ДАНИ ИВАНОВ

събота, 2 февруари 2019 г.

На тази дата: 2 февруари 1709 г. случайно минаващ кораб прибира Робинзон Крузо

1709 г. случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-а-Тиера корабокрушенеца Александър Селкирк. Морякът е смятан за първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.

Селкирк бил шотландски моряк и опитен щурман, което му помогнало да стане боцман на кораба „Сенк Порт”. По време на едно от плаванията си обаче, Селкирк заявил пред капитана на кораба, че е лудост да продължат пътуването. Историята не посочва какво се случва след този „бунт”, но вероятно Селкрик е бил принуден да напусне. Така през 1704 г. слиза на сушата на необитаемия остров Мас-а-Тиера (част от състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили), а корабът отплава в далечината. От кораба той слиза само с дрехи, пушка, инструменти, Библията и тютюн. Отначало Селкирк чете Библията, очаквайки спасение, но скоро му станало ясно, че помощ няма да дойде. Едва през 1709 г. - 4 години и 4 месеца след стъпването му на острова, корабът на капитан Уудс Роджърс, плаващ под английски флаг, хвърлил котва до брега на Мас-а-Тиера и спасил Селкирк от тропическия остров.

През 17 в. островът се е наричал Агуас Буенас. След това до 1966 г. носи името Мас-а-Тиера (Близо до земята), когато е преименуван на остров Робинзон Крузо по името на главния герой в романа на Дефо. Това е най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който се състои от общо три острова - Робинзон Крузо (Мас-а-Терра), Алехандро Селкирк (Мас-а-Фуера) и Санта Клара.

Археолози от различни страни доказват лагеруването на Агуас Буенас на корабокрушенеца. Откритите дупки от колове в земята предполагат, че при пребиваването си на Агуас Буенас морякът е издигнал край сладководен поток малък бивак, който е бил негов дом. От построените от него колиба, площадка, заслон и наблюдателен пункт е можел да вижда преминаващи край острова кораби. Зад залива, приютил идващия от морето моряк, сред хълмовете се вижда хребет, който е наречен „наблюдателен пункт на Селкирк”. Открити са два морски прибора, навигационен пергел и други инструменти, датиращи от началото на 18 в., за които се смята, че са били притежание на Селкирк.

През 1713 г. Александър Селкирк публикувал разказ за своите приключения. Впоследствие се оформило мнението, че английският писател Даниел Дефо се вдъхновил именно от този разказ, за да напише знаменития си роман „Робинзон Крузо”.

Въпреки че Дефо бил фабрикант, застраховател на кораби, политически представител и автор на статии, той става световно известен именно с романа си „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. В действителност Дефо прави много промени в приказката за Селкрик. Той се премества на остров на Карибите, населен с канибали. Докато Селкрик остава на острова само четири години, измисленият персонаж на Крузо прекарва 28 години, два месеца и 19 дни като корабокрушенец, които той педантично отбелязва в дневника си.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

В САЩ снеговалежи и температурите отиват към -40! Е тва е, само за 2 години Тръмп реши проблема с глобалното затопляне!

***

- Искаш ли да си останем приятели?

- Не! - въздъхна тя и започна да се съблича...

***

Гледам по телевизията, в парламента уж обвиняват в корупция само един министър, пък всички притеснени, развълнувани!!!

***

Само българинът може да стане в 5 сутринта, да гледа бокса между Мейуедър и Макгрегър. Сипе си една ракия и си вика "То при тях е вечер".

***

- В свободното си време нося рокли.

- А в работното?

- Цимент.

петък, 1 февруари 2019 г.

На тази дата: 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас: смърт, смърт, смърт...

Първи състав на Народния съд в София.

От ляво на дясно са

Стефан Манов и председателят Богдан Шулев.

На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава.

На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.

"По време на Народния съд младежта настоява

за сурово наказание на фашистките престъпници", гласят

заглавията на вестниците.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда. Излиза от затвора през 1961 г.

Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.

Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.

След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия:"Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).

Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града.

Народният съд започва да действа през декември 1944 г. До тогава обаче безследно изчезват десетки хиляди хора. На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са липсва, каквато и да е информация.

От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.

Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

Поклон пред паметта на жертвите на комунистическия режим!

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

На най-топлото място.

- Асане, я стани и кажи азбуката.

- До десет ли, госпожо?

***

Осемдесет процента от жените харесват мускулести мъже, а 80% от мускулестите мъже - не харесват жени...

***

Харесвам дебели жени. Зимата топло, лятото - сянка...

***

6 милиона години еволюция и борба да сме на върха на хранителната пирамида и накрая "Аз съм веган!"

