сряда, 10 октомври 2018 г.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.


"Всичко ще се нареди"
Йорданка Фандъкова

***

На първа среща:
- Добре, стига сме говорили само за мен. Разкажи ми по-добре за твоята заплата!

***

- Що е то "Пълен интелектуален колапс?"
- От гледане на Биг Брадър да не ти остава време да прочетеш книгата на Криско!

***

Телефонен диалог, който не може да се преведе на японски:
-Здрасти, какво правиш?
-Нищо, на работа съм.

***

- Защо си толкова тъжна? - питат блондинка. - В посолството не ми взеха документите за виза. - Защо? - На самия край на анкетата в графата "Не попълвайте" написах "добре".

вторник, 9 октомври 2018 г.

Видеофакт: Жан-Клод Юнкер си прави майтап с Тереза Мей


Жан-Клод Юнкер рискува да взриви напрежението около "Брекзит", след като се подигра с танца на Тереза Мей. Председателят на Европейската комисия предизвика смях в залата, имитирайки танцовите движения на британския премиер преди да изнесе реч в Брюксел.

С включването на светлините и под съответния музикален съпровод Юнкер започна да маха с ръце, усмихвайки се широко, пише в. "Дейли Мейл". Движенията му приличаха на опит за имитация на перформънса на Мей под звуците на песента на Абба Dancing Queen, докато тя се готвеше да произнесе речта при откриването на конференцията на Торите миналата седмица.

ВИДЕО

На тази дата: 9 октомври 1944г. В Москва Чърчил и Сталин решават съдбата на България

Московската среща от октомври 1944 г.

На Московската среща (9-19 октомври 1944 г.), освен Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин, присъстват и външните министри на Великобритания и СССР – Антъни Идън и Вячеслав Молотов. Британският премиер се надява да използва разговорите си със Сталин за постигане на така желаното от него споразумение. Предварителните сондажи са му вдъхнали надежда, че този път вероятно ще постигне резултат. И действително, още на първата среща, състояла се на 9 октомври 1944 г., Чърчил лансира идеята за разделяне на Балканите и на Централна Европа на сфери на влияние. 

Всъщност публикуваните от Албърт Резис факти и обстоятелства относно прословутото листче от бележника на Чърчил потвърждават онова, което великият английски политик споделя преживе в своите спомени.

Едва е започнала срещата и Чърчил се обръща към Сталин:

”Нека уредим нашите взаимоотношения на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. В тези страни ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се противопоставяме на дребно. Как бихте погледнали да имате 90% предимство в Румъния, а ние да имаме 90% в Гърция и 50 на 50 в Югославия? Докато думите ми се превеждаха нахвърлях следното на половин страничка:
Румъния
            Русия                                                                         90%
            Останалите (съюзници)                                         10%
Гърция
            Великобритания (в съгласие със САЩ)                 90%
            Русия                                                                         10%
Югославия                                                                           50-50%
Унгария                                                                                50-50%
България
            Русия                                                                          75%
            Останалите                                                              25%

Подадох я на Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи кратка пауза. След което Сталин постави със синият си молив голям знак и върна обратно листчето. Всичко беше уредено за секунди”.

Дали големият знак със синия молив или “синята лястовичка” означава съгласие? Или Сталин приема само “за сведение” предложението на британския премиер? Каквито и да са интерпретациите, всички резултати в международните отношения през целия следвоенен период до края на 80-те години [на ХХ век] подкрепят категорично наличието на такава договореност.

Може да се твърди, че за Сталин и Молотов директният ход на Чърчил се оказва приятна изненада. Формулата не само потвърждава съветското влияние на Балканите, но и съвпада напълно със съветската програма-минимум. Оказва се, че интересът на британския премиер към България е по-голям от този към Румъния. Чърчил е съгласен на 10% в Румъния, но настоява за 25% влияние в България. Позицията на Сталин е по-различна. Съветският стенографски протокол от тази среща е твърде синтетичен, не съдържа подробности, нито пък споменава за „синята лястовичка”, с която Сталин мълчаливо маркира подадения му от британския премиер лист. 

В протокола е вписана само една неопределена бележка на Сталин:
„Другарят Сталин заяви, че 25% контрол на британците в България не хармонизира с другите цифри в таблицата. Другарят Сталин смята за необходимо да направи някои промени, в смисъл, Съветският  съюз да има в България 90%, а Великобритания – 10%”. 

Използвана е думата „хармонизира”. Вероятно Сталин има предвид аналогичното разпределение на сферите на влияние в Гърция. Подобна теза се налага и от подкрепеното от Сталин предишно искане на Чърчил Великобритания да има в Гърция право на сюзеренна власт. 

