1848 г. немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс
публикуват „Комунистическия манифест”. Трудът им е считан за едно от
най-значимите политически философски произведения. Текстът на манифеста нито
веднъж не е претърпявал корекции.
В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г.
Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. В произведението
Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война
на народите. В своите тези немският философ доказва чрез неопровержими доводи,
че пролетариатът в своята същност е по-скоро едно твърдение, отколкото
исторически факт.
През 40-те години на 19 в. класовата борба между
пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на
Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват
по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града.
Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната
немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на
справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната. Тя е
международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни
европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на
Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите
сътрудници са белгийци.
Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат
брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на
комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г. Той
завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред
комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите
вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.
Самата програма съдържа 10 точки: Експроприация на землената
собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните
разходи; Висок прогресивен данък; Отмяна на правото на наследяване; Конфискация
на имуществото на всички емигранти и метежници; Централизация на кредитирането
в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с
изключителен монопол; Централизация на всички транспортни средства в ръцете на
държавата; Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство,
разчистване и подобрения на земята по общ план; Еднакви задължения на труда за
всички, учреждаване на промишлени армии, особено за земеделие; Съединяване на
земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на
различията между градовете и селата; Обществено и безплатно възпитание за
всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му
форма.