Любопитно: "Стаите на гнева" - последната мания за самопомощ

Кога за последно счупихте нещо нарочно? Може би в детството си - в изблик на първичен гняв? А може би никога не сте си позволявали да го правите, защото сте възпитани да спазвате правилата?

Сега вече дори „добрите" момчета и момичета могат да свалят задръжките на емоциите си и да трошат на воля - срещу заплащане, разбира се. В Ню Йорк вече съществува „стая на гнева", наречена Wrecking Club. Чупенето на чинии и други предмети в стаята е своеобразен фитнес-феномен, нещо като анти-йога. Целта тук не е да опознаеш себе си, а да преживееш едно необичайно усещане.

„Стаи на гнева" вече има в много градове в Съединените щати. Таксата за ползването им обикновено е сравнително висока. Най-евтината тарифа за 30 минути e в размер на 79,99 долара за един или двама души в Wrecking Club.

Гневът не просто се е превърнал в мода през последните години, но и явно „продава" доста добре.

В замяна на тази такса получавате най-различни електронни устройства, мебели, съдове, чаши, битови предмети, дори очукан дунапренен модел на човешки торс, подредени върху стари бирени кегове. Въоръжават ви с бейзболна бухалка и ковашки чук, и ви оставят в собствена стая, за да излеете емоциите си на воля.

В съседство, в стаята Rage Cage има по-евтина оферта - $44.99 за 25 минути - с много по-малък пакет от подлежащи на чупене неща. Там духът е насочен е по-скоро към Instagram; има стойка за телефона в стаята, която ви позволява да се снимате, и нарисувана със спрей мишена на стената. Но в повечето аспекти нещата са сходни: затворено собствено пространство за чупене, четири стени и празно място, и свободата да правите каквото си пожелаете.

Естетиката на стаите на гнева напомнят на „подземен нощен клуб като от 1977 или стая за разпит на ЩАЗИ", гласи едно от описанията в „Ню Йорк Таймс".

Има няколко правила: не хвърляйте кеговете. Носете обувки, затворени отпред, предпазни очила, ръкавици, дълги ръкави и каска. Това е всичко. Никой не ви наблюдава, докато сте в стаята. Там можете да правите каквото пожелаете.

Всяко начало обикновено е колебливо. Ще се изненадате колко слаб ефект може да има първият ви опит да разбиете екрана на компютър с бухалка, например. Може да загреете със стъклария - вероятно сте чупили поне една чаша или прозорец в живота си, макар и неумишлено. Видът на крехките форми, които експлодират в пламенен изблик след едно замахване, създава особено вълнение.

Разпарчетосването на по-тежки и сложни устройства провокира усещане за психическо предизвикателство.

Всяко отчупване на пластмаса от стар принтер след удар с ковашки чук изглежда като малка победа, докато вътрешностите и кабелите не започнат да се изсипват навън. Изразяването на яростта е физически изтощаващо преживяване, но не само.

В поне един аспект този феномен е изключително странен: защо да плащате за нещо подобно, когато теоретично бихте могли да чупите каквото пожелаете в собствения си дом? Сякаш плащате за правото си да вилнеете и да бъдете диви за известно време, извън границите на социално приемливото. Донякъде това напомня на студентските купони, при които младите момчета, напоени с алкохол, вадят на показ първичната си агресия. Понякога импулсът да унищожаваш вещи може да придобие чертите на социална позиция.

През септември Nike се оказа в центъра на скандал в социалните мрежи заради решението си да превърне в свое рекламно лице Колин Каперник, състезателя по американски футбол, който даде начало на протестите срещу полицейското насилие и расовата несправедливост в САЩ, като коленичипо време на националния химн. Гневни американци започнаха да споделят клипове и снимки, в които се вижда как изгарят артикули с марката Nike в знак на несъгласие с политиката на спортния гигант.

Кампанията #JustBurnIt провокира логичния въпрос - защо някой би унищожил собствените си вещи, за които така или иначе вече е платил на Nike и няма да ощети с нищо производителя?

Половин час престой в „стаята на гнева" ще ви даде обяснението на този въпрос - това е импулс за диво, неконтролируемо освобождаване на първична енергия. Неодушевеният предмет е фокусна точка на всичко останало, което ви вади от равновесие във всекидневния живот.

