Датата е 9 септември, а годината – 1944. В ранното утро в 6:30 часа
по радиото прозвучават думите на Кимон Георгиев: "С пълно съзнание, че е
верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в
тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я
спаси от гибел."
С тези слова 9 септември вече се превръща от обикновена дата в
повратен момент от историята на страната ни. И до ден днешен обаче все
още не е единодушно мнението какво точно се е случило тогава.
Според едни се е състоял военен преврат, според други е избухнало
народно въстание, а според трети - социалистическа революция. Истината
обаче все още е обвита в мистерия.
Едно е сигурно, не може да говорим за 9 септември само като изолирано
събитие. Трябва да вникнем и в предисторията и в последствията след
датата.
В началото на септември 1944 година в България е съставено ново
правителство начело с Константин Муралиев. По онова време страната ни е
съюзник на Оста, но е запазила неутралитет в избухналата война между
Германия и СССР.
Изходът от Втората световна войната вече се е виждал и на 4 септември
1944 година новото правителство официално излиза от пакта с Германия. На
следващия ден обаче СССР обявява война на България, макар на високо
равнище да се водят преговори.
По същото време в страната ни се надига въстание, което е инициирано от
ЦК на БРП и Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия
(НОВА). Неговата цел е посредством координирани действия на партизаните,
на бойните групи и преминалите на страната на Отечествения Фронт
армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде
установен пълен контрол върху страната, като решаващият удар трябва да
бъде нанесен в София.
На 6 и 7 септември започват вълнения в различни части на България.
Избухва стачка на трамвайните служители в София, последвана от тази на
пернишките миньори. Недоволството ескалира и в Пловдив, Асеновград,
Бургас, Варна, Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Силистра и
Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите
прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, като са дадени жертви и
от двете страни.
На 7 септември правителството възстановява правата на политическите
партии в България, разтурва всички организации с фашистка и
националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска
25-ото народно събрание.
На 8 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев обявява
война на нацистка Германия, а на същия ден войските на СССР навлизат в
територията на България. Така страната ни се оказва в парадоксално
положение, като едновременно воюва със СССР, Германия, САЩ и Англия.
Червената армия (Трети Украински фронт и Черноморския флот) нахлува на
територията на България през северната и морската граница и окупира
редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане
на правителството българските войски не ѝ оказват съпротива.
Така през нощта на 8 срещу 9 септември в условията на започнала съветска
окупация офицери, лоялни към политическия кръг "Звено" превземат
ключовите пунктове в София – Министерството на войната, Министерството
на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.
Следва знаменателното съобщение на Кимон Георгиев по радиото в сутринта
на 9 септември: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на
народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и
тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."
В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне,
БРСДП (ш.с.) и ПК Звено. Старият министър-председател Константин
Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани.
На 10 септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена
народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От
затворите са освободени 8130 политически затворници. Разпускат се
концентрационните лагери на предишния режим като Гонда вода, Еникьой,
Лебане и други.
Събитието е последвано от силна вълна на насилие, извършено предимно от
комунистически групи срещу политическите им или личните им противници. В
края на 1944 г. създаването на Народния съд слага край на беззаконията и
постепенно поставя под контрол властите.
Историците оценяват различно преврата, като според тях жертвите, убити
тогава са между 20 хил. и 40 хил. души. Народният съд осъжда общо 2730
души, сред които министри, журналисти, банкери, депутати, свещеници,
учители, кметове и земевладелци.
Жената е такова създание, което не знае какво иска, но го
иска веднага и не така!
