Ученици се гаврят с учителката си в час по английски! Видео

Пореден случай на агресивно поведение в училище. Ученици от 10 клас са разпространили в социалните мрежи скандален видеоклип. На него се вижда как ученици от Професионална гимназия по механотехника и транспорт "Никола Вапцаров" в Стара Загора се държат невъзпитано в час по английски и посягат на учителката си.

Случаят бе разпространен във видеоклип в социалните мрежи. За по-малко от 24 часа той бе гледан над 20 000 пъти, а участниците в него си изтриха профилите.

Учениците са от 10 клас на гимназията. Според директорката Лидия Иванова те са добри ученици и е силно изненадана от поведението им.

„Изобщо не мога да кажа, че това е поведение на тези ученици ,аз лично съм изненадана от тях, които ги виждам, тъй като ги познавам. Преподавала съм в 9 клас на една част от тях и не мога да си представя, че това са същите ученици, на които аз съм преподавала и знам тяхното поведение. Естествено те ще си понесат наказанието след решение разбира се на Педагогически съвет”, каза директорката пред БГНЕС.

От регионалния инспекторат на образоването в Стара Загора са уведомили ресорното министерство за инцидента.

Татяна Димитрова, директор РИ на МОН, заяви, че ще бъдат предприети и допълнителни мерки за работа, разговори с класа, за съжаление в училището няма педагогически съветник, но помощник-директорът и класният ръководител ще проведат съответно разговори за поведението на учениците.

„Проблемът е и наш, и на родителите, и на учителите и като цяло на обществото, в което живеем, но ние не трябва да се предаваме и да се мъчим да коригираме това, което се случва. Затова са педагозите, затова е и училището, но аз споделих ,че ще потърсим и подкрепата на семейството, защото тази подкрепа също е много важна”, допълни Татяна Димитрова.

Потърпевшата учителка Колева обясни пред Нова телевизия, че клипът е заснет в час, в който учениците правили тест. Оставали им още 2-3 минути. Изведнъж децата решили, че едната група е получила по-трудни въпроси от другата. Учителката им обяснила, че тестовете са еднакво трудно.

„Чувствам се обидена от това положение”, заяви Колева. „Друг път не са се държали така. Просто съм изненадана”, добави тя.

ВИДЕО

На тази дата: 21 април 1918 г. При въздушен бой над Франция е уцелен и убит „Червеният барон“

На 21 април 1918 г. по време на въздушен бой загива германският „червен барон” Манфред фон Рихтхофен. Куршум попада в областта на сърцето му, но въпреки това той успява да приземи самолета в една нива. Умира две минути, след като е намерен от австралийски пехотинци.

Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен е смятан и до днес за „асът на асовете“. Изявявя се като талантлив командир и най-резултатен пилот-изтребител по време на Първата световна война с 80 въздушни победи.

Роден е в Бреслау в Германия (днешен Вроцлав в Полша) на 2 май 1892 г. Произхожда от семейство на пруски аристократи, което предопределя кариера му в армията - на 11 години влиза в училище за кадети във Валдщадт. След това учи във военната академия в Лихтерфелде близо до Потсдам, където става отличен стрелец и ездач. Първото си назначение 20-годишният лейтенант получава в кавалерийски полк.

При започване на Първата световна война през 1914 г. отначало участва в настъплението към Русия, но скоро частта му е прехвърлена във Франция, но не участва в бойните действия. За динамичен човек като Манфред скуката е убийствена. Той проявява интерес към авиацията и сам се подготвя за летец-наблюдател. Първите му полети са на 10 юни 1915 г. в Саксония.

Скоро той е изпратен на Източния фронт, където почти всеки ден участва в разузнавателни полети над руските позиции. На финландския фронт лети заедно с пилота оберлейтенант Георг Цоймер, който го окуражава и му препоръчва да се ориентира към пилотирането.

През август 1915 г. Рихтхофен е изпратен на Западния фронт в свръхсекретното поделение с кодово име „Бригадата на гълъбите”, предназначено за бомбардировъчни операции. Завършва курс за пилоти – според едни информации това става към Коледа с.г., според други завършва авиационната школа в Дьобериц през март 1916 г.

