сряда, 8 януари 2020 г.

Вицове - само сока, декември 2019 г.


- Иване, какво става с тебе? Беше рус, сега си кестеняв. Беше дебел, сега си слаб...
- Аз не съм Иван.
- Ааа, сега и Иван не си?

***

- Здравейте, искам да се запиша на фитнес.
- Новогодишно обещание?
- Да!
- Заповядайте, имаме еднодневни курсове с 4 селфита!

***

- Не си давайте парите за календар за 2020. Можете да използвате календара си от 1992, той е идентичен!

***

ТОЗИ..., който е сложил ИВАНОВДЕН след ЙОРДАНОВДЕН... е изобретил АФТЪРПАРТИТО...

***

Дай ми сили,да доям това което е останало. Дай ми мъжество, да изхвърля това което се е развалило. И ми дай мъдрост, да различа едното от другото!

вторник, 7 януари 2020 г.

На тази дата: 7 януари 1945 г. в Македония започва "Кървавата коледа"! Избиват хиляди хора с българско самосъзнание

На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник. Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски.
Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония и да се наложи максимално бързо сърбизацията. Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства.
Най-пострадали са представителите на интелигенцията с българско самосъзнание - учители, лекари и др. Общо над 130 000 българи са изселени, гонени, преследвани и изпращани с концлагерите на Титова Югославия.
НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. 
 
Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. 
 
След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: “Хочеш Солун, еве ти га...” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. 
 
 
Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.
СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ

Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. 
 
Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България...”  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров.
Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. 
 
Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.
Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. 
 
Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален водач.
 
 
Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.

Вицове - само сока, декември 2019 г.


В Пернишки бар клиент към барман:
- Защо е толкова скъпа тая ракия?
- Разредена е с вода...

***

След празниците само бельото ми става. Спалното.

***

По време на контролно учителката върви край чиновете:
- Май чувам гласове...!?
Иванчо:
- И баба така, но си пие хапчетата...

***

Брадатите мъже изневеряват много по-често от брадатите жени.

***

Сексът е като заетостта в статистиката - не ти ли се случва персонално, няма значение какъв е процента в национален мащаб.

понеделник, 6 януари 2020 г.

На тази дата: 6 януари 1994 г. Американската фигуристка Тоня Хардинг наема бияч да контузи съперничката й Нанси Кериган

Шест седмици преди старта на олимпиадата в Лилехамер, американката Нанси Кериган бе сочена за абсолютен фаворит в състезанието по фигурно парзаляне. Тя беше златното момиче на Америка, като всички погледи бяха насочени към нея.
Точно тогава обаче, след като излизаше от тренировъчния център, тя бе наръгана с нож, малко над коляното от неизвестен извършител. Впоследствие се оказа, че престъпникът е нает от бившия съпруг на нейната основна съперничка - Тоня Хардинк.
Събитието шокира света, а специалистите смятаха, че Кериган няма да може да се състезава на олимпиадата. Въпреки това фигуристката прояви нечувана воля и се яви на състезанието в Лилехамер. Въпреки контузията, там тя грабва среброто, докато Тоня Хердинк едва се добра до осмото място.
Четири години по-късно Тоня признава, че е поръчала атентата. Заради него е наказана със 160 000 долара глоба, 500 часа общественополезен труд, отнемане на титлата и доживотна забрана да се състезава.
Понапълнялата Тоня Хардинг (вляво)
 на професионалния ринг.
Бившата фигуристка днес се подвизава като боксьорка.

Тоня си остава личност, за която хората искат да знаят повече, дори само от любопитство.
 
"Винаги съм искала някой да ме обича заради самата мен, а не заради това, което бях - споделя Хардинг. - Днес мисля само за себе си и за никой друг. Звучи жестоко и егоистично, но аз съм препатила много."

Неотдавна тя бе действащо лице в поредния кървав екшън. Полицията задържа нейното гадже Кристофър Нолън след пиянска домашна свада. Хардинг тогава се отърва с аркада на дясната вежда и кървяща рана на лявата буза. Нолън бе арестуван за нападение, но отрече вината си. Той се оплака, че 35-годишната дама го проснала със свирепо кроше на пода след което опитала да му отхапе пръста, и то само защото я нарекъл пияндура.

