събота, 11 май 2019 г.

На тази дата: 11 май 1310 г. 54 тамплиери, обвинени в ерес, са изгорени на клада във Франция

1310 г. 54 тамплиери, обвинени в ерес, са изгорени на клада във Франция. Тамплиерите, наричани още Бедните рицари на Христа, са членове на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи около 1119 г. след Първия кръстоносен поход.

Точните обстоятелства на създаването на ордена са неизвестни. Целите на новосъздадения орден били да поддържат новото кралство Йерусалим срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превърнал не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа.

Когато през 12 в. рицарите-тамплиери полагат основите на новата монашеска структура, те за кратко време поемат контрола над земите на Латинската империя. По това време рицарите се занимават с всичко, което носи някаква печалба - охраняват поклонници, дават заеми, преговарят с мюсюлманите, дори се твърди, че именно те са измислили чековото разплащане. Разбира се, участват и в бойни действия, когато се налага.

Постепенно ориентират дейността си към Европа и с течение на времето орденът придобива мощ. Съзирайки заплаха в тяхно лице и искайки богатството им, Филип IV Хубави, вече затънал в дългове към тамплиерите, убеждава папа Климент V да забрани ордена като средство за освобождаване от дълговете. Така през 1307 г. кралят арестува рицари-тамплиери и ги обвинява в содомия, манихейство и престъпни дела.

На 13 октомври с.г. Жак дьо Моле, Великият Магистър на ордена, е арестуван заедно със 140 рицари. Подложени на ужасни изтезания, те направили признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления. Над сто от тях били изгорени живи на клада, а още 51 последвали съдбата им през 1311 г.

Орденът бил формално ликвидиран на 22 март 1312 г. на събора във Виен. Римският папа Климент V под натиска на френския крал Филип IV Хубави разпуска ордена. На 18 март 1314 г. Жак дьо Моле и прецепторът на Нормандия, Жофроа дьо Шарне, били изгорени на клада.

След разгрома на Ордена на тамплиерите останалите живи негови представители емигрират в Шотландия и поставят началото на съвременното масонство. Данните говорят също, че в началото на 14 в. оцелелите рицари-тамплиери или основават свой собствен орден, или се сливат със съществуващ по това време таен орден, по-късно споменаван като „Орденът на Розенкройцерите”.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Гледам на масата някви ластици, викам:
- Пачки пари ли имаме?
- Мне, връзки пресен лук купих!

***

Търся си ерген от Кюстендил с черешова градина за сезонна връзка!

***

Жена ми ме пита дали съм ползвал шампоана ѝ. Отричам с глава, но копринено меката ми, възстановена до върха коса,ме издава.

***

От месец съм на диета и имам невиждани резултати. Нито аз ги виждам, нито другите...

***

- Защо на вратата на габровец има две шпионки?
- Горе, за да види кой идва, а долу за да види какво носи.

петък, 10 май 2019 г.

На тази дата: 10 май 1941 г. Полетът на Хес! Как втория човек в Третия Райх се оказа в шотландска ливада

На 10 май 1941 г. от летището на Аугсбург в 17.45 ч. излита самолет Messerschmitt Bf 110 пилотиран от втория човек в Третия Райх. Самолетът прелетял над Северно море и навлязъл над небето на Шотландия. Хес не успял да открие предварително набелязаната писта за кацане и след като самолетът му останал без гориво, скочил с парашут.

Презимил се във ферма в Шотландия в 23,30 ч. местно време. Когато бил забелязан от местния селянин Дейвид МакЛеан, веднага пожелал да види дукът на Хамилтън, чиято резиденция в Замъкът Дънгавел разполагала с малка самолетна писта и която била най-вероятната крайна цел на полета. Предполага се, че Хес е отъшил на специална секретна мисия при водача на мирното течение в Англия, което застъпвало позицията да се сключи сепаративен мир с Германската империя.