Още в началото на пилотската си кариера младият барон закрепва картечница към горното крило на разузнавателния си самолет. Извършва разузнавателни полети отначало край Метц. След това отново е прехвърлен на Източния фронт, където през юни 1916 г. руснаците предприемат голямо настъпление.

Точно тогава младият барон е забелязан от „бащата на въздушния бой” Освалд Бьолке, отишъл там, за да търси пилоти за своя полк „Въздушен ловец”. През септември 1916 г. той влиза в състава на групата Jasta-2. Сбъдва се мечтата му да стане пилот-изтребител.

По това време въздушните боеве се усъвършенстват. Появяват се устройства за картечници, които позволяват да се стреля през плоскостта на въртящото се витло, без да го засягат. Имелман въвел знаменития си маньовър, позволяващ да се излезе зад врага.

Рихтхофен открива бойната си сметка на „Албатрос”, като на 17 септември 1916 г. сваля британски двуплощник ФЕ-2. Самолетът е маневрен, но разположеният отзад винт го прави отлична мишена за атака в гръб. Смъртно раненият английски пилот успява да се приземи с последни сили. Рихтхофен каца до него, за да се убеди в успеха си. Вечерта в чест на първата си победа той поръчва на берлински ювелир първата сребърна купа.

Броят на победите на Рихтхофен расте бързо. Но на 23 ноември 1916 г. той едва не загива във въздушен дуел с командира на британска ескадрила майор Хоукър. Загива британецът и то на крачки от британската отбрана. Той обикновено лети на остарелия ДH-2 с тласкащ винт, но сега на „Албатроса” е хвърлено предизвикателство от новия бърз и пъргав самолет „Сопвич-Пап” - един от първите британски изтребители, стрелящи през кръга на витлото.

На 16 ноември 1917 г. Рихтхофен е награден с орден „За лична храброст”. Тогава е назначен на Jasta-2. За разлика от британците, германците събират своите най-добри пилоти в елитни подразделения. (Под командването на Манфред служи и неговият брат Лотар, завършил войната с 40 победи.) Техните разноцветно боядисани самолети дават на групата името „Въздушен цирк”.

При понататъшната реорганизация на немските ВВС през юни 1917 г. Манфред фон Рихтхофен вече командва четири групи Jasta, събрани в бойното крило Jagdgeschwader-1 (Fighter Wing 1).

Още през април 1917 г. Рихтхофен изпреварва с победите си вече мъртвия Бьолтке, сваляйки 40 самолета. Той се превръща в оръжие на немската пропаганда. Съюзниците също си имат своите легендарни герои: британецът Албърт Бол (44 победи), французинът Жорж Гинемер (53 победи), американецът Раул Лафбери (16 победи)... Те всички загиват, като последен по ред е Бол – в жесток бой на 7 май 1917 г. той побеждава Лотар фон Рихтхофен (който все пак оживява), но в същия бой Бол загива. Само Манфред изглежда непобедим.

Бащата на Манфред губи слуха си, спасявайки противников войник. Това е пример за сина като летец да бъде изключителен джентълмен. Нарича въздушния бой съревнование, в което целта е да бъде унищожен вражеският самолет, а не човекът. Когато има възможност, той оставя противниковия пилот да се спаси на повредената си машина. Той може би е най-яркият пример за това каква странна порода са летците през Първата световна война. Веднъж без позволение и против правилата прелита със своя самолет над погребалната церемония на известен френски пилот и хвърля букет цветя, с което отдава почит на достойния противник.

Баронът превръща въздушния бой в точна наука. Става и отличен въздушен акробат. Той разстрелва жертвите си от близка дистанция, откривайки огън, когато е уверен, че ще нанесе смъртоносен удар по машината или по пилота. Той не си пада по черния хумор, но веднъж казва: „Аз предпочитам да видя лицето на клиента си”.

През юли 1917 г. се случва нещо почти невероятно – в жестока схватка с шест ФЕ-2 Манфред фон Рихтхофен е тежко ранен в главата. По чудо избягва смъртта, почти ослепял и в полусъзнание успява да кацне със своя „Албатрос”. След три седмици той бяга от болницата и с превързана глава повежда летците си в бой.

