На тази дата: 9 септември 1944 г. България осъмва с военен преврат и правителство на Отечествения фронт

На 9 септември 1944 г. България осъмва с военен преврат и правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев. Това става след като предния ден Съветската армия навлиза в България през Добруджа и така създава в страната революционна ситуация.

Различен прочит на датата Девети септември

Няма друга дата в новата ни история, която така да разделя българите и мненията да се отричат взаимно от „победа над монархофашизма” до „позорен и черен ден за страната”.

Пет години преди това (1.4.1939) завършва Испанската гражданска война, погребала общо 500 000 войници от двете страни, но темпераментните испанци намериха сили да сложат кръст на миналото и да препогребат заедно костите на убитите смъртни врагове. А ние ... Ние обаче сме българи и искаме да покажем на света, че сме различни от всички.

Изминалите 70 г. обаче са достатъчни за един сравнително равноотдалечен от крайностите анализ, особено след като се има пред вид, че преките участници в тези събития вече не са сред живите, а дори ги няма и голяма част от преките им наследници.

Една от най-умерените и синтезирани оценки за Девети септември принадлежи на историците Искра Баева и Евгения Калинова: „Преврат в центъра, въстание в периферията”.

Погрешният „ляв” прочит на Девети септември включва определение за всенародно антифашистко въстание и начало на социалистическата революция. Първата неистина е, че събитията не са с антифашистка насоченост, защото режимът в България няма типичните характеристики на фашистки. Не са и антимонархически, защото царската институция е запазена. А е взет курс към социализъм от Сталинов тип след известен период на еволюция сред участващите в събитията.

Тенденциозният „десен” прочит пък включва „кървав преврат” с помощта на Червената армия, която едва ли не върви напред, а комунистите завземат след нея властта и избиват противниците си. Първо, самият преврат не е кървав, а по-скоро безкръвен, с изключение на няколко самоубили се офицери и боевете за казармите в Хасково. Второ, през нощта на преврата Червената армия е достигнала едва до Шумен.

Предистория

На 12 август парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на “ново конституционно правителство”. След натиск от страна на Москва Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията.

На 26 август, пред заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП(к) издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.

Оставена без подкрепата на ОФ под натиска на Москва, парламентарната опозиция съставя на 2 септември 1944 г. ново правителство с премиер Константин Муравиев, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. То продължава сепаративните преговори за мир в Кайро и се обявява за „демократични реформи“. За едната седмица управление то прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и предприема изтеглянето на българските войски от териториите, анексирани от Югославия и Гърция.

Междувременно представители на управляващите започват подготовка за сдаване на властта. На 4 септември 1944 г. началници на полицията в София канят представители на НОВА (Народоосвободителната въстаническа армия) на преговори и не предприемат никакви стъпки против заседаващото ръководство на ОФ.

Започват преговори и с главнокомандващия НОВА Добри Терпешев, като чрез него БЗНС "Врабча 1" предлага на ОФ участие във властта. Терпешев представя на правителството крайни искания, които практически означават незабавно предаване на властта на ОФ и те са отхвърлени.

На 5 септември ЦК на БРП(к) и Главният щаб на НОВА съставят оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде завзета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народнодемократична власт от Отечествения фронт“.

На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. На 7 септември от съветски самолети е разпространено Обръщение на командващия на 3-и Украински фронт армейски генерал Фьодор Толбухин до българския народ и армията. В него се казва, че „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като счита българския народ за братски народ“.

Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. Същевременно в периода между 6 и 8 септември около 170 населени места в страната са завзети трайно от партизански части.

На 7 септември правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25-то Народно събрание.

На 8 септември правителството обявява война на Германия. Същия ден обаче войски на СССР навлизат в страната. По заповед на министъра на войната генерал-майор Иван Маринов срещу тях не са предприети организирани военни действия.

Пак на 8 септември в София в дома на Кимон Георгиев се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт и е определен съставът на правителството след преврата, като от некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев.

Извършването на преврата

Вземането на властта в София е извършено посредством мобилизиране на влиянието на Политически кръг „Звено“ сред армията. Силни военни части застават на страната на ОФ. Решаваща е подкрепата на Бронираната бригада в Горна Баня.

Превзети са ключови пунктове в София: Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

Рано сутринта на 9 септември новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна: „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.”

Правителството не е доминирано от комунистите. Министерските кресла са разпределени: БРП(к) – 4, БЗНС – 4, „Звено” – 4, БРСДП – 2, независим – 1. Първата промяна в правителството е на 31 юли 1945 г., когато Никола Петков го напуска.

Предишният министър-председател Константин Муравиев минава в нелегалност, но впоследствие е заловен. Независимо от неоспоримо демократичния курс на ръководеното от него правителство, той единствен от премиерите преди него не получава смъртна присъда, но е осъден от Народния съд на доживотен затвор за незнайни престъпления и престоява в затвори и лагери 16 г. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията и жандармерията.

В страната: Въстание или властта в качеството на зряла круша

„Десният” прочит предпочита да се ограничи с военния преврат в София, като игнорира процесите в страната и само мимоходом да акцентира върху нахлуването на Червената армия.