Цел на мисията

След залавянето на Хес и предаването му на официалните британски власти, и особенно след края на Втората световна война, възникват редица напълно изключващи се версии за случилото се. Най-разпространената от тях гласи, че Хес е поддържал посредством германското външнополитическо разузнаване връзки с британската аристокрация и дори с кралското семейство. Още преди началото на Втората световна война, през есента на 1937 г., Дукът на Уиндзор и абдикирал крал на Англия — Едуард VIII с американската си съпруга Уолис Симпсън, се срещат на вечеря с Рудолф Хес и Адолф Хитлер.

Разбилият се самолет на Хес в Шотландия
Междувременно Британските специални служби вече са попречили на Едуард VIII да стане
крал на Англия, като са го дискредитирали пред обществеността, използвайки „морала“ на съпругата му за претекст. Причината била намерението му за обвързване на Британия в бъдещ съюз с Третия Райх. Британският престолонаследник още от 1936 г. поддържал връзки с нацистите. Според непотвърдени сведения, на 28 юли 1940 г. в Лисабон с посредничеството на Валтер Шеленберг е осъществена тайна среща между Хес и брата на краля на Британската империя. Според публикация в британския вестник Телеграф Хес е носил със себе си подробен проект за мирен договор между Германия и Великобритания, включващ изтеглянето на германските войски от Западна Европа в замяна на британски неутралитет в предстоящата война срещу СССР.  Едуард VIII виждал в Германия преграда пред разпространението на комунизма в Европа и света.

Какво е наложило Хес да излети на специална мисия до Британия не е известно, но са изказани предположения, че британските тайни служби са подвели нацисткото външно разузнаване, че вечерта на 27 май ще му бъде осигурена специална среща с крал Джордж VI на която двамата като упълномощени от правителствата на двете воюващи страни ще изяснат и пригладят позициите си.

Официалната британска реакция

Когато премиер-министъра Уинстън Чърчил научава за приземяването на Хес, той изчаква да се убеди, че именно Хес е кацнал в Британия. След разгласяването на „инцидента“ от пресата, консерваторът Чърчил и монархическото семейство се оказват в твърде особена и деликатна ситуация. Вероятно поради тази причина се стартира дезинформационна кампания по прикриването на всякаква информация за връзките на Хес с кралското семейство и британската аристокрация. Информацията по случая е засекретена за 100 години, т.е. и до 10 май 2011 г., когато се навършват 60 години от полета на Хес до Британия. Като мотив за това, се изтъква обстоятелството, че почти цялата британската аристокрация била пацифистки настроена към войната, и симпатизирала прикрито на Третия Райх в обявения му идеологически кръстоносен поход срещу комунизма на изток.

Официалната германска реакция

Германското правителство изпада в още по-неловка ситуация от британското, когато разбира от пресата и радиото на Албиона, че е задържан вторият човек в държавата и партията. Веднага лъсва очевидното, че Хес съвсем не е в състояние сам и само по своя воля, нито пък напълно самостоятелно, да осъществи този полет, прелитайки над цялата противовъздушна отбрана на двете страни. Както предава Шеленберг в своите спомени за случката, няколко дни след „инцидента“ никой в държавата и партията не излязъл пред германците да обясни какво прави Хес по ливадите в Шотландия и защо любимия ученик на Карл Хаусхофер се е предал сам на омразните английски плутократи, които обявили война на Райха според Йозеф Гьобелс.

Според Шеленберг, Хитлер няколко дни се крил и бил обладан едновременно от гняв и терзание. В онзи критичен момент, спасителната реплика за пред бюргерството, била открита от Мартин Борман и тя гласяла „Хес се е побъркал!“, за което Борман много се бил издигнал в очите на фюрера и насетне заел заслужено мястото на Хес. Според Шеленберг, след обявяването на „официалната версия“ за случилото се, на никой в Райха не му направило впечатление обстоятелството, каква е тази държава, която е позволила луд човек да заема втория по важност пост в нея.

