На тази дата 9 юли 1877 г. Проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън”

1877 г. проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън”. Това е най-старият и най-престижен турнир по тенис, наричан много често и неофициално световно първенство. Винаги започва точно шест седмици преди първия понеделник на август и продължава две седмици.

Клубът, който дава началото на турнира, е основан през 1868 г. като Всеанглийски клуб по крокет. Към момента на приобщаването на тениса през 1876 г. клубът изпитва сериозни финансови трудности заради ниската популярност на крокета и поскъпването на наема за четирите акра ливади (1,6 декара), на които се играе.

Затова през април 1877 г. управата решава като експеримент да проведе турнир по тенис, за да привлече както нови членове, така и допълнителни средства. Новият спорт бързо печели популярност и през 1882 г. е взето решение да се смени името на клуба на Всеанглийски клуб по лон тенис.

В първото издание участват само 22-ма мъже. Побеждава 27-годишният Спенсър Гор, известен играч по ракетс - игра, подобна на днешния скуош. Участниците плащат такса от 1 гвинея (21 шилинга), а билетите струват по 1 шилинг. Само за финала билети си купили около 200 зрители, а победителят получил 12 гвинеи и купа на стойност 25 гвинеи. Печалбата на организаторите била в размер на 17 гвинеи и веднага била вложена в покупка на нова косачка за трева.

През 1884 г. за първи път до участие са допуснати жени - 13 на брой, както и мъжки двойки. През 1913 г. се включват женските и смесените двойки.

През 1922 г. клубът, а с него и турнирът се местят на ново място - в Чърч Роуд, където пребивават и до днес. На 22 юни го открива крал Джордж V. Новият Централен корт е за 14 000 зрители, а кралската ложа побира 75 човека.

 

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Ако днес България беше на три морета, сега нямаше да има къде да ходим на море.

***

Намерих куфарче с пари, тръгнах да търся човекът, който го е изгубил, ходих къде ли не, Париж, Лондон, Дубай, и не го намерих!

***

Не върви брада и обръснати крака в комбинация, бре!

***

- Да се срещнем в девет часа.

- А как ще те позная?

- Ще дойда в единадесет.

***

Умният мъж флиртува на плажа с момичето с най-бяла кожа - на нея отпуската тепърва ѝ предстои.

На тази дата: 8 юли 1876 г. Акробатката Мария Спелтерини пресича Ниагара по въже

1876 г. акробатката Мария Спелтерини пресича Ниагара по въже. 23-годишна италианка изпълнява номера няколко пъти, като дори минава по въжето, опънато над водите на водопада със затворени очи.

Първият опит на цирковата артистка е на 8 юли. Тогава стига от единия до другия край на въжето за единайсет минути. Поема си дъх и се връща заднишком за десет. Четири дни по-късно - на 12 юли, смелата Спелтерини повтаря акробатичния номер. Този път обаче е сложила на краката си кошници за праскови. Фурорът е пълен.

След седмица цирковата артистка поема по същия маршрут. За разнообразие завързва очите си. Отново извървява опасното трасе, без да обръща внимание на грохота под нозете й. Минават още три дни и Спелтерини пак е на въжето над Ниагара - с белезници на глезените и китките. Невъзмутимо пази равновесие пред очите на всички. Подвизите є са запечатани от обектива на фотографа Джордж Къртис и снимките й се появяват в пресата.

Вицове - само сока, юли 2019 г.

о-в Капри Италия

Ай стига рекламирахте дезодоранти с 48 часова защита, че народа спря да се къпе...

***

Важно е да ходиш с високо вдигната глава, за да се спънеш как си трябва...

***

Търся си млада приятелка, която след като се събудим сутрин, да има вежди...

***

Вече няма любов от пръв поглед - всеки си зяпа в телефона.

***

Комплиментите са хубаво нещо, но никога не знаеш дали са искрени. Докато псувните - те са от сърце.

На тази дата: 7 юли 1983 г. Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС

1983 г. американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов. След като Андропов става съветски лидер, големите американски вестници и списания поставят портрета му на кориците си, големи статии го описват в доста негативна светлина как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света.

По същото време в Европа и Северна Америка започват масови  антиядрени протести, очаква се телевизионното предаване на ABC за ядрена война със заглавие „Денят след утре”, който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън изоставя концепцията за „Разведряване на международните отношения” и предприема разгръщане на ракетите „Круз” и „Пършинг II” в Европа.