След това бойното крило JG-1 преминава на новия триплан „Фокер” – пъргава бойна машина, за която Рихтхофен казва, че се изкачва нагоре като маймуна. Германските ВВС само през 1917 г. поръчват 320 такива изтребителя. Но този самолет не оказва голямо влияние на общия ход на войната. Наистина е лек в управлението и бързо набира височина, но отстъпва по скорост на изтребителите на съюзниците.

Славата на Рихтхофен се обяснява с това, че от септември 1917 г. до деня на своята гибел през април 1918 г. на своя червен „Фокер” той демонстрира уникално летателно майсторство. Летейки на този триплан, Рихтхофен одържа своите 17 последни победи.

Съпротивата на англичаните нараства с всеки изминал ден. С увеличаване на броя на самолетите от ново поколение балансът на силите във въздушното пространство се мести на страната на съюзниците. Сред техните нови самолети се откроява СЕ5А, противопоставящ се успешно на триплощника на Червения барон, а също така и „Сопвич Кемъл”, чието име излиза от двугърбата форма на кожуха, покриващ неговите сдвоени картечници.

Към края на войната „камилите” свалят над 1300 немски самолета. Само победите на Рихтхофен продължават да растат. Поразеният „Сопвич Пап” е неговата 61 победа. Британският пилот на сваления самолет Берд, взет в плен, е неизказно щастлив, че поне оцелял. Един човек обаче не може да обърне хода на събитията.

През април 1917 г. Съединените американски щати обявява война на Германия. Само след пет месеца бойна ескадрила от ВВС на САЩ влиза в битката на страната на англичаните и на французите. Американците летят на френски и английски самолети, тъй като нямат свои. Обаче самото участие на американците във военните действия рязко повдига моралния дух на съюзниците. Времето работи против Германия.

Към този момент Рихтхофен става нещо като национална икона. Но Червеният барон започва да се уморява от своята популярност и с по-голямо удоволствие прекарва свободното си време с любимото куче Мориц. Изглежда, че не само околните, но и самият Манфред фон Рихтхофен е уверен в своята изключителност и безсмъртие.

Финалната глава в живота на Червения барон започва на 21 март 1918 г., само 10 дни преди да навърши 26 г. Тогава отбрани части на Германия се втурват в последното си настъпление на Западния фронт. Докато пехотата настъпва, крилото JG-1 се намира на земята. На разсъмване на 3 април трипланите „Фокер” се вдигат във въздуха. Към 20 април в сметката на Червения барон са отбелязани 80 победи. Последна жертва става „Сопвич Кемъл”, разстрелян почти в упор.

На 21 април знаменитата ескадрила „Въздушен цирк” осъмва базирана на летище край село Капи в долината на река Сома. Рихтхофен води първото звено за патрулиране. Завързват бой с два британски разузнавателни самолета над самата фронтова линия. Жестоката схватка предизвиква зенитен огън на намиращите се отдолу австралийци. Извикана е и ескадрилата на капитан Артър Браун (имащ 10 победи в края на войната).

Рихтхофен веднага си избира лейтенант Мей, който в разгара на боя изстрелва всичките си патрони и се притиска към земята. Намират се над австралийски позиции. Прелитайки съвсем ниско над вражеските траншеи, Рихтхофен нарушава едно от основните правила – никога да не се подлага на ненужен риск. Австралийските картечари откриват огън по прелитащия над тях триплан.

По време на преследването на напразно опитващия се да се измъкне Мей, Рихтхофен се подлага на картечния огън. При това зад опашката му се настанява лично капитан Браун, търсещ сгоден случай да прошие червения „Фокер” с картечен ред.

Не се знае със сигурност какво се е случило. Известно е, че по „Фокера” е стреляно и от земята, и от въздуха. След минута той рухва в полето. Тялото на Рихтхофен е намерено в самолета, ръцете му още стискат пилотажния лост.

На следващия ден Рихтхофен е погребан на гробището край село Бертангу. Аутопсия не е извършвана. След повърхностен медицински преглед е направен извод, че летецът е убит от куршума на капитан Браун. Надписът от неговите врагове на гроба му гласи „На нашия силен и благороден противник”.

Реакцията на един от британските асове Едуард Менок обаче не е така джентълменска. Узнавайки за гибелта на Рихтхофен, той казва: „Надявам се да се е опекъл, докато е падал”.