След Втората световна война

След залавянето на Хес, той прекарва цялата война в британски затвор. През 1945 г. е изправен пред трибунала на Нюрнбергския процес като номер 2 в списъка след Херман Гьоринг. Адвокатите му пледират, че е невменяем, но Хес отговаря напълно смислено. Осъден е на доживотен затвор (съветският съдия е с особено мнение, настоявайки за смъртна присъда). Хес е затворен в затвора Шпандау в Берлин.

След освобождаването през есента на 1966 г. на друг обвиняем по процеса - Алберт Шпеер, Хес остава единственият затворник. На 17 август 1987 г. 93-годишният Хес е намерен в килията си мъртъв с електрически кабел около шията. По официални данни се е самоубил, но семейството му твърди, че е убит. Погребан е в семейното гробище на Хес в гр. Вунзидел.

Мистерията със смъртта на Хес

След осъждането му на доживотен затвор, той остава най-дълго в затвора от всички осъдени. През 1987 г. Хес се самоубива, но близките му официално отхвърлят официалната версия като твърдят, че той е бил убит. Според ГРУ, войници от охраната на затвора забелязали двама непознати в американски униформи в денят на смъртта му. Военното съветско разузнаване е на мнение, че това били наемните убийци изпратени нарочно от МИ-5 в американски униформи. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че две години по-късно в преговорите по сключването договора "Две плюс четири", позицията на Великобритания спрямо обединението на Германия била най-непреклонна.

И с живота, и със смъртта си, роденият в Александрия пръв заместник на фюрера повдига само въпроси, които оставя за разрешаване на историята.

Затворът „Шпандау“ е разрушен, за да се предотврати превръщането му в място за поклонение. Неонацисти от Германия и други части на Европа се събират във Вунзидел в негова чест; такива събирания започват да се провеждат ежегодно в деня на смъртта му. Тези прояви биват забранени от 1991 г. до 2000 г. и неонацистите правят опити да се събират в други градове и страни (като Нидерландия и Дания). През 2001 г. демонстрациите във Вунзийдел са разрешени отново. През 2003 г. се събират над 5000 неонацисти, а през 2004 г. - над 9000, което представлява най-голямата нацистка демонстрация след 1945 г. След промяна на разрешителния режим за демонстрации в Германия през март 2005 г. неонацистките прояви отново са забранени.

На 20 юли 2011 г. останките на Хес са ексхумирани, ден по-късно са кремирани, а прахът - разпръснат над езеро, чието име е тайна. Близките на Хес и църковните представители в града дават разрешение за ексхумирането. Смята се, че това ще спре ежегодните неонацистки чествания на смъртта на Хес.

Вицове - само сока, май 2019 г.

Странен слон

До пешеходците! Моля, пресичайте на светофара бързо, стегнато и съсредоточено! Това е пешеходна пътека, а не алея на влюбените!

***

- Купих си автомобил! Tesla Model X - от тези, които сами се управляват!
- И къде е?!
- Ми де да я знам.

***

Едно време казвали "дар за боговете". Сега - ДДС.

***

Накратко за финансовото ми състояние:
- Разчитам изцяло на Робин Худ...

***

На Олимпиадата по Алхимия, победител е този, който пръв си направи златен медал.


четвъртък, 9 май 2019 г.

На тази дата: 9 май 1945 г. В Берлин е подписана капитулацията на Германия

1945 г. в Берлин е подписана отделна капитулация на Германия пред СССР. Ден по-рано в Карлсхорст (Берлин) маршал Жуков приема от фелдмаршал Вилхелм Кайтел безусловната капитулация на Нацистка Германия. На следващия ден в Берлин са подписани документите по капитулацията на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, генерал-полковник Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, а британският маршал Тедър от името на Дуайт Айзенхауер.

На 24 юни 1945 г. маршал Георгий Жуков приема и триумфалния Парад на победата в Москва. Командващият парада маршал Константин Рокосовски язди черен кон, а приемащият парада маршал Жуков бял кон.

