вторник, 7 август 2018 г.

На тази дата: 7 август 1876 г. е родена прелъстителната шпионка Мата Хари

Мата Хари – скандалната танцьорка и куртизанка, успява да прелъсти и заблуди едни от най-могъщите мъже в Европа. Мъжете се състезавали за нейното благоразположение и тя винаги им го давала – но не за по-малко от 7500 долара на нощ. Сред нейните многобройни любовници са Жул Камброн, началник от Министерството на Външните работи на Франция, френският военен министър Месими, принцът на Германия, холандският премиер-министър Ван дер Линден, херцогът на Брънсуик и Вон Ягов, външният министър на Кайзера.

Един от нейните любовници имал типично френски план, с който тя да се спаси от разстрел в последната минута. Мата Хари, най-прочутата шпионка от библейската Далила и най-успялата любовница от мадам Помпадур насам, щяла да носи само едно дълго кожено палто на екзекуцията си. Когато войниците вдигнели пушките си, тя щяла да разтвори палтото си и със сигурност нито един мъж, в чийто вени тече човешка кръв, нямало да може да стреля по нейното великолепно тяло.

Всъщност това не е най-странната от многото хитрости разработени за спасяването на най-прочутата шпионка и куртизанка в историята. Докато тя чакала спокойно в затворническата си килия, изисквайки къпане във вана с мляко и всички останали луксове, които считала за необходими, любовниците на Мата Хари крояли план след план. Един плейбой-авиатор предложил да прелети над затвора Сен Лазар и да обстреля войниците от въздуха. Брилянтният адвокат на Мата Метр Клюне решил да изненада в последния момент нейните тъмничари с една техническа подробност – според френските закони една жена не може да бъде екзекутирана, ако е бременна и той, нейният 75-годишен любовник, щял да заяви, че тя носи неговото дете. Най-драматичен от всички бил проектът на Пиер де Мортисак, един благородник, който прахосва цялото си огромно богатство, опитвайки се да спечели любовта на Мата Хари. Пиер взаимства своя план направо от операта „Тоска“. Той възнамерявал да подкупи разстрелващия отряд да използва халосни патрони и неговата любима щяла да падне „мъртва“ при първия фалшив изстрел. По-късно през нощта, той и неговите съучастници, щели да изровят живото й тяло от гроба, който щял да бъде изкопан нарочно плитък, за да не може тя да се задуши в ковчега си.

Мата Хари, която знаела за тези, а и за други подобни планове, можела да си позволи да бъде спокойна и да се наслаждава на затвора си, долкото й позволявала мрачната обстановка. Дори и през онези последни часове в тъмницата, тя забавлявала своя млад доктор и двете скептични монахини, които я наблюдавали. Тя изпълнявала своите екзотични, разсъблечени танци и гощавала пазачите си с авантюристични истории от своето минало…

Това минало бе в голяма степен развенчано напоследък и то без основателна причина. Танцьорката на Седемте воала е не само това, което разказва легендата, но е дори още по-сложно създание. Нейните фотографии разкриват една сладострастна и привлекателна жена, притежаваща животинска чувственост, която омаловажава всеки неин дефект. Мата Хари знаела как да „движи своето дълго, слабо и гордо тяло, така както Париж не бил виждал никой друг да го прави досега“, казва френският писател Колет. Тя била олицетворение на секса, но мразела мъжете, които я обичали. Мъжете плащали на Мата Хари с пари, тайни и чужди животи, но тя можела да ги предаде във всеки един момент – обичайки това, което й давали, но мразейки онова, което смятала че представляват те.

