Варна е спокойна

На тази дата: 11 март 1907 г. В София е убит министър-председателя Димитър Петков

Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство.

С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град“.

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците.

Наред с развитието на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По изричното му разпореждане са безвъзвратно разрушени 6 средновековни църкви със стенописи.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906).

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през онзи период.

В края на 1906 Петков застава начело на правителството. През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт.

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е Университетската криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Сан Франциско , Калифорния

Недоволни българи питат разгневено:

- Още колко време трябва да си мием ръцете!?

***

- Защо подари на жена си за 8-ми март толкова скъп сервиз?

- Така тя няма да ми дава да мия чиниите!

***

Не си истински Българин, ако нямаш пред вратата стари обуща (подпетени), с които да одиш да си фъргаш боклука!

***

Той я съблече с поглед – изплаши се и я облече обратно.

***

Шеф към подчинените си:

– Постоянно хленчите и се оплаквате, но е факт, че тази година заплатите ви са с 35% по-високи!

Плах глас от залата:

– Спрямо коя година?

– Спрямо следващата.

На тази дата: 10 март 1876 г. Провежда се първия телефонен разговор

На днешния ден 10 март през  1876 г. се случва едно знаменателно събитие, което буквално променя пътя на човечеството: Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен трансмитер, който пренася знаменитите вече думи на Бел: "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент. Три дни по-рано - на 7 март, Бел получава патент за изобретението си, което описва като "метод и апарат за предаване на глас и други звуци по телеграфен път чрез създаването на електрически трептения, подобни на тези на въздуха, съпътстващи глас или други звуци".

Изобретение, чието влияние нараства неимоверно през годините и води до появата на мобилните комуникации. 97 години по-късно, на 3 април 1973 година, служителят на Motorola Мартин Купър провежда първия мобилен разговор.

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.

В края на 1879 г. компанията «Уестърн Юниън» сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Бел телефон къмпани“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

С получените от фирмата пари Бел основал във Вашингтон института „Алесандро Волта”. В него изобретатели работели над по-нататъшното усъвършенстване на телефона, фонографа на Едисън и електрическите комуникации.

Самият Бел работел над много проекти, в частност в областта на авиацията и хидродинамиката; занимавал се даже с овцевъдство. Материалната страна на нещата не го интересувала особено, затова пък голямо удовлетворение му носела възможността да поддържа талантливи учени и изобретатели, такива като Алберт Абрахам Майкелсън и Глен Къртис. От собствения си опит Александър Бел знаел колко важно е своевременно да се помогне на всеки надарен човек: в началото на неговите собствени научни търсения огромна поддръжка на Бел оказва американският физик Джоузеф Хенри.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Снимка от конкурс на Apple за нощна снимка, Русия.

1980 година:

- Хората в бъдещето ще живеят на други планети.

2020 година:

- Как да си мием ръцете правилно?

***

Момиче отказало на младият Бил Гейтс, вече не отказва на никого. За всеки случай...

***

Навъдиха се едни мъже, не стига, че не си искат, ами и не дават.

***

В началото на една връзка на жените им се струва, че всички мъже са смотани, само техният - не. По-късно разбират, че всички мъже са смотани, ама колкото техния - никой...

***

Като бях малка, много се смеех, че баба и дядо заспиваха, както си седят на фотьойлите. Вече не ми е смешно...

На тази дата: 9 март 1985 г. кървав атентат на гара Буново

Вечерта на 9 март 1985 година в 21:31 часа е извършен най-кървавият атентат по времето на Възродителния процес. Във вагона предназначен за майки с деца на влак № 236, движещ се по линията Бургас-София вероятно някъде преди гара Златица е поставено взривно устройство с часовников механизъм, което трябвало да избухне в момента на преминаването на вагоните през тунела малко преди гара Буново. Забавянето на композицията с 2 минути на гара Златица спасява не един човешки живот – бомбата избухва на открито преди тунела. Убити са 7 души, сред които две глухонеми деца, избягали от пансиона, в който били настанени, за да се приберат в дома си. Има множество ранени.

Това са фактите. Дори така сухо предадени, те са достатъчно ужасяващи. Организатор и изпълнител на акцията е Турското националноосвободително движение в България, нелегална организация, сформирана за оказване на съпротива срещу репресиите от страна на тоталитарната държава.

