Въображаемият свят на Меркел рухна в един миг

Нападенията, извършени от мигранти в Кьолн, потвърдиха огромния политически провал на канцлера на Германия, която не само не успя адекватно да окаже помощ на хората, но и показа пълно неразбиране на ситуацията. Това пише в свой анализ германското издание Deutsche Wirtschafts Nachrichten, цитирано от Риа Новости.

Посегателствата над жени в Кьолн, извършени от мигранти, показа, че мечтата на германския канцлер Ангела Меркел за успешното решаване на кризата с бежанците е сапунен мехур, който се спука, а фразата "отворени граници" се превърна в кошмар за Европа.

Меркел изрази възмущение от атаките и подчерта, че те изискват твърд отговор от страна на правоприлагащите органи. От датата на атаките до времето, по което канцлерът направи изявлението си обаче, минаха пет дни, престъпниците са отдавна изчезнали и жертвите никога няма да получат възмездие, отбелязва авторът.

Проблемът е, че мерките за защита правата на човека не работят в светлия и радостен въображаем свят, в който живее германският канцлер. Тя насърчава хората да "обърнат и другата буза." Меркел изглежда е забравила, че не е проповедник, а държавен глава на население от над 80 милиона граждани и първо трябва да предприеме стъпки за защита на своя народ, за което в края на краищата има закони, подчертава изданието.

С всеки изминал ден става все по-ясно, че с политиката си на "отворени врати", към която канцлерът продължава упорито да се придържа, Меркел е нарушила европейското право и правата на гражданите на ЕС. Престъпленията, извършени в Кьолн, показаха каква е днес европейската реалност. Рано или късно, Меркел ще трябва да напусне фантастичния свят, в който живее и да види какво наистина се случва, заключава авторът на статията.

Кьолнската полиция съобщи във вторник, че е получила около 90 жалби от жени, които са били подложени на сексуален тормоз в новогодишната нощ от мъже "с африкански и арабски външен вид", предполага се - мигранти. По информация на Spiegel, позовавайки се на началника на полицията Волфганг Алберс, на площада в града са се били събрали около хиляда мъже на възраст от 15 до 35 години. Подпийналата тълпа мъже са нападали преминаващите жени, като са им задигали портмонетата и мобилните телефони и са отправяли смъртни заплахи към хората, които са се опитвали да се намесят.

Над 370 000 българи празнуват на Ивановден

Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител, който извършил ритуала по кръщението на Исус Христос в река Йордан. Светецът предрича идването на сина Божи на земята и подготвя неговия път с проповедите си.

371 082 българи празнуват имен ден, като от тях 338 650 са мъже, а жените са 132 432. Ще почерпят хората, които носят имената Иван, Йоан, Калоян, Иво, Ивайло, Йовко, Ваня, Ваньо, Йоана, Йовка, Ивайла, Ивона, Жан, Жанa и Яна.

Най-популярните имена у нас са...

Иван е второто по популярност име при мъжете у нас, като над 161 000 българи са кръстени така. Сред 20-те най-често срещани мъжки имена на 18-та позиция се нарежда и Ивайло - носят го 35 883 души. Над 62 000 българки пък се казват Иванка, което отрежда на това име второто място при жените.

Какви имена за децата си предпочита българинът?

Иван е избраното име от родителите за 677 деца, родени през миналата година, с което то завършва първата петица за бебетата на 2015-а. И при новородените в последните дванадесет месеца името Ивайло е 18-то сред най-често срещаните, като така са кръстени 317 бебета.

Името Йоана са дали на дъщеря си 362 двойки, което го нарежда на 8 позиция в топ 20 за миналата година, а Ивайла е на 19-тото място, като така са кръстени 219 момиченца.