Мата Хари не винаги била такава. Колкото и странно да изглежда, някога, преди да стане шпионин, тя била невинна, дори скучновата холандска домакиня. Зад фасадата, осигурена от псевдонима „Мата Хари“, се крие доста прозаичната Маргарета Гертруда Зеле. Бъдещата шпионка е родена на 7 август 1876 г., в едно малко холандско градче, а нейните религиозни родители я изпращат в католически манастир, когато тя е едва на 14 години. Но, когато отива на ваканция в Хага четири години по-късно, тя среща капитан Кембъл Маклеод, красив шотландец, който служел в Холандската колониална армия. Тази случайна среща щяла да промени целия й живот. Макар да бил двойно по-възрастен от нея – над 40-годишен – този развратен пияница някак си успява да впечатли Маргарета. Той се оженва за нея, но още преди да я отведе на остров Ява й разкрива първично бруталния си характер. Още преди да се роди първото им дете, Маргарета изстрадала доста побои от ръцете на Маклеод. В един от случаите той я заплашил със зареден револвер и толкова често й изневерявал с чужди жени, че тя накрая решила да потърси любов другаде.

Не съществуват данни за любовните похождения на Маргарета в Ява, но се знае, че тя е изучавала Ведите и други ориенталски книги, описващи насладите от чувствената любов, превръщайки се в експерт в това древно изкуство. Онези години в Ява я запознали с показните ритуални танци на местните жители. Докато тя упражнявала своите собствени интерпретации на тези танци, от нея започва да излиза наяве една нова личност. Тази трансформация завършва напълно, когато първото й дете е отровено от една медицинска сестра, която мразела Маклеод. Маргарета по-късно разказва, че е удушила слугинята, но, каквато и да е истината, мъртвото дете става причината за раждането на една нова жена. Дори раждането на нейната дъщеря Банда не успява да смекчи омразата й към Маклеод, когото тя считала за виновен за смъртта на техния невръстен син. След като семейството се завръща в Европа тя изоставя съпруга си, оставя Банда на грижите на роднини и започва кариерата, която щяла да я превърне в легенда.

Никой не знае със сигурност, кога Маргарета е танцувала за първи път гола в Париж и е излъгала света, че е родена „на юг от Индия… дете на семейство от свещена секта на Брама“. Но някъде през 1905 г., десет години след завръщането й от Ориента, тя за първи път казва на публиката си с мек и прелъстителен глас, че нейното име е Мата Хари „Окото на Зората“ и че ще изпълни дръзки, ритуални танци, каквито никога досега не са били виждани извън индийските храмове. Скептични или не, редакторите надушват печалбите и скоро нейното сценично име и фотографии се превръщат в обичайна гледка във френските вестници. Снимките, разбира се, се правели преди началото на изпълнението й, защото Мата Хари артистично отмятала прозирните си одежди и подобните на паяжини воали падали един след друг, докато накрая тя оставала на сцената чисто гола. Единствената част от себе си, която тя не показвала били гърдите й. Тя обяснявала, че съпругът й и ги бил обезобразил по някакъв начин. Някои от танците й били изящни, а други откровено развратни, но всичките й изпълнения се славели с изключителна популярност.

Екзотичният чар на Мата Хари пленява цяла Европа. Но нейните ласки винаги стрували скъпо, независимо дали изисквала пари в брой, разкошни бижута или луксозни апартаменти на Шанз-Елизе – и когато някой от нейните благородни и богати любовници се разорял, тя го изоставяла без да се двоуми. Тя се наслаждавала на секса – толкова много, че често била забелязвана да си „отпочива“ в парижките бордеи. Въпреки това тя мразела мъжете. С изключение на един любовник – слепият руски капитан Маров, когото съжалявала – мъжете за нея съществували, за да бъдат използвани. Безмерната суетност на Мата Хари също играела голяма роля във всичко това, както и вкусът й към лукса, с който тя вече била свикнала. Омразата и жестокостта, обаче я накарали да се превърне в шпионин. Тази жестокост е идеално илюстрирана от една нейна хвалба, според която тя била убила понито си Вичена, забивайки златното токче на обувката си в сърцето му, тъй като при една от мисиите й се наложило бързо да напусне Париж, а тя не можела да понесе мисълта, че някой друг ще язди кончето й.