След инцидента по-младият с 8 г. приятел на Тоня получи забрана да се доближава до нея.
Най-голям проблем на бойната дама са алкохолните й подвизи. След запои през 1997 г. тя отсича дърво с пикапа си, а през 2000 г. губи контрол над управлението и се гмурва в канавка. Месец по-късно пребива старо гадже и прекарва 3 дни зад решетките. А през 2002 пиянските скандали нямат чет.
Въпреки че често "връзва кънките", Тоня вече се пързаля само за загрявка преди боксов мач. Днес целта й е да спечели достатъчно от бокса и да се оттегли на спокойствие със своята персийска котка Смолс. "Трябват ми пари единствено за да ходя на лов, риболов и офроуд състезания", не мирясва бунтарката.
 
 

Вицове - само сока, декември 2019 г.


Намерила е мястото от магнита:)

- От къде си, красавице?
- От Перник.
- Ауу, Мръсница...

***

- Муцка, ти омъжена ли си?
- Не.
- Ама що така бе? Толкова си сладка?
- Ми не знам. Пробват ме, хвалят ме, пък не ме вземат!

***

Организирахме се, пет приятелки да ходим на фитнес. На оная слабата, нищо не казахме. Да е яла...

***

От доста време чакам жената на живота си! И започвам да си мисля, че тя бута да влезне, на вратата, на която пише "Дръпни!"

***

Циганка е на урок по английски. Преподавателят я пита:
- Как е на английски "работа?
- Job!
- Браво! А, как е "работя?""
- ПреJOBвам.

неделя, 5 януари 2020 г.

На тази дата: 5 януари 1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт

1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт в Санфранциския залив. Висящият мост отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Над залива се простират общо пет моста - Голдън Гейт, Ричмънд-Сан Рафаел, Сан Франциско-Оукланд, Сан Матео-Хейуърд и Дъмбартън.
Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.
Преди мостът да е бил изграден, единственият практически кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти е бил с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Фериботната услуга започва още през 1820 г.
Много експерти са заявявали, че мост не може да бъде построена над на пролива, където в средата има дълбочина над 150 м. Експертите смятали, че силните ветрове и гъсти мъгли биха предотвратили изграждането и експлоатацията на мост.
Предложението, което се смята като начало на съоръжението, е било направено през 1916 г. от бившия инженер студент Джеймс Уилкинс. Градският архитект на Сан Франциско изчислява цена от 100 млн. долара като непрактична за времето, както и отправя въпрос до специалистите дали може да бъде построен за по-малко. Един, който отговорил: Йозеф Щраус, е амбициозен, но мечтателен инженер, който за дипломната си работа е проектирал 89-километров железопътен мост над Беринговия проток.
Първоначалната идея на Щраус е за масивни конзола от двете страни на пролива, свързани с един централен окачен сегмент. Той обещава това да бъде построено за 17 млн. долара. Местните власти се съгласяват да продължат проекта само при уверение, че Щраус промени дизайна и приеме мнението на няколко консултации проекта експерти. Поради последните достижения в металургията е решено като най-практично да се направи висящ мост.
Строежът на моста обаче среща сериозна опозиция. Американската служба United States Department of War е била притеснена, че мостът ще влияе на движението на кораби, а военният флот се страхувал от сблъсък на кораб или саботаж на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от основното си пристанища. Професионалните съюзи искали да се гарантира, че в строежа ще се предпочитат местни хора. Southern Pacific Railroad, една от най-влиятелните фирми в Калифорния се противопоставяла заради конкуренцията на нейния фериботен флот и дори завела съдебен процес срещу проекта, което довело до масов бойкот на фериботните услуги.
Щраус е бил основен инженер отговорен за цялостния дизайн и конструкция на моста. Но тъй като той имал малко опит с кабелни висящи конструкции отговорността за това е поверена на други експерти. Малко известният местен архитект Ървинг Мороу е направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи - улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев цвят е използван първоначално като корозионна защита на моста.
 

Вицове - само сока, декември 2019 г.


Жена към мъжа си:
- Писна ми! Всяка вечер извеждаш кучето, а мен не!
- Не знаех, че искаш да пикаеш навън...

***

Празниците са прекрасен повод да се срещнеш с роднините и да си спомните, защо живеете поотделно.

***

Даже на строителни обекти в BG говорят френски.
- Жи опре?!
- Ба, уй жи опре!?

***

- Професоре, нещо този семестър имах проблеми, не съм подготвен, няма да взема изпита...
- А на бас на 500 стотака, че ще успееш?

***

- Ванка, ти детектор на лъжата виждал ли си?
- Е как, бе?! Аз съм женен за него...