На тази дата: 12 януари 1998 г. Европейският съюз забранява клонирането на хора

1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана на клониране на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство и влиза в сила през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните членки.

Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на 20 в., но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.

През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременности, от които само една се увенчава с успех.

Любопитен факт е, че на 27 декември 2002 г., в АФП излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от френската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд”. Седмица по-късно Боасие съобщава, че е родено още едно дете, а в края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. обаче от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Хъркащият през нощта мъж е отмъщение към жената която цял ден не млъква!

***

Пернишката жена е като Пинокио!!! Всеки път като излъже, носът и се подува...

***

Предимството да закусваш с пълнозърнести бисквити е, че ако свършат можеш спокойно да изядеш и кутията - вкусът е същият...

***

Жените харесват мъже в униформа, защото изпълняват команди и ядат всякакви гадости без да мрънкат.

***

Вчера, заобикаляйки яма на пътя, се оказах в друг град.

Филмът не е шведски, а съветски

Помните ли оня виц:

Седемдесетте години на миналия век. В един съветски колхоз решили да прожектират филм и с цел да се продадат повече билети било написано на входа на столовата: "Филмът е шведски, сексуален и се казва "Баба дала на войника!" Когато филма започнал се оказало, че не бил шведски, а съветски, не бил сексуален, а социален, и не се казвал :"Баба дала на войника", а "Балада за войника!"...

На този виц заприлича масираната лява пропаганда по темата „купуване на нов изтребител за ВВС“ в последните месеци.

По тази тема интересна статия публикува Стефан Ташев:

Процесът набра скорост след решението да се преговаря със САЩ за купуване на последната модификация на изтребителя Ф-16.

Срещу това скочиха всички проруски партии, моментално бяха активизирани всички русофилски медии, тролове и всевъзможни организации, контролирани от Москва. Първоначално, след изявлението на президента Румен Радев, бяха пуснати опорните точки-корупция, лобизъм и непрозрачност. Въпреки, че сделка за самолети още няма, а има само намерения.

След това русофилската маса бе хвърлена в защита на шведския самолет „Грипен“. Тон даде шефът на маргиналната партия „АБВ“ Румен Петков, счупил тъпомера по телевизионните студия с твърдението, че „Грипен“ имал два двигателя, а Ф-16 не.

Да се чуди човек  този „Грипен“ шведски ли е или съветски, та някои отговорни другари си късат ризите за него по националните телевизии ? Къде ги стяга чепика тези другари-русофили?

„Не е без значение и двойно по-големия обхват на полета и обсега на радара на Ф-16 в сравнение с Грипен“, казва в интервю пред БНР о.р. ген. Съби Събев, член на Атлантическия съвет на България.

Преведено на обикновен език това означава, че самолетът Ф-16 хваща в обсега си полуостров Крим, анексиран от Русия незаконно и превърнат за четири години в една от най-милитаризираните територии на планетата.

Там са новите руски изтребители СУ-27 и СУ-30, ракети С-400 „Триумф“. Последните имат обсег до България и Румъния.

В Крим са разположени ракетните комплекси С-300 ПМУ и протовокорабни ракети „Бал“ и „Бастион“. През 2015 г., една година след анекса на полуострова, в Крим Москва разположи ескадрила бомбардировачи с далечно действие ТУ22МЗ. Зоната на тяхното действие се простира далеч извън акваторията на Черно море. На полуострова е концентриран целият Черноморски флот на Русия. И още и още.

Ако се замислите срещу кого е струпана такава мощ ще си отговорите на въпроса защо е този вой срещу модернизирания самолет Ф-16 и подкрепата за „Грипен“.

Според експерти шведският самолет е удобен за русофилите, защото може да изпълнява по-скоро функции като „Еър Полисинг“, за защита на българското небе и нищо повече. Докато Ф-16 „Вайпър“ е сериозна заплаха за Русия.

Ето там е заровено кучето, както се казва. Затова ви облъчват с фалшиви новини от типа: Щом чуха за новия руски изтребител, в Германия веднага бракуваха всичките 68 Ф-16“. Няколко пъти съм писал, че шефовете на кремълската пропаганда не са особено умни, а самите „творци“, които пишат такива глупости пък съвсем.