Парадът завършва с хвърлянето от колона съветски войници на 200 германски военни знамена и щандарти под ударите на барабани на специална платформа пред мавзолея на Ленин. Първото хвърлено знаме е щандартът на Първа СС дивизия „Лайбщандарт СС Адолф Хитлер”.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Гейзерът Флай е изкуствен гейзер, 
расположен в северозападната част
 на американския щат Невада.
Алпинист - човек, занимаващ се с топлоизолации.

***

Те решават кръстословица.
Тя:
- Мъж, встъпващ в брак, с пет букви?
Той (много тихо):
- Идиот!

***

Имам чувството че съм безалкохолно зависим! Не мога без алкохол!

***

Мъже, запомнете главното правило:  колкото повече е шарена, толкова е по-отровна!

***

След толкова празници, първи ден на работа се чувствам както в детската градина - плаче ми се и искам вкъщи.

сряда, 8 май 2019 г.

На тази дата: 8 май 1794 г. „Републиката не се нуждае от гении”: Френският химик Лавоазие е обвинен, съден и гилотиниран в един ден

1794 г. френският химик Лавоазие е обвинен, съден и гилотиниран в един ден. Откривателят на кислорода и един от създателите на съвременната химия е осъден за мнима антиреволюционна дейност по време на Якобинската диктатура. След година и половина е реабилитиран.

През 1765 г. Антоан Лавоазие представя първата си научна статия на Френската академия, а на следващата година представя работата си по осветлението на улиците на Париж, с която печели златния медал на Академията. През 1767 г. участва в геоложко проучване на района на Елзас и Лотарингия, а година по-късно съставя и първата геоложка карта на Франция.

В живота на учения съществувал строг ред. Той се занимавал с наука по шест часа всеки ден. През останалата част от деня се посвещавал на занятията си в университета и на академична работа. Всяка седмица посвещавал един ден изключително на науката. Заедно със своите сътрудници се събирали в лабораторията и повтаряли експерименти.

Лавоазие заемал и редица обществени и държавни постове. От 1775 г. той работи в Кралската администрация по барута, като подобрява значително качеството на избухливия материал и същевременно внедрява химически методи в селското стопанство. Директор е на Департамента на земеделието, депутат в Орлеан, член на Комисията за мерки и теглилки, комисар на държавната хазна, член на Комисията по земеделие.

През 1768 г. Лавоазие става администратор на данъчната служба „Ferme Générale” и е един от 28-те главни бирници във Франция. Две години след началото на Великата френска революция правителството прекратява съществуването на организацията.

През август 1792 г. Лавоазие загубва възможността си да работи в лабораторията на Кралския арсенал. Високите му позиции в дореволюционното управление на Франция обаче се оказват фатални. През ноември 1793 г. революционният комитет нарежда арестуването на всички членове на финансовата организация, заклеймени са като предатели и врагове на революцията. Заедно с останалите 27 членове на Ферме женерал Лавоазие е осъден на смърт.

Той моли изпълнението на присъдата да бъде отложено с няколко дни, за да може да представи най-новите резултати от химическите си експерименти, но съдът отхвърля искането му със заявлението „Републиката не се нуждае от гении”. Гилотиниран е същия ден на Площада на революцията.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Между приятели:
- Мечтая да стана богат и красив, също като жена ми!
- А тя богата и красива ли е?
- Не, тя също мечтае!

***

- Красавице, бих искал да Ви почерпя, какво да ви поръчам - уиски, водка, шампанско, мартини, вино...
- И две бири!

***

С едно шкембе напред сме пред останалите войски в Европа!

***

Стойчо е седнал пред кръчмата, заглежда комшийката си, която минава покрай него и и подхвърля:
- Петрано ма, много убава италия имаш!
Поласкана Петрана му отвръща:
- Их бе, Стойчо, не ми фръляй такива континенти!

***

- Добре де, защо го изяде това агне, нали си заклет веган?
- Това беше за отмъщение... То защо ми пасеше от люцерната?

вторник, 7 май 2019 г.

