Икономическите проблеми, предизвикани от войната с Украйна, подхранващи общественото недоволство, засилиха опасенията на руския президент Владимир Путин от евентуален преврат, съобщава The Telegraph. Западни анализатори отбелязват, че държавният глава има все повече причини за безпокойство: ЕС и САЩ налагат нови санкции, бизнесът е парализиран от високите лихвени проценти, държавният дълг расте, цените на стоките се покачват, а министърът на икономическото развитие Максим Решетников предупреждава, че икономиката е „на ръба на рецесия“. От началото на войната инфлацията е надхвърлила 40%, дори според Росстат.
Според прогнозата на Министерството на финансите, бюджетният дефицит на Русия през 2025 г. може да достигне 2,6% от БВП, или 5,7 трилиона рубли. Това е пет пъти повече от планираните 0,5%. За да покрие дефицита, правителството е принудено да повиши данъците (ставката на ДДС ще се увеличи до 22% от 2026 г.) и рязко да увеличи вътрешните заеми, което води до увеличаване на държавния дълг. Властите вече не са склонни да използват Фонда за национално благосъстояние, чиито резерви са намалели наполовина в сравнение с нивата преди войната: от почти 10 трилиона рубли до 4,2 трилиона рубли, за да запълнят дупките .
Приходите от петрол намаляват, а бензинът става все по-недостъпен поради украинските удари по рафинериите. Освен това, заплахата от банкова криза не може да бъде пренебрегната, според Крейг Кенеди, изследовател в Центъра за руски и евразийски изследвания в Харвардския университет. Той изчислява, че дългът на военните предприятия възлиза на 190 милиарда долара - приблизително 37% от годишния бюджет на страната. Кенеди отбеляза, че руските банки активно са отпускали заеми на отбранителни компании без достатъчни гаранции за подпомагане на производството за нуждите на фронта. Сега значителна част от тези заеми са изложени на риск от неизпълнение. Някои големи банки се готвят да поискат помощ от Централната банка, съобщи Bloomberg.
Ситуацията се изостря от нарастващата зависимост от Китай и западните санкции. Президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро наложи ограничения на най-големите руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ поради липсата на напредък в разрешаването на украинския конфликт. След това Китай и Индия, основните купувачи на петрол на Русия, намалиха вноса, заплашвайки Кремъл със спад в приходите от чуждестранна валута. „За първи път от 3,5 години Русия наистина усеща болката“, казва Тимъти Аш, научен сътрудник в програмата „Русия и Евразия“ в мозъчния тръст „Чатъм Хаус“. Той смята, че в Кремъл назрява паника.
Следователно, вътрешният кръг на Путин търси изход от настоящата ситуация, като дискредитира опозицията, за да „покаже, че Западът се опитва да раздели Русия“ – стандартна тактика по време на вътрешна нестабилност, отбелязва Анджела Стент, почетен директор на Центъра за евразийски, руски и източноевропейски изследвания в Джорджтаунския университет.
На 14 октомври ФСБ образува наказателно дело срещу бившия собственик на ЮКОС Михаил Ходорковски и 22 членове на Антивоенния комитет, твърдейки, че са планирали „насилствено завземане на властта“ с цел „промяна на конституционния ред“ в страната. Ходорковски, който в момента е в изгнание в Лондон, нарече обвиненията „лъжи“, целящи да сплашат опозицията. „Това демонстрира параноята на Кремъл – Путин търси врагове, за да укрепи режима си“, казва Джон Хербст, старши директор на Евразийския център на Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в Украйна.
Путин е бил обект на опити за преврат и преди. През юни 2023 г. Евгений Пригожин, основател на частната военна компания „Вагнер“, поведе бунт и изпрати танкове в Москва под претекст за дългогодишен конфликт с Министерството на отбраната. В последния момент той се отказа от плана си и спря наемниците, а няколко месеца по-късно загина в самолетна катастрофа. Въпреки провала, бунтът ярко демонстрира крехкостта на режима на Путин, казват експерти.
PayPal:
Revolut:
revolut.me/danibg1912