вторник, 17 декември 2019 г.

На тази дата: 17 декември 1949 г. Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов

Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора - директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие.
Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.
След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.
През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров[1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно.
Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (в последствие „Работническо дело“).
По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.
След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г.
През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства.
Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948–1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена.
В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и «титовисти» Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев.
Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.
След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година.
През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов.
Трайчо Костов превежда една от най-известните и оказала голямо влияние на съвременната педагогика книга "Педагогическа поема".
Писателят Георги Марков в своите спомени много ясно изгражда разделителната линия между двамата лидера Георги Димитров и Трайчо Костов като хора и ръководители.

Вицове - само сока, декември 2019 г.


С обувки:)

По мое време нямаше психолог в училище, даскала ти изплющи 2 шамара и психологиката ти се стабилизира!

***

На вниманието на момичетата, които мислят, че любовта минава през стомаха на мъжа... Високо се целите, момичета... високооо!

***

Съобщение по уредбата в мола:
- Внимание! Собственикът на червеното ферари, паркирано до багера, веднага да си купи валидол!

***

9 годишно момиче се намаза с най-новия крем на Орифлейм, който подмладява с 10 години… и се върна на майка си в …

***

Възрастните не вярват в Дядо Коледа. Те вярват в прогнозата за времето и ходят да гласуват!

понеделник, 16 декември 2019 г.

На тази дата: 16 декември 1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”



1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”. В 18.30 ч. 4000 японски деца тръпнат в очакване на новата серия на популярния сериал „Покемон” по канал TV Tokyo. Излъченият епизод - „Електрическият воин Поригон” (38-ата серия от анимационната поредица), обаче довежда до хоспитализацията на близо 700 япончета заради припадъци, нарушение на зрението, повръщане и други симптоми.


Епизодът е базиран на покемона Поригон - същество от кибер пространството, което вкарва героите в компютъра на един професор. Оказва се, че компютърът е заразен с вирус и героите са обречени. Вирусът е нарисуван като ярки червени ракети. За да спаси приятелите си, Пикачу пуска силна светкавица, която взривява няколко ракети в редуващи се сини и червени светлини. Бързината на сменяне на цвета, комбинирана с ярката светкавица, е именно сцената, която постига ужасния ефект.
20-ина минути след началото на епизода погледът на зрителите се замъглява, някои усещат световъртеж, гадене и главоболие. При други положението е още по-тежко - получават пристъпи, временна слепота, конвулсии и дори губят съзнание.
Родителите на 685 деца, от които 310 момчета и 375 момичета, звънят на Спешна помощ и линейки откарват хлапетата в болници. Над 150 от тях са хоспитализирани за няколко дни, а двама изкарват на легло в медицинско заведение две седмици. Най-тежки са двата случая на фотоепилепсия, причинена от визуалните ефекти.
Освен тези пострадали отделно при още 12 000 деца се наблюдават леки симптоми на заболяването, без да се стига до лекарска помощ.
През 2000 г. в САЩ е направена цензурирана версия на серията, в която сцената е забавена, но така и не стига до ефир.
Любопитен факт е, че в следствие на тази катастрофа Поригон никога не получава основна роля в „Покемон”, а бъдещите му форми - Поригон 2 и Поригон Z са единствените покемони, които никога не са се появявали в анимационния сериал. Този епизод не е излъчван никога повече и е включен в рекордите на Гинес като анимационното филмче, което може да увреди здравето. Серията обаче може да бъде намерена свободно в интернет.
В този момент „Покемон” е световна мания, тръгнала от едноименната видеоигра, разработена от компанията „Нинтендо”. На другия ден след излъчването на епизода обаче каналът TV Tokyo осъмва с надписи с извинение към японския народ, а сериалът е спрян за четири месеца.

Вицове - само сока, декември 2019 г.


Скоро!

Мъжът разбира, че жената се е подстригала само в два случая, тя се е прибрала нула номер или той я е чакал във фризьорския салон!

***

Като малък не ми даваха да говоря с хора, които изглеждат като мен сега...

***

Много се притеснявам, да не ядосаме с нещо Ердоган, и да ни спре турските сериали баш по Коледа и Нова година!

***

Мъжът:
– Май, нещо ми е паднало кръвното!
Жената:
– Като видиш колата, ще ти се нормализира...

***

- Ти защо не се жениш?
- Аз с жените съм на лизинг...
- Как така??
- Ами плащам месечни вноски и през 3 години си вземам нова...

неделя, 15 декември 2019 г.

На тази дата: 15 декември 1890 г. е убит Седящия бик - последният предводител на сиуксите

1890 г. убит е последният предводител на сиуксите - Татанка Йотанка (Седящия бик). Служители на реда застрелват вожда Седящия бик в резервата на Гранд Ривър, Северна Дакота, където индианците са заточени от бледоликите.
На родния му език го наричат Татанка Йотанка. В историята остава не само като вожд на племе, но и като известен шаман и един от великите предводители на освободителните борби на индианците в периода 1866-1876 г.
Седящия бик е главният стратег на битките на сиуксите срещу американските заселници. Заедно с вождовете Дивия кон и Голямата стъпка той разбива Седма кавалерия на известния генерал Джордж Къстър през 1876 г. в боевете при Литъл Бигхорн Ривър. Тези драматични събития влизат в историята като едно от най-големите поражения на американската армия от индианците. В отговор войските на заселниците предприемат няколко наказателни експедиции срещу червенокожите. Седящия бик се оттегля с 3000 индианци на територията на Канада и остава там, докато запасите им от храни привършват.
По това време и стадата от бизони значително намаляват, за което голям принос имат и бледоликите нашественици. Гладът принуждава индианците да се върнат обратно в родните си земи. Така на 19 юли 1881 г. Седящия бик отвежда остатъка от племето във форт Рандъл. По-късно потомците  на червенокожите са изтласкани в резерват.
През 1885 г. Бъфало Бил успява да привлече вожда на сиуксите да се включи в шоуто „Див запад”, което става популярно в САЩ и Канада. Когато обаче шоуменът предприема турне в Европа през 1887 г., Седящия бик отказва да го придружи.
По това време вождът става все по-неудобен на американските власти с критиките си към резерватите и положението на индианците в тях. В местните вестници се появяват статии, в които Седящия бик е представен като враг на заселниците. Неговото отстраняване е само въпрос на време. Няколко куршума застигат индианския вожд в резервата, а трупът му е намерен обезобразен.
 

Вицове - само сока, декември 2019 г.


- Шалом! - извикал Вълкът.
- Разгеле! - въздъхнали трите прасенца.

***

Истинският мъж сам си скубе веждите, а не като някои жени - да обикаля из салоните...

***

- Скъпи, толкова ме е страх да скоча с парашут...
- Ми скочи без него бе слънце...

***

- Радиокулата вика пилота, радиокулата вика пилота! Ако ме чувате разклатете крилата на самолета!
След кратка пауза:
- Пилотът вика кулата, пилотът вика кулата! От 10 минути съм кацнал, ако ме чувате разклатете кулата!

***

Най-жестоката ми вътрешна борба е между гадното ми чувство за хумор и доброто ми възпитание.