Телевизията на Атака спря излъчване

Телевизията на партия "Атака" спря излъчване на програмата си. Единственото, което се показва при включване на канала, е черен екран с надпис: "Телевизия Алфа спря. Питайте правителството защо".

Посланието беше разпространено и от едно от ключовите лица на партията - бившата депутатка Магдалена Ташева.

Липсват каквито и да е обяснения както за спирането на програмата, така и за посланието, отправено от екрана.

На тази дата: 16 октомври 1912 г. българската армия за първи път използва самолет за разузнаване

1912 г. българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на вражески обекти край Одрин. Авиаторът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев със самолет „Албатрос” в започналата Балканска война извършват първия разузнавателен полет. Тогава двамата авиатори излитат от полевото летище на километър югоизточно от Мустафа паша, днес Свиленград, за да разузнават обсадения Одрин.

Самолетът, с който е извършен полетът, е „Албатрос F-2”. Това е модифицирана версия на френския двуплощник „Фарман” с гондола за екипажа и редови двигател „Аргус” вместо оригиналния ротационен двигател.

По-късно този полет предизвиква големи спорове. В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня.

В периода от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението извършват 15 излитания за изпълнение на бойни задачи – предимно разузнаване на османските позиции около Одрин (Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа). На 17 ноември 1912 г. италианския авиатор Джовани Сабели и наблюдател майор Васил Златаров със самолет "Блерио XI" за пръв път в историята на българските военновъздушни сили извършват въздушна бомбардировка на османските позиции край Одрин.  Противно на общоприетото мнение в България, това не е първата въздушна бомбардировка в света; първата въздушна бомбардировка в света е извършена на 1 ноември 1911 от италианския лейтенант Джулио Гавоти, бомбардирал турско-арабските сили в Либия.

Първоначално Балонното отделение на Въздухоплавателния парк е подчинено на командира на 2-ра бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия и извършва основно наблюдение на бойното поле край Одрин. Балонът „София-1“ е издигнат за пръв път на 15 октомври над позицията, на 2 км източно от Доганджа, като до първото примирие извършва наблюдения в продължение на 10 бойни дни. В периода 16-18 октомври балонът е изнесен при с. Кемал, след което поради лошите метеорологични условия е издигнат отново едва на 22 октомври. На 23 октомври е придаден към сръбската Тимошка дивизия, но отново поради лошите условия е издигнат чак на 30 октомври, когато освен за наблюдение на бойното поле се използва и за коригиране на огъня на артилерията.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Ако на една жена и кажеш, че имаш работа, но не и кажеш каква е работата, ще си отвориш още една работа.

***

Децата пред блока спореха чий татко е по-силен, като дори не подозираха, че става въпрос за един и същи човек...

***

Всички ми заразправяли, как за да промениш живота си трябва излезеш от зоната си на комфорт, ама аз искам първо да ВЛЕЗНА в нея беее!

***

От работния ден мразя последните седем часа, когато си изпил кафето и чакаш да си тръгнеш...

***

На Хамлетовата дилема "Ту би ор нот ту би" вече има отговор – „заеби“!

Любопитно: Ужупис - малката република за свободни умове

Местните твърдят, че ако гледате право в очите Русалката на Ужупис, докато прекосявате моста към малката самообявила се република, никога повече няма да поискате да си тръгнете. Бронзовата скулптура е създадена през 2002-а и посреща туристите в малката държава.

Ужупис се намира в столицата на Литва - Вилнюс, и със своята площ от 1 кв. км е една от най-малките републики в света.

Въпреки миниатюрните си размери, републиката има собствен президент, правителство, конституция, валута и дори военен флот от четири лодки, които в момента се използват предимно по време на паради. Доскоро Ужупис е имала и армия от десет души, но хората там са крайни пацифисти и под техния натиск военните са пенсионирани.