Те дори не знаят, че германските ВВС никога не са имали самолети Ф-16. Нещо повече-след обединението на Германия Берлин продаде почти без пари, за по 1 долар, наследените от армията на ГДР съветски самолети МИГ-29. Тези, по които ронят сълзи „експертите“ от Фейсбук.

След издънката с „двата двигателя“  бе пусната нова опорка-“вместо милиарди за самолети, парите да се дадат за пенсии“. Тук обаче опоркаджиите се оплетоха. Как ще обяснят на „електората“, който облъчват, че хем техният президент Румен Радев реве не умряло за „нова техника за ВВС“, хем пък добрите хора от БСП искат да ги дадат вместо за самолети за пенсии. Пък се и оказа, че като шеф на ВВС Радев първо лобирал за Ф-16, после за „Грипен“. Пълно объркване, нещо като филмът не е шведски, а съветски.

От БСП вече побързаха да обявят, че Ф-16, „Вайпър“ е само на хартия.  Това съвпадна със същото изявление на представителката на СААБ за България. И не са ги виждали. Затова им предлагам видео с полети на F-16 Block 70 Viper, купени наскоро от Филипините.

Социалистите, русофилите и президентът Радев подминават тихомълком темата със скандалите около „Грипен“. По света, където компанията участва в обществени поръчки – Чехия, Унгария, Австрия, Южна Африка, Бразилия -техните лобисти са разследвани за корупция.

Мълчат по тази тема и лобистите на компанията у нас.

Странно. Накрая, за да ни е мирна главата, да купим един „Грипен“ за президента Радев и 16 Ф-16 за нуждите на армията. Дано държавният глава се успокои малко.

Чакаме следващите опорки от Москва-да изковем от самолетите пенсии или нещо подобно.

На тази дата: 11 януари 1921 г. България получава от Германия 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война

На 11 януари 1921 г. България получава помощ от Германия в размер на 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война на страната на Централните сили.

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции - Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 млн. войници, от които 60 млн. европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Повече от 15 млн. души са убити, което прави Първата световна война една от най-смъртоносните.

През 1917 г. Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 г. е спряно след намесата на Съединените американски щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 г. с подписаното от Германия примирие.

През 1918 г. войната приключва, победител е Антантата. След пробива при Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е сред победените. Принципите на президента Уилсън са игнорирани от Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е принудена да се откаже от част от териториите си - Южна Добруджа за втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море между река Марица и река Места), като временен мандат - на Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на Бяло море — ангажимент, който гърците изпълняват.

На 18 януари 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В нея участват 27 държави. Делегации на победените и на РСФСР не се допускат. Конференцията създава свои органи - Съвет на десетте, съставен от държавните глави и министрите на външните работи на САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, и Съвет на петте, които включва само министрите. Основни проблеми на конференцията обаче се решават от т.нар. голяма тройка - британският министър-председател Лойд Джордж, френският му колега Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън.

Ньойският договор с България се сключва на 27 ноември 1919 г. (в сила от 1 юни 1920 г.). В резултат губим Южна Добруджа, която отива към Румъния; Западните покрайнини и Струмишко взети от Сърбия; Беломорска Тракия (около 8 700 кв. км) след автономен режим минава в ръцете към Гърция.

Военните ограничения предвиждат: 20 хил. - доброволци в българската армия, 10 хил. - за жандармерията, и 3 000 - за погранична стража. Освен това България трябва да изплати 2.250 млн. златни франка в следващите 37 години.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Къща в норвежко село. Тук ще е приключение да качиш
мебелите

В присъствието на красива жена се превръщам в дете - искам всичко да пипна.

***

Добре, че не живеем в 16-ти век и не се налага да си ловим храната, че тия дюнери от де да ги знам къде живеят…

***

Личният ми лекар ми разреши да пия по 50 гр., и то само преди лягане... та сега си лягам по 10-15 пъти.

***

- Имате ли възможност да спестявате пари?

- Възможност имам, пари нямам...

***

- Вашата любима поза?

- 96.

- Може би имахте в предвид 69?

- Не, 96...

