понеделник, 30 март 2020 г.

На тази дата: 30 март 1944 г. София е бомбардирана от англо-американската авиация

1944 г. София е бомбардирана от англо-американската авиация. Около 450 американски тежки бомбардировача и 50 британски бомбардировача нападат София. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби. Разрушени са 3357 сгради. Жертвите са 139, а ранените са стотици.

Първият масиран въздушен удар след началото на Втората световна война срещу българската столица е нанесен на 14 ноември 1943 г. В него вземат участие 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл”, Които са охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг”. Въздушнопредупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София. При този въздушен бои на българска територия не е намерен свален противников самолет, но Радио Кайро съобщава за един незавърнал се в базата си самолет.

Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. В него участват 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. До края на 1943 г. следват още две нападения. Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение. Само падналата гъста мъгла спасява София от планирана бомбардировка на 4 януари. Долетелите противникови бомбардировачи не успяват да открият целите.

Но само след няколко дни - на 10 януари, българската столица е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англоамериканската авиация, който поставя началото на найтежките изпитания за гражданите и средствата за противовъздушна отбрана.

За първи път над София се появяват четиримоторните бомбардировачи „Боинг” Б-17 „Флайинг Фортрес” („Летяща Крепост”), като техният брой е 143, а на „Либърейтърите” - 37. Те се охраняват от 100 „Лайтнинг”-а. Срещу тях излитат 23 ,Девоатин”-а от 2/6 изтребителен орляк и 16 Ме-109Г от 3/6 изтребителен орляк. След тази бомбардировка англичаните извършват нови четири нощни удара по София: на 16 март с 50 самолета, на 17 март с 25 самолета, на 24 март с 40 самолета и на 29 март с около 40 Де Хавиланд „Москито”. При всички тези нападения градът е отбраняван само от противовъздушната артилерия, защото българската авиация не разполага е нощни изтребители.

В нощта на 29 срещу 30 март 1944 г. е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 „Митчел” и Хендли Пейдж „Халифакс”, които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. На този ден българските летци изтребители свалят четири бомбардировача, повредени са девет. Свалени са и три изтребителя П-38 „Лайтнинг”.

Последната бомбардировка над София се извършва на 17 април 1944 г. Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи. В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг”. По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат.
Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват общо шестима пилоти.

След тази дата София не е повече бомбардирана. Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната. Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Кралят на Тайланд се самоизолира с 20 жени 
в германските Алпи.
Дубай, Малдиви - евтино! Ако си гъзар, заведи я в парка срещу 5000 лева!

***

Икономиката спря и сто и петдесет хиляди държавни служители останаха само на едната заплата...

***

Мутафчийски е единственият мъж, който успя да вкара цяла България в леглото...

***

Най-сетне държавата МРЪДНА НАПРЕД с един час...

***

Жените се влюбват средно по седем пъти в годината. Шест от тях в... обувки...

неделя, 29 март 2020 г.

На тази дата: 29 март 1848 г. Ниагарският водопад спира да тече

На днешната дата през 1848 г. се случва нещо наистина удивително - Ниагарският водопад спира да тече за почти 40 часа! По това време той вече е туристическа атракция. Настъпва паника.

Какъв е резултатът от това? Коритото на реката пресъхва, рибите умират, костенурките започват да щъкат наоколо, а хората – колкото смели, толкова и глупави – започват да кръстосват дъното и да събират оръжия, байонети и томахавки, за да ги превърнат в сувенири.
Каква е причината за подобно неочаквано събитие? Теологическите обяснения, разбира се, започват да надделяват над здравия разум. 

Дали това не е божествено възмездие за греховете на САЩ? Хиляди хора започват да посещават специални служби в църквите. Те се молят водите да започнат да падат отново, а светът – да продължи както обикновено. Някои дори искат опрощение на греховете си, тъй като смятат, че наближава Денят на страшния съд.

Какво е обяснението? Мощен югозападен вихър избутва огромни късове от замръзнала езерна вода в северозападния край на езерото Ери, блокирайки по този начин притока на вода към река Ниагара. Чак през нощта на 31 март срещу 1 април водопадът потича отново.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Ето защо в Русия не излизат по балконите да пеят
По данни на Националния Статистически Институт жизненото равнище на нашите съграждани се е повишило три пъти!
Нашите съграждани са пожелали да останат анонимни...

***

Пресконференция:
- Ядете ли зеленчуци?
- Да.
- Какви зеленчуци ядете?
- Лук.
- Лук??? Ама само лук, без нищо ли?
- Не, бе, момиче, в кюфтетата!

***

Сбих се с жена си - тя искаше да изнесе кошчето с боклука а днес е мой ред да се разходя на улицата.

***

- Какво, ще облечеш за Великден?
- Пижама, на агънца!

***

Видиш калинка или пеперудка - радваш им се... Видиш хлебарка или паяче - бам с чехъла... И после външността нямала значение!

събота, 28 март 2020 г.

На тази дата: 28 март 845 г. Париж е опустошен при нападение на викингите

845 г. Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани от Рагнар Лодброк.

Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години. Счита се, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена. Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс.

Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност” или „място, заобиколено с вода”, което много по-късно историците тълкуват като „остров”. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име Париж, кръстен на местното племе паризии. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 г. районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне.

Рагнар Лодброк е легендарен датски герой, представител на династията Инглинги. Любопитен факт е, че действителни доказателства за неговото съществуване няма. Известен е предимно от древноскандинавски легенди и саги. Ако е съществувал, е живял през 9-ти век и е бил един от най-великите военни водачи на Дания. Едно от събитията, които му се приписват е именно завземането на Париж през 845 г.