Добро или лошо е, че хората се наслаждават на това поведение и са склонни да си плащат, за да избиват гнева си? Някои психолози твърдят, че стаите на гнева не са полезни в дългосрочен план, защото вместо да служат като отдушник, може да подхранят агресията, особено у хората с тревожност и проблеми с контролирането на гнева.

А може би „полезността" им е относителна, в зависимост от това кой вилнее в стаята. За хората, които са възпитани да потискат гнева си на всяка цена, това може да бъде освобождаващо изживяване. За други, които трудно контролират емоциите си, това е токсична среда, затъване в мрака на истинската ярост.

"Стаята на гнева" е уелнес продукт, въпреки че естетически е далеч от уелнеса. Тя продава своеобразен „балсам" за неудовлетвореното: в този случай, нашия гняв. Тя не решава нищо, но може да си струва все пак парите, заради потното диво облекчение от чупенето.

по Vox

На тази дата: 24 октомври 439 г. вандалите превземат Картаген и основават свое кралство

439 г. вандалите, предвождани от Гензерих, превземат Картаген и основават свое кралство. Той е крал на вандалите и аланите от 428 до 477 г. По време на продължителното му управление, Вандалското кралство се превръща в един от основните фактори в Средиземноморието, но след смъртта му бързо запада.

След смъртта на Гундерик през 428 г. Гейзерик е избран за крал. По това време, вандалите пребивават на Пиренейския полуостров, но са подложени на нападенията на вестготите от север. Малко след като става крал Гейзерик, който още преди това започва строителството на морски флот, решава да изостави Пиренейския полуостров и да пресели вандалите в Северна Африка.

Възползвайки се от споровете между Бонифаций, римският управител на Северна Африка, и император Валентиниан III, през 429 г. Гейзерик прехвърля своите около 80 000 души в Африка. Там той удържа няколко победи срещу слабите и разпокъсани римски войски и бързо завладява територията на днешните Мароко и Северен Алжир. След 14-месечна обсада превзема Хипон Регий и император Валентиниан III е принуден да го признае за крал на завладените от него земи, формално подчинен на Рим.

По традиция вадалите са привърженици на арианството и Гейзерик изисква от своите високопоставени служители да следват този клон на християнството. В същото време на православните е предоставена относителна религиозна свобода. Завладяването на Африка от вандалите довежда и до намаляване на данъците, голяма част от които преди това отива за издръжка на духовенството и на богатите фамилии в Рим.

През 439 г. Гейзерик напада внезапно Картаген, столицата на римска Африка, и превзема града без бой, като пленява и голяма част от римския флот, намиращ се в пристанището му. Той е присъединен към корабите на самите вандали, които скоро подчиняват Сицилия, Сардиния, Корсика и Балеарските острови. През 442 г. римляните трябва да признаят новите завоевания, както и независимостта на Вандалското кралство.

Вандалите установяват контрол над Средиземно море, като през следващите три десетилетия предприемат множество морски походи, разграбвайки крайбрежните селища.

През 455 г. римският император Валентиниан III е убит по заповед на Петроний Максим, който заема трона. Според Гейзерик това обезсилва мирния договор, сключен с Валентиниан през 442 г., и малко по-късно той прехвърля войските си в Италия и тръгва към Рим. Той се споразумява с папа Лъв I да не разрушава града и да не избива жителите му, след което вандалските войски влизат в Рим без съпротива. Петроний Максим е убит от тълпа римляни край града.

Гейзерик спазва споразумението с папата и вандалите не причиняват съществени разрушения в Рим, но заграбват значително количество ценности. Гейзерик отвежда със себе си вдовицата на Валентиниан Лициния Евдоксия и нейните дъщери, както и много знатни римляни, за които по-късно е искан откуп.

През 468 г. Източната Римска империя прави опит да се противопостави на вандалите. Към Картаген е изпратен голям флот и стохилядна армия, командвана от Василиск. Въпреки голямото числено превъзходство на имперските сили, Гейзерик удържа победа и затвърждава хегемонията си в Западното Средиземноморие. След това той напада Пелопонес, но е отблъснат. През 474 г. е сключен мир с Източната Римска империя.