На тази дата: 10 януари 1944 г. при въздушната отбрана на София загива германският капитан Венгел

На 10 януари 1944 г. при отбраната на София от масирана англо-американска бомбардировка е свален край Радомир и загива капитан (хауптман) Герхард Венгел - германски летец, командир на 1-а група от 5-та изтребителна ескадрила на Луфтвафе “Eismeer” (I./JG5).

Кой е Венгел?

Капитан Венгел е роден на 14 януари 1915 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия (днешен Калининград). На 17.2.1936 г. е зачислен като юнкер – подофицер във Военното училище в Хановер. На 19.8.1938 г. е произведен в първи офицерски чин лейтенант и командирован в учебната рота на Военновъздушното училище в град Детмолд. От 1.11.1939 г. е в 72-ри Учебен полк за летци. Между април и ноември 1940 г. е зачислен в Изтребителна ескадрила 54 – 5-та група.

На 14.9.1941 г. е ранен, когато неговият самолет N6308 от I./JG77 e повреден от вражески огън над базата си в Петсамо, Финландия. Тогава задачата на ескадрилата, която е в състава на Пети въздушен флот, е да прикрива окупираните от Вермахта съветски територии, да оказва изтребителна поддръжка на частите, сражаващи се на арктическия фронт в района на Мурманск, както и да нарушава снабдяването по ж.п. линията за Мурманск – основен логистичен коридор за Карелския фронт.

В началото на 1942 г. е сформирана 5-та изтребителна ескадра /Jagdgeschwader 5 (JG 5) Eismeer/ от различни бойни части, базирани в Норвегия. Ескадрата е предназначена да оперира в далечния север на Европа – Норвегия, Скандинавия и Северна Финландия. Първа група от ескадрата - I./JG5 - e формирана през януари от бившата I./JG77. Именно в това подразделение е служил дотогава Герхард Венгел.

Група I е базирана на западния норвежки бряг в района на град Ставандж (Stavanger) с цел въздушно прикритие на немските бойни кораби в Северно море.

Между 4.9.1942 г. и 7.7.1943 г. Венгел е в 9-та група на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (Eismeer).

От януари 1943 г. 1-а група на “Eismeer” e пребазирана в Северна Норвегия и превъоръжена със самолети Fw 190 A-2, A-3 и А-4, както и с Bf 109 Fs. През февруари 1943 г. капитан Венгел е назначен за командир на групата (gruppenkommandeur) на мястото на капитан фон Верен. Дотогава кап. Венгел за кратко е началник-щаб на 9./JG5.

На 15 ноември 1943 г. Група 1 на JG5 е дислоцирана в Румъния на летище Търгшорул Ноу, за да прикрива ключовите за Германия петролни рафинерии в Плоещ.

На 9 януари Група 1 e прехвърлена от Румъния в София на летище Враждебна. Още на следващия ден англо-американците провеждат първата комбинирана (дневно-нощна) бомбардировка над българската столица.

В дневния удар, изпълнен от американците, участват 280 самолета - 180 бомбардировача „Летящи крепости“ (143 B-17 Flying Fortress и 37 B-24 Liberator), прикривани от 100 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях излитат 39 български изтребителя - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G.

Излита от Враждебна и немската I./JG 5 с 30 изтребителя Me-109G над абсолютно непознатата българска територия. В последвалия въздушен бой българите свалят 5 бомбардировача и 3 изтребителя.

Немските летци също се бият самоотвержено и унищожават 3 тежки бомбардировача B-24 Liberator.

Капитан Венгел пада на 2 км източно от Радомир с изтребител Messerschmitt Bf 109 G-6, производствен № 26051. Според информацията е загинал при атака срещу изтребител Lightning, който охранява бомбардировачите на съюзниците. Според книгата на Вернер Гирбиг „5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (1975 г.), Венгел е улучен в главата от картечницата на вражеския самолет.

Погребан е на „почетното гробище” /Ehrenfriedhof/ в Банкя. Няма информация дали гробът съществува днес. Името му е отбелязано върху плочата на Германските военни гробища в София.

Освен капитан Венгел на 10 януари е свален и втори изтребител, но пилотът успява да скочи с парашут. Още 11 немски самолета са повредени, а 3 пилоти са ранени.

След гибелта на командира на I./JG5 групата е зачислена към III./JG6 и е предислоцирана във Франция, където през лятото води тежки въздушни боеве над Нормандия.