През ноември 1925 г. тленните останки на Червения барон са извадени и пренесени в Германия, препогребани са на Берлинското гробище на инвалидите.

Въпросът кой със сигурност е пуснал съдбоносния куршум обаче остава открит. Генерал Роуленсън лично поздравява двамата австралийски картечари Иванс и Буйе с победата над страшния ас.

Пилотите обаче твърдо отстояват честта на кралските ВВС и настояват победата да се зачете на майор Браун. Всякакви разследвания вече са практически невъзможни. Никой не броил попаденията, нито от какъв калибър са, още повече под какъв ъгъл са направени пробойните. Съвсем скоро от оборудването на самолета не е останало нищо – всичко е разграбено като сувенири от знаменития ас.

Очевидци на събитията обаче твърдят, че Рихтхофен е ранен в крака и в корема, на пода на кабината имало локва кръв. Като цяло показанията им свидетелстват, че Червеният барон по-скоро е убит от огън от земята, а не от капитан Браун. Истината никога няма да бъде узната. Това е един от митовете към биографията на знаменития ас.

Послеслов

Нито едно четиво за Манфред фон Рихтхофен не може да бъде задоволително пълно, ако поне не се спомене за още двама фон Рихтхофен: за неговия брат Лотар и за неговия далечен братовчед Волфрам.

Лотар фон Рихтхофен е роден на 27.9.1894 г., войната го заварва също офицер от кавалерията. От 6.3.1917 г. служи при брат си като пилот. Под негово ръководство Лотар само за 47 дни удържа 24 въздушни победи. Общо е раняван три пъти. Ден преди последното раняване (13.8.1918 г.) той удържа последната си 40-а победа, когато сваля „Сопвич Кемъл”, пилотиран от английския ас Джон Самърс. Лотар умира на 4.7.1922 г., като няма навършени 28 г.

Волфрам фон Рихтхофен е роден на 10.10.1895 г. Фелдмаршал от германските ВВС от времето на Втората световна война. Той също като братовчедите си започва войната като кавалерист, но през 1918 г. става летец и през март получава назначение в Jasta 11. За половин година до края на войната спечелва осем въздушни победи и заслужва званието „ас”. През 1938 г. става генерал-майор. Съветник е на генерал Франко в Испания. Командва легиона „Кондор” след завръщането му в Германия. Командва 8-и авиокорпус при нахлуването в Полша и бомбардирането на Варшава. Получава 26-и по ред Рицарски кръст с дъбови листа. В кампанията в Русия командва 2-и и 4-и въздушен флот. По-късно ген. Ерих фон Манщайн описва Рихтхофен като „със сигурност най-добрият военновъздушен командир, който имахме през Втората световна война”. Той става един от шестимата фелдмаршали от Луфтвафе в историята на Третия райх. (Останалите са Херман Гьоринг, Алберт Кеселринг, Ерхард Милх, Хуго Шперле и Роберт Ритер фон Грайм.) В края на 1944 г. фон Рихтхофен се пенсионира по здравословни причини. На 12.7.1945 г. умира от мозъчен тумор, докато е държан в плен в Бад Ишл от американците.

Вицове, април 2016 г.

Равенство и братство.

СмЕх

- Жена, като ми се припие бира, да ме събудиш!

- Откъде да знам кога ще ти се припие бира?!

- Абе, няма проблем, ти само ме събуди!

***

За едно риалити шоу, всеки участник можел да вземе само една вещ на острова. Марио взел книга, Първан взел CD плеър, Васко взел компютър, а Ники взел надуваема кукла...и след месец вече имал и книга, и CD плеър и компютър...

***

Девойка се обяснява:

- Искам мъжете да не се интересуват от тялото ми, външния ми вид, парите ми или от нещо друго материално.

- А от какво?

- От душата ми

- Е, явно търсиш Сатаната...

***

Гледам те... Блузката ти Armani; чипиците - Gucci; чантичката - Louis Vuitton...

- И к'фо?

- Ми, нищо... Чудя се, кво правиш у влака Карнобат - Зимница с таз торба с буркани...

***

Из учебник по история:

"Българите били свободолюбив народ. Понякога попадали в робство, но и тогава не работели."

