сряда, 30 януари 2019 г.

На тази дата: 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия

1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия. 12 години по-късно на същата дата Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото.

След поемането на поста, Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два месеца начело на правителството и след пожара в сградата на Райхстага, парламентът приема „Упълномощителния акт от 1933 г.”, които дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири години - т.е. канцлерът може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента.

Постът набира още повече власт през август 1934 г., когато действащият тогава президент Паул фон Хинденбург умира. Тогава Адолф Хитлер позовавайки се на „Упълномощителния акт” слива постовете на канцлер и президент в нов пост - фюрер. И въпреки че постовете се сливат, официалният адрес към Хитлер е „фюрер и райхсканцлер”. Това означава, че държавният глава и министър-председателския пост се запазват, но се заемат от един човек. Показателно за това е, че през април 1945 г., самият Хитлер дава инструкции след смъртта му, постът фюрер да се закрие и да се създадат президент и канцлер.
В последните дни от Втората световна война, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече.

В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се самопрострелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Съгласно завещанието му за кратко е наследен от Йозеф Гьобелс. След като и Гьобелс се самоубива, властта се поема от гросадмирал Карл Дьониц в качеството на президент. Дьониц избира консервативния Люц Граф Шверин фон Крозиг за глава на правителството с титлата министър-председател. Именно Дьониц и фон Крозиг официално преговарят в капитулацията на Германия през Втората световна война.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


Българският "Шеф под прикритие". 
Не виждам как някой би се досетил.
А представете си да бяхме останали на три морета? Голям зор щяха да видят мутрите, докато ги застроят!

***

Когато нямаш ПАРИ, всичко ТИ е СКЪПО. Същото е И... когато нямаш АКЪЛ... ВСИЧКО ТИ Е ТЪПО...

***

След балет човек непременно трябва да отиде на опера, за да се убеди, че все пак не е чак толкова дебел.

***

Варна. Кеят. Седи варненец и 'люпи семки. Във водата някакъв крещи:
- Help me, please, help me...
Минава друг варненец и пита:
- 'Ко сттаа ва?...
- Тука, некакъв, едно време вместо да се учи да плуА, учил английски...

***

В нормалните страни по телевизора показват това което интересува гражданите. У нас гражданите ги интересува това което показват по телевизора!

вторник, 29 януари 2019 г.

Фотофакт: Домът на Елена Йончева


Нашумялата в последните дни депутатка от БСП Елена Йончева заяви, че не е участвала в пране на пари, а правителството я репресира чрез прокуратурата.




Решихме да покажем домът на Елена c oбщa плoщ oт 340 ĸв. м в „Бояна“ в София.


Рок интерпретация

Младият варненец Георги Петранов с учителя си правят интерпретация в рок стил.  

На тази дата: 29 януари 1929 г. избират първата Мис България

1929 г. е проведен първият конкурс за „Най-красивата българка”. Съревнованието било организирано от в. „Зора”, а победителка става 22-годишната Люба Йоцова от Враца.

За патрон на нашия конкурс е определен Домът на изкуствата, а с организацията и всички разноски се нагърбва вестник "Зора" на Данаил Крапчев. Така в първите дни на януари 1929 г. във вестника се появява обява, че в края на месеца в Градското казино, най-голямата тогавашна зала в София след Военния клуб, в което днес се помещава Софийска градска художествена галерия, на грандиозен бал ще се избере най-красивата българка.

Настъпва голяма еуфория, започва трескава подготовка, пресата ежедневно пише за предстоящото невиждано до този момент събитие.

Конкурсът обаче има и противници. Вестник "Женски глас", орган на Българския женски съюз, публикува гневни статии и коментари:

"След катастрофалната война, която разори материално и морално почти целия свят,
необходими са наистина дела и начинания, които да издигнат народите и нравствено, и икономически. Това особено се налага да стане у нас, защото нашата родина е малка, бедна, онеправдана, ограбена и потисната от репарационни задължения. Почти всички съсловия у нас днес изнемогват поради крайно тежкото съществувание.....