Крал Гейзерик умира в Картаген на 25 януари 477 г.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Здравейте, свой съм.

Човечец в магазина:

– Искам 5 яйца, ама аз да си ги избера!

– Чакай бе! - рекъл продавачът.

– Как така ще си ги избираш ти?

– Ами така - демократична държава сме! Искам, като на избори, да си избера сам и яйцата!

– Така, кажи бе мой човек! На ти 5 яйца - избирай си!

***

В сутрешният мрак няма нищо по-хубаво от светлините на някоя баничарница!

***

Обява:

- Търся си гадже! Сезон Есен - Зима! Да може да цепи дърва и да пали печката...

***

– Брат, какви времена настъпиха!

– Какви?

– Момиче с мустак, държи за ръка момче с оскубани вежди...

***

Добре, че измислиха фейсбук та да има къде ние българите да протестираме без да пречим на управляващите.

НСО не казва на Валери Симеонов защо охранява Доган, той ще пита президента

Националната служба за охрана (НСО) е отказала да предостави информация на вицепремиера Валери Симеонов защо охранява почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Обяснението на НСО е, че Симеонов няма неограничен достъп до класифицирана информация и дори са го предупредили да не разгласява това, което му казват. Симеонов обаче смята да се обърна със същия въпрос към президента Румен Радев, на чието подчинение е НСО.

Ето какво написа Симеонов във Фейсбук:

"НСО отказа да ми предостави информация защо охраняват Ахмед Доган и колко средства са изразходвани за тази цел. От службата ми обясниха, че нямам неограничен достъп до класифицирана информация и не съществува обективна нужда аз да знам това. Дори ме предупредиха да не разгласявам това, което така или иначе не знам.

Безспорен е огромният обществен интерес по въпроса защо Национална служба охрана пази бизнесменът Ахмед Доган (наскоро сдобил се с ТЕЦ на стойност около 100 млн. лв. срещу скромните 3500 лв.) вече повече от 5 години след излизането му от политиката и над 10 години след излизането му от реалната власт.

Тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗНСО службата е подчинена пряко на Президента на Република България, ще отправя тези въпроси към Президента Румен Радев, очаквайки този път точен и изчерпателен отговор, с оглед отговорността пред обществото и институционалните му правомощия".

На тази дата: 23 октомври 1893 г. В Солун се създава ВМРО

На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата

Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Основоположници са Дамян Груев, Ив. Хаджиниколов, д-р Хр. Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя. В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско.

През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема важни решения по организационното й устройство. След Солунския конгрес организацията бързо се разраства. Това налага промени в програмата и устава на организацията. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и Гьорче Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел.

През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без съгласието на Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи, взема решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.

След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), оцелелите ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания, на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие. Обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М. Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов.

Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение. Това позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията, свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.

През 1919 г. Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Удобен превоз

Сериозни отношения са когато не я викаш у вас да гледате филм, а сериала "Дързост и красота", който ще продължи най-малко 30 год.

***

Някъде в Габрово.

- Хайде сине духни свещичките и си намисли желание.

- Да ми купиш торта...

***

Вчера завърши преброяването на китайското население, започнало през 1953 година...

***

Застанах днес върху кантара - избързва!

***

Значи, връх на разбирателството в брака е, когато успеете без думи да се скарате!!!

На тази дата: 22 октомври 1945 г. Ева Мария Дуарте се жени за Хуан Перон и се превръща в Евита

1945 г. в Аржентина се състои сватбата на Хуан Перон за Ева Мария Дуарте. Евита, както остава в историята, е втората жена на аржентинския президент Хуан Доминго Перон и първа дама на Аржентина от 1946 до смъртта й през 1952 г.

Тя е призната за най-влиятелната жена в историята на Аржентина. През 1951 г. Ева Перон започва кампания да бъде допусната до изборите за вицепрезидент. Под натиска на военните съпругът й се противопоставя на това нейно желание. За компенсация през 1952 г. тя е обявена за Духовен лидер на Аржентина.

Любопитен факт е, че тя често е обвинявана, че превръща политическия живот в шоубизнес. Остро критикувана е за разточителната си слабост към скъпите бижута, кожи и дизайнерски тоалети, които силно контрастират с мизерията, която обгръща страната. Въпреки това тя става любимката на народа и появата и сред обществото е истински празник за населението.