***

Всяка сутрин нови вицове

Ахмед Башев: Хората плачат след напускането на Пеевски

Къде е Пеевски?

Този въпрос получи в ефира на Нова телевизия бившият депутат и бивш кмет на Гърмен Ахмед Башев, който преди това трябваше да коментира темата със забраната на бурките.

"Ако трябва да ви отговоря по депесарски - питайте премиера", пошегува се Башев.

Повод за тази закачка бе интервю на Бойко Борисов пред бТВ отпреди два дни, в което премиерът лично съобщи:

"Пеевски си отиде. Пеевски напуска страната".

Въпреки че бил "заклет депесар", Башев отговори и "недепесарски" на въпроса за Пеевски.

"Не ме интересува къде ще се позиционира г-н Пеевски. Мен ме интересува, че половината тютюн още не е изкупен. Хората плачат сега".

Ахмед Башев нарече "Булгартабак" "бизнеса на г-н Пеевски". На уточняващи въпроси дали той е истинският собственик, Башев каза, че той участвал и имал решаваща роля при изкупуването на тютюна.

"Когато ДПС беше на власт, 100% от тютюна беше изкупен", каза Башев.

Той повтори позната от медиите на Пеевски опорна точка, че вина за проблемите на тютюневия холдинг имала ДСБ, чийто лидер Радан Кънев зададе в парламента въпрос за публикациите, които свързват холдинга с контрабанда.

Миналия месец "Булгартабак" обяви, че спира софийската си фабрика и износа за Близкия изток, поради проблеми с репутацията. Компанията обвини за съдбата си "кампанията на кръга "Капитал".

Делян Пеевски не се е появявал в Народното събрание от 19 февруари.

По-късно министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова отрече да знае къде се намира Делян Пеевски. Тя посъветва водещите на Нова телевизия да питат премиера какво знае.

"Той не би могъл да бъде премиер, ако не знае почти всичко", обясни Бъчварова.

Информацията на министърката обаче е, че НСО все още не е свалила охраната си от Делян Пеевски.

"Нямам информация за промяна".

Това обаче не означавало, че Пеевски задължително е в България. Ако охраняваното лице се качвало на самолет, самата НСО преценявала дали да придружи обекта или не.

Откриват комплекса "Антична Сердика"

Археологическият комплекс "Сердика" при столичното Ларго ще бъде открит днес. Проектът е финансиран с над 15 млн. лв. по предишната оперативна програма "Регионално развитие".

След дълго забавяне последната фаза от строежа и реставрацията започна на 8 април м.г. и трябваше да приключи за 200 дни.

Под стъкления купол между президентството и Министерския съвет има оформена сцена за културни събития с място за публика. Гръб на сцената са останките от Антична Сердика.

Сред най-големите атракции е Декуманус Максимус - главната улица на Античния град. Тя е с почти изцяло запазена автентична настилка, по която ще вървят и посетителите, съобщиха от Министерството на културата.

Зоната на площад "Независимост" е с площ 4 850 кв. м. В нея са експонирани разкрити археологически структури и е обърнато специално внимание на консервацията на секторите със запазени подови настилки.

Зоната под бул. "Мария Луиза" е с площ 3 150 кв. м и обхваща пространството между Централния подлез с храма "Света Петка Самарджийска" и метростанция "Сердика 2". Тази зона е с музеен характер и там има цялостна консервация на всички проучени и съхранени археологически останки. Откритата археологическа зона между бул. "Мария Луиза" и ЦУМ е с площ около 7000 кв. м.

Кабинетът обсъжда увеличаването на минималната работна заплата

Минималната заплата да се увеличи с 40 лв. и от първи януари догодина да стане 460. Това ще одобрят министрите на днешното си заседание.

Очаква се кабинетът да приеме средносрочната бюджетна прогноза за следващите три години. В нея е заложено до 2019 година хората с най-ниски доходи да получават по 460 лв. заплата.

За да се намали недостигът на пари в общественото осигуряване, се налага повишение на вноските за пенсия с по 1% през 2017 г. и 2018 г.

Прогнозата залага повече разходи за отбраната и спешната помощ и предвижда след три години растежът на икономиката да достигне 2,7 на сто.

Държавата крои планове и за по-малък дефицит в хазната. Заложено е той да намалява всяка година с около половин процент и през 2019 година да стигне 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт.