Чистотата на някогашното българско семейство се руши - разводи, морални падения на жени, злоупотреби на чиновници, самоубийства, убийства, обири и други злочинства постоянно увеличават своя брой. А заедно с това расте и мизерията, и се увеличава броя на безработните..... Посред тия тежки условия на съществувание в големи размери намалява раждаемостта, защото вече не само гражданката, но и селянката прибягва до изкуствено абортиране. Явно е, че ние бавно, но неизбежно вървим към израждане и сигурно ще се изродим, ако не намерим начини и средства за морално и материално издигане.

В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да участваме в състезание на красотата!!! Истина е, че няма човек, който да не тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има състезание на хубави девойки и жени, и то в Париж, дето ще се оцени не толкова естествената хубост, а придобитата с изкуствени средства??.....

Днес, особено за нас българите, най-много се налага да създадем бъдеща майка, която да бъде работлива, скромна и по външност, и по душа, истинска помощница на мъжа, а не самостоятелна поклонница на модата и натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от обществената работа."

Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици между 16 и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура, красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни.

Близо 200 девойки изпращат свои снимки в редакцията на вестник "Зора". В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев. След оживени дискусии те избират по снимки само 8 кандидатки, но за да е по-представителен изборът, са допуснати и други млади дами, които да се изявят на живо и така участничките стават 32.

Настъпва дългоочакваният ден.  Салонът на казиното е препълнен, за настроението на гостите се грижат два оркестъра, елегантни дами и господа разпалено обсъждат обстановката, тоалетите, коя ли ще спечели. След известни разисквания журито определя за победителка 22-годишната Люба Йоцова. На второ и трето място са съответно пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева (от Кукуш).

При представянето на избраницата пред публиката, Андрей Николов казва:

"Избирайки измежду най-красивите, оная, която ще има да представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре отговаря на нашия национален характер."

Списание "Светлина" коментира избора:

"Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и изключително непритворен израз и откровение на една вътрешна същност - отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-вече - красива.

Изразът на тази именно вътрешна природа на нашата хубавица е който поразява и завладява окото, а може би и сърцето, на всеки познавач, на всеки естет. С това рядко и ценно преимущество, тя е и ще бъде в състояние, при едно обективно жури, да бие всяка, та дори и най-идеалната красота, ако тя би била само външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един красив вътрешен мир."

Люба е от Враца, но живее в София. Потомка е на стар възрожденски род. Баща ѝ е търговец. И тогава, подобно на днешните конкурси, се появяват слухове, че титлата е купена от заможния баща.

Участничките в първия конкурс Мис Европа през 1929 г., 
сред които е и Мис България Люба Йоцова.
Еуфорията около първата мис България не стихва. Тя е затрупана от подаръци, става рекламно лице на различни продукти. Придворната парфюмерия "Папазов" създава одеколон "Люба", а цигарената фабрика "Томасян" пуска на пазара цигарени кутии с нейна снимка. Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова, изработват безплатно дрехите на Йоцова, както за ежедневието, така и тези, с които трябва да се яви на големия конкурс в Париж - всички с подчертан български стил.

Цяла София се струпва на гарата, за да изпрати българската представителка на Мис Европа. Конкурсът във френската столица се състои на 7 февруари в Гранд Опера в присъствието на президента на Френската република Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. Победителка и първа мис Европа става унгарката Ержибет Шимон.

Люба Йоцова получава покана за участие и на Мис Вселена в Америка през същата година, но тя отказва. Връща се в България, където още цяла година около нея се шуми, канена е навсякъде, аплодират я, искат ѝ автографи. По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има щастлив брак, ражда две деца. Умира през 1987 г. на 80 години.

Година след първия национален конкурс е избрана следващата мис България. Този път организатор е списание "Кръгосвет". Изискванията към кандидатките и мястото на събитието са същите. Различно е журито - от предишната година в състава му влиза само Андрей Николов и е допълнено от проф. Александър Балабанов, оперната певица Катя Спиридонова, скулпторът Марио Марков, художниците Александър Божинов, Дечко Узунов и др. Новата победителка е Кунка Чобанова от Плевен, на 21 години.

И тя като предшественичката си заминава за Париж, където на 5 февруари участва в Мис Европа 1930 г., заедно с още 18 конкурентки. 