Аржентинците и днес продължават да я боготворят. За тях тя е Евита, "ангелът на безимотните", закрилница на угнетените, слабите, унизените, утешителка на безутешните. Легендарната Ева Перон - митът, който ги крепи и им вдъхва вяра.

Родена в малкото градче Лос Толдос, Ева мечтае да стане актриса и опитва по всякакъв начин да се добере до театъра без да притежава никакъв опит и образование. Щастливата ѝ звезда изгрява с радио-театрални предавания. Лицето й започва да се появява на кориците на списанията и получава няколко второстепенни роли в киното.

През 1944 г. 25-годишната Ева Дуарте се запознава с 49-годишния Хуан Доминго Перон. В този момент бъдещият Президент на Аржентина се занимава с подготовката на военен преврат. През 1945 г. той е арестуван и в последствие освободен. Появява се движението Перонизъм.

Хуан Перон започва да се готви за избори и въвежда младата си съпруга в кандидат-президетската кампания. Присъствието на жената на президента в срещите с избирателите било истинска новост за консервативна Аржентина. Речите на Ева са кратки, изцяло в стила на Хуан Перон, адресирани към жените, които все още нямат право да гласуват.

Извеждането на Мария Дуарте де Перон на политическата сцена не е нейната лична амбиция, а на бъдещия Президент. Хуан Перон вижда в нейно лице възможността да спечели гласовете на жените, които до този момент нямат право на глас в изборите.

Перон се радва на силна обществена подкрепа заради социалните мерки, които предприема, и скоро се очертава като един от най-влиятелните членове на аржентинското правителство. Именно заради все по-голямата му власт срещу него е устроен заговор и той бива арестуван. Това е моментът, в който Ева за първи път проявява своите лидерски качества, участвайки в многобройното движение за освобождаване на любимия й.

Няколко дни след ареста на Хуан Перон пред Розовия дом в Буенос Айрес (седалището на президента) се събира многохилядна тълпа от граждани, представители на работническата класа, на които Ева дава историческото прозвище „дескамисадос“ („хората, които нямат риза на гърба си“). Те изискват незабавна свобода за своя лидер, а манифестацията им се превръща в една от най-големите и въздействащите в съвременната история на южноамериканския континент.

Хуан Перон скоро бива освободен и, осъзнал влиянието си сред бедните обществени слоеве, влиза в надпревара за президентския пост през 1946 г., която успява да спечели. Едно от първите му действия като президент е започването на обиколка из селищата в цяла Аржентина, на която е плътно придружаван от съпругата си. По този начин Ева Перон придобива публичен статус на първа дама, която няма да страни от политическите дела на своя съпруг, а ще заеме дейна роля в тях.

Тогава сред аржентинците започва да става популярно обръщението „Евита“, което тя приема с нескрита гордост. През 1947 г. Евита тръгва на посещение из няколко европейски столици. Президентът нарочно взима решение да изпрати нея, а не да замине лично, защото личността и режимът му са силно дискредитирани в западноевропейските държави.

Радваща се на нарастваща популярност, както в Аржентина, така и в международен план, Ева Перон си поставя собствени обществени и политически цели. Тя започва усилена работа за признаването на правото на жените да гласуват и за равенство между половете в работната и социалната среда. През 1947 г. парламентът одобрява закон за предоставяне на всеобщо избирателно право, който според много анализатори е пряк резултат от нейния активизъм.

Скоро след това тя създава Женската перонистска партия, клон на управляващата партия на съпруга й, която за няколко години достига половинмилионна членска маса, с което става първата и най-голямата женска партия в Аржентина и до днешни дни. С намесата на Евита се извършват редица изменения в трудовото законодателство, с които се подобряват условията на работа на най-уязвимите социални групи.

Най-важните постижения на Ева Перон обаче остават извън строгото политическо пространство. През 1948 г. тя учредява Фондация „Ева Перон“, с която започва мащабна работа по подпомагане на социално слаби лица и стимулиране на регионалното развитие. Фондацията строи работнически жилища, училищни сгради, приюти, домове за възрастни хора, болници, поликлиники, цели студентски комплекси. Отпускат се помощи за лечение на болни, за купуване на жилища или при безработица.