Любопитно: Как живеят в затворените руски градове

гр. Северноморск

Създадените през съветската епоха затворени градове, където под охрана били скрити най-важните стратегически обекти, съществуват в Русия и до днес. В тези градове не може да се влезе без специален пропуск, но това не спира туристите.

Първите затворени градове се появяват в Съветския съюз в края на 1940-е години. По заповед на Сталин е стартиран проект за разработка на съветско ядрено оръжие и в глухи места из страната поникват свръхсекретни населени места, които не фигурират на картата.

Атомни реактори, заводи за производство на компоненти за ядрени бомби, научни центрове за изучаване на атомната енергетика – всичко това е разположено в затворени административно-териториални образувания (ЗАТО). С времето свои ЗАТО придобиват Министерството на отбраната и разработчиците на космически кораби.

Независимо че в затворените градове живеели хиляди, официално те не съществували – ако жител на такъв град излезел извън него, той бил застрашен от углавно преследване, ако сподели къде живее. Да се проникне на територията на ЗАТО без пропуск било невъзможно. Но в замяна на суровия режим, който спазвали жителите на тези селища, те получавали 20% добавка към заплатата си. Получавали и достъп до дефицитни стоки, които липсвали в обичайните градове – например колбаси.

След разпада на СССР руските власти разсекретяват много от тези градове, но някои от тях така и си остават закрити: в момента в Русия повече от 40 града са в режим ЗАТО.

гр.Озьорск

Пропускателен режим

„По границите има високи огради и само на няколко места има КПП (контролно-пропускателни пунктове), през които може да попаднеш в града“, разказва Константин, бивш жител на ЗАТО Озьорск в Челябинска област (1443 км на изток от Москва).

Живописният град Озьорск, построен през 1940-е години, е разположен между четири езера в Урал. Тук има крупно предприятие за производство на компоненти за ядрено оръжие и изотопи.

В подобни условия съществуват всички ЗАТО. Охраната пуска вътре само притежателите на пропуски. Ирина, жителка на друг закрит град – Саров (373 км на изток от Москва), разказва: „Виждала съм три вида пропуски: еднократен, временен и постоянен.“ За да получиш постоянен пропуск, трябва да се родиш в такъв град или да работиш в предприятие, което е в пределите му. Другите два вида пропуски можеш да получиш след дълго разследване от службите за сигурност и само в случай, че си близък роднина на някой от жителите на града или отиваш в командировка. За обикновен турист, още повече чужденец, да проникне в града е много сложно, практически невъзможно“.

Иначе в живота на хората в затворените градове няма никакви други ограничения. „Никой не блокира интернет, няма комендантски час“, разказва Константин, за да опровергае митовете за тези места.

гр.Саров

Тихи пристанища

Жителите на ЗАТО смятат за свое преимущество безопасността на живота в подобни градове. „В детството ми думата „град“ беше синоним на нещо защитено. При нас не можеха да попаднат хора, като бивши затворници, мошеници, хулигани. Бях на шест години, когато се преместихме в друг град със семейството ми, и тогава за пръв път видях на улицата една баба, която просеше милостиня – за мен това беше истински шок“, разказва Константин.

Освен това в тези градове е удобно да се учи и работи, особено за тези, които са заети в промишлеността там. Например по времето на СССР Саров бил център за разработка на ядрено оръжие и днес си остава един от най-важните градове за руската наука.

„В моя малък роден град нямаше вузове, а институтът в Саров привлече тези, които искаха да се занимават с физика и математика“, разказва Ирина. След като завършва института, тя остава на работа в Саров – в предприятие, свързано с корпорация „Росатом“, която се занимава с проекти в сферата на атомната енергия.

Да ги отворят или да ги оставят?

Недостатък на живота в тези градове е скуката, признават местните.

„В Североморск например въобще няма какво да се прави за отмора“, казва Роман, който живее в града (база на Северния флот на ВМФ на Русия, 1496 км на север от Москва). Роман е убеден, че затвореният статус на града пречи на развитието на бизнеса, и би искал Североморск да бъде отворен. Според него така би било много по-лесно да общува с приятели и роднини, а градът би напреднал икономически.