Републиката представлява еклектичен микс от архитектура, завещана от бившия Съветски блок, и артистичен дух. След разпадането на СССР много от колоните, върху които е имало съветски паметници, остават без скулптурите си.

През 1995-а група местни артисти издигат върху една от тях статуя на Франк Запа като символ на свободата и демокрацията. Две години по-късно, на 1 април 1997-а, те стигат още по-далеч и обявяват квартал Ужупис за независим от останалата част на Литва.

Републиката отбелязва своята независимост ежегодно на 1 април.

На този ден туристите получават печати в паспортите си, когато преминават през моста. В останалите дни от годината мостът е неохраняем. На тази дата гостите могат да използват местната (неофициална) валута и да се почерпят с бира, която тече от фонтана в центъра на Ужупис.

Това, което е започнало като иронична първоаприлска шега на малка група артисти, вече е сериозна организация. Днес Република Ужупис има собствена конституция, която е преведена на множество езици. Министърът на външните работи на републиката - Томас Кепайтис, е сред съоснователите й.

Като вдъхновение той посочва Аристотел и неговата философия, че великите градове трябва да имат ограничен брой жители. Според тази идея един проспериращ град трябва да има не повече от 5000 обитатели, защото толкова лица може да запомни човешкият мозък. Всеки познава всеки, затова е трудно да мамиш и да манипулираш околните.

Знамето на Ужупис е познато и като "Светата ръка" - бяла длан на син фон с дупка в средата, за да не може човек да получава подкупи.

Кепайтис допълва, че той и съмишлениците му са искали да създадат място, на което хората да се отърсят от проблемите и оковите на съвременния живот и да се завърнат към истински важните неща. При преминаването на моста можете отново да бъдете себе си и да забравите за жестокото състезание във външния свят. Атмосферата в Ужупис е коренно различна, а хората са по-щастливи и спокойни.

И докато историята на самия Ужупис звучи като майтап, тази на региона далеч не е такава. В средата на XX век, когато Литва е под съветска власт, кварталът е запуснат. Главната улица в района е наричана "Улицата на смъртта" - не само заради високите нива на престъпност, но и заради големия брой евреи, които са убити по време на Холокоста. Днес обаче павираните улици са изпълнени с инсталации и съвсем нова атмосфера.

Бързо след независимостта от 1997-а е одобрена и конституцията на Ужупис. Документът е написан за един следобед и след това единодушно приет. В него е разписано, че на всеки жител на Ужупис по право се полага гореща вода, отопление през зимата и керемиден покрив.

Конституцията има общо 41 клаузи, които основно защитават идеята за свободата на изказа и мисълта. Тя е отпечатана на огромни огледални правоъгълници, монтирани на "Авенюто на Конституцията". Документът дори е осветен от папа Франциск по време на негово посещение през септември тази година.

"Авенюто" води към центъра, където има статуя на архангел Гавраил - "Aнгелът на Ужупис".

Както при повечето неща в Ужупис, парламентарната структура и управление също не се подчиняват на някакви строги правила. Сградата на парламента функционира и като кафене-и-пъб.

Там всеки посетител може да си пие бирата с премиера или президента на Ужупис, да си поговорите за политиката на републиката или да обсъдите с тях теми като футбол и тенис. Напрежението е далеч по-малко, отколкото при изпълнение на обичайния дипломатически протокол.

Колкото и несериозно да звучи, това е система, която работи безупречно вече 21 години. През цялото време президентът е един и същи, както и по-голямата част от министрите. Връзките им с други държави всъщност са много стабилни.

В Ужупис има парк на име "Тибет", а Далай Лама е почетен жител на републиката. Напоследък туристическият интерес към квартала-република е засилен.

След Стария град на Вилнюс това е най-скъпата част на града. За да си купиш апартамент, трябва да си наистина много богат. Премиерът Кепайтис е развълнуван от интереса към Ужупис, но и не е много учуден. В крайна сметка русалката ги е довела до тук...