Предистория

На 30 август 1984 година преди обяд един спортно облечен мъж, с найлонова торба,прекосява перона на ж.п. гара Пловдив и влиза в тоалетната. Мъжът притваря с гръб вратата, изважда от торбата стъкления буркан с взривното устройство и се опитва да нагласи стрелките на будилник “Слава“.

Напрегнат е, в тоалетната влиза шумна група,момчетата свиркат,бутат се в тясното помещение и мъжът замръзва зад вратата. След минута, две трескаво прибира всичко в торбата и напуска района на гарата. 

Страхът да не го забележат точно сега, когато всичко е готово, го отвежда в друга тоалетна,на хотел “Тримонциум“, където необезпокояван свързва електродетонатора, батерията и будилника.На връщане към гарата мъжът звъни от уличен автомат в Мюфтийството.С подправен глас отправя кратка, недвусмислена заплаха: Обявете се срещу смяната на турските имена, не протакайте, защото ще взривим джамията в Асеновград.След половин час непознатият е в чакалнята на гарата. 

В дъното на залата има телефонни кабини, наоколо няма хора и той оставя зловещия си товар до близкото кошче за смет. Точно в 13 часа пристига бързият влак за Бургас и мъжът влиза в един от вагоните.Композицията бавно потегля, изправен на отворения прозорец, непознатият хвърля последен поглед на чакалнята и на огрените от слънцето перони с оредяващите пътници. Tой мисли само за едно-дали ще успее съучастникът му, който по това време е Варна с подобен на неговия “багаж“ и със същият будилник “Слава“,който отмерва немилостно минутите.те.

В 17:29 ч. на 30 август 1984г. силна експлозия разтърсва чакалнята на гара Пловдив.

Стъкла,бетонни отломки,подова настилка се стоварват върху пътниците,от взривната вълна рухва металния покрив.сред облаците дим се носят викове, стенания, молби за помощ, ужасени хора тичат към улицата,по-далече от мястото на взрива. Пристигат пожарникари, линейки, коли на милицията, плътен кордон от униформени и цивилни стяга района на гарата. В болницата е откарана 50-годишната Добра Василева от Кърджали, починала по-късно от раните си. Тежко ранен е 13-годишният Мустафа Шентюрк от Турция, пристигнал при свои близки. Момчето е спасено,но ослепява с едното око. Близо 40 пътници получават средни и леки телесни повреди и след оказване на медицинска помощ свидетелстват за случилото се.

Половин час по-късно, към 18 ч, на 30 август 1984 г. нова експлозия оглася аерогара Варна. Този път жертви няма, леко ранени са две жени-Елена Иванова и Елена Владова от черноморския град.При извършения оглед е установено,че адската машина е била поставена в бетонен цветарник на близкия паркинг. Това спасява чужденците и нашите летовници, изпълнили чакалнята на летището.

След двата терористични акта на крак е вдигнат целият оперативен състав на МВР. Извършени са стотици проверки на криминалния контингент, провеждат се обиски и скрито наблюдение на мини, кариери, строителни обекти, казарми, откъдето могат да бъдат изнесени взривни вещества мобилизирана е цялата агентура,затяга се контрола на пристанища, летища, гранични пунктове.Започналото разследване на атентатите не е обнадеждаващо. Многобройните показания на очевидците не дават никакви конкретни сведения за извършителите. Експертите по взривно дело не са единни в заключенията си за използваните експлозиви. Усиленият граничен режим не довежда до задържането на подозрителни лица.

Сигурно е само едно-двете адски машини са с еднаква електрическа схема:часовник, плоска батерия от 4.5 волта и детонатор, възпламеняващ взрива. Самоделните устройства явно са дело на един и същ терорист или на една и съща група, които избират възлови места в страната за да привлекат вниманието на западните дипломатически мисии и чуждите летовници.

След няколко месеца атентаторите отново напомнят за себе си.