Ивановден е празник на кумството и побратимството. По традиция обредното къпане за здраве продължава, като ритуалът е за младоженците. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо. Днес се прави обща трапеза, на която се слагат варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

Любопитно: Най-големите късметлии в човешката история

Понякога ставаме свидетели на събития, които са абсолютно невероятни и плод на странни стечения на обстоятелствата.

Точно такива са следните случаи. Хората в тях могат спокойно да се смятат за истински късметлии. Не мислите ли?

Стив Флейг, шофьор на камион за доставки, с години търсил истинската си майка. Най-накрая я намерил – и се оказало, че тя е касиерката в магазина, където той работи.

Кристин Талади казва, че когато го е родила, не била омъжена и взела трудното решения да го даде за осиновяване.

Той я търсел от години и един ден установил, че е изписвал името й погрешно.

Той най-накрая открил името и адреса й. Оказало се, че майка му живее много близо до магазина. Когато казал това на шефа си, той го попитал „Имаш предвид Крис Талади, която работи на касата ли?“

***

Цутому Ямагучи е признат за единствения човек, който оцелява двете ядрени атаки над Япония. Той е бил командировка до Хирошима, когато бомбата пада – намирал се е само на 3 км от експлозията. Получава сериозни изгаряния, но оцелява. Три дни по-късно се връща в офиса си в Нагазаки, където се случва и втората експлозия.

***

Това е продавачката, която продава късметлийския билет на Джоан Гинтер. Той й донася 5.4 млн. долара. 10 години по-късно Джоан печели 2 млн., а три години по-късно – още 3 млн. Накрая, през 2008 г., Джоан печели джакпот на стойност 10 млн.

***

Професионалният холандски велосипедист Мартен де Йонге резервира два билета за малоазийските авиолинии. Той обаче отменя резервацията в последния момент. Единият от самолетите изчезва над Индийския океан. Другият е свален през лятото на 2014 г.

***

Фрейн Селак е хърватски учител по музика, който оцелява, когато влакът, в който пътува, пада в езеро. След това преживява автомобилна катастрофа, пада от самолет директно върху сено (останалите 19 пътници загиват). Фрейн претърпява още няколко автомобилни катастрофи, но остава невредим. Накрая печели около 1 млн. долара от лотарията.

На тази дата: 7 януари 1945 г. в Македония започва "Кървавата коледа"! Избиват хиляди хора с българско самосъзнание

На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник. Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски.

Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония и да се наложи максимално бързо сърбизацията. Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства.

Най-пострадали са представителите на интелигенцията с българско самосъзнание - учители, лекари и др. Общо над 130 000 българи са изселени, гонени, преследвани и изпращани с концлагерите на Титова Югославия.

НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: “Хочеш Солун, еве ти га...” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.

СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ

Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България...”  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров.

Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.

Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален водач.

Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.

Вицове, януари 2016 г.

СмЕх

Жена ми вика, че искала да даде старите си дрехи на семейства, които гладуват. Казах и, че ако дрехите им стават, то те едва ли гладуват и... кавгата започна...

***

Жена към мъжа си:

- Кажи скъпи, нали очите ми са като планински извор?

- Ъхъ.

- А косата ми пада като водопад на раменете!

- Ъхъмм.

- И кожата ми е като най-фино кадифе?

- Мдаааа...

- Ах, какъв омайник си, как те бива да правиш комплименти!

***

Фараон се обажда в кръчма:

–Мога ли да запазя маса за трима?

–Да, на чие име?

–Сакрахотеп.

–Как се пише?

–Птичка, два триъгълника, вълнообразна линия, пак птичка, кучешка глава, слънце, скарабей...

***

- Каква е разликата между десантчика и сапьора?

- Посоката на полета.

***

С новите си очила баба Куна уши 12 мегапикселов гоблен.

***

Всяка сутрин нови вицове

Съмнения: Шефът на руското разузнаване починал от преумора

Излезе официалното медицинско заключение за смъртта на 58-годишния Игор Сергун, шеф на ГРУ от 2011 година. 