по Би Би Си

На тази дата: 15 октомври 1917 г. край Париж е екзекутирана холандската шпионка Мата Хари

1917 г. край Париж е екзекутирана холандската шпионка Мата Хари. Маргарета Гертруда Зееле, известна като Мата Хари, е холандска танцьорка и куртизантка.

Едва 18-годишна се жени и заминава със съпруга си за Ява. Двамата се връщат в Холандия през 1903 г. и се развеждат, а същата година Маргрета заминава за Париж. Там си изкарва прехраната с циркови номера и като модел, а от 1905 г. започва да трупа популярност като танцьорка на екзотични танци под артистичния псевдоним Мата Хари. Успехът й е подплатен от финансовата подкрепа на милионера индустриалец Емил Етиен Жиме.

Фриволното поведение й проправя път до висшите среди и тя поддържа близки отношения с политици и военни не само във Франция, но и в Германия и Русия и логично след избухването на Първата световна война работи като двоен агент. Уличена е като шпионка през януари 1917 г., когато френските служби прихващат шифровано радиосъобщение на германския военен аташе в Мадрид, в което се споменава за агент Н-21. По съдържащата се в него информация французите решават, че агент Н-21 е именно екзотичната куртизантка.

Мата Хари е арестувана през февруари в Париж, обвинена в шпионаж в полза на Германия и призната за виновна. Разстреляна е на 15 октомври.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

- Какво мислиш да следваш, сине?

- Искам да завърша висше за гадател, тате.

- Я ела за малко оттатък!

- Няма, 'щот ша ма бийш!

- Бря... Май имаш дарба...

***

В светски салон лорд се хвали с благородническия си произход. Един от присъствуващите го прекъсва:

- Скоро ще кажете, че вашите деди са били и в Ноевия ковчег.

- О, не - по това време те вече са имали собствена яхта!

***

Кратко есе за семейния живот:

- Аз работя. Жената работи. Децата учат. Вечер ядем...

***

Жените не закъсняват. Те просто ти дават шанс да се опомниш и... да избягаш навреме...

***

Всички книги за самоусъвършенстване са написани на един и същ принцип - някакъв от Бевърли Хилс съветва хората от Меден Рудник да излязат от зоната на комфорта.

Светецът от Ел Салвадор, опълчил се на армия и революция

Папа Франциск ръководи церемония във Ватикана по провъзгласяването за светец на убития салвадорски архиепископ Оскар Ромеро. Духовникът, отявлен посланик за мир по време на гражданската война в Ел Салвадор, е застрелян от военни, докато отслужва литургия през 1980 г. Убийците му никога не застават пред съд, защитени от амнистията от 1992 г.

Провъзгласяването за светец на архиепископ Ромеро отдавна бе желано от католиците в региона – които го виждат като Светец на Централна Америка, предава Би Би Си.

На церемонията днес присъстват повече от 60 хиляди души, сред които и множество световни лидери. Канонизиран за светец от папа Франциск ще бъде още и папа Павел VI, ръководил Църквата от 1963 г. до 1978 г.

Франциск, първият папа от Южна Америка, приветства двамата мъже за смелостта им в трудни времена и за тяхната отдаденост на социалната справедливост на потиснатите хора.

Кой е Оскар Ромеро?

Архиепископ Оскар Ромеро бе обявен за блажен през май 2015 г. на церемония в Ел Салвадор, на която присъстваха хиляди хора. За вярващите, неговата сила идва от факта, че е критикувал и двете страни в конфликта, започнал през 1980 г., за всякакви действия, засягащи народа.

Когато подкрепената от САЩ салвадорска армия използва отряди за екзекуции и изтезания, за да попречи на левичарските революционери да стигнат до властта, Ромеро се противопоставя в, оказва се по-късно, последната си проповед.