Протоколът подсказва също, че Сталин е съвършен играч, чиито умения демонстрира и в сръчното си маневриране по отношение на Италия. Когато Чърчил настоява съветското правителство да окаже въздействие върху италианския комунистически ръководител Ерколи да озапти италианските комунисти, чиято реторика можела да възпламени страстите и да доведе до сблъсъци с окупационните съюзнически части, Сталин реагира, според синтетичния стенографски протокол, по следния начин:

„Другарят Сталин каза, че за него би било много трудно да упражнява влияние върху италианските комунисти, защото не е информиран за вътрешното политическо положение в Италия. Освен това, в Италия няма съветски войски, за разлика от България, където сме в състояние да съветваме комунистите какво да правят. Но ако той, другарят Сталин, се опита да посъветва Ерколи, Ерколи може да му каже да върви по дяволите, тъй като той, другарят Сталин, въобще не познава положението в Италия. Другарят Сталин може само да каже, че Ерколи е интелигентен човек и не би действал безразсъдно. Чърчил отговори, че би предпочел италианските комунисти да се въздържат от възпламеняване на страстите в Италия. Другарят Сталин отвърна, че цифрите за България трябва да бъдат коригирани. Чърчил отговори, че общо взето не го е еня за България и че въпросът би могъл да се обсъди от Идън и Молотов. Другарят Сталин се съгласи”.

Антибългарските емоции на британския премиер не са случайни и датират от десетилетия. Една от причините може да бъде потърсена в традиционната британска политика спрямо Балканите, в която българските национални стремления не се вписват по същия начин. Главната причина обаче е дълбоко личностна: България, или по-точно направляваното от цар Фердинанд българско правителство, допринасят в значителна степен за унизяването на Чърчил като политик.

През пролетта на 1915 г. Първата световна война е в разгара си. Сър Уинстън, който по това време е министър на военноморските сили, разработва стратегия за скорошно спечелване на войната от страните на Антантата. Ако Османска Турция – най-слабото звено на Централните сили – бъде принудена да капитулира, британските щикове в Близкия Изток и руските – от Кавказкия фронт ще могат да се пренасочат към Европейския боен театър. Съпротивата на Австро-Унгария и Германия ще бъде сломена в най-кратки срокове.

Планът на Чърчил предвижда Османска Турция да бъде ударена право в сърцето, след като се завземат Дарданелите. Неутралитетът на България да бъде насърчаван срещу обещанието за връщане на Източна Тракия. Преценката е, че такова решение отговаря напълно на българските национални интереси. Чърчил обаче недооценява силите на турската съпротива, командвана от талантливия, но не много известен дотогава Мустафа Кемал паша – бъдещият Ататюрк. Турският гарнизон на крепостта Чанаккале отговаря с ожесточен огън и десантът на британците е неуспешен. Част от британската флота е унищожена. Набързо докараните подкрепления не могат да променят хода на битката. Боевете се проточват и в края на лятото провалът на Дарданелската операция става очевиден.

Чърчил недооценява и категоричните български уверения за неутралитет. През септември 1915 г. България демонстративно престъпва декларациите си и се включва във войната на страната на прогерманската коалиция. Сърбия капитулира. Османска Турция стабилизира позициите си по фронтовете. Съотношението се променя рязко в полза на Централните сили. Сър Уинстън е потресен от маневрата на София. Как може България да влезе в коалиция с армиите, воюващи срещу Освободителката си Русия? Да стане съюзник на петвековния си поробител? При това само две години, след като последният е изклал и прогонил над 200 хиляди българи от земите им в Източна Тракия? Няма такъв прецедент в световната история!

Провалът на Дарданелската операция принуждава британския министър на военноморските сили да подаде оставка. И да приеме незначителния пост министър без портфейл. Потомственият аристократ е безкрайно оскърбен и през целия си живот ще вини българското коварство като главна причина за политическото си унижение. Макар обстоятелствата да сочат, че провалът на Дарданелската операция се дължи на недооценка на тактическата обстановка от страна на Чърчил и е факт далеч преди България да се включи във войната, антибългарските му емоции остават трайни до смъртта му през 1965 г.

Именно тези емоции витаят в британската позиция по време на доста протяжните пазарлъци между Идън и Молотов през октомври 1944 г. в Москва. Първият настоява съотношението в България да бъде 75:25 в полза на Съветския съюз, впоследствие се съгласява на 80:20. Молотов възразява: Сталин иска съотношението “да се хармонизира”, тоест да бъде 90:10. В следващия си ход Молотов предлага краен вариант, който, според него, Сталин би се съгласил да приеме в България при съотношение 75:25, при условие обаче, че за Югославия съотношението се промени на 60:40 в полза на Съветския съюз. Последното, което Молотов приема на 11 октомври 1944 г., при това условно, е съотношение 80:20 в полза на Съветския съюз в България и Унгария, и 50:50 – в Югославия.

