Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир
Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над
български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия
ден.
Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв
е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската
младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата,
защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той
извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението
ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна
памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и
Канада.
Отзвук от атентата
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата
на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“
нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише:
„Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия
всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“
Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или
смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят
само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...
Паметната плоча на Мара Бунева
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година
на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.
След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на
септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по
заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа
партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи
от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и
провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива
чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до
побой над участниците в мероприятието.
През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие
осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан
на сграда близо българския Културно-информационен център в града.
Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание
. В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11
войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа
проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена,
поругавана и поставяна отново.
Личен живот
Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а
след края на Първата световна война заминава за България. Завършва
висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера
от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в
редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната
организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни
задачи.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а
през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През
1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си
Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и
отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство
Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
1951 Във Федерална република Германия е осъдена на доживотен
затвор Илзе Кох, жена на коменданта на хитлеристкия концентрационен лагер
Бухенвалд полк. Карл Кох. За чудовищния й садизъм я наричат „Вещицата от
Бухенвалд”. Именно по нейна поръчка са правени сувенири от татуирана човешка
кожа. „Вещицата” се обесва в затвора през 1967 г.