С титлата се окичва представителката на съседна Гърция Алики Диплараку. Чобанова, както и всички момичета от европейския конкурс, са поканени на световния през септември в Рио де Жанейро, където да се състезават с американските избранички. Кунка пристига в Бразилия, но си тръгва в навечерието на конкурса и така и не участва. Според списание "Кръгосвет" тя се отказва, защото междувременно се е сгодила. Годеникът ѝ Никола Недев е царски офицер, адвокат, син на голямата българска актриса Златина Недева. След години той е обвинен в заговор срещу държавата, осъден е на смърт и убит през 1953 г. Двамата с Кунка имат една дъщеря. Чобанова-Недева умира през 1979 г.

Конкурсът Мис Европа продължава да се провежда ежегодно до 1939 г., когато заради избухването на Втората световна война, прекъсва. България обаче повече не изпраща свои представителки. Европейският конкурс е възстановен през 1948 г., но нова Мис България имаме чак през 1967 г. - титлата печели 15-годишната Бранимира Антонова.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Полицейски шеф в САЩ, окръг Колумбия.
Джиткаме си ние с Пешето и се чудим къде да обядваме. По едно време споделям:
- Жeнa ми има много сладка бенка вляво на дупето...
Той:
- Вдясно...
Щях да изпусна волана:
- Какво...?!
Той:
- На следващата, вдясно-о-о-o-o-o!!!
И после... усложнена пътна обстановка, а?!

***

– Тате, жена ми като ми се кара, аз да споря ли с нея или не?
– Има два начина, сине или спориш, или не, но и двата не вършат работа!

***

До сватбата не знаех, че е възможно млякото да се постави неправилно в хладилника...

***

Най-добрите ми мисли достигат до вас с любезното съдействие на 2 водки...

***

- Жаден съм, дай нещо за пиене!
- Ще ти донеса вода...
- Алоу, аз съм жаден... не съм мръсен!

понеделник, 28 януари 2019 г.

На тази дата: 28 януари 1982 г. командоси успяват да освободят пленен US генерал с помощта на екстрасенси

Италиански командоси успяват да освободят без нито един изстрел американския бригаден генерал Джеймс Дозиър, отвлечен 42 дни по-рано от лявата терористична организация „Червените бригади“.

В атаката против наблюдаван от няколко дни апартамент в Падуа са задържани петима терористи, включително една жена. По-късно показанията им позволяват да се стигне до други членове на организацията и да се разкрие убийството на бившия премиер Алдо Моро през 1978 г.

Любопитни факти:

През 1981 г. терористи, преоблечени като водопроводчици, отвличат американския генерал Джеймс Дозиър от дома му в италианския град Верона. През първите дни на опитите да го намери италианското правителство отказва да сътрудничи на САЩ. Отчаяните американски военни се хванали за последната сламка – обърнали се към екстрасенсите от програмата Grill Flame за оценка на хора със свръхестествени способности, които да събират надеждна разузнавателна информация.

Един от екстрасенсите заявил, че генералът е задържан в тухлена сграда с червен покрив. Друг негов „колега” предположил, че става въпрос за къща в малкия северен град Падуа. Няколко дни по-късно италиански отряд за бързо реагиране спасил Дозиър от място, което отговаряло напълно на описанието.

Десетки учени и частни фирми провеждат експерименти с екстрасенси. Изследователи на фирмата Boeing например накарали през 60-те години група доброволци да контролират генератор на случайни числа само със силата на мисълта си. Изходът бил успешен, но само в някои от случаите. Несигурността на резултатите е причината свръхестественото още да не е на щат в световните въоръжени сили.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


Отидох на ресторант. Нямаше къде да седна. Извадих си телефона.
- Братле идвай веднага! Видях я с друг!
Шест двойки станаха веднага и напуснаха!

***

Зад Полярния кръг полицай на кучешки впряг разпитва ескимос:
- И така, Вие къде бяхте през нощта на 25 септември срещу 6 април?

***

Единственото хубаво на това да си тъп е, че не могат да ти изкарат акъла!

***

Човек трябва да се влюби поне веднъж в живота си, иначе продължава да си мисли, че това е прекрасно...

***

Едно време от банкети се прибирах с червило по ризата, а сега - накапан с лютеница...

неделя, 27 януари 2019 г.