Споровете около разпределението на надзора за изпълнение на съглашението за примирие с България са придружени с настойчиви опити на Идън да получи повече британско и американско участие в Съюзническата контролна комисия (СКК). Този въпрос е оставен да се разисква в хода на уточняване на клаузите на примирието.  Идън се съгласява обаче съветският представител да председателства Съюзната контролна комисия в България. Трите съюзни държави нотифицират българското правителство, че предпоставка за започване на преговорите за примирие е изтеглянето на българските войски и администрация от окупираните територии на Гърция и Югославия в 15-дневен срок.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Есен
Тя разбираше отлично, че той лъже, като се оправдаваше, че е пил цяла нощ с приятелят си Васко, но не каза нито дума, защото Васко стоеше в гардероба.

***

Бях отличничка до осми клас.
- А после?
- После ми пораснаха циците.

***

Търся да си купя телевизор, без реклами...

***

- Здравейте, обаждаме се от детската градина. Детето Ви е одобрено!!!
- Благодаря... но синът ми вчера влезе в университета...

***

- Ало, скъпи, можеш ли да говориш?
- Да, мога.
- Тогава, слушай!

понеделник, 8 октомври 2018 г.

Как тв "Алфа" нарече съдия "корумпиран" заради огледалото на Деница


В телевизия "Алфа" тече надпис под портрета на съдия Николай Василев от Софийския районен съд: „Корумпираният съдия от Софийски районен съд Николай Василев пусна на свобода престъпника от Судан“.

Това става ясно от почти безпрецедентна декларация на СРС, след като судански гражданин влезе в конфликт със съпругата на Сидеров Деница Гаджева по повод счупено огледало.

Явно партийната телевизия е недоволна от факта, че след невероятно тежкия инцидент с огледалото СРС е приел, че няма данни за извършено нарушение дори на Указа за борба с дребното хулиганство (самият указ често е критикуван, че е твърде ретрограден от дълбините на соца и репресира за щяло и нещяло, б.р.).

В заглавието на "медията" явно се бърка понятието "пусна на свобода", което подхожда за мярка за неотклонение, с произнасянето на съдията по принцип - че няма доказателства дори за административно нарушение за хулиганство.
Това е едва втора подобна декларация от СРС в последните години - след като "Пик" снимаше пред дома й и насаждаше внушение за съдийка, позволила си да ги осъди по гражданско дело с ищец Емил Джасим.

Любопитно е, че в доста от случаите Висшият съдебен съвет не отговаря на призивите да се изкаже ясно в подкрепа на магистратите, а замълчава.

На тази дата: 8 октомври 1856 г. Избухва Втората опиумна война между няколко западни държави и Китай

1856 г. избухва Втората опиумна война. Войната се води от Великобритания срещу Китай в опит да се разширят британските търговски привилегии в Китай.

Когато Великобритания, Франция и Русия завършват Кримската война и освобождават силите си, британците започват да търсят повод за военен конфликт с империята Цин. Такъв повод става задържането от китайските власти на английския кораб „Ароу”, занимаващ се с контрабандна търговия.

На 8 октомври 1856 г. китайски чиновници се качват на борда на „Ароу” - китайски кораб, плаващ под флага на Великобритания. По това време съществува подозрение, че този кораб се занимава с пиратство, контрабанда и търговия с опиум. Арестувани са 12 души и, въпреки протестите на Великобритания, те не са освободени. След този инцидент Великобритания обявява война на империята Цин.

В края на октомври 1856 г., британска ескадра извършва бомбардировка на пристанището Гуанчжоу. В началото на 1857 г., във военните действия участват и американски кораби. Скоро към Англия се присъединява и Франция. Възползвайки се от разрастващия се конфликт, Русия предлага на Цинската империя военна помощ, в замяна на териториални отстъпки. През 1858 г. бил сключен Айгунския договор, по силата на който Русия получава правата над левия бряг на река Амур и контрола над Усурийския край.

През 1860 г. обединена англо-френска армия започва военни операции на Ляодунския полуостров и в северен Китай, превземайки Тянцзин. В решаващо сражение, в края на септември, край Пекин англо-френската артилерия разгромява манчжуро-монголската конница. Пътят към Пекин е открит. Неподготвените за война цински войски са напълно разбити. Освен това, цинската империя по това време е напълно обезкръвена от продължаващото Тайпинско въстание. При така възникналата ситуация, Русия изисква от Китай пълното предаване на Усурийския край, което е скрепено с Пекинския договор от 1860 г.

