вторник, 19 март 2019 г.

Вицове - само сока, март 2019 г.

Доставки Токио, миналия век.

Студентски стол. Диалог:
- Салатата днешна ли е?
- Не само е днешна, но и утрешна!

***

Телевизия Скопие съобщи, че водата, открита на Марс е от Охридското езеро.

***

Днес обърнах клавиатурата си, за да я изчистя и видях, къде отиват бисквитките от уеб-сайтовете...

***

Древните са били много мъдри. Принасяли са в жертва девиците, а дашните ги оставяли за себе си.

***

Най-важен при отслабването е сънят. Ако не заспите навреме, ще изядете всичко!

понеделник, 18 март 2019 г.

Фотофакт: Полицията в София се самообезвреди със сълзотворен газ


Точно, като в онзи стар виц:

Поручик Ржевски и Наташа Ростова танцуват. Поручикът излиза за малко и се връща целия мокър.
Наташа Ростова го пита:
- Дъжд ли вали навън?
- Не. Има силен вятър - отговаря поручик Ржевски.

Абсурдната ситуация е от антиправителствен протест в София. При опит да бъдат напръскани протестиращите пред Министерския съвет, разпръснатият сълзотворен газ покоси самата полиция, защото полицаите са пръскали газ срещу вятъра.

ВИДЕО

На тзи дата: 18 март 1980 г. 50 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М”

1980 г. 50 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М” на космодрума Плесецк (СССР). Първоначално ракетата „Восток” е конструирана за пилотирани космически полети, но по-късно се използва за извеждане на изкуствени спътници в орбита.

Взривът на 18 март става при зареждане с гориво на ракетата. При разследване на подобен, но избегнат инцидент се открива, че спойка между оловото и калая във водородно пероксидните филтри е причинило аварията и в резултат ракетата е експлодирала.

Любопитен факт е, че първоначално след построяването на космодрума Плесецк, съществуването му се пазело в тайна, но британският учител по физика Джефри Пери и учениците му внимателно изследвали орбитата на спътника „Космос 112” през 1966 г. и установили, че той не може да е бил изстрелян от Байконур.

Тогава наяве излиза информацията, че след края на Студената война се разбира, че ЦРУ е започнало да подозира за съществуването на ракетна база в Плесецк още в края на 50-те години. СССР обаче не признава за съществуването на космодрума до 1983 г.

Вицове - само сока, март 2019 г.


MasterChef е много полезно предаване! Преди да стартира, можех да правя само яйца и пържоли. А сега и тях не ги мога…

***

- Знаеш ли кои са най-използваните уреди в един фитнес?
- Не.
- Кантар и огледало.

***

Социалните мрежи са голяма работа! Хем си общуваш с някой, хем си плющиш чесъна...

***

Искам да съм важна за някой... като кориандъра за Джейми Оливър и дребните за продавачка.

***

- Докторе, всичко ме боли!
- Съсредоточете се, за ВСИЧКО няма да ви стигнат парите!


неделя, 17 март 2019 г.

На тази дата: 17 март 1959 г. Започва изгнанието на Далай Лама

На 17 март 1959 г. започва изгнанието на Тензин Гятсо, 14-ият Далай Лама. Той напуска Тибет и отпътува за Индия.

Пълното му религиозно име е Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо. Той e духовен водач, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони. Роден е на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 г. Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. 

През 1937 г. след смъртта на Далай Лама XIII Тубтен Гяцо в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Ламо Дондруп e признат за въплъщение на своя предшественик.

Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той е имал двама официални наставници - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са били включени "петте големи науки": логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия и "петте малки науки": поезия, музика, драматично изкуство, астрология и словесност. На 22 февруари 1940 г. Далай Лама XIV е възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 г. Далай Лама непрестанно предприема стъпки за мирното съжителство между двата народа, но бива принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 г. и да намери убежище в Индия.

От 1960 г. Далай Лама живее в Индия, град Дхарамсала (Малка Лхаса) в щата Химачал Прадеш. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.

В периода 1959-1965 г. нееднократно Далай Лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблем. Резултат на това са и трите резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.

През 1963 г. Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.

На 10 декември 1989 г. Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир.

Делото на Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.

През март 2011 г. Далай Лама обявява решението си да излезе от политическото ръководство на правителството на Тибет в изгнание, оставайки духовен водач.

„Още от 1960г. постоянно повтарям, че на тибетците им трябва водач, избран от самите тях, на когото бих могъл да предам властта. Сега явно е дошло времето за това.“ В последните години той не изключва възможността за предоставяне на реална автономия на Тибет от страна на Китай, подчертавайки нарасналата роля на Китай за световния мир.

Вицове - само сока, март 2019 г.


В 8-ми клас случайно отворих вратата на склада във физкултурния салон... И после получавах само 6-ци по химия и физкултура!

***

- Дядо попе, ще дойдеш ли да осветиш къщата ми?
- Да. А тя колко квадрата е?
- Попе, аз те викам да я осветиш, а не да я шпакловаш!

***

Едно време жените търсеха между мъжете някой красавец, а сега търсят между красавците някой мъж.

***

Времето  днес - караш кола със зимни гуми по потник.

***

На интервю за работа:
- С каква техника умеете да боравите?
- Аз най-умея с хладилника...


събота, 16 март 2019 г.