Истина е, че навлизането на Съветската армия е катализатор на политическите процеси в страната и самото нейно присъствие създава революционна ситуация. Полицията, жандармерията, организацията „Обществена сила” и армейските поделения, натоварени с военнополицейски функции в борбата с партизанското движение, наброяват общо над 100 000 души. Изтеглянето на армията от ролята на съществен вътрешен фактор, върху който се крепи властта, променя кардинално съотношението на силите.

На 9 септември по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България.

Като цяло армията подкрепя новото правителство, спазвайки указанията на военния министър ген. Иван Маринов да не се противопоставя на Съветската армия. Макар на места завземането на властта да става без бой, то в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на НОВА. В София, Пловдив, Пернишко, Шумен са използвани бойни средства. Особено драстичен е случаят в Хасково, където партизаните превземат с много жертви артилерийските казарми чак на 12 септември. В отговор са избити 7 офицери, начело с командира на гарнизона в града полк. Маринов.

НОВА установява контрол върху страната посредством своите въоръжени структури, които наброяват не по-малко от 60 000 души: партизани (9900), бойни групи, ятаци, политически затворници (8130) и концлагеристи. Според полицейски статистики от началото на 1942 до август 1944 г. през полицията по политически причини са преминали 64 хиляди души и няма основание да се мисли, че някой от оцелелите е останал безучастен.

Важно обстоятелство за движещите сили и характера на събитията на Девети септември е статистиката за качествения състав на партизанските отряди. В шифрована телеграма от 12 март 1944 г. от ЦК на БРП до Москва се казва: „...В партизанските отряди около 25-30 % са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав - в отрядите главно са младежи, от тях 70-75 % са селски бедняци, около 20 % са работници, останалите са от интелигенцията.”

Тези факти свидетелстват, че в събитията на Девети септември вземат участие различни обществени слоеве, а не тесен кръг от заговорници.

Съдбоносните събития през следващите 3 години, а и след това, са преди всичко резултат от пазарлъка между Чърчил и Сталин на 10 октомври 1944 г. по време на срещата им в Москва за прословутото 75% - 25%.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Колибри, тежи само 1.8 грама и е дълга 5 см.

– Скъпи, аз говоря ли насън?

– То само това оставаше!

***

- Миенето на чинии ми съсипва мъжкото достойнство…

- Ми с ръце ги мий бе, душко!

***

Тираджиите ходят на мач по двама. Единия гледа, другия спи. На полувремето се сменят.

***

С*кс телефон за алкохолози:

- Бавно изваждам ракията от фризера…

***

Никой не е застрахован, даже и да е застрахован...

Кипърска мъдрост

Видеофакт: В социалистическа Венецуела парите толкова се обезцениха, че децата си играят с тях!

Новости союзников Великой и Прекрасной России: в Венесуэле деньги обесценились настолько, что дети играют с никому не нужными горами банкнотpic.twitter.com/8pao0txo6n

— Мuд Роисси (@Fake_MIDRF) 8 сентября 2018 г.

България е сред страните, които губят територия заради морето

Когато се разразят природни бедствия, по телевизията виждаме опустошителната сила на наводнения, свлачища, бури и урагани. Разрушени домове и бизнеси, обърнати коли и заседнали лодки са запазената марка в тежките условия на тропиците. Докато щетите от този тип преобръщат живота на засегнатите хора, като цяло те са поправими, пише World Economic Forum.

Но тези яростни климатични събития, свързани с резултатите от климатичните промени, могат да причинят загуби, които изглежда никога няма да бъдат възстановени.

Земите могат да бъдат засегнати или да потънат под вълните, така че да не ги видим отново.

Данните на Световната банка показват, че 37 страни са засегнати от загуби на територия между 1961 и 2017 г.

Някои страни отчитат драматично намаление на земите, но като цяло промените не са в толкова голям мащаб.

Загубата на земя може да се дължи на увеличаване на морското равнище и ерозия на крайбрежието, но природните бедствия са най-разрушителните сили по отношение на намаляването на сушата в страните по огневата линия.

Островната държава в Северна Америка Сейнт Китс и Невис е загубила над 25% от площта си, което е най-голям дял от всички засегнати страни или 90 кв. км, като резултат от екстремните явления в Карибско море като ураганите и повишаването на морското равнище.

Еквадор е на второ място в класацията със загуба на 10,29%  от територията или 28,480 кв. км, следван от Виетнам със 4,74% и България с 1,87%.

Сейшелите (1,09%), Куба (0,89%) и Швеция (0,73%) също са сред държавите с излаз на море, които губят територия, следвани от Ирак (0,7%), Азербайджан (0,67%), Салвадор (0,62%) и Япония (0,58%).

Илон Мъск запали цигара ганджа в ефир, акциите на "Тесла" се сринаха

Акциите на компанията „Тесла” се сринаха заради поведението на основателя й - милиардера Илон Мъск. 

Той беше сниман да пуши марихуана по време на интервю, а пазарите се притесняват, че държанието му става все по-непредвидимо, съобщава Нова тв.

