На 6 април 1818 г. немският професор барон Карл Драйс фон Зауерброн демонстрира
праобраза
на изобретения от него велосипед. Той обаче не си дава сметка за
стойността на своето изобретение и какво значение ще има за
човечеството. Затова пък на 26 юни 1819 г. мислещият модерно британец
Денис Джонсън се досеща да патентова велосипеда в Лондон.
Изобретяване на велосипеда
Сведения за велосипеди до 1817 г. са съмнителни и в повечето случаи
недостоверни. Едва през 19 век техниката се развива до степен да направи
възможно появяването на първите праобрази на велосипеда, които се
наричат дрезини. Такова е и изобретението на барон Карл Драйс.
Първите прототипи приличат много на днешните велосипеди - имат кормило,
но са с дървена рама и без педали. Велосипедът е вторият технически
продукт за бита, пуснат в серийно производство, след шевната машина. За
първи път се появява през 1817 г. в Манхайм и през 1818 г. в Париж.
„Колоездачът” сяда на дървената рамка и след това тика колелото с
помощта на краката си, като го насочва с помощта на кормилото.
След плътните гуми (1869) се появяват и пневматичните (1888). После
двете колела стават с еднакъв диаметър. Въведени са колелата със спици. В
1880 г. швейцарският инженер Ханс Ренолд произвежда втулково-ролковата
велосипедна верига в онзи й вид, който се използва и до днес.
Днес по света има над един милиард велосипеда с всевъзможни
предназначения и конструкции, някои от които са съвсем екзотични, от 1
до 4 колела.
Първият български велосипед, наречен "паяк", е направен през 1880 г. от
Гено Стоянов - Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.
Употреба
Към края на 19 век велосипедите напълно заслужават името си, появило се
най-напред във Франция - vélocipède (от латински: velox - бързи и pes -
крака). Има обаче и разновидности, при които те се задвижват с ръце.
Пощенските служби на много страни използват велосипеди от края на19 век.
Например пощенската служба във Великобритания, където този вид
велосипеди наброяват 37 000, ги използва от 1880-те. В Германия те са 27
500, а в Унгария 10 500.
Полицаите в много страни използват велосипеди за патрулиране из улици и
паркове, особено в селските райони. Подобно на пощенските, те се
появяват в края на 19 век. Например, английското графство Кент закупува
20 велосипеда през 1896 г., а през 1904 г. те вече са 129.
Преимуществото на велосипедите е, че не зависят от автомобилните
задръствания, могат да се използват в пешеходните зони и незабелязано и
безшумно да приближат евентуалния престъпник.
Друга употреба на велосипеда е разнасянето на вестници, която се
извършва обикновено от момчета, които нямат още шофьорски книжки. С
велосипедите могат да се разнасят и дребни търговски доставки (мляко,
храна, дрехи). Дори на територията на някои заводи, където разстоянията
са големи, работниците се придвижват с колелета.
Велосипедите се използват и във военното дело. По време на война са
използвани за предаване на важни съобщения или за разузнаване. По-късно
ги използват при своите операции парашутисти, екипирани със сгъваеми
велосипеди. Партизаните (например във Виетнам) много често ползват
велосипеди за пренасяне на муниции и оръжие.
В цирка се използват триколесни, двуколесни и едноколесни велосипеди,
понякога карани от животни като мечки и маймуни. С велосипеди се
изпълняват и много акробатически номера.
Първите гонки се организират почти веднага след изобретяване на
велосипеда. През 1890-те надбягванията стават много популярни и се
провеждат в продължение на дни. Най-популярният и най-стар международен
пробег е 1200-километровият „Париж-Брест-Париж“, проведен за първи път
през 1891 г. Най-престижното велосипедно състезание е „Тур дьо Франс“,
което се провежда от 1903 г.
Велосипедите през 21 век са използвани за спортуване, развлечение и
работа.В последните 10-20 години започват да се провеждат акробатични
състезания с велосипеди BMX, където състезателите показват умението си
да владеят велосипеда и в същото време да правят рисковани трикове.