На тази дата: 27 януари 1945 г. Червената армия влиза в нацисткия концлагер Аушвиц в Полша

1945 г. Червената армия влиза в нацисткия концлагер Аушвиц в Полша. В състава на
Червената армия по време на операцията има руснаци, украинци, чеченци, татари, грузинци и казахстанци.

На 26 септември 1941 г. Рудолф Хьос получава заповед да построи допълнителен трудов лагер за 100 000 руски военнопленници в областта Аушвиц. Този лагер възниква в областта Биркенау, отдалечена на около 3 км от концентрационния лагер Аушвиц I.

Националсоциалистите изчакват построяването на лагера, след което принуждават населението от тази област да напусне своите домове. Арестантските командоси имали за задача да съборят къщите, за да набавят необходимия материал.

Построен първоначално като работнически лагер за военнопленници и други арестанти да бъдат принудително заети с работа за СС, впоследствие функцията на лагера бързо бива променена. В началото на 1942 г. в Аушвиц руски комисари и негодни за работа арестанти били първоначално убивани чрез „Циклон Б”, а в края на 1941 г. настъпва времето на експерименталните опити. Аушвиц приема функцията на унищожителен лагер, но също така запазил дейността си на концентрационен и работен лагер.

Новите затворници идвали ежедневно с влакове от цяла окупирана Европа. Веднага били разделяни на групи. Първата се отправяла веднага към газовите камери - предимно жени, деца, старци и всички, които не минат пред комисията по пригодност за работа. Втората група затворници се отправяли на работа към индустриални заводи на различни компании. В комплекса около 405 000 затворници били изпратени към фабриките от 1940 до 1945 г. Третата група, в която влизали близнаци и малки хора, били отвеждани за различни медицински експерименти, в частност при д-р Йозеф Менгеле, известен като „ангел на смъртта”. В четвъртата група попадали жени, които нацистите използвали за прислужници и лични слуги.

През 1943 г. на терориторията на лагера е сформирана съпротива, която помогнала на няколко затворници да избягат, а през октомври 1944 г. групата разрушила един от крематориумите. Дейността на някои крематориуми и газови камери от концентрационния лагер е била прекъсната още от ноември 1944 г. Пещите за горене са били демонтирани и е трябвало да бъдат отново построени във все още считания за сигурен концентрационен лагер Маутхаузен. Последните крематориуми били взривени от националсоциалистите малко преди освобождаването на лагера през януари 1945 г.

Между 17 януари и 23 януари 1945 г. са били евакуирани едва 60 000 арестанти и с маршова стъпка към изток преселени. В лагерите и външните постове 7500 арестанти са били оставени, тъй като са били прекалено слаби или болни, за да могат да маршируват. Повече от 300 са били разстреляни. Предполага се, че една планирана унищожителна акция е била предотвратена поради бързото преместване на червената армия.

Първоначално главният лагер Моновиц е бил освободен преди обяд на 27 януари 1945 г. от частите на 60-та армия на Първи украински фронт по заповед на Павел Курочкин. От изоставените там задържани (данните показват, че са наброявали от 600 до 850 души) 200 са умрели в последвалите дни на изнурение, въпреки оказаната медицинска помощ.

В памет на жертвите от лагера през 1947 г. Полша създава музей „Аушвиц-Биркенау” на територията на лагера. От 1979 г. тази област е въведена в списъка за световно културно и природно наследство на човечеството.

През 2015 г. вече е готов и пълният списък на служителите в нацисткия концлагер. Това заяви прокурорът от Института за национална памет Лукаш Грамза. По думите му в списъка фигурират имената на около 9500 надзиратели и други служители в лагерния комплекс.

Целта на следствието, което се осъществява в сътрудничество с съдебните власти в Германия, е изправяне пред правосъдието на останалите живи членове не персонала на Аушвиц.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Фотомодел

Само в Перник като заговориш на една жена за тройка и тя си мисли за голфове...


***

Последният път, когато пих за да забравя, още си го спомням!

***

- Без очила си прекрасна, скъпа!
- Но аз не нося очила.
- Аз нося...

***

Днес имаше една сладурана пред мен в метрото. Гледам пуши електронна цигара... та ми е тъпо да питам за огънче и викам:
- "Извинявай да имаш зарядно за Самсунг?!"

***

Като бях малка нашите ми казваха или да се оправям, или да хващам гората. От тогава ми е тази любов към природата!