Статия с голяма снимка на Андропов в списание „Тайм” от ноември 1982 г. попада пред погледа на Смит. „Ако хората толкова се страхуват  от него - пита тя майка си, - защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?” „Защо не му напишеш ти?” - пита в отговор майката Джейн. И… Саманта пише.

През ноември 1982 г., когато момиченцето е пети клас, тя пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере защо отношенията между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати:

Скъпи г-н Андропов,

Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа.

Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?

Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте,

но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят или поне нашата страна.

Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.

Искрено Ваша,

Саманта Смит

Тя дълго чака отговор, но той все не идва. Тогава тя пише второ писмо до посланика на СССР във Вашингтон Добринин, в което пита все пак ще получи ли отговор или не. След месец - на 25 април 1983 г., Саманта неочаквано е извикана при директора на училището, който разтреперан й казва: „Иди си у дома. Имаш писмо от мистър Андропов”.

Писмото й вече е публикувано в съветския вестник „Правда”, а в отговора си Андропов пише:

Скъпа Саманта,

Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята страна и от други страни.

Струва ми се - като съдя по писмото ти,- че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна знаят и обичат много тази книга.

Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим на войната да избухне.

Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.

Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин.

Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветски мъже, жени и деца.

В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище. И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо - и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати.

И Америка, и ние имаме ядрено оръжие - страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога! - няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.

Мисля, че това е достатъчен отговор. На втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?” ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна - нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството - не иска нито голяма, нито „малка” война.

Ние искаме мир - ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.

Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.

Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш със свои връстници, ще посетиш международния детски лагер „Артек” край морето. И сама да се убедиш: всеки в Съветския съюз е за мир и дружба сред хората.

Благодаря ти за писмата. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот.

Ю. Андропов

Последвалите събития започват с интервю на Смит, водено от Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания на големите новинарски мрежи в Америка.

На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва заедно с родителите си и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си тя посещава Москва и Ленинград, прекарва известно време в Артек, най-големия съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров.

Андропов вече е сериозно болен и не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората и с вниманието, с което ги удостояват.

В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от предложената й отделна стая. За улеснение в общуването учителите и децата, които говорят английски, са събрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори, учене на руски песни и танци.

Медиите следват всяка стъпка - снимки и статии за нея са публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването й и след това. Когато на 22 юли 1983 г. Саманта се завръща в САЩ, пристигането й е отпразнувано от хората в щата Мейн.

Тя се превръща в политически и миротворчески активист, заради нея се появява терминът „детска дипломация”. През 1984 г. Саманта води специално детско предаване на компания Дисни, посветено на политиците, където интервюира няколко кандидата за президентските избори през 1984 г.

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Егаси, един чадър на морето вади повече пари от мен? Съсипаха я тая държава...

***

Руската пенсионерка Иванова на екскурзия в музея на восъчните фигури три часа се оплаква на Сталин от живота.

***

Някой може ли да ми каже как действат хапчетата за миене на съдове? Щото вече три изпих, но пак не ми се мият чинии...

***

Куриер от Спиди току-що ме пита колко е часът. Казах му — между 9 и 14...

***

Тренираш цяла година, залиташ от глад и накрая на плажа... Няма никой...

***

Чък Норис не лепи магнитчета върху хладилника си. Той има огромен магнит, върху който лепи хладилници от всички места, където е бил.

На тази дата: 6 юли 1535г. Обезглавен е Томас Мор

На 6 юли 1535 г. е обезглавен Томас Мор - най-видният представител на ранния английски Ренесанс: хуманист, юрист, богослов, писател, поет, политик и дипломат, автор на множество произведения, заемал различни високопоставени обществени и държавни длъжности, включително и лорд-канцлер. 

Католическата църква през 1886 г. го провъзгласява за светец, а през 1935 г. го канонизира.

Биография

Томас Мор е роден на 7 февруари 1478 г. в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е кралски съдия. Първоначалното си образование получава в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението се акцентира изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Според съществуващата по онова време практика и благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас постъпва като паж в Ламбертския дворец на Кентърбърийския архиепископ, която служба по онова време е считана за форма на изключително високо професионално културно и политическо обучение.

Благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпва в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучава преди всичко юридическите науки и риторика. Негов състудент и приятел в Оксфордския университет е Еразъм Ротердамски.

През 1494 г. Томас Мор напуска Оксфорд и се завръща в Лондон, където посещава специални юридически школи. През 1502 г. завършва пълното си юридическо образование и бързо се прочува като блестящ адвокат.

На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор е избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ, като през това време Томас Мор произнася няколко изключително силни речи, с които проваля двата внесени от краля законопроекти. След това, опасявайки се от репресии, задълго напуска политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново е избран за депутат и е назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоява до 1518 г.

Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдава на сериозна литературна дейност, като превежда на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написва „Историята на Ричард ІІІ” и знаменитото си произведение “Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”” (написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно превеждана и издадена на всички европейски езици).

През 1518 г. Томас Мор става приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помага да напише „Assertio septem sacramentorium”, насочено срещу Мартин Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „Защитник на вярата”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дава на Томас Мор титлата „Рицар”. Когато Мартин Лутер отговаря на нападките на краля, Томас Мор получава кралско указание да отговори на Лутер и той прави това с трактата си „Responsio ad Lutherum” (1523).

През 1523 г. Томас Мор е избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. е избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. е назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достига до длъжността лорд-канцлер на Англия.

През 1532 г. обаче поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подава оставка и е подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на Англиканската църква той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран.

Присъда и екзекуция

В присъдата е записано: „Да се върне с помощта на констейбъла Уилям Кингстън в Тауър, оттам да бъде влачен по земята през цялото лондонско Сити до Тайбърн, там да бъде обесен до полузадушаване, да бъде свален от въжето, докато още не е умрял, да му бъдат отрязани половите органи, да му бъде разпран коремът и вътрешностите да бъдат изтръгнати и изгорени.

След това да бъде разкъсан от четири коня, четирите парчета от тялото му да се заковат на четирите врати на Лондонското сити, а главата му да бъде поставена на Лондонския мост."

Рано сутринта на 6 юли 1535 г. в затвора Тауър пристига приятелят на Мор Томас Пип - служител в съда. Той му съобщава, че присъдата ще бъде изпълнена в същия ден и екзекуцията ще се състои в 9 часа сутринта, но че кралят същевременно заменя мъченическата процедура по екзекуцията в Тайбърн с обикновено отсичане на главата.

Съвременници на Томас Мор са оставили за историята доказателства, че той запазва докрай своя дух висок и дори типично по английски се шегува. Когато се изкачва към ешафода, Томас Мор вежливо се обръща към един от своите пазачи с думите: "Моля те, помогни ми да се изкача догоре, а за слизането аз сам ще се постарая да сляза някакси." А последните му думи към палача са: "Шията ми е къса и се цели се внимателно със секирата, за да не се посрамиш като палач."

МОЛИТВАТА НА ТОМАС МОР, КОЯТО КАЗВАЛ В КИЛИЯТА, ОЧАКВАЙКИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА:

Всемогъщи Боже,

премахни от мен всички тщеславни мисли,

желанието да бъда похвален, всяка завист,

чревоугодие, леност или сладострастие,

проява на гняв, жажда за мъст,

склонност да желая на другия злото или да се радвам на злото,

удоволствие да събуждам гняв у другите,

четене на морал на онези, които са угнетени и нещастни.

Господи, направи ме добър, смирен и кротък,

мирен и спокоен, милосърден и доброжелателен,

нежен и състрадателен, та във всички мои дела,

във всички мои думи и във всички мои мисли

да пребивава Твоят Свят и благословен Дух.

 

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Ол инклузива е като детската градина - сипват ти едно и също ядене, докато не си го изядеш.

***

Прогнозата за лятото:

- 07:00 до 20:30 - мухи...

- 20:30 до 07:00 - комари...

***

Всяка сутрин леля Недка, чистачката в Музея за съвременно изкуство, питаше директора:

- Шефе, това изкуство ли е или да го хвърлям?

***

Мъжете с брада през 1819:

- Ще убия тази мечка с голи ръце!

Мъжете с брада през 2019:

- Този крем за ръце био ли е?

***

Малко американско момиченце влиза рано сутринта в кухнята и вижда полугол мъж да рови в хладилника. Момиченцето:

- Мистър, вие ли сте нашия нов бейби ситър?

Мъжът:

- Не, аз съм новият мадър факър.