декември, един от най-големите църковни празници,
семейството се събира на обща трапеза и не се пропускат веселите гостувания за
отбелязване на щастливия повод.
Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е
своебразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се празнува три дни – в първия,
Голяма Коледа, сутринта празнично се ходи на църква, а трапезата не се вдига
целия ден. Народното поверие сочи, че за благоденствие на мегдана се извива
кръшно хоро.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем,
провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина
и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са
първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе,
доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на
времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи,
посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в
Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на
Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото
кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на
древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември
представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември
римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у
славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през
декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането
на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на
Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се
идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия
бог се превръща в негово рождество.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още
един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на
земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица
от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова
елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици,
свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата,
истината).Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници
са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава
разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача
на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с
накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето
за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце
на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири,
таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат
силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна
посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и
благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино
и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо,
боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти
коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на
училището или читалището.
Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско
хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат.
На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле,
гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от
свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле,
свинсо с праз, печена кокошка.