Според докторите става дума за остра сърдечна недостатъчност, предизвикана от преумора, недоспиване и свръхнапрежение, съобщи lifenews.ru.

Наздраве! ТИР освети магистрала "Струма" с бира "Туборг"

Магистрала „Струма” бе осветена и с бира, след като ТИР Волво със сръбска регистрация изсипа стотици бутилки "Туборг.

Инцидентът стана в 14.45 часа днес край Благоевград, на кръговото по което се навлиза в началото на ЛОТ-2 на АМ "Струма" в посока Дупница и София. Над 100 каси, натоварени в благоевградската пивоварна "Карлсберг" за Сърбия, се изсипаха от каросерията на товарния автомобил с регистрация от град Крушевац, поради несъобразена скорост и неукрепен товар. Движението в района е отцепено от полицията, кръговото кръстовище се завърташе като във Великобритания - от ляво, вместо от дясно.

При навлизане с висока скорост в завоя на кръговото, недобре укрепеният товар се е наклонил и над 100 каси с „Туборг” се изсипаха на пътното платно. 

Така отново след откриването на 21 октомври 2015 година, ЛОТ-2 бе „осветен” и с бира на Богоявление. За късмет на водача има останали здрави бутилки. В началото той ги събираше сам, после се включиха и работниците на Водно строителство, фирмата която подържа ГП Е-79 и чиято база е на около 150 метра от инцидента. Товарният автомобил не се е обърнал, само се е скъсал брезентът и са изпочупени шприглите.

Папараци снимаха за първи път целувка между Гришо и Никол Шерцингер

Първата целувка между Гришо и Никол Шерцингер е факт! Бдителни папараци уловиха любовната целувка между най-добрия ни тенисист и очарователната певица.

Целувката е била заснета тази сутрин в Бризбейн, веднага след успеха на българина на двойки. Шерцингер е неотлъчно до Григор Димитров по време на участието му на турнира в Австралия.

Красивата Шерцингер бе на трибуните и наблюдаваше всеки един от мачовете на хасковлията до момента. Днес тя отново беше с хора от щаба на Димитров и подкрепяше българина в драматичната три сетова битка на двойки.

Пред погледа й Григор и партньорът му на двойки Кей Нишикори се класираха за полуфиналите след обрат срещу водачите в основната схема Пиер-Юг Ербер и Никола Маю с 4:6, 6:1 10-7.

Чаровната 37-годишна певица бе облечена с бял потник, протрити и скъсани на коленете дънки, а на кръста си бе вързала бяла жилетка. Визията й се допълваше от лек грим, шарени маратонки, слънчеви очила в син нюанс и традиционното за нея кръстче на врата.

Бойко: Ръси, попе, за да изгоним дявола

"Ръси, попе, там, за да изгоним дявола", заръча му премиерът Бойко Борисов, като подчерта, че той като православен християнин много си спазвал традициите.

С молебен на свещеник започна първото заседание на правителството за тази година преди малко. Свещеникът е бил изпратен от патриарх Неофит.

"Бог да благослови вашите трудове и стойте встрани от всяко дяволско хищение", пожела попопът на министрите.

"И тях ги наръси, защото и там има някакъв таласъм сигурно", насочи Борисов свещеника към операторите и фотографите",  които заснемат правителственото заседание.

Варненци осветиха военните знамена на Богоявление!

Снимка: "Таралеж"

Враненци се събраха пред катедралния храм за освещаването на военните знамена по повод Богоявление. Варненският и Великопроеславки митрополит Йоан отслужи литургия, предаде репортер на „Таралеж“.

Снимка: "Таралеж"

След военния ритуал и благославяне на частите и техните бойни знамена владиката заедно с командващия на ВМС Митко Петев, кмета Иван Портних и областния управител Стоян Пасев се отправиха на шествие към Морската градина, където ще бъдат положени цветя пред паметника на Христо Ботев.