***

Блага Сума, железни врати отваря...

четвъртък, 31 януари 2019 г.

На тази дата: 31 януари 1911 г. е родена Ванга

Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова, известна като Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката врачка или Ванга гледачката е българска ясновидка, на която приживе е приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава, и че е притежавала дарба да предсказва бъдещето.

Родена е на 31 януари 1911 г. в Струмица в семейството на активиста на ВМОРО Пандо Сурчев. Майка ѝ умира, докато тя е невръстно дете, а баща ѝ е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. През този период живее под надзора на съседите си. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа.

През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че видяла всичко на сън. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.

Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.

През последните години от живота си тя финансира построяването на параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия.

Ванга умира на 11 август 1996 година.

На тържествената сесия на Общинския съвет в Петрич на 27 октомври 2012 година, проведена по повод 100-годишнината от освобождението на града от османска власт, на Ванга посмъртно е присъдено званието Почетен гражданин на Петрич.

Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга, са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата „Курск“ и атентатите от 11 септември 2001. Тези предсказания изведнъж излизат на бял свят, едва след като събитията са се случили, но няма никакви доказателства те да са съществували преди това. В повечето случаи неясната формулировка на „предсказанията“ дава възможност на поддръжниците на Ванга да правят двояки тълкувания, нагаждайки казаното към наистина случилото се.

Рядко се говори за неизпълнените предсказания на Ванга, което е показателно за неоправданата склонност да им се вярва безусловно. Пример е приписваното на Ванга несбъднато предсказание, че през 2011 година „в резултат на ядрените оръжия в северното полукълбо няма да остане нищо живо. Затова мюсюлманите ще започнат война срещу всички европейци, обвинявайки ги за унищожението“

Проведени изследвания на феномена Ванга

През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по сугестология (основан и ръководен от проф. Георги Лозанов) е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 човека, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на 70% от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето.

Според авторите на самото проучване обаче, възникналата шумна обществена дискусия е попречила тези резултати да бъдат потвърдени (или отхвърлени) чрез използването на по-прецизна и надеждна методология, която да елиминира въздействието на странични фактори.

Освен това, според авторите остава отворен и въпроса какви са причините за наблюдаваните резултати – ако те бъдат приети за достоверни – като се дискутират и характерните в подобни случаи задаване на въпроси, съдържащи част от отговора, незабележимо за събеседниците „подпитване“ и т.н. Най-сетне, авторите отбелязват, че не одобряват „лековерността на хората, които се стичат пред дома на Ванга“, както и заключават за пореден път, че е необходимо далеч по-задълбочено и обстойно научно изследване.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Царе на рекламата...

Девойка в студио за татуировки:

- Преди месец ми татуирахте "Пешо". Може ли някак да го изтриете?

- Не!

- Тогава добавете: "...е простак!"

***

Алкохола е вреден - ша се напиете, ша се скарате с некой, ша грабнете пушката и …нема да уцелите!

***

А сега, младоженци, разменете си паролите във фейсбук!

***

Събуждам се в 02:00 и гледам имам две пропуснати обаждания от простатата...

***

Намирам за леко извратено компютърът да ме проверява дали съм робот...

сряда, 30 януари 2019 г.

На тази дата: 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия

1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия. 12 години по-късно на същата дата Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото.

След поемането на поста, Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два месеца начело на правителството и след пожара в сградата на Райхстага, парламентът приема „Упълномощителния акт от 1933 г.”, които дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири години - т.е. канцлерът може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента.

Постът набира още повече власт през август 1934 г., когато действащият тогава президент Паул фон Хинденбург умира. Тогава Адолф Хитлер позовавайки се на „Упълномощителния акт” слива постовете на канцлер и президент в нов пост - фюрер. И въпреки че постовете се сливат, официалният адрес към Хитлер е „фюрер и райхсканцлер”. Това означава, че държавният глава и министър-председателския пост се запазват, но се заемат от един човек. Показателно за това е, че през април 1945 г., самият Хитлер дава инструкции след смъртта му, постът фюрер да се закрие и да се създадат президент и канцлер.

В последните дни от Втората световна война, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече.

В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се самопрострелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Съгласно завещанието му за кратко е наследен от Йозеф Гьобелс. След като и Гьобелс се самоубива, властта се поема от гросадмирал Карл Дьониц в качеството на президент. Дьониц избира консервативния Люц Граф Шверин фон Крозиг за глава на правителството с титлата министър-председател. Именно Дьониц и фон Крозиг официално преговарят в капитулацията на Германия през Втората световна война.