„Божията заповед, която казва да не убиваш, трябва да се чуе преди всяка човешка заповед за убийство. Крайно време е да възстановите съвестта си – казва архиепископът, призовавайки Националната гвардия и полицията да преустановят насилието. – Аз ви моля, умолявам ви, заповядвам ви в името на Бога: спрете репресиите!“

На следващия ден, на 24 март 1980 г., духовникът е застрелян, докато отслужва литургия в болничен параклис. Смъртта му ужасява света и ескалира насилието в Ел Салвадор, което прераства в 12-годишна гражданска война, отнела 75 хиляди човешки живота.

Мнозина салвадорци са гневни и до днес, 38 години по-късно, че убийците на архиепископа така и не са изправени пред правосъдието.

И все пак Ромеро е презрян от някои представители на крайната десница, които го описват като „партизанин в расо“, защото подканвал войниците да слушат сърцето си и да не се подчиняват на заповеди.

На свобода след 2 години в плен на Ердоган

След 2 години, прекарани в турски затвор, американският пастор Андрю Брънсън най-после беше пуснат на свобода. Съдът в Турция отмени всички забрани за пътуване и му даде възможност да напусне страната.

Брънсън преживя 22 месеца зад решетките по обвинение в тероризъм и шпионаж във връзка с неуспешния опит за преврат срещу Реджеп Тайип Ердоган през 2016 г. Американецът отричаше всички твърдения за вината му. Веднага щом получи право да излезе на свобода, той беше отведен със самолет към Германия на път към Съединените щати.

Делото на Брънсън се превърна в огромен проблем за отношенията между САЩ и Турция, а наблюдателите ситуацията като "заложническа дипломация" - пасторът беше държан "в плен" на турската администрация на база на съмнителни доказателства, за да служи като стока за размяна при двустранните преговори между Анкара и Вашингтон.

Пробивът по делото му се случи след месеци на дипломатически натиск, оказван както от президента Доналд Тръмп, така и от членове на Конгреса, които работят за освобождаването на Брънсън още от 2016 г., когато американецът беше пометен от чистките след неуспешния преврат.

Развръзката по казуса "Брънсън" е изненадваща стъпка в посока на подобряване на отношенията между двете страни, които бяха сериозно нарушени в последните години. И все пак едва ли ще разреши по-дълбоките проблеми между дългогодишните съюзници в НАТО, умножени заради разминаването в стратегическите им интереси в Сирия и Близкия Изток като цяло.

През цялото време, докато евангелисткият пастор търпеше наказание без присъда, Едоган твърдеше, че делото му не е политически мотивирано и ще се рареши от съда, върху който той няма законовото право да влияе. Търпението на Съединените щати обаче се изчерпа през лятото на 2018 г., след серията от неуспешни опити за извеждането на пастор Брънсън от ареста. Върху турски министри бяха наложени финансови санкции, а този ход тласна към дълбока криза и без това нестабилните турски пазари.

Последва нов удар от Тръмп, който заплаши да увеличи двойно вносните мита на стоманата и алуминия от Турция.

Лирата внезапно се срина спрямо долара, като изгуби близо 40% от стойността си в сравнение с началото на годината. Това дестабилизира турската икономика, която зависи в голяма степен от дълга, деноминиран в чуждестранна валута. Турските пазари претърпяха инфлационна криза, невиждана от началото на ХХI век. Образът на Ердоган като икономически реформатор беше сериозно компрометиран.

Анкара твърди, че освобождаването на Андрю Брънсън не е резултат от икономическия натиск. Съдът в крайна сметка го призна за виновен и му наложи наказание от над 3 години лишаване от свобода, което беше намалено заради добро поведение. Остатъкът беше приспаднат за сметка на времето, прекарано в ареста.

"Република Турция не получава нареждания от когото и да е - служба, власт или личност. Сами създаваме правилата си и сами вземаме решения, които отразяват нашата воля", обяви говорителят на президентството Фахретин Алтън.