На 9 март 1985 година към 21:30 часа взрив избухва във вагон за майки с деца! Край гара Буново,бързия влак номер 236 от Бургас за столицата е на стотина метра от близкия тунел, когато експлозията превръща вагона в купчина изкривени, сплетени железа.Разкъсани и обгорели, на място загиват две момчета-12 годишният Георги Цветков,13-годишният Стефан Стефанов и спътниците им Яворка Петрова, Райна Бозукова, Николай Генков, Стилян Иванов и Емил Николов.Пристигналите на помощ железничари,милиционери и пътниците измъкват от разрушения, димящ вагон още няколко ранени с мозъчни кръвоизливи,счупени крайници и ребра, с нарязани от стъклата тела. Докато в мартенската вечер се носи вой на линейките и пращенето на димящите отломки, отново след половин час силен взрив проехтява във фоайето на хотел “Сливен“ в едноименния град. Сладкарницата на хотела е пълна с хора-от разхвърчалите се витрини, от отломките на рухналия таван са ранени близо 20 души. Мястото на взрива е в гардероба на заведението, стените му поемат взривната вълна и това спасява живота на посетителите,повечето младежи между 16 и 25 години.

Механизмът на атентатите от предишната година се повтаря. Терористите отново задействат самоделни устройства с будилниците “Слава“,избират пак шумни места и за да подсилят ефекта, нагласяват часовниците с трийсетина минути разлика. Потресът на пострадалите и свидетелите не може да се скрие и на другия ден БТА излиза с лаконично съобщение за “възникнал инцидент в бързия влак Бургас-София.Всички последвали действия на властите не намаляват, а усилват напрежението:усилени патрули по ж.п гари, летища, автогари, по входните и изходните артерии на големите градове;тотални проверки на автомобили, паркинги, багажни отделения, пощи, товаро-разтоварителни площадки. Напрежението ескалира и от зачестилите анонимни заплахи срещу здравни и учебни заведения, предприятия, детски градини, социални домове.

Прослушването на засечените телефонни заплахи, експертизите на предупредителните писма и листовки не дават кой знае какви резултати, но стесняват кръга на заподозрените в районите с български турци. Атентаторите обаче не нарушават конспиративните правила,те потулват следите си, не предприемат нищо цяла година и чакат удобен момент за новия си удар.

На 31 юли 1986 година на един от плажовете в курорта “Дружба“ пристигат двама мъже. Мъжете са по бански,без да бързат опъват покривка с инициалите “РСВ“ и нареждат върху нея праскови,една диня,пакет цигари “Феникс“.Останалото,скрито от хорските погледи е в 5-литров гюм за мляко,старателно увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Само двамата знаят какво има в гюма: 2.5 килограма амониева селитра, 5 шашки амонит и скаленит, батерия, детонатор и любимия будилник “Слава“ с нагласени стрелки на 15:30 часа. Върху всичко това са изсипани още 1.5 килограма бентонит, които те са смятали, че ще подсили взрива.Мъжете се препичат на слънцето, изпушват по цигара и тръгват нехайно към морето след трийсетина метра прекосяват на друго място плажната ивица, качват се по 27 години от кървавият атентат на гара Буновобански в паркирана наблизо кола и изчезват от курорта.Зарязаните на плажа вещи са забелязани случайно от летовник в следобедните часове. Той вика момчето, което раздава водните колела на плажа и му казва да прибере чуждия багаж.Момчето събира покривката,пазарската чанта с гюма и ги отнася при себе си до колелетата.

Случилото се по нататък е в свидетелските му показания:

Продължих да работя след това извиках Ангел и му казах,че има забравен багаж. Той поиска да види какво има вътре. От пакета излизаха две кабелчета-едното червено, другото бяло. Всичко това бе поставено в бял прах. Ангел ми каза,че това нещо трябва да се занесе при скалите в края на плажа и да се извика МВР. Аз занесох и оставих там вещите. След това казахме на спасителите да изведат хората от тази част на плажа.“

Така от две години насам за пръв път в ръцете на спецслужбите попада цяло-целеничко самоделно устройство от “серията“ на взривените край Буново, в Пловдив, Сливен и Варна. Експертите по терора още същия ден ще разгадаят “мълчанието му“ и пропуска на атентаторите:взривът е бил затегнат прекалено много към капака на будилника с тиксо и той спира преди фаталния час 15:30. В противен случай адската машина е щяла да нанесе поражения в радиус от 100 метра.

Находката на плажа е най-ценният подарък за двете специализирани звена по борба с терора в МВР и в Главно следствено управление. След огледите,експертизите и многобройните разговори със свидетели, започват издирвателни мероприятия с установяването на редица неизвестни:откъде са получени взривните материали, детонаторът, будилникът “Слава“,кой е конструкторът на наглед простото,но безупречно действащо самоделно устройство, как се е озовало в гюма минералното вещество бентонит, което е служело повече за камуфлаж?