Памет

На 5 ноември 2004 г. с официални почести в столичната градина „Мадара“ край бул. "Прага" по решение на Столичния общински съвет е открита гранитна паметна плоча на кап. Герхард Венгел, поставена върху къс от витошка морена.

На 20 юни 2012 г. през нощта мемориалната плоча на летеца е поругана и разбита от псевдопатриоти, но надписът с името на капитана бе възстановен. Грубо е погазена международна конвенция за опазване на военните гробове. Всяка страна си има своите герои и тяхната памет трябва да се уважава. Същото искаме за българските военни гробища в Македония, Сърбия и Унгария.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Вечерна София

В новите нискотарифни авиокомпании, който се качи последен на самолета, ще е стюардеса.

***

Всички мъже са еднакви... не им се обадиш няколко години... и те веднага вземат, че си намерят друга...

***

– 8°C, 40 см. сняг, сергия на пазара:

- Доматите пресни ли са?

- Мхм, сутринта ги брах.

***

- Добре де, може ли така да се напия?! - си мислеше Пепеляшка, докато събуваше кристалните пепелници.

***

Навън е толкова студено, че нарисуваните вежди се ронят, като стар хляб!

Истински истории: СССР приютил в Москва гей активисти, объркали ги с млади комунисти

Тази история е наистина забележителна. От ЦК на КПСС канят в Москва група млади активисти от ФРГ. Мислели ги за комунисти, но младежите се оказват активисти на гей движението. Случката се разиграва през 1978 - годината, в която над 1 300 души в СССР са осъдени заради хомосексуалната им ориентация.

Културоложката Лариса Белцер-Лисюткина, която по-късно преподава в Свободния университет в Берлин, играе главна роля в тази куриозна история. В интервю за ДВ тя разказва за случилото се в онези дни:

ДВ: В Съветския съюз хомосексуалността се наказва с до пет години затвор или принудителен труд. Но през 1978 година Вие сте гид на германски активисти на гей движението, дошли на официално посещение в Москва. Как се стигна до тази парадоксална ситуация?

Лариса Белцер-Лисюткина: По онова време работех в Института на международното работническо движение. Тъй като повечето сътрудници на института владееха чужди езици, ЦК на КПСС редовно ни възлагаше да съпровождаме чуждестранни гости. Така че изобщо не се учудих, когато един ден ме извикаха в ЦК. Отговорникът ми съобщи, че в Москва пристига група млади комунисти от някаква западногерманска организация на име HAW. Младежите подкрепяли нашата страна и искали да установят контакти със свои съветски връстници. Секретарят на ЦК на КПСС Иван Капитонов се бил запознал с тези комунисти по време на посещение в Западен Берлин и веднага ги поканил в Москва.

Започнах да се подготвям, но в нито един справочник не можах да открия името на организацията, която представляваха нашите гости. Свързах се с мои познати от Западна Германия и направо се втрещих, когато ми съобщиха, че HAW означава "Homosexuelle Aktion Westberlin" (Хомосексуално движение Западен Берлин). Но вече ми бяха връчили книжка с купони, с които можех да плащам каквото си искам и където си искам - в ресторанти, хотели, кина и прочие. 

Отидох на летището, вдигнах табелата с имената на гостите и в крайна сметка посрещнах една доста странна групичка - двама стройни хипари, една млада жена, за която впоследствие стана ясно, че е англичанка, и един булдог. Качих ги на лимузината и потеглихме към хотел "Метропол", а момчетата веднага ме попитаха: "Къде са ви младежките клубове?". Отговорих им, че младежки клубове има в ЦК на ВЛКСМ, в районните подразделения на комсомола и в университетите. "Не", отвърнаха двамата германци, "питаме за клубове, където младежите се събират просто така, например дискотеки". Разбира се, че в ЦК на ВЛКСМ има и дискотеки, отговорих им аз. 

Престанаха да ме разпитват за младежките клубове, но още на следващия ден поставиха въпроса ребром: "Къде са ви гей клубовете?". Отговорих им, че при нас всички сме едно цяло - няма специални гей клубове, защото хомосексуалните са равномерно разпределени сред младежта. Това много ги впечатли, а единият дори каза на другия: "Виждаш ли, тук всички са интегрирани". Замълчах си. Не им разказах къде и как точно са "интегрирани" хомосексуалните.