През 1951 г. Ева Перон се разболява от рак. Белязана от предстоящата смърт, тя произнася от балкона на правителствения дворец последната си реч: "Благодаря ви от името на унизените. И ви пожелавам да бъдете щастливи с Перон. До смъртта. Молете се отново да събера сили, но се молете не заради мен или заради Перон, а заради безимотните".

Мария Ева Дуарте умира едва на 33-годишна възраст, на 26 юли 1952 г. Когато тялото й било изложено за поклонение в сградата на синдикатите, поклонниците, чийто брой надхвърлял 3 милиона души, се стичали на поклонението в продължение на две седмици, за да изразят съболезнованията си. Жени и работници носили ковчега й на раменете си, отдадени били такива почести, каквито се полагат иначе само на държавен глава.

Смъртта й през 1952 г. съвпада с икономическото западане на страната, три години по-късно идва и военният преврат. Следват диктатури и икономически кризи, но "Митът Евита" остава жив.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Вход към библиотеката

Моля ви, гледайте по-позитивно. Това „ЛОКО СОФИЯ” можеше да е с правописна грешка...

***

Новини по bTV от Скопие:

 Oткритата на Марс вода била от Охридското езеро.

***

Със жена ми се познаваме от детската градина. Тя беше там учителка, а аз се търкалях пиян в пясъчника.

***

- Господине, Вие сте пил!

- Не!

- Дрегерът показва над 2 промила.

- Повреден е, ето Ви 200 лева за ремонт!

***

Двама приятели се срещат и единият казва на другия: - Знаеш ли какво е Гайка с обратна резба? - Гейка.

На тази дата: 21 октомври 1907 г. открити са първите известни останки от Хайделбергския човек

1907 г. открити са първите известни останки от Хайделбергския човек при германския град Мауер. На 17 км от Хайделберг работници откриват в песъчлива почва долна челюст, която наподобява човешката. Затова те незабавно я предават на полицията, откъдето пък я препращат на проф. Ото Шьотенсакс от Хайделбергския университет.

След седмица той оповестява, че челюстта е на праисторически човек, живял преди около 600 000 години. Фосилната находка се оказва на непознат на науката праисторически човек. Проф. Шьотенсакс го нарича Хайделбергски човек по името на университета, където е правено изследването. По-късно фосили от този вид са открити в Араго (Франция), Петралона (Гърция) и Италия. Сега учените са единодушни, че Хайделбергският човек е изчезнал вид от род Човек (Homo).

Хайделбергският човек обитавал Европа преди неандерталеца и е възможно да е негов предшественик. Хайделбергският човек се отличава от предшествениците си с по-голям размер на мозъчната кухина. Предполагаемият среден ръст е 1,8 м, а възстановката, която била направена по челюстта и по намерения на по-късен етап череп в Араго, довело до заключението, че Хайделбергският човек със сигурност е ходил прав. Учените считат, че освен зачатъците на интелигентност, той имал добре сложено тяло, ниско чело, изразителни очи и месести устни.

Предполага се, че този наш предшественик е набавял храната си предимно чрез лов, тоест познавал е и начина да си изработва елементарни, но ефективни оръжия. Предпазвал е тялото си с кожи, използвал е характерните за ранния палеолит примитивни каменни сечива. Белези по костите на елени, слонове, носорози и коне показват, че месото им е било рязано.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Когато си роден за балерина, но си
принуден да бачкаш в кариера...

Щом досега от Космоса, никой не се е свързал с нас... значи там има разум...

***

Журналистка интервюира овчар:

- А тук горе, на балкана, как се справяте със секса бе дядо?

- Ех дъще, от време навреме кмета се сеща за нас, та ни праща някоя като теб за интервю.

***

- Цял месец ми пилиш на главата за обувки като на Ванчето! Взех ти ги,  що не ги носиш сега? - Щото Ванчето има същите...

***

Въпрос: Какво е това обмен на мнения? Отговор: Когато влизаш в кабинета на началника със своето мнение, а излизаш с неговото.

***

Моряк разправя на приятеля си:

- За старата ми лодка са нужни трима.

- Трима ли?

- Да. Един да гребе, един да изгребва водата и един да вика за помощ!