В резултат на Пекинското споразумение от 18 октомври 1860 г. търговията с опиум в Китай е легализирана. Християните получават пълни граждански права, включително право на собственост, както и правото открито да проповядват религията си.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.


Торта с ракиен казан
Питат ученик:
- Трифоне, кой предмет в училище ти е любим?
- География.
- А може ли да ни кажеш, защо?
- Защото в кабинета по география е най-силен сигнала на училищния Wi-Fi.

***

Избирам бельото си според настроението. Днес например съм без настроение...

***

- И какво щеше да правиш ти без мене бе?
- Ми същото, но със друга!

***

Карам си колата и гледам един стои на пътя с някаква раница. Вдига ми палец...Аз се усмихнах..Ей, няма нищо по-яко от това непознат да ти лайкне колата!

***

Финансист обяснява на жена си що е инфлация: - Значи, като се оженихме ти беше 90-60-90. Нали? Сега си 85-100-120. На пръв поглед, сега имам повече, но всъщност получавам по-малко...


неделя, 7 октомври 2018 г.

Любопитно: Тайната история на локума


Сред многото останки от османски времена, разпръснати из Истанбул, може би най-малката, но със сигурност най-вкусната, се намира на кратък път пеша от пристанището Емонону.

В малка уличка зад Йени Джами (Новата джамия) в истанбулския квартал Бахчекапъ човек може да открие магазина "Хаджи Бекир" – мястото, което продава локуми на любителите на сладостите и туристите вече повече от два века.

Витрината му е елегантна, но дискретна. А зад нея се "крие" Ханде Джелалян, застанала гордо пред величествен бюфет, отрупан с десетки вкусове локум, както и други сладости.

Тя, наравно със сестра си Назлъ Имре, е човекът, който отговаря за магазина сега. Две жени, които са представители на петото поколение в този бизнес и които сега се грижат за него.

Управлението на най-старата компания в Турция – и една от стоте най-стари компании в света – не е лесна задача. Особено когато на ръководната позиция е жена в страна, където мъжете все още са водещата група трудещи се. Според скорошно изследване на World Business Culture, само 24% от турските жени са активно заети, въпреки факта, че турската конституция дава равни права на мъжете и жените на трудовия пазар.

Това обаче никога не е било проблем в компанията "Хаджи Бекир". По думите на Джелалян жените винаги са били "ценени" в семейството и предразсъдъците срещу това те да ръководят бизнеса никога не са били пречка.

Магазинът е основан през 1777 г. от пра-прадядото на Джелалян – сладкаря Хаджи Бекир Ефенди. Компанията се представя за създател на локума такъв, какъвто го познаваме днес.

Бекир Ефенди се е родил и израснал в Арач, град в северната турска провинция Кастамону. Той обаче решил да се премести в сегашния Истанбул, столица и център на бизнеса на Османската империя, за да започне собствен бизнес с локум. Когато нишестето било създадено в средата на XIX в., Бекир Ефенди променил оригиналната си рецепта и заменил брашното с нишесте като свързваща съставка. Именно то придава на локума специфичната дъвкаемост, с която сега той е прочут.

Уникално творение на турския майстор се е прочуло из града, като славата на вкусните сладости в крайна сметка стигнала чак до двореца. Султан Махмуд II, който управлявал по това време, назначил Бекир Ефенди за главен придворен сладкар: огромна почест и титла, която семейството запазило до края на съществуването на Османската империя през 1920 г.
Основният магазин в началото на миналия век.

Същата рецепта, създадена от родоначалника на бизнеса, се използва от фамилията и досега и се пази в тайна от поколения.

Въпреки факта, че мъж е основал бизнеса, жените постоянно са били начело на компанията през последния век. Както Джелалян коментира, "няма разлика между мъжете и жените, стига човек да го бива в това, което прави".

Тя е само на 25 години, когато поема лидерската роля в компанията "Хаджи Бекир" през 1986 г. Въпреки че е завършила магистратура по бизнес администрация в университета в Цюрих, по това време все още е млада и неопитна в бизнес-света. Има обаче силен женски ролеви модел: прабаба ѝ Решиде.

Дядото на Джелалян – Али Мухидин, е бил много млад, когато след смъртта на баща му е управлението на магазина "Хаджи Бекир" е поверено на него. Той е разчитал много на майка си Решиде, която го е подкрепяла като най-доверен и любящ съветник.