В продължение на три дни ги развеждах из Москва. Опери, ресторанти, забележителности. Но на четвъртия ден, когато вече сериозно ме притиснаха с въпросите си, се видях принудена да им разкажа всичко. Обясних им, че в СССР няма гей клубове, защото тук е наказуемо да си хомосексуален. Казах им, че познавам хора, които лежат в затвора заради хомосексуалната си ориентация. "Тъкмо затова сме длъжни да намерим хора от гей общността, за да разберем какво точно се случва тук", отговориха ми двамата германци.

ДВ: А Вие самата имахте ли по това време приятели или познати с хомосексуална ориентация?

Лариса Белцер-Лисюткина: Да, но никой от тях нямаше да се осмели да осъществи контакт със западногермански активисти на гей движението. Обясних на гостите ни колко сложна е цялата тази ситуация, но те не отстъпиха. "Къде се запознават гейовете?" - попитаха ме двамата германци. Този път директно им казах истината - запознават се в обществените тоалетни, където по стените висят бележки с телефонни номера и предложения за еднополови контакти. Гостите от Западна Германия веднага ме попитаха къде е най-близката обществена тоалетна. В онези години обществените тоалетни в Москва бяха места, където човек рискуваше да преживее доста неприятни неща. Но аз си спомних за една тоалетна, която беше що-годе прилична. Обещах им да ги заведа там, а съпругът ми да ги съпровожда в мъжката тоалетна. Още на следващия ден изпълних обещанието си. Самата аз влязох в женската тоалетна, където снимах разни еротични надписи. А от мъжката тоалетна дочувах луд смях.

ДВ: А как реагира на всичко това отговорникът от ЦК на КПСС?

Лариса Белцер-Лисюткина: Когато му разказах кого сме поканили, той направо се хвана за главата. Казах му, че може би трябва да информираме другаря Капитонов. "Ти луда ли си? Ще караме така до край. Ще ги качим в самолета, ще им помахаме за сбогом и после ще отидем да си получим премиите. Лично аз ще ти отпусна премия. С тези две ръце", отговори ми той. След това започна да идва с нас в хотел "Метропол", където ни правеше компания по време на обедите и вечерите. А аз превеждах като автомат за младежките организации и за усвояването на целината. На прощаване на летище "Шереметиево" се прегръщахме, целувахме и плакахме. Наистина ми дадоха премия, а когато отговорникът от ЦК на КПСС ме срещаше някъде, тихо ми казваше: "Видя ли, че всичко беше наред. Колко хубаво си поживяхме само".

ДВ: Този човек от КГБ ли беше?

Лариса Белцер-Лисюткина: Очевидно. Но в онези години всички бяха корумпирани. Хората на КГБ - също. Интересуваха се най-вече от валута, вносни дрехи и скъпи принадлежности. Германските активисти обаче бяха нащрек и все ме питаха: "Вярваш ли, че този човек действително симпатизира на гей движението?". А аз им отговарях: "Ако беше иначе, отдавна да ни е издал".

ДВ: Тоест, началството нищо не е знаело?

Лариса Белцер-Лисюткина: Не знам каква информация е предал въпросният отговорник на другаря Капитонов. Но е пределно ясно, че не си е струвало да съобщи на секретаря на ЦК на КПСС, че е поканил гейове.

Дойче веле

На тази дата: 9 януари 1570 г. По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород

По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород.

Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с. Коломенское. – Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата.

През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Грозни през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт.

Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание.

През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието.

 Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

В съшото време в Пловдив

Жените днес трудно се влюбват от пръв поглед, щото не могат да преценят веднага, тоя има ли пари, няма ли!?

***

Вчера спечелих дело срещу КАТ. Адвокатът ми успя да убеди съдиите, че при скорост 286 км, знака 40 не се вижда...

***

Цел на диетата: да мога да си режа ноктите на краката и да дишам едновременно!

***

Съвременните деца ги учат да ядат супа, като накланят чинията към себе си. Защото ако стане нещо да залеят себе си, а не таблета или телефона!

***

Не завиждайте на "звездите"! Съдейки по рекламите, те всички имат проблеми със зъбите, кожата, ставите и пърхота!