Мата Хари става германски шпионин просто защото немците първи се свързват с нея.  Когато германците я завербуват, между 1907 и 1910г., тя вече осъзнавала, че популярността й като артистка намалява и ако французите се били сетили да й  направят по-добро предложение, тя със сигурност е щяла да го приеме. Тя е обучена в известното училище за шпиони в Лорак и получава кодовия си номер Х21, серия, издавана единствено на агентите отпреди войната. Този номер убедително доказва, че тя е била вербувана преди войната, а не се е присъединила към германското разузнаване по-късно като двоен агент. По време на Първата световна война тя изпълнявала добре задълженията си към своите началници. Френското разузнаване подозирало за нейните занимания още от самото начало, като дори я допуснало да се присъедини към тях. Но по онова време нищо не можело да бъде доказано. Сега се знае със сигурност, че Мата Хари е информирала германците за усъвършенстването на британския „наземен кораб“ (или танк), и, че нейните доклади за плановете на Съюзниците за офанзивата при Шемин де Дам са подготвили германците за това тайно движение. Ще са нужни доста страници, за да бъдат изброени останалите й предателства – непривлекателната, но смъртоносна информация, която тя купувала с тялото си. В замяна, тя предоставяла на французите единствено безполезна информация. Никой не е наясно с непоправимите вреди нанесени от нея на Съюзниците, тъй като тя била шпионин, който не оставял следи, макар да танцувала за хиляди и да спяла със стотици.

Краят на Мата Хари идва, когато самите германци я предават. Като най-скъпо платения им шпионин, тя се превръщала във финансова тежест, а засиленото наблюдение върху нея от страна на френското разузнаване я правело неефективна. Капитан Валтер Вилхелм Канарис, който по-късно застава начело на германските тайни служби през Втората световна война, разработва план, чрез който да я натопи. Тя е изпратена да вземе чека със заплащането си от една неутрална легация в Париж, но германците били написали съобщението си до нея, използвайки код, за който знаели, че е разкрит от французите. Тя била арестувана още преди да може да осребри чека си.

На 24 юли 1917г. Мата Хари е изправена пред военен съд по обвинение в шпионаж и така се превръща в най-известната от многото шпиони, които били съдени във Франция покрай истерията на войната. Френският прокурор бил повече от умерен когато заявил, че нейните действия са стрували на Франция най-малко 50000 живота, макар че доказателствата сочат за поне два пъти по-голяма бройка. Военният съд единодушно я осъжда на смърт…

На 15 октомври 1917г., в 04:00ч. сутринта, в килия 12 на затвора Сен Лазар, Мата Хари била будна и готова за екзекуцията си. Фантастичните планове за бягство се били провалили един по един и увереността й в нейната недосегаемост била разклатена. Старият Метр Клюне изпробвал номера с бременността, но когато докторът дошъл да я прегледа, Мата Хари осъзнала безсмислеността на плана и отказала прегледа. Колкото до идеята за коженото палто, тя била толкова очевидно абсурдна, че Мата никога не я била приемала за нещо по-сериозно от шега за повдигане на духа. Тя поискала позволение да напише три писма. Едното било за нейната дъщеря Банда, която молела за прошка. Красивата Банда щяла за ирония също да стане шпионка няколко години по-късно – една втора Мата Хари, която предупреждава апатичните Съединени Щати, че комунистическата заплаха грози Корея. Впоследствие тя среща същата съдба като майка си.

Докато отпивала от традиционната чаша с ром, която по закон се предлагала на всеки осъден на смърт, Мата Хари все още се надявала. Дори когато я извеждат навън в мразовитата утрин и я изправят пред дулата на пушките, нейното огромно его й вдъхвало сила. Мата Хари била вързана за едно младо дръвче и, отказвайки да сложи превръзката за очи, тя гледала в дулата на пушките, докато прочитали смъртната й присъда. Никой от свидетелите не съзрял и следа от страх по лицето й. Тогава, в ранната светлина на утрото, тази жена за която се знаело, че рядко показва емоциите си, се усмихнала на екзекуторите си. Може би е вярвала, че Пиер де Мортисак е успял да ги подкупи и в оръжията им има само халосни патрони, а от нея ще се иска единствено да се прави на умряла. Във всеки случай Мата Хари стояла изправено и даже не потрепнала, когато майор Масард излаял стегнато последната си команда. Тя не извикала, когато пушките изгърмели. Нейните любовници, гледащи сред свидетелите познали, че тя е мъртва само по алените въжета, които крепели свличащото се тяло. Нейният плейбой-летец наистина прелетял над затвора, но това бил напразен опит, който закъснял с няколко секунди. В 5:47 ч. тялото на Мата Хари, Окото на Зората, чийто голи танци били причинили смъртта на толкова невинни хора, се помръднало за последен път.