Съвсем не всички жители на ЗАТО обаче споделят това мнение – проучванията показват, че повечето обитатели на затворени градове биха искали особеният режим да бъде запазен. Константин от Озьорск също е против „отварянето“ на своя град.

„В нас говори нашият манталитет, нашата малка гордост. Ако в други градове отговорите на въпроса „назовете вещите, без които не бихте напуснали града“ биха били телефон и часовник, то в Озьорск всеки ще отговори „паспорт и пропуск“.

Чавдар Николов за премиера: Каза за новия ми договор, чакам инструкции за карикатура

Кратка, но остра задочна словесна престрелка тече между карикатуриста Чавдар Николов и премиера Бойко Борисов в продължаващата сага с изтритите, а после възстановени видео рисунки на художника в сайтовете на Нова телевизия.

В понеделник вечер пред Цветанка Ризова по Би Ти Ви Борисов заяви, че скандалът всъщност е направил услуга на карикатуриста. Премиерът коментира, че „наскоро“ Николов се сдобил с нов договор с Нова телевизия срещу месечна заплата от 4700 лева, така че сигурно художникът му е благодарен. Борисов се пошегува, че е възможно вече да бъде рисуван от Николов с коса.

Самият Чавдар Николов обаче все още не е запознат с въпросния нов договор. Във вторник сутринта той публикува във Фейсбук нова карикатура, придружена от кратък текст:

„Седмицата на преговорите: Борисов снощи каза какъв договор са ми подготвили от Нова. Моля господинът премиер да ме информира и за следващата ми карикатура.“

Преди няколко дни изненадващо видео карикатура на Чавдар Николов, осмиваща Бойко Борисов, бе свалена от всички сайтове в медийната група на Нова телевизия – заедно с всичките му останали работи там. След като часове наред от медията нямаше официална позиция за случилото се, към края на работния ден оттам обявиха, че не ставало дума за цензура, а за изтекъл договор на художника. По-късно карикатурите бяха възстановени. Това се случи, малко след като министър-председателят обяви изтриването на видеото като удар от Нова тв лично срещу него.

На протеста в подкрепа на Чавдар Николов в петък той заяви пред журналисти, че е получил покана да се върне в Нова телевизия и че обмисля предложението.

Парадоксалната ситуация е описана от художника в новата му карикатура – на него той стои пред затворената врата на медията и пита какво става с новия договор.

„Последни детайли и подписваме с премиера“, отвръщат отвътре.

На тази дата: 20 април 1984 г. В 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест!

1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.

Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"

Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.

Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."

Така в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.

Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите от тогава става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.

"Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него", казва той.

Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.

Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.

Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.

Две седмици по-късно - на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.

През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.

Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.

В списъка на загиналите българи под върха има още една българка - три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.

Вицове, април 2016 г.

Капки за очи

СмЕх

Питат радио Ереван:

- Кога свършва меденият месец?

- Когато мъжът престане да помага на жена си в миенето на чиниите и започне да ги мие сам - отговарят от радиото.

***

Ако изберат Хилъри Клинтън за президент, това ще бъде първият случай в историята на САЩ , когато един президент е опъвал  друг президент ... При това в Белия дом...

***

Някак буди подозрение, да си с приятели на море и цял ден никой да не отиде да ползва тоалетна, само влизат в морето и плуват ли, плуват....

***

В лудницата:

– Как е онзи пациент, който се мислеше за Иван Асен Трети?

– Оправя се малко по малко. Сега се мисли за Иван Асен Втори.

***

Ако кучето лае на задната врата, а жена ти крещи на предната, кого трябва да пуснеш пръв?

Кучето, защото то поне ще млъкне, когато влезе.

***

Всяка сутрин нови вицове

Без безвизов режим Турция ще развали сделката с ЕС за мигрантите

Турското правителство предупреди ЕС, че ще прекрати изпълнението на споразуменията с блока по бежанската криза, ако Евросъюзът не спази обещанието си по сделката да предостави безвизов режим за пътуване на турците през юни.

Предупреждението от Анкара дойде в момент, когато различни институции на ЕС преглеждат прилагането на плана, месец след като Турция и ЕС сключиха противоречива сделка, целяща спиране на нелегалната миграция към Европа в замяна на финансови и политически ползи за Анкара. „Турция е сериозен събеседник. Тя прави каквото е обещала и няма да позволи отстъпления при прилагането на това, което е било обещано“, заяви късно в понеделник премиерът Ахмет Давутоглу, цитиран от в. „Хюриет“.