Нареждането на оперативната мозайка започва с наи-незначителната вещ-пазарската чанта,изплетена от сезалово влакно. установено е, че такива “сезалки“ се плетат само в асеновград и майсторите им са местни жени,които ги разнасят по пазарите точно в асеновград е пуснато и последното анонимно писмо за подготвян терористичен акт през 1984 година. Към джамията в града е насочена и онази телефонна заплаха,часове преди експлозията на пловдивската гара.

В Пловдив, на автогара “Юг“,преди време е открит ожулен куфар и като не научават нищо за собственника му,оперативните работници го прибират в Окръжното управление на МВР..Същият този прашен,черен куфар се превръща в ново парче в мозайката. Съдържанието му е сиромашко,но насочващо към определени райони на страната. Вътре има пожълтели царевични листа,книжен канап,найлонова пазарска чанта на ивици, стар гумен тампон за „Лада“, спирателна “обувка“ за ж.п. транспорта и смачкано парче от първата страница на официоза- вестник “Работническо дело“ с дата 28 февруари 1984 година.

С подобна спирателна “обувка“ е направен опит за предизвикване на катастрофа край Айтос и сега оперативните служби проверяват множество гари по линията Пловдив-Бургас. Оказва се,че “обувката“ в куфара е ремонтирана в депото на бургаската гара “Владимир Павлов“.върху откъснатото парче от “Работническо дело“,до заглавието на вестника,незнаен пощальон е написал цифрата 90-вероятният адрес на получателя и това е поредният къс от мозайката, наслагват се и други подробности:взрив като намереният в гюма,се използва при пътно-строителни работи в Бургаско. Сходни детонатори има и в местната фирма “Върли бряг“.След седмици денонощна работа,със зашифровани проверки,експертизи и “пресявания“ на абонатите за вестник “Работническо дело“ липсващото звено във веригата Асеновград-Пловдив-Бургас е намерено.

В Бургас в жилищен комплекс “Изгрев“, блок 58, апартамент 90 живее Елин Демирев Маджаров с предишно турско име Емин Мехмедали Али. Същият е бил задържан след терористичният акт в бургаския супермаркет “Младост“ през 1985 година, но е осъден незнайно защо за валутно престъпление. Маджаров е продавач на сладолед в автогара “Запад“ и ползва същите покривки с инициалите “РСВ“ като намерените до адската машина на плажа в курорта “Дружба“. Бивш сервитьор от елитни бургаски заведения, преквалифицирал се в сладоледаджия Маджаров има роднини в Асеновград, на които неведнъж гостува. Той не криел протурските си настроения и често повтарял, че тази работа със смяната на имената върви на зле и няма да мине без последствия. Оперативните работници и колегите им от следствието са шокирани от следващият факт-Елин Маджаров се оказва бивш агент на Държавна сигурност! Нещо повече, той поддържал връзки с хора от турското консулство в Бургас, пътувал често из Североизточна България, събирал и предавал сведения за лица, изповядващи исляма, които имали желание да се изселят от страната. В двойната си игра Маджаров явно някъде е сгафил, за да стигне до количката за сладолед и после да нанесе ответните си удари. Един преглед на работното му дело в ДС и последвалите графологични експертизи показват,че той е автор на няколко от заплашителните писма до Тодор Живков и Димитър Стоянов в периода 1976-1984 г.

Така се стига до образуваното следствено дело номер 72 от месец април 1987 година и до последвалата спецоперация “Двуличник-87“ по обезвреждането на терористичната група.Установени са връзките на Елин Маджаров с Алцек Чакъров с турското име Аптула Аптула Чакър-моряк в “Океански риболов“ Бургас, а по-късно и със Сава Георгиев от село Череша с бивше турско име Саафет Реджеб Реджеб,строителен техник,помогнал със съвети за направата на първите самоделни устройства.В полезрението на антитерористите попада и Севдалин Алипиев-брат на Маджаров, донесъл отровата за вододайната зона на село Люляково. Оперативните действия по разкриването на атентатите водят до поредният шок-морякът Алцек Чакъров се оказва действащ сътрудник на Държавна сигурност?!Съчетал в едно бомбаджийството и агентурната деятелност, под псевдонимите Аптула, Дениз, Моряка, той работи и за турското разузнаване.