Вицове - само сока, август 2018 г.

За българската журналистика накратко

Жената всяка сутрин ми носи кафе в леглото, защото ако не успее, денят започва с бира.


***

Знаят ли бабите ви, че хвърляте празните кутии от сладолед? Само питам...

***

- Каква е разликата между теолога и геолога?
- От небето до земята.

***

Неопитно цигане, джебчия, в претъпканият трамвай, доведе една бабка до оргазъм...

***

- Горе ръцете!
- Ще ме обереш ли?
- Не, ще ти сложа дезодорант.

понеделник, 6 август 2018 г.

Бенчо Бенчев се бил оказал "в неподходящ момент в най-неподходящото място"


"Боли ме най-много от това, че тези, на които съм помагал най-много, ме разкъсват като кучета". Това казва бизнесменът Бенчо Бенчев в първото си публично изявление, след като бе задържан за 24 часа и освободен покрай разледването на бандата на Митьо Очите.

Пред Флагман Бенчев заявява, че няма за какво да се оправдава. И изтъква, че пушките и оръжията, които са намерени в дома му, са ловни.

"Взели са след претърсването четири пистолета, за които синът ми Георги рано тази сутрин занесе всички документи – те са служебни и се водят на едноличната ми фирма „Бенмар”, но тъй като при преместването на офиса й в новата сграда нямаме каса, аз ги съхранявам в личната си каса у дома. Тези четири пистолета се водят на отчет към Първо РУП, а аз тук съм към Четвърто РУП. Още днес ще ги пререгистрирам да са на съхранение към съответното управление. Ловец съм и това е известно на всички, ловният ми автомат си е вкъщи", обяснява Бенчев.

В комента по повод изявлението на Корнелия Нинова и други представители на БСП Бенчев казва:

"Мога да кажа, че не съм допускал съществуването на толкова много хора, които се хранят от завист и злоба, качества, които в такива ситуации, като тази, излизат наяве и е трудно да се прикрият. Толкова притворство! Сега ще си дам равносметка за доста неща, над които винаги съм стоял и в личния, и в политическия си живот".

Относно факта, че се оказа замесен в разследването на Митьо Очите Бенчев коментира:

"Оказах се в неподходящ момент в най-неподходящото място. Всичко ще се изясни и ще се разбере, че няма как да ме пришият към престъпна група. Аз дори и адвокат още не съм повикал, нямам от какво да треперя, защото съм правил само добрини".

На тази дата: 6 август 1945 г. Американците хвърлят над Хирошима атомна бомба!

На 6 август се навършват 70 години от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония).

На тази дата през 1945 г. в 8,16 ч американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ (с командир на екипажа полк. Пол Тибетс) хвърля над японския град Хирошима атомната бомба Little Boy („Малчуган“ - от англ. ез.). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - Fat Man („Дебеланко“). С нея е разрушен град Нагасаки.

Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу едноименните японски градове на 6 и 9 август 1945 г. по време на Втората световна война.
На практика взривът над Хирошима е първата употреба на атомна бомба срещу мирно население. Взривът е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12,5 килотона ТНТ), като непосредствено след него загиват около 100 000 души. Жертвите до края на 1945 г. общо са около 140 000, а още пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души.

Екипажът на "Енола Гей".
Бомбата е направена от обогатен уран-235. Това е първият взрив на уранова бомба.

Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска достоверност на записките за населението, правени по това време в Япония, огромното количество жертви, починали малко по-късно или години след бомбардировките. Не бива да се изключва и стремежът да бъде преувеличен броят на жертвите от японска страна.

