с моята шапка, Ваше ли е?

- Не, какво говорите?! Моето е онова, умното, което проверява дали телефонът Ви работи под водата...

***

- Айде, кофи тайм! - извика бригадирът и общите работници хванаха кофите.

На тази дата 3 август 1977 г. избухва стачка на миньорите в Румъния против режима на Николае Чаушеску

1977 г. избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн „Валя Жиулуй” в Румъния против режима на Николае Чаушеску. Това е първият антикомунистически протест в страната. В стачката участват около 35 000 души.

По време на репресиите, осъществени от румънската служба за държавна сигурност „Секуритате”, в „автомобилна катастрофа” загиват двама инженери, участвали в стачката на страната на работниците. Опитите да бъде създаден независим профсъюз завършват с изпращането на инициаторите в психиатрична клиника и съд за „престъпления против социализма”.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Катаджия спира кола за проверка. Поглежда в колата, вижда, че всички са поставили предпазните си колани, и процежда през зъби:

- Ей, за десет лева ще се издушите, бе!  

***

- На какво обръщаш внимание първо, когато видиш красива жена?

- Първо обръщам внимание на моята, дали гледа...

***

Като видя жена с олющен лак разбирам, пере, чисти, глади, мие... ама като видя мъж с олющен лак, ееее нищо не го оправдава!

***

Гледам в един сайт за музика парче със заглавие „Безкрайна музика за с*кс“. Продължителност: 2 мин. 39 сек.

***

– Защо свириш на пиано по три часа на ден, като нямаш понятие от музика?

– Защото човек трябва да знае какво иска.

– Ти какво искаш?

– Апартамента на съседа.

Новата желязна завеса в Русия

Руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) пречи на милиони руснаци да напуснат страната. На своите собствени служители тя директно казва "невыездные" - никакво пътуване в чужбина.

По-рано през 2018-а беше затегнат и граничният контрол за тези, които искат да излязат от Русия. Оправданието? Усложнената геополитическа ситуация.

Една част от тези хора имат забрана да пътуват за САЩ, а повече от два милиона въобще не могат да излязат от страната легално.

Броят на руснаците в така наречения "стоп списък" нараства непрекъснато, а огромен процент от тях са държавни служители, които доброволно са подписали съгласието си. С това нарастват и притесненията, че се спуска нова Желязна завеса, която твърде много напомня на съветската епоха.

Daily Beast разговаря с Генади Гудков, бивш офицер от КГБ, според който причината за мерките е комбинация от свръх преувеличена загриженост за сигурността на Русия и опасенията, че "изтичането на мозъци" става неконтролируемо.

Забраната за пътуване зад граница важи за десетки хиляди военни, полицаи и всеки, който евентуално може да има достъп до секретна информация. Гудков е на мнение, че това е признак на екстремна параноя.

Голям брой държави искат да привлекат руски специалисти, но едва ли някой настоява да наеме полицейски сержант или заварчик.

Само че се оказва, че Русия не могат да напуснат дори работници във фабрики за авиочасти.

Гудков е прекарал младостта си зад Желязната завеса, където СССР е предпазвала гражданите си и тези на сателитните си републики да контактуват със Запада. Завесата пада по времето на Горбачов, но три десетилетия по-късно Кремъл като че ли се опитва да създаде нова нейна версия.

А през това време руски агенти непрекъснато повтарят, че Русия е в идеологическа вражда със западния свят.

През 1987-а Гудков е на 31 години и е назначен от КГБ да замине на разузнавателна мисия в САЩ. Той прекарва повече от два месеца във Вашингтон и Ню Йорк, за да събира информация за инженерния и културен прогрес на Америка. Справя се толкова добре, че когато се прибира в Москва - веднага му е предложено повишение. Корупцията на режима обаче го отказва да приеме.

Обратно в настоящето и по-точно през април тази година ФСБ предлага на президента Путин нови регулации с аргумента, че свободното придвижване зад граница е заплаха за националната сигурност, суверенитета и природните ресурси на Русия.

Като се има предвид с какви темпове се развиват технологиите в днешно време, тези забрани са до голяма степен безсмислени.

На хората просто се забранява да пътуват, вместо да се полагат усилия да бъдат задържани в родината си.

На служителите на ФСБ е позволено да пътуват само до държави от Централна Азия, Абхазия и Южна Осетия, както и до Армения, Азербайджан, Беларус, Куба, Виетнам и Китай.

Според прокремълските анализатори повечето от държавните служители с радост са се отказали от правото си на пътуване зад граница. Трудно е да се определи обаче каква част от тях са го направили от патриотизъм и каква - заради стабилната работа и добро заплащане.

През май месец свободното придвижване е забранено на поредната доза руснаци, този път заради непогасени задължения, най-често - заради кредити. Единственото, което беше постигнато с тази стъпка, беше, че мнозина започнаха да избягват още по-старателно тегленето на кредити, за да не се окажат в "стоп списъка".

Пречка пред излизането зад граница са и документите, необходими за целта. Повече от 70% от руснаците нямат необходимите документи и ако им предстои пътешествие - тепърва ще трябва да ги издават. Само че по-богатата част от Русия е свикнала да пътува и е намерила как да бъде улеснена - чрез центрове за визи.

Правителството обмисля затварянето на въпросните центрове, но предложението предизвика широк негативен отзвук.

Властите от своя страна реагираха бързо и се отказаха от такива крути мерки. Затварянето на центровете за визи няма да се хареса на руския елит, а това би довело до още по-масово недоволство.

В момента руснаците слушат от медиите си как Европа се разпада, а САЩ е в упадък, а в същото време политиците им изпращат децата си там и прекарват ваканциите си там.

При първото си пътуване из Америка Гудков остава с много силни впечатления. Когато се връща в Русия, той споделя с тесен кръг приятели и колеги, че страната им изостава от Щатите с поне 100 години. Примерите, които Гудков им посочва, са валидни и днес според самия него.

Има обаче огромна разлика между лидерите на СССР и лидерите в съвременна Русия.

Тук е достатъчно да посочим Путин и външния министър Сергей Лавров, чиито близки също са в чужбина. Голяма част от руския елит живее в готовност във всеки един момент да напусне страната, защото се притесняват да не останат изолирани от Запада и неговите постижения.

Така че не се знае кое е по-страшно - клептокрацията на Путин или нова Желязна завеса, само че този път спусната от западния свят.

по DailyBeast