На тази дата: 16 март 1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие

1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало. Френският мореплавател осъществява първото френско околосветско пътешествие от 1766 до 1769 г.

Роден в Париж в семейство на нотариус и по настояване на баща си започва да учи право, но скоро се отказва и през 1754 г. се записва в армията, в полка на мускетарите.

През 1763 г. възниква проект за разширяване на френските владения в Тихия океан. Като проявил се дипломат и военен специалист Бугенвил идеално подхожда за тази мисия. Назначават го за капитан на фрегата и той отплава на юг с голяма група колонисти.

За да се засили авторитета на Франция след загубата й в Седемгодишната война кралят и правителството решават да организират първата френска околосветска експедиция. За неин командир е назначен Луи Антуан дьо Бугенвил, който става първият французин и 14 капитан извършил околосветско плаване, продължило от 15 ноември 1766 г. до 16 март 1769 г.

На 15 ноември 1766 г. с два кораба „Будьоз” и „Етуал” напуска пристанището Сен Мало и се отправя на югозапад през Атлантическия океан, преминава през Магелановия проток, който изследва и частично картира и навлиза в Тихия океан.

От 23 до 27 март 1768 г. в архипелага Туамоту открива атолите Вахитахи, Акиаки, Хао, Хикуеру, Равахере, Марокао, Хараики и Тепото Южен. От 2 до 15 април пребивава на остров Таити и обявява острова за френско владение, въпреки че Самюъл Уолис го е обявявил за английско владение девет месеца по-рано. Междувременно Бугенвил вторично след Уолис открива остров Мехетиа в Дружествените острови. От там французите вземат на борда таитянина Аутору, брат на местния вожд, който след това пребивава във Франция, но на обратния път към родината си умира.

След това експедицията продължава на запад, посещава островите Мануа и Тутуила в архипелага Самоа, открит през 1722 г. от Якоб Рогевен и на 22 и 23 май в северната част на Новохебридските о-ви (Вануату) открива островите Вануа Лава (вторично), Мере Лава (вторично), Амбае, Пентекост и Еспириту Санто (вторично) и протока Бугенвил между островите Еспириту Санто на север и Малекула на юг.

На 29 май французите напускат Вануату и продължават на запад. На 6 юни откриват рифа Бугенвил, от където се насочват на северозапад към Нова Гвинея. На 10 юни на югоизток от Нова Гвинея Бугенвил вторично след Луис Ваес де Торес открива архипелага Луизиада. На 28 юни, вторично след Алваро де Менданя де Нейра, открива Соломоновите острови - островите Веля Лавеля, Бугенвил и Шуазьол (вторично), протока Бугенвил между тях и остров Бука (вторично).

След това корабите заобикалят остров Нова Британия, откриват островите Каниет и островите Ниниго (вторично) в Западните острови, в средата на август 1768 г. достигат до северния бряг на Нова Гвинея и акостират на Молукските острови, където Бугенвил дава едномесечен отдих на екипажа.

На 28 септември 1768 г. експедицията пристига в Батавия, а след това през остров Мавриций и около нос Добра Надежда, на 16 март 1769 г. се завръща успешно във Франция, като по време на плаването загиват само 7 човека, изключително голямо постижение за това време. След околосветското плаване на Фернандо Магелан, това на Бугенвил има най-големи заслуги и резултати за изследването на непознатите все още морета и земи.

След почивка от няколко години в периода 1779-1782 г. Бугенвил отново се включва активно във военноморските сражения, на страната на американците по време на Войната за независимост на американските колонии, като разгромява изпратената в Карибско море английска ескадра край остров Мартиника.

През 1783 г. се завръща във Франция, през 1787 г. става член на Парижката Академия на науките, а малко по-късно се опитва да организира експедиция в полярните райони, която се проваля. През 1791 г. е повишен в звание вицеадмирал, след което през 1794 г. се оттегля в имението си в Нормандия, спасявайки се от настъпилия терор в страната.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Поради срив във Фейсбук оня ден следобед, държавната администрация беше принудена да се завърне към традиционните пасианси...

***

С появата на Биткойн, лафът - "Аз да не ги копая тия пари", загуби смисъл...

***

Не завиждай на хората, които не работят. Те си нямат петък...!

***

Мъжът живее като в приказка. Жената вещица.Тъщата баба Яга. Децата дяволи. Съседката ПРИНЦЕСА. А нейния мъж - Иван Глупакът...

***

Всеки иска опитна съпруга, но никой не си дава сметка, от къде идва опитът...

петък, 15 март 2019 г.

На тази дата: 15 март 1998 г. Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик

Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.

Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.

Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.

Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.

През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.

През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.

От 1929г до 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.

През 1931 г. завършва института, става доктор на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (Калояновата уния).

През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.

Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

Вицове - само сока, март 2019 г.

И наградата за най-добър шивач получава...

Гинеколологът на жена ми я последва в инстаграм. Наистина не знам какво повече иска да види...

***

Днес ми се доспа на работа, а то щото горе в офиса правят ремонт и се почувствах, като в къщи...

***

- Още две банички и се разделяме... - шепнеха си шевовете на Гинкината пола...

***

Неочаквано ми попадна един килограм черен хайвер. Някой да знае как се приготвя, "черен хайвер по селски?"

***

Това англичаните са толкова смотани и объркани хорица, че и един Европейски съюз не могат да напуснат като 'ората...