Принципно обаче се смята, че общите жертви от двете бомбардировки са 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни и дори расистки действия от страна на САЩ. Основната причина е предизвиканата цялостна разруха в Япония, която саботира стопанската и военната й системи и кара населението да понася огромни несгоди и жертви. С оглед на това използването на атомно оръжие срещу Япония през август 1945 г. се смята за безсмислено от военна и политическа гледна точка, а от хуманна е проява на жестокост спрямо цивилното население, което е основната жертва на атаките.

Вицове - само сока, август 2018 г.


Ако ме мъчи безсъние, си казвам:
- "Ако не заспя следващите пет минути, почвам коремни преси". Тогава заспивам моментално...

***

- Защо искате толкова високо възнаграждение, след като нямате никакъв опит в сферата?
- Ами защото работата е много по-трудна, когато не знаеш какво правиш.

***

Срещат се двама приятели:
- Ти с жена си правиш ли с*кс в задния двор?
- Не, ние живеем в апартамент...

***

Само комарите те харесват такъв, какъвто си.

***

Трудно се живее с моите комшийки!
Ако ги бъзикам:
- Ууу, па тоя женкар...
Ако си мълча:
- Тоя нещо се е изпед*растил...

неделя, 5 август 2018 г.

Любопитно: Градски легенди за метрото: тайни тунели, мутанти и още...


За някои хора метрото не е средство за бързо придвижване в мегаполиса, а зловещо място и източник на много легенди и митове, които се разказват като предания. Ето някои от мистериите на метрото в някои градове по света.

Московското Метро-2

Метро-2 е името на предполагаема секретна мрежа от метролинии, построена по времето на Сталин през 1930-а, за да позволи на съветските тайни служби да се придвижват бързо и незабелязано. Линиите би трябвало да стигат до имението на Сталин в предградията, до Министерството на отбраната, командни бункери и други военни обекти. Счита се, че тази система от тунели е по-голяма от официалното московско метро.

Тя е предвидена да служи като убежище в случай на ядрена атака и се предполага, че има огромен бункер, който може да подслони до 300 000 човека. Дори има слухове, че Метро-2 излиза извън рамките на Москва, позволявайки на съветските лидери да избягат в случай, че столицата бъде нападната. Информацията за съществуването на Метро-2 не е потвърдена, но и не е отречена от руските служби.

Тунел, който се счита, че води до Метро-2, е открит през 1960-а след разрушаването на хотел "Русия" близо до Кремъл. Тунелът е наречен Д6 - кода на КГБ за една от предполагаемите линии на Метро-2.

В нюйоркското метро е открито мистериозно ДНК

През 2014-а година екип от студенти от медицинския факултет на Университета Корнел събират генетичен материал от тунелите, седалките и автоматите за билети от 468 станции на метрото в Ню Йорк. Те откриват бактерии, която живеят върху човешката кожа, както и такива, които обикновено се свързват със стомашно-чревния тракт и отделителната система. Една от станциите, която е наводнена по време на урагана Санди, дори още съдържа генетичен материал, свързан с морската среда.

Странното е, че немалка част от откритите ДНК проби не съответстват на нито едно познато живо същество. Логичното обяснение е, че в метрото се съдържат микроорганизми, които все още не са подробно изследвани, за да може да бъдат разпознати през генетичните бази данни. .

Тайната подземна мрежа на Токио

През 2002-а журналистът Шун Акиба публикува статията "Имперският град Токио: Тайната на секретната подземна мрежа". В нея той твърди, че има доказателства за скрита подземна мрежа от тунели, която е открил докато сравнява стари и нови карти на столицата. На едно място например новата карта показва как два тунела се пресичат, докато в стария й вариант те са паралелни.

Това е първата от много "загадки", които Акиба смята за несъвместими с официалните данни. Журналистът твърди, че секретните тунели са прокопани преди Втората световна война. Предполагаемата причина за мистериозното им изграждане е, че правителството се е подготвяло за защита по време на военни действия. Някои вярват, че и до днес властите имат достъп до секретни влакове и подземни комплекси под правителствените сгради.