Нататък всичко се решава за броени седмици. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са поставени под непрекъснато наблюдение и оперативен контрол. Засичат се срещите им по заведенията, хората които ги посещават в жилищата им, телефонните разговори, всяко тяхно излизане извън Бургас. При един запой двамата обсъждат подготовката за нов терористичен акт, започва препирня за избора на обекта и Елин Маджаров споменава човека, който трябва да им помогне. В началото на август 1987 година атентаторите тръгват с кола към Айтос, Карнобат, Сливен и търсят по магазините будилник за взривното си устройство.Любимият им будилник “Слава“ намират чак в Созопол и като го купуват отказват предложената им гаранционна карта, в която трябва да попълнят адрес.

През цялото време те са следени от разстояние и така в оперативната мозайка е сложено най-важното, липсващо парче, което безспорно ги сочи като изпълнители на атентатите.На 13 август 1987 г. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са задържани при безшумна спецакция и веднага изпратени в София. На 19 август е прибран и съучастникът им Сава Георгиев, който още при първият разпит признава,че в дома му е скрит пакет с взрив, а край родното му село Череша са направили изпитание на първата бомба-самоделка.Започват обиски, събиране на веществени доказателства, издирване на свидетели, очни ставки, следствени експерименти.Задържани са помагачи на терористите-приятелката на Маджаров, Севда Латинова и Милко Вълканов, който им доставя взривни материали от обект на “Пътно строителство“, без да знае за какво ще бъдат използвани.

“Животните на село имат краста и ветеринарът каза да ги мажем с амонит“-тази легенда на Севда Латинова сработва и Милко Вълканов дава колкото му поискат. После се сепва и вместо взривно вещество им пробутва безопасният материал бентонит, оказал се по-късно в онзи зловещ гюм на плажа в “Дружба“.

В следствието се озовава и Никола Демирев от село Болярово, Бургаско, снабдил атентаторите с двайсетина детонатора, огнепроводен шнур, патрони, взрив. Осъжданият за друго престъпление Демирев заявява пред следователите, че е бил заблуден от Маджаров, поискал детонаторите и фитила за прокопаване на кладенец. През следователския кабинет преминава и един офицер, който чрез второ лице дава взривни материали на терористите, без дори да ги познава. Непонесъл мисълта, че дори и неволно е спомогнал за убийството на толкова хора, офицерът се хвърля през прозореца по време на разпит. Умира на място, пред сградата на Главното следствено управление.

Двамата атентатори-бившият и действащият агент на Държавна сигурност са с по-здрави нерви и не чак толкова потресени. За това говорят и десетките протоколи за разпити:

“Въпрос: Маджаров,защо оставихте взривното устройство във вагона за майки с деца?

Отговор: Не съм го избирал специално, в него имаше най-много свободни места.

Въпрос: Вагонът е бил с по-малко заети места, но Бургас е началната гара, до Сливен и по-нататък би могъл да се напълни. Взехте ли предвид тези обстоятелства?

Отговор: Беше ми все едно дали ще се качат или не повече хора. За мен беше важно, че в момента с по-малък риск щях да реализирам замисленото от нас.“

/из разпит на 16 ноември 1987 г./

Такава е “желязната“ логика на терористите и при неуспешния опит за атентат на плажа в курорта “Дружба“. Потвърждават я изнесените факти на едно от съдебните заседания. Отговаря пак Елин Маджаров:

“ – Имаше ли много хора на плажа?

- Имаше,но бяха разредени, може би бяха отишли да обядват, защото ние пристигнахме към 1 ч. на обяд.

- Не допускахте ли,че хората ще се върнат,след като обядват, пак на плажа?

- Не сме обсъждали. Гледахме по-скоро да оставим взривното устройство и да се приберем.

- След като разбрахте, че във вагона са загинали доста хора,защо занесохте взривното устройство на плажа?

- Чух,че на закрито дава силно поражение. Нали после разправяха,че във влака щяло да стане много лошо,ако е гръмнало в тунел. На открито силата е по-малка. Искахме да се гърми само за паника, да се види и чуе от повече хора, да направи впечатление на туристите,та да знаят и в чужбина, не само в България“.