Някои турски анализатори разглеждат освобождаването на Брънсън като победа за Доналд Тръмп и като успех на конфронтационния му дипломатически подход.

"На турските власти им беше обяснено, че Тръмп държи на бюрото си списък с нови санкции, в готовност да ги приведе в действие, ако Брънсън не бъде пуснат на свобода след това заседание", казва Озгюр Унлухисарджикли, директор на Германския фонд Маршал в Анкара пред "Атлантик". Той отбелязва още, че развръзката по случая Брънсън идва точно преди изборите за Конгреса в САЩ през ноември.

Тръмп превърна делото на Брънсън в своя лична битка и я спечели. Това ще мобилизира базата от гласоподаватели - евангелисти за активност на предстоящите избори.

Макар че краят на ареста на Брънсън може да облекчи част от напрежението между САЩ и Турция, остават още много проблеми. Има много спекулации, например, че свободата на пастора е разменена срещу сделка между двете страни, сключена при закрити врати. Унлухисарджикли коментира, че със сигурност има определена договорка, но все още никой не знае каква е цената на сделката.

На водещо място в списъка с нерешените турски искания е съдбата на банкера Мехмет Хакан Атила, който беше осъден на 32 месеца затвор през май 2018 г. в Манхатън заради нарушаване на американските санкции срещу Иран.

Реджеп Тайип Ердоган се опита да го върне в Турция и да спаси националната банка от допълнителни санкции от страна на САЩ. До момента американската страна отказва да сътрудничи на Турция, но подробностите от преговорите остават в тайна.

Още една ключова фигура е обвързана в американско-турските спорове - Фетула Гюлен, който живее в Пенсилвания, е обвиняван персонално от Ердоган в заговор за свалянето му от власт през 2016 г. Американските власти отказват да екстрадират Гюлен, докато турската страна не предостави достатъчно солидни доказателства за обвиненията си - факт, който предизвиква раздразнението на Ердоган.

Още близо 20 души с американско и турско гражданство лежат в затворите и арестите на Турция, заподозрени във връзки с пучистите. Сред тях е и ученият от NASA Серкан Гьолге, както и трима служители на американски консулски мисии.

Брънсън стана най-известният американски затворник в Турция преди всичко заради опитите на президента Тръмп и вицепрезидента Майк Пенс да го освободят.

Унлугисарджикли коментира, че освобождаването на Брънсън може да доведе до отместване на вниманието от останалите критични проблеми в отношенията с Турция.

Конгресът вероятно ще се откаже от намеренията си да наложи нови санкции на Турция - поне засега - въпреки готовността на Анкара да придобие руски ПВО-комплекси С-400, с което да компрометира защитната система на НАТО.

Най-важната точка на конфликт от турска страна е подкрепата на САЩ за кюрдските сили в Северна Сирия в борбата срещу Ислямска държава. Този казус вероятно ще остане нерешен още дълго време. Анкара се бори в продължение на десетилетия срещу кюрдските бунтовници, на които гледа като неразделна част от кюрдите, воюващи срещу ИДИЛ. В очите на турския президент въоръжаването на тези групировки в близост до границата е заплаха за националната сигурност.

Влиянието на дългогодишното сътрудничество с кюрдските милиции винаги е подценявано в САЩ, коментира Нейт Шенкан, директор по специалните изследвания във Freedom House. Пред турците то се представя като факт, с който те просто трябва да се примирят.

Случаят "Брънсън" може да бутне едно от препятствията пред бъдещите преговори, но доверието няма да бъде възстановено, докато американските власти не подходят към Анкара с повече внимание, смята той. Докато Вашингтон не изтегли силите си от Северна Сирия, напрежението по линията с Турция няма да престане.