Хората-къртици и троглодити

От години съществуват легенди за безследно изчезнали в метрото на Ню Йорк бездомници, които никога не се появяват отново на повърхността. Твърди се, че те всъщност са хора-къртици - такива, които не понасят слънчева светлина и предпочитат да живеят под земята. Там те обитават изоставените тунели на метрото, крадат вода и ток и строят собствени убежища.

В Лондон съществуват слухове за така наречените троглодити, които живеят в метрото. Конспиративните теории твърдят, че това били наследници на ирландски имигранти-работници, които са блокирани под земята при строителството на подземната железница през 90-те години на 19 век...

Документален филм от 2010 г., посветен на хората, които намират подслон в подземията на метрото в Ню Йорк, показва, че това са бездомни хора, наркомани и алкохолици, живеещи в ужасни условия, но в никакъв случай не са мутанти.

Сингапур и лошият фън-шуй

През 70-те години министър-председател Ли Куан Ю решава като част от модернизацията на града да бъде построена система от влакове, наречена SMRT (Singapore Mass Rapid Transit). Проектът започва добре, но скоро икономиката влиза в криза. Според градската легенда премиерът Ли посетил специалист по фън-шуй, който го убедил, че линиите на метрото пресичат 8 "драконови вени" - т.е. предизвикали са гнева на "духовете на дракона" или са прекъснали потока на "чи", което е довело до икономическия срив.

Митът гласи, че решението на властите било да накарат всички жители на Сингапур, независимо от техния произход, да носят огледало във формата на "багуа" (осмоъгълник), което отразява негативната енергия. През 1987-а на монетата от 1 сингапурски долар е изсечен осмоъгълник и от двете й страни. Някои вярват, че това умиротворява духа на дракона и помага на икономиката да преодолее кризата. Монетата влиза в обращение през септември 1987-а - два месеца преди тържественото откриване на SMRT.


по List Verse

Фотофакт: Митьо Очите с ексдепутата от ДПС и общинския съветник от БСП в края на ваканцията си!


Появиха се снимки на задържания Димитър Желязков по прякор Очите от ареста му в хотел в Истанбул. Те са разпространени от haberturk.com.

Той е арестуван на ваканцията си заедно с приятелите си - екс депутата от ДПС (Несрин Узун) и бургаския общинар от БСП Бенчо Бенчев с Ролса.


ВИДЕО

Фотофакт: Така изглеждат тоалетните в Амстердам


На тази дата: 5 август 1884 г. на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата


1884 г. на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.

Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата може да се проследи до едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 г. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай Лабуле, отявлен поддръжник на Севера в Американската гражданска война заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия - общо дело на нашите две нации”.

Лабуле не прави този коментар като конкретно предложение, но той вдъхновява един млад скулптор, Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. Поради репресивния характер на режима на Наполеон III, Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му план за изграждане в северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел.

Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 г. статуята представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост. Античен прототип на проекта е Родоският колос, бронзова статуя на древногръцкия бог Хелиос с височина над 30 м, разположена на входа на пристанището на Родос.

Американският проект е забавен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима участие. След войната и установяването на либералната Трета република Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.

През юни 1871 г. Бартолди заминава за САЩ с препоръчителни писма от Лабуле. Още при пристигането си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедло като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, след като щатът Ню Йорк му го предава през 1800 г. за нуждите на отбраната на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този начин островът е „земя, обща за всички щати”.

Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята.

Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части с кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са от парично естество, организирани са спомоществователни кампании. На 28 октомври 1886 г. президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46,5 м и е поставен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.

Любопитен факт е, че статуята е обявена за национален паметник през 1924 г., а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 г.

Вицове - само сока, август 2018 г.


В Русия в детските градини, след ваксинация децата не хвърлят памука със спирт, защото мирише на татко...

***

- Как се нарича непослушен петел?
- Супа.

***

Сложих си в колата антирадар! 200 метра преди катаджийте, започва да говори:
- "Приготви парите", "Приготви парите!"

***

- Какво правиш?
- Гледам състезание по щанги.
- Мъже или жени?
- Още не мога да разбера...

***

Правя преводи от Bulgarski на Български...