1199
г. с була на папа Инокентий III е признат новият духовно-рицарски орден
- Тевтонския орден. Това е третият голям рицарски орден, основан по
времето на кръстоносните походи в Палестина след ордена на йоанитите
(Малтийския орден) и ордена на тамплиерите.
По време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. немски благородници и
търговци основават братство към една полева болница, което да има
грижата за ранените и болните по време на едногодишната обсада на
крепостта Сен Жан д’Акр в Галилея. Арабите завоюват града три години
по-рано, но преди това още от 1104 г. той е в ръцете на кръстоносците и е
главно седалище на хоспиталиерите-йоанити. Понеже Йерусалим и Яфа са
загубени, кръстоносците под предводителството на Ричард Лъвското сърце
се борят ожесточено.
На следващата 1191 г. крепостта пада и Сен Жан д’Акр става столица и
главно пристанище на кръстоносците в Палестина за почти век. Тук
Братството построява болница и църквата „Св. Мария”. По-късно (21
декември 1196 г.) папа Целестин III дава на Братството привилегии като
на другите ордени.
На голямо събрание, през пролетта на 1198 г., немските рицари решават да
превърнат братството в Рицарски орден, приемайки правилата на йоанитите
и темплиерите. Папа Инокентий III признава новия духовно-рицарски орден
с була и определя задачите му: защита на немските рицари и поклонници,
лекуване на болни, борба с враговете на католическата църква. Рицарите и
свещениците получават правото да носят бяла мантия с черен кръст.
Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на
местните епископи на 1 октомври 1218 г., с което орденът получава почти
неограничени права. На 9 януари 1221 г. той приравнява напълно ордена с
другите два действащи рицарски ордени - на йоанитите и темплиерите.