„Това е съвместно споразумение. Ако ЕС не може да направи изискването от него необходими стъпки, след това, естествено, не би могъл да очаква Турция да направи тези стъпки“, подчерта Давутоглу на пресконференция, когато беше запитан да коментира информациите, намекващи, че ЕС има намерение да въведе ограничения на сделката с Турция по отношение на перспективите за безвизово пътуване.

Споразумението от 18 март откроява мерки за укротяване на най-тежката бежанска криза в Европа след Втората световна война, включително засилени проверки от страна на Турция и връщане на мигранти, които са стигнали до гръцките острови, в Турция. В замяна е планирано Турция да получи ползи, включително безвизов режим на пътуване на своите граждани в Европа от юни „най-късно“.

Но за някои страни членки от ЕС перспективата за безвизово пътуване на турците е много противоречива. Насрочено е на 20 април Европейската комисия да представи констатациите си относно споразумението ЕС-Турция., докато Комисията по гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламентаще обсъди доклада на ЕК за напредъка на Турция за покриване на изискванията на ЕС за визова либерализация на 21 април. 

Парламентът, както и съветът, ще трябва да одобрят предложението за освобождаване населението на Турция от изискването за изваждане на виза за пътуване до Европа. „Поддържам убеждението си, че, ако е рекъл Господ, през юни ще бъдем освободени от визите. Ако това не се случи, тогава, разбира се, никой не може да очаква Турция да се придържа към своите задължения“, каза Давутоглу преди отпътуването си за Старсбург, където ще се обърне към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по време на пролетната му сесия.

"Турция трябва да изпълни всички изисквания, за да получи разрешение за безвизово пътуване на своите граждани в Европа", коментира днес президентът на Еврокомисията Жан-Клоз Юнкер. Той подчерта, че критериите за решението на Брюксел няма да бъдат „разводнени“.

ЕС зависи от Турция по отношение на ограничаване на бежанския поток към Европа и Юнкер каза, че това вече дава резултати. 

Но Анкара заплаши на 18 април, че ще се оттегли от сделката, ако 28-членният ЕС не изпълни своята част от постигнатото през март споразумение, по-точно осигуряването на безвизов режим за пътуващите в съюза турци.“Турция трябва да изпълни оставащите условия, така че комисията да може да приеме нейното предложение в близките месеци“, каза Юнкер на пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. „Критериите няма да бъдат разводнени“, цитира думите му в. „Хюриет“.

Бойко започна да търси газ и нефт

Министър-председателят Бойко Борисов официално представи кораба Noblе Globetrotter II, който ще работи в територията на дълбоко Черно море у нас. 

Огромното съоръжение ще търси находища на нефт, природен газ и кондензат в блок "Хан Аспарух".

Наш фотограф с "Пулицър" за снимки на бежанци

Снимката на Стоян Ненов

Български фотограф от екипа на "Ройтерс" спечели престижната награда "Пулицър" за заснемането на бежанската криза в Европа.

Галерията на "Ройтерс" от тежките мигове на Стария континент, свързани с бежанската криза, съдържа 17 снимки, една от които на българина Стоян Ненов.

Вестник "Ню Йорк таймс" спечели наградата "Пулицър" за международен репортаж, агенция Асошиейтед прес е отличена за журналистика в служба на обществото, а вестник "Вашингтон пост" победи в категорията за национален репортаж, предадоха световните агенции.

Церемонията по обявяване на носителите се състоя в Колумбийския университет. "Ню Йорк таймс" спечели "Пулицър" за най-добър международен репортаж за отразяване на тежкото положение на жените в Афганистан. "Вашингтон пост" беше отличен за създаването на национална база данни за смъртни случаи, причинени от полицаи в САЩ.

Вестник "Лос Анджелис таймс" спечели "Пулицър" за отразяване на гореща новина във връзка с терористичното нападение в американския град Сан Бернардино. Книгата "Черните знамена: възходът на ИДИЛ" на Джоби Уорик получи награда за документална литература.