Не по-малко откровен,смразяващо точен в отговорите си е и Алцек Чакъров, който се признава за виновен и е готов да направи пълни самопризнания:

“През деня, не мога да си спомня в колко часа,от Бургас с моята кола с Елин отидохме до “Дружба“, Варна. С Елин не се бяхме разбрали къде точно щяхме да поставим взривното устройство, но това щеше задължително да бъде място, на което има много хора,за да предизвика жертви, това ни беше целта с тези взривни устройства и при двата случая.“

Третият участник в терористичната група, строителният техник Сава Георгиев, по време на съдебните заседания уплашен отрича дадените показания в следствието, развива нова версия, прехвърля отговорността за атентатите върху другите двама:

„- Казахте ли на Елин Маджаров и Алцек Чакъров, че това взривно устройство може да направи големи поражения,да убие хора?

- Те от мен по-добре знаят. Сега се правят на вода ненапита.

- По-спокойно. Не Ви питам дали те са знаели, а дали вие им казахте? Показахте ли на Алцек схемата на закъснителното устройство?

- Да. Той от мен по-добре разбра.

- И какво правихте Вие, докато те изработваха взривното устройство в дома на Елин?(двамата “конструктори майсторят адската машина не къде да е, а в детската стая).

- Гледах едно списание, което ми дадоха, Алцек направи всичко. Аз само свързах батериите и крушката светна.

- А те казаха ли Ви къде ще оставят взривните устройства?

- Абсолютно нищо не ми казаха. Много лесно щях да се справя, ако знаех.

- Как?

- Щях да ги заплаша,че ще ги обадя на властта.“

/из съдебно заседание на 6 април 1988 г./ 

Вицове - само сока, март 2020 г.

Национален парк Банф, Канада

След празниците само бельото ми става. Спалното.

***

- Как се нарича вървежен софиянец?

- Топ Шоп!

***

- Капитане, вярно ли е, че жена на кораба носи голямо нещастие?

- Не е вярно! Носи абсолютно същото нещастие, каквото и на сушата!

***

На Богоявление един фитнес маниак извади от ледените води на Дунав църковния кръст, два сома от по 25 кила, мина от Втората световна война и четири зимни гуми...

***

Отсядането на шейхове в 4-звездни хотели се води диво къмпингуване.

В Гърция объркаха Бойко Борисов с Бай Ганьо

Образът на Бойко Борисов се появи по рафтове и витрини на книжарници в цяла Гърция, а също и в Кипър.

Ликът на нашия премиер - с добавени балкански мустак и калпак, на фона на Народното събрание, е на корицата на новото издание на „Бай Ганьо” от Алеко Константинов на гръцки език. 

Костас Барбутис, преводачът на „Бай Ганьо”, е учил в България през 70—те години, съставител е на антологии на българската поезия, самият той пише поезия и проза и трудно може да бъде подозиран в съпричастие към странната подмяна.

Колажът на Иво Ангелов

Най-вероятна версия е, че в нежеланието си да плаща авторски права за корицата, сравнително малкото издателство е решило да потърси подходящо изображение в интернет. И така е попаднало на колажа на Иво Ангелов от 2013 г., който е доста популярен в социалните мрежи.

Очаква се официалната реакция на българските власти, отговорът на гръцките и обяснението на издателството.

На тази дата: 8 март празнуваме ден на жената. Честит празник, дами!

Започнал само като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях — нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според много българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на ХХ век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, също през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за част от комунистическата идеология.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.

На Запад Международният ден на жената се отбелязва през 10-те и 20-те години на миналия век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм чак през 60-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.

В съвремието ни у нас празникът се отбелязва по станалия вече традиционен начин – мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, колежки и т.н. Малките деца изработват картички за мама и подаряват цветя на учителките си.

Вицове - само сока, март 2020 г.

На  СПА

Събуждат се мъж и жена на 8-ми март.

Жената, протягайки се сладко:

- Ах, какъв хубав сън имах - ти ми подаряваше за 8-ми март палто и пръстен с диамант! Какво ли означава това?

Мъжът я целунал и казал усмихнато:

- Почакай, довечера ще разбереш!

Вечерта жената се прибрала по-рано от работа, приготвила празнична вечеря, запалила свещи… Идва си мъжа и й подава красив пакет. Тя отваря бързо и вижда книгата "Тълковник на сънища"

***

Хората живеещи в един и същи град са съграждани, само в Перник са съперници.

***

Чистачката кака Пена имаше професионално изкривяване.

Като видеше мръсник и го забърсваше.

***

Обяснил си се в любов на Свети Валентин! На 8-ми март се очаква от теб материално потвърждение.

***

Ако всеки депутат, след приемането на поредния тъп закон, засаждаше дърво - България вече щеше да е джунгла...