На тази дата: 7 май 1934 г. Сталин създава Еврейска автономна област в тайгата

Снимка от 1954г. град Биробиджан, 
столица на Еврейския автономен 
район.
На 8400 км от Москва.
На 7 май 1934 г., 18 века след разгрома на Йудейското царство и само 14 г. преди
провъзгласяване на на съвременната държава Израел, в Далекоизточния край на самия край на РСФСР се появява Еврейската автономна област. Сталин й е отрежда място в тайгата, образувана от Хабаровския и днешния Приморски край.
Историята обаче има доста по-далечно начало.

През 1924 г. в СССР е констатирано, че голяма част от разореното еврейско население не се занимава с «продуктивен труд» - броят на лицата без определено занятие и т. нар. „нетрудови елементи", лишените от избирателни и граждански права – е достигнал колосални размери. Само в Украйна през 1926-1927 г. броят на „лишенците" е достигнал 30-40%.

Съветската държава решава да впрегне евреите в производителен земеделски труд. В Украйна са създадени три еврейски национални района, като през 1936 г. еврейските селскостопански селища обработват 1,75 млн. декара земя.

В Крим на евреите са отделени почти 600 хиляди декара земя. По-малки са мащабите в Белорусия (220 хиляди декра). Създадени са 10 колхоза за евреите от Бухара (Узбекистан), 15 колхоза за грузинските евреи, колхози за планинските евреи в Дагестан, Азерайджан и в Северокавказкия район.

Грандиозните планове, разбира се, не се сбъдват – през 1936 г. земя обработват само 200 хиляди евреи. Но в рамките на тези планове на 28 март 1928 г. с постановление е прието плътно да се населят с трудови евреи свободните земи край река Амур в Далекоизточния край. На 20 август 1930 г. е прието държавно постановление за образуване на Биро-Биджанския национален район.

Така логично през 1934 г. идва ред на Еврейската автономна област в състава на РСФСР. За най-малкия субект на федерацията е заделена земя с площ 36 хиляди кв. км. около град Биробиджан, превърнат в столица.

До пристигане на заселниците този край (1/3 от територията на България) е обитаван от не повече от 1200 души. Затова пък през 1939 г. населението на Биробиджан наброява почти 20 хиляди души, като около 1500 от тях са доброволно дошли ентусиасти от САЩ, Канада, Южна Америка, Германия и даже от Палестина.

Евреите-преселници, пристигнали в Приамурието в периода 1920-1930 г. и техните потомци, никога не са съставлявали мнозинство в Автономната област. Войната и особено смъртта на Сталин им дава възможност постепенно да се измъкнат. А след мащабното репатриране в Израел през 1970-1990 г. те остават незначително малцинство. Според различни данни от сегашното 190-хилядно население на областта евреите съставляват между 1,3 и 4%, тоест между 1000 и 7500 души. Руснаците са около 85%.

Сега в Израел живеят над 15 хиляди изселници от Еврейската автономна област, като 5 хиляди от тях са в град Маалот (половината от жителите на града). Всяка година в Израел се организира обща среща на изселниците от ЕАО.

През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвета на РСФСР ЕАО е отделена в самостоятелен субект на Руската Федерация. На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската Федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрания на ЕАО създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях думата „автономна” в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта по същество се явява самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на "Закона за Еврейската автономна област" през 1993 г. областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет и досега. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. няколкократно от депутатите в Руската Дума, но поради юридическата сложност проблемът все още няма окончателно решение.

Вицове - само сока, май 2019 г.

Видиш знак и всичките ти планове пропадат
Качва се един с мен в асансьора и ме пита:
- Нагоре ли?
- Не, ще завием надясно - знам един по-пряк път...

***

От женски форум:
- Отнякъде хващам Wi-Fi с име "23 СМ", знаете ли как да разбера в кой апартамент е рутера?

***

- ИзвънЗемен съм, като се прибера в Земен, ще звънна!

***

- Месо ядеш ли?
- Не.
- А риба?
- И риба не ям.
- Вегетарианец ли си?
- Не, пенсионер съм.

***

- Една жена винаги ще ти прости, ако се върнеш пиян, но ако се върнеш нахранен, никога!