През 1916
г. в центъра на Хелзинки се появява малък дюкян, а над вратата му има табела
"Ab Sportartiklar Oy".
В
магазинчето се продават ски, щеки и всякаква друга зимна екипировка, изработена
от финландска бреза.
Материалът
се отличава с лекото си тегло и гъвкавост, и се смята, че допринася много за
прогреса на скиорите от началото на миналия век.
Популярността
на "Ab Sportartiklar Oy" се разпростирала бързо и през 1920 г.
марката сменила името си на по-понятното за чуждите клиенти "Karhu".
На фински това значи "мечка" и е директна препратка към
първоначалната емблема на бранда, която изобразява мечок на ски.
Скоро "Karhu" става официален доставчик на
екипировка на финландския олимпийски тим. С логото на марката легендарният
бегач Пааво Нурми печели 9 златни медала на Игрите в Антверпен през 1920-а и в
Париж 4 години по-късно.
През 1932-ра пък в Лос Анджелис две златни отличия завоюват
работници на фирмата - Мати Ярвинен (копие) и Лаури Хетинен в бягането на 5000
м.
В компанията толерирали служителите си да спортуват по време
на обедните почивки, макар и без да осъзнават, че коват олимпийски шампиони.
По време на Втората световна война "Karhu"
произвежда камуфлажни униформи, палатки, военни ботуши, раници и ски за
финландската армия.
През 1952-ра "мечоците" са на върха на славата си.
Местните атлети доминират на домашните
Но погледнете снимката на шпайковете на финландците отдолу и
кажете не ви ли напомнят на нещо?
С появата
на трите ленти значи е дошло времето в разказа да се появи и името на Ади
Даслер.
След
завръщането си от Първата световна война той започва да произвежда свои обувки
в кухнята на майка си. Баща му Кристоф, който работи в обувна фабрика, и
братята Целайн, които произвеждат шпайкове, подкрепят Адолф в начинанието му.
През 1924-та и брат му Рудолф Даслер също се включва в бизнеса.
На
олимпиадата в Берлин през 1936 г. много от атлетите се явяват с обувки по модел
на Ади Даслер, сред които е и Джеси Оуенс.
Пред
погледа на Адолф Хитлер тъмнокожият американски лекоатлет печели 4 златни
медала. Ади Даслер е във възторг по време на триумфите на Джеси, но проблемът
е, че никой не разбира, че бегачът е с екипировка, произведена от все още
малката му тогава компания, която през 1949-а ще получи името, което носи и до
днес - adidas.
Шпайковете
са изцяло бели и дори и най-тънките познавачи по онова време не могат да
разпознаят модела от снимките в пресата.
Буквално
дни по-късно Даслер бил във фабриката си, когато видял недовършени обувки -
били черни и оставало да им бъдат пришити по няколко странични кожени ленти,
които фиксират по-здраво крака и същевременно покриват бялото.
И в този
момент Ади стигнал до гениалното прозрение, че "недовършените" обувки
биха били разпознаваеми от всеки и видими отдалеч.
Решава, че
идеалният брой на лентите е три. Но дизайнът с три ивици вече е използван от
"Karhu". След супер успешните за финландците Игри през 1952-ра,
Даслер кани представители на "мечоците" на спортния панаир във
Франкфурт.
Именно там
отправя и офертата си за правата за използването на трите ленти.
Учудващо
финландците склоняват бързо да се разделят със запазената си марка срещу... две
бутилки уиски и сума, равна на 1600 евро.
Историята
звучи като научна фантастика, но е разказана в официалния блог на
"Karhu", както и в известната книга за adidas и Puma - "Pitch
Invasion". Така Ади Даслер завинаги решава проблема с идентифицирането на
стоките adidas.
***
Марката
"Karhu" все още е жива. Тя вече не е толкова влиятелна, колкото в
първата половина на 20-и век, но финландците все още произвеждат маратонки.
Сегашните
олимпийски състезатели на страната вече не обикалят света с екипировка с логото
с мечето, но често с чифт "Karhu" се разхождат звезди като Кание
Уест.
Значи
нещата все пак не са толкова зле, дори и след една от най-лошите сделки за всички
времена.
Замислете
се - две бутилки уиски и 3 бона наши пари за гарантирано вечно място на
почетната стълбичка на пазара.