Името „Лодброк” (Лодброук) означава „кожени гащи”. Според историята това прозвище той добива след битка с дракон, в която той е облякъл в панталон и риза, напоени с катран, за да се предпази от отровата на дракона. Според легендите той попада в плен при друга битка и след това умира от мъчителна смърт в затвора. Неговите синове отмъщават за неговата смърт.

Слабостта на Каролингите - френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет - граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.

Още от Х в. Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII в. с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града - неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на 14 в., Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През 17 в. градът е столица на най-мощната европейска държава.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Вчера 23-ма души са глобени по 5000 лева за разходка
в Морската градина на Варна.
Въпрос на родител:
- И защо трябваше да се прави дистанционно обучение от вкъщи? Не можеше ли да ги затворим в училището...

***

Толкова лошо време дойде, че и таксиметровите шофьори не знаят как ще се оправи държавата.

***

Какъв кошмар! - казал Стивън Кинг...

***

Не знам болниците колко ще са пълни след още 1 седмица, но съм сигурна че лудниците ще бият рекорда!

***

Скъпи татковци! Значи, когато ви пише учителката и ви каже "снимайте го", има предвид домашното на детето!

петък, 27 март 2020 г.

Варна, момент от деня: Централната част пак се напълни с хора

Днешна проверка на Таралеж показа, че към 11 часа в центъра на града имаше доста хора.
Явно вече хората започнаха, със стоплянето на времето, да пренебрегват призива за ограничаване на излизанията.
Шишковата градинка
Пред Бюрото по труда имаше голямо количество хора. 


Пред офисите:

На тази дата: 27 март 1973 г. Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар” заради правата на индианците

1973 г. американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар”, в знак на подкрепа на правата на индианците. Актьорът „взривява” меката на киното, бойкотирайки 45-ото раздаване на наградите.

В гимназията Марлон се изявява като проблемен ученик. Когато навършва 16 години, е изпратен от баща си във военно училище, но поради буйния си нрав е изключен в годината на дипломирането си. След това се мести в Ню Йорк и започва да посещава курса по актьорско майсторство на Стела Адлер. През 1947 г. постига невероятен успех с ролята си на Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай желание”. Участва и във филмовата й адаптация, за която е номиниран за „Оскар” за най-добра мъжка роля. Печели престижното отличие през 1954 г. за изпълнението си във филма „На кея”.

Любопитен факт е, че въпреки големия си успех и симпатиите на публиката Марлон Брандо едва не приключва кариера си през 60-те години на 20 в. Причина за това е тежкият му характер и груб език. Голяма част от режисьорите отказват да работят с него.

Филмовият му ренесанс настъпва благодарение на Франсис Форд Копола и неговия филм „Кръстникът”. Първоначално продуцентите на филма не искат и да чуят името Брандо, но всичко се променя още след първото му прослушване. Знаменитата роля на дон Вито Корлеоне донася втори „Оскар” на актьора.

На 27 март Брандо трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в „Кръстникът”. Вместо да иде на церемонията обаче, актьорът изпраща там млада индианка. Въоръжава я с пространна реч в размер на 15 страници, в които обяснява защо отказва статуетката. Представителката на Брандо е известна с две имена - Мари Крус и Сашийн Малкото перо. Носителка е и на титлата „Мис Американски вампир”, спечелена в конкурс две години по-рано.

Вечерта Сашийн излиза на сцената в рокля със знаците на племето апачи. Взема „Оскар”-а и на един дъх изстрелва, че Марлон протестира срещу начина, по който Холивуд третира индианците.

Изявата й трае само 45 секунди. Минути по-рано зад кулисите я е спипал продуцентът на „Кръстникът” Албърт Руди, който я заплашва, че ще я ликвидира физически или ще нареди ареста й, ако си позволи да говори повече от 45 секунди. Малкото перо очевидно взема на сериозно заплахата и словото й е импровизирано. След това отива зад завесата и изчита всичките 15 страници на Брандо пред журналистите. Какво точно се случва с „Оскар”-а, попаднал в нейните ръце - не се знае. От тогава обаче киноакадемията приема правилото наградите да се вземат винаги лично.

Изборът на Брандо да изпрати младата индианка има свое обяснение. Той подкрепя индианците още в края на 60-те години на миналия век, когато отива във Вашингтон и публично се застъпва за правата на червенокожите племена да ловят риба в изконните си земи.

За самия Марлон Брандо този „бойкотиран Оскар” е втори. Печели първия 18 години по-рано - през 1954 г., за играта си в лентата на Елия Казан „На кея”. Статуетката обаче му е открадната през 1970 г. и Брандо умолява академията да му изпрати нова. Две години по-късно наградата отива при индианците. Третата статуетка пристига при актьора на старини - през 1999 г. и е за цялостния му принос в историята на киното.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Прибрахме се от супермаркета, свалихме маските и гледам... тоя мъж не е моя!

***

Вече никой не пие кафето с Гала, всички го пият с Генерала!

***

Заредих дизел за 1.47 лв, но няма да ви кажа къде, защото видях какво направихте с тоалетната хартия!

***

Готвя грандиозно пътешествие! Ел Дивана, Сан Кухнино, Коста Де Балкония, Лос Леглотос и Ла Ротонда Де Кенефа...

***

За да минава времето, си купих 300 пакета бекон. Мисля да сглобя прасето...

четвъртък, 26 март 2020 г.

На тази дата: 26 март 1841 г. българският духовник Неофит Бозвели е заточен в Света гора

Обвинен в неподчинение, през 1841 година той е заточен в Света гора. Остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.  

През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп Андрей Робовски от Елена, лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех.

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот.  През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.

Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия.

За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византийски, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир.

След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във Великата Лавра.

Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.