Под внимателния поглед на Решиде, компанията "Хаджи Бекир" се е разраснала до бизнес, известен и извън Турция. Подобно на своя предшественик, Мухидин е заемал позицията на главен сладкар на османския двор в последните години на империята, а през 1911 г. е бил удостоен с титлата на главен сладкар и на египетския кралски двор. През следващите няколко десетилетия сладкарската продукция на "Хаджи Бекир" е била хвалена от кулинарни критици в Ню Йорк и Париж. Това е била златната ера на компанията.

Мухидин може и да е бил лицето на "Хаджи Бекир", но Решиде е заемала равна позиция със сина си като равностоен бизнес-партньор, докато същевременно е отглеждала трите си други деца. Тя също така е помагала на сина си да реализира международен бизнес, което е било необичайно за жените по това време. Освен това Решиде се е занимавала и с благотворителност, за която е била удостоена с медал от османската асоциация на Червения полумесец, еволюирала в Червения полумесец на Турция - най-голямата хуманитарна организация в страната.

Накратко, Решиде е била "авангардна жена, много изпреварила времето си", обяснява нейната правнучка.
Някои от сладките изкушения на "Хаджи Бекир".

Подобно на османския султанат, магазинът за локуми "Хаджи Бекир" се е предавал от едно поколение на друго. Като единствено дете на Мухидин, Алие Шахин (майката на Джелалян) през 1974 г. е става първата жена, официално ръководила бизнеса. Няколко години по-късно тя предава магазина на Джелалян и нейната сестра.

За двете жени ръководенето на сладкарския магазин е повече културно наследство, отколкото бизнес.

29-годишната дъщеря на Джелалян – Лейла, вече работи в магазина и вероятно ще поеме лидерската позиция наравно с брат си Сахан.

В момента бизнесът на "Хаджи Бекир" включва пет магазина в Истанбул, които доставят прочутия си турски локум до клиенти по цял свят. Тайната на техния успех е в нововъведенията – да не се изоставя от тенденциите и да не се разчита само на традиционните вкусове. Пример е локум с вкус на джинджифил. Най-добре обаче се продават локума с шам-фъстък и рози, а има и стотици други вкусове.

Но не само собствениците са свързани от поколения с магазина и неговият основен продукт. Същото важи и за много от служителите. Повечето от тях са потомци на първите хора, работили в "Хаджи Бекир". И, както самата Джелалян споделя, те всички – потомци на собствениците и на служителите, а дори и всички редовни клиенти – са като едно голямо семейство.

Семейство, свързано с историята на един сладък десерт, популярен далеч извън границите на Турция.



по BBC

На тази дата: 7 октомври 1920 г. в Оксфордския университет са приети като студенти за първи път жени

1920 г. в Оксфордския университет са приети като студенти за първи път жени. Всъщност още през 1884 г. за пръв път е разрешено на жени да присъстват на лекции и да вземат изпити. Като пълноправни студенти обаче жените били допуснати едва през 1920 г.

Подемът на университета бил даден, когато през 1176 г., когато английският крал заповядал всички английски студенти да се завърнат от Франция. Повечето дошли в Оксфорд, за да завършат образованието си. В началото имало неразбирателство между студентите и гражданите на Оксфорд и през 1209 г., студентите отишли в Кеймбридж. На търговците обаче това не им харесало, защото усещали сериозно липсата на студентите и убедили част от тях да се върнат в Оксфорд през 1214 г.

През 1444 г. херцог Хъмфри основал библиотеката в университета, която по време на реформите била почти разрушена. През 1598 г. сър Томас Боли я възстановява и след откриването и през 1603 г. я разширява многократно. През 1621 г. се поставя началото на днешната Ботаническа градина на университета.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Котката си има собствена пешеходна пътека.

- Докторе, а кой мускул повдига члена?
- Вие на колко години сте?
- На 68.
- При вас бицепса...

***

А, знаете ли, че:
- На остров Сицилия няма "Свидетели на Йехова", и други свидетели няма... там въобще не харесват свидетелите.

***

Из македонския туитър:
- Акo јa сaкaш пушти јa. Акo немa Бугaрски пaсoш ке ти се врaти.

***

Снощи минавайки покрай фитнес PULSS прочетох надпис:
- "ТИ МОЖЕШ ПОВЕЧЕ!"
Върнах се в кръчмата и ударих още две ракии.

***

Вероятно сте чули за 50-те милиона "хакнати" фейсбук профили. Ако виждате простотии публикувани на стената ми, да знаете - моят профил НЕ е хакнат, от мен са си.