по The Atlantic

На тази дата: 14 октомври 1962 г. Начало на Карибската криза: Американски разузнавателен полет над Куба прави снимки на разположени съветски установки за ядрено оръжие

1962 г. американското разузнаване изнася данни пред президента Джон Кенеди за стартови площадки на съветски ядрени ракети в Куба, достигащи територията на САЩ. Така започва Карибска (Кубинска) ракетна криза. Тя завършва на 28 октомври с.г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.

Карибската криза е считана за онзи момент в историята, когато Студената война е била най-близо до прерастването й в ядрена война. Руснаците я наричат „Карибска криза”, американците - „Кубинска ракетна криза”, а кубинците - „Октомврийска криза”.

През 1961 г. САЩ започват разполагането на 15 ракети „Юпитер” със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Съветският лидер Никита Хрушчов публично изразява своя гняв и приема ракетите в Турция като персонална обида. Затова и развръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е смятано преди всичко за директен отговор на Хрушчов за турските ракети.

През май 1962 г. Хрушчов разпорежда спешно да бъде разработен план за операция „Анадырь” и към края на юли над 60 съветски кораба вече са на път към Куба, част от които пренасят военни товари. Джон Мъккон, директор на ЦРУ, предупреждава президента Кенеди, че някои от корабите може да пренасят ракети. Въпреки това Джон и Робърт Кенеди, Дийн Ръск и Робърт Макнамара заключват, че СССР няма да опитат такова нещо. Администрацията на Кенеди е получила няколкократно уверения от руски дипломати, че в Куба няма ракети или планове за разполагане и че не е в интерес на СССР да даде начало на междуконтинентална драма, която може да засегне американските избори през ноември.

В късния август разузнавателен самолет U-2 фотографира серия инсталирани установки за ракети земя-въздух. На 4 септември това е опровергано от президента Кенеди пред Конгреса на САЩ. През нощта на 8 септември първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втора партида пристига на 16 септември.

Серия от несвързани проблеми отлага разкритието за 14 октомври, когато самолет U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. Снимките са показани на Кенеди на 16 октомври. До 19 октомври полетите на самолетите U-2 показват, че четири площадки са в бойна готовност.

Първоначално американският парламент запазва секретността на информацията, информирайки само 14-те лица от Изпълнителния комитет. Великобритания не е информирана до вечерта на 21 октомври. На 22 октомври в телевизионна реч, Кенеди известява за откритието на инсталациите и огласява, че всяка ракетна атака от Куба ще се счита за атака на СССР и ще й бъде отговорено по съответен начин. Също така е организирана морска блокада на Куба, за да се предотвратят следващи доставки на оръжие.

Хрушчов изпраща писма до Кенеди на 23 и 24 октомври, отстоявайки тезата за възпиращата роля на ракетите в Куба и мирните намерения на Съветския съюз. Въпреки това СССР предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври е предложено изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. Втората спогодба е излъчена публично по радио на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение.

Кризата достига своя пик на 27 октомври когато самолет U-2, пилотиран от Рудолф Андерсън, е свален над Куба и друг полет на U-2 се изгубва в Сибир. По същото време съветски търговски кораби приближават карантинната зона. Кенеди отговаря публично, приемайки първата спогодба, и изпращайки Робърт Кенеди в съветското посолство да приеме тайно втората. Оповестено е, че ракетите „Юпитер” ще бъдат премахнати от Турция след шест месеца.

Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил изтеглянето на съветските ракети от Куба. Удовлетворен от изтеглянето на ракетите, Кенеди нарежда край на карантината на Куба на 20 ноември.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Първи признак на склерозата... Когато мъжът сложи в леглото съседката вместо жена си...

***

Акушерката:

- Такова бързо раждане не бях виждала...

Родилката:

- Вие зачатието ако знаете какво беше...

***

Хората, които са постоянно кисели в следващия си живот се прераждат в туршия...

***

Най-гадно е, като ти дойдат пържените картофки, преди храната на всички останали!

***

Зимен поздрав между шофьори на BMW:

- Как я караш?