Всъщност цигарата му подава водещият Джоуи Роган.

Неотдавна Мъск заплаши, че ще изтегли „Тесла” от борсите и е намерил парите, за да я направи своя еднолична собственост. По-късно се оказа, че това не е вярно.

Сега пушенето на марихуана по време на интервю доведе до нови притеснения. За часове акциите на компанията спаднаха с 10%.

На тази дата: 8 септември 1976 г. Във Варна е открит Аспаруховият мост! Как съветски кораб събори предишния мост през 75-та

Аспаруховият мост е пътен мост в Североизточна България. Намира се в град Варна и свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. Той е част от магистрала Черно море и Европейски път E87.

Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

Как съветски кораб събори Аспаруховия мост във Варна през 1975 г.

Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. там  функционира клапов мост със същото име.

Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м. дълбочина, върху опора от кварцов пясък. Самия мост бил проектиран за канал с широчина 100 м., със среден отвор, широк 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина.

Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Преминаването на корабите под клаповият Аспарухов мост било истинско изпитание за морските вълци. С цел намаляване на риска от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи - железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста.

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постышев” тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът докладва по радиостанцията: „ Съборихме Аспаруховия мост!”

Диспечерът не може да повярва на чутото. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всичкикомуникации между двата бряга. Спира корабоплаването, автомобилния транспорт и пътя на хората. Близо месец кварталите "Аспарухово" и "Галата" остават напълно откъснати от Варна. 

Много сериозен проблем се оказва прекъснатата жп връзка между базата на „Петрол” и страната, от нея заводите очакват ежедневни доставки на течни горива. Налага се компромисното и твърде рисковано, макар и временно решение: танкерите да акостират на сухотоварното пристанище Варна, което не само е в разрез със световната практика, но и крие сериозни опасности за сигурността на варненското население.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постышев”, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби.

Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си делник и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява. 

Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си, за да спре народа да се качват повече. Хаосът нараства.

Подгизналите и премръзналите варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.

Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.

През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват. Той действа безотказно в продължение на година и половина, докато бъдат пуснати в експлоатация новият корабоплавателен канал и новият Аспарухов мост – естакада. Това става на 8 септември 1976 г.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След инцидента той веднага е експулсиран в СССР. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно, а 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев.Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.

Вицове - само сока, август 2018 г.

За разлика от женения рибар, не женения може да се върне и без риба.

***

Катеренето е най-трудния, най-бавния и най-опасния начин да стигнеш там, където нямаш никаква работа.

***

Китайците хакнаха сървъра на Пентагона, ето как:

1. Всеки китаец пробва със своя парола

2. Всяка втора парола е "Мао Дзе-дун"

3. След 74 385 181 опит, сървърът се съгласи, че паролата му е "Мао Дзе-дун"

***

Циганин обяснява на жена си как да борави с мобилен телефон:

- От зеленото говориш, от червеното мълчиш!

***

- Слушаш ли черна музика?

- Да!

- И кой ти е любимия изпълнител?

- Кондьо и Софи Маринова.

На тази дата: 7 септември 1978 г. Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков

Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.

През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките "Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през 1958 г. на 29-годишна възраст.

Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.

Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните му страни.

След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.

В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му "Жените на Варшава".

"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище.

В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на "вражески" радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург.

През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.

През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на "Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка:

         "Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков."

      

Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име "Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.

      

Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков. Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният - в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:

"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...

         Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.

Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София.

"През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков", посочва в мемоарите си Калугин.

       

През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До реализиране на идеята не се стига.

       

На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е осъден в България от военен съд на смърт.

       

Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят е антибългарска кампания.

       

Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от власт и краха на комунизма в България. 

Вицове - само сока, август 2018 г.

Към върха

- Какво правиш?
- Гледам състезание по щанги.

- Мъже или жени?

- Още не мога да разбера...

***

- Ще ходим ли за риба?

- Аха.

- А пиене да вземем ли?

- Еее, да!

- А въдиците ще ги вземам ли?

- Да бе да, да ги загубим някъде...

***

Семеен скандал:

- С коя приятелка ми изневери - Лора, Мина, Мая, Вера?

- Аре стига ма, все едно аз си нямам приятелки...

***

Никой не те очаква с такова нетърпение както таксиметровите шофьори на аерогарата!

***

Москва. 1942 година. Мъж на Червения площад крещи:

- Смърт за мустакатия диктатор! Смърт за мустакатия диктатор!

Един милиционер веднага го арестува и води при Сталин.

- Такаааа - казва Сталин. - Ти кого имаше предвид под мустакатия диктатор?

- Как кого? Хитлер, разбира се!

Сталин поглежда милиционера и пита:

- А ти кого имаше предвид?

На тази дата: 6 септември 1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия

1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В нощта срещу 6 септември стотици въоръжени хора от Голямо Конаре (дн. град Съединение) се отправят към Пловдив. Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.

Най-после е извършено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. Но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава двамата решават веднага да се пристъпи към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и се свика Народното събрание.

На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява премиера и той поисква да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.