петък, 22 октомври 2021 г.

Хората на Копейкин са толкова интелигентни, че един плакат не могат да залепят...

Прокуратурата ще разследва не Гешев, че си пише с Pi Ar Sevi Boiko, а кой го е снимал😀

Ще го бъде тоя народ😀

България в една снимка:

 Багер подпира паметник на културата, за да не падне 

Велико Търново/снимки Malinova Olya


На тази дата: 22 октомври 1945 г. Ева Мария Дуарте се жени за Хуан Перон и се превръща в Евита

 

1945 г. в Аржентина се състои сватбата на Хуан Перон за Ева Мария Дуарте. Евита, както остава в историята, е втората жена на аржентинския президент Хуан Доминго Перон и първа дама на Аржентина от 1946 до смъртта й през 1952 г.

Тя е призната за най-влиятелната жена в историята на Аржентина. През 1951 г. Ева Перон започва кампания да бъде допусната до изборите за вицепрезидент. Под натиска на военните съпругът й се противопоставя на това нейно желание. За компенсация през 1952 г. тя е обявена за Духовен лидер на Аржентина.

Любопитен факт е, че тя често е обвинявана, че превръща политическия живот в шоубизнес. Остро критикувана е за разточителната си слабост към скъпите бижута, кожи и дизайнерски тоалети, които силно контрастират с мизерията, която обгръща страната. Въпреки това тя става любимката на народа и появата и сред обществото е истински празник за населението.

Аржентинците и днес продължават да я боготворят. За тях тя е Евита, "ангелът на безимотните", закрилница на угнетените, слабите, унизените, утешителка на безутешните. Легендарната Ева Перон - митът, който ги крепи и им вдъхва вяра.

Родена в малкото градче Лос Толдос, Ева мечтае да стане актриса и опитва по всякакъв начин да се добере до театъра без да притежава никакъв опит и образование. Щастливата ѝ звезда изгрява с радио-театрални предавания. Лицето й започва да се появява на кориците на списанията и получава няколко второстепенни роли в киното.

През 1944 г. 25-годишната Ева Дуарте се запознава с 49-годишния Хуан Доминго Перон. В този момент бъдещият Президент на Аржентина се занимава с подготовката на военен преврат. През 1945 г. той е арестуван и в последствие освободен. Появява се движението Перонизъм.

Хуан Перон започва да се готви за избори и въвежда младата си съпруга в кандидат-президетската кампания. Присъствието на жената на президента в срещите с избирателите било истинска новост за консервативна Аржентина. Речите на Ева са кратки, изцяло в стила на Хуан Перон, адресирани към жените, които все още нямат право да гласуват.

Извеждането на Мария Дуарте де Перон на политическата сцена не е нейната лична амбиция, а на бъдещия Президент. Хуан Перон вижда в нейно лице възможността да спечели гласовете на жените, които до този момент нямат право на глас в изборите.

Перон се радва на силна обществена подкрепа заради социалните мерки, които предприема, и скоро се очертава като един от най-влиятелните членове на аржентинското правителство. Именно заради все по-голямата му власт срещу него е устроен заговор и той бива арестуван. Това е моментът, в който Ева за първи път проявява своите лидерски качества, участвайки в многобройното движение за освобождаване на любимия й.

Няколко дни след ареста на Хуан Перон пред Розовия дом в Буенос Айрес (седалището на президента) се събира многохилядна тълпа от граждани, представители на работническата класа, на които Ева дава историческото прозвище „дескамисадос“ („хората, които нямат риза на гърба си“). Те изискват незабавна свобода за своя лидер, а манифестацията им се превръща в една от най-големите и въздействащите в съвременната история на южноамериканския континент.

Хуан Перон скоро бива освободен и, осъзнал влиянието си сред бедните обществени слоеве, влиза в надпревара за президентския пост през 1946 г., която успява да спечели. Едно от първите му действия като президент е започването на обиколка из селищата в цяла Аржентина, на която е плътно придружаван от съпругата си. По този начин Ева Перон придобива публичен статус на първа дама, която няма да страни от политическите дела на своя съпруг, а ще заеме дейна роля в тях.

Тогава сред аржентинците започва да става популярно обръщението „Евита“, което тя приема с нескрита гордост. През 1947 г. Евита тръгва на посещение из няколко европейски столици. Президентът нарочно взима решение да изпрати нея, а не да замине лично, защото личността и режимът му са силно дискредитирани в западноевропейските държави.

Радваща се на нарастваща популярност, както в Аржентина, така и в международен план, Ева Перон си поставя собствени обществени и политически цели. Тя започва усилена работа за признаването на правото на жените да гласуват и за равенство между половете в работната и социалната среда. През 1947 г. парламентът одобрява закон за предоставяне на всеобщо избирателно право, който според много анализатори е пряк резултат от нейния активизъм.

Скоро след това тя създава Женската перонистска партия, клон на управляващата партия на съпруга й, която за няколко години достига половинмилионна членска маса, с което става първата и най-голямата женска партия в Аржентина и до днешни дни. С намесата на Евита се извършват редица изменения в трудовото законодателство, с които се подобряват условията на работа на най-уязвимите социални групи.

Най-важните постижения на Ева Перон обаче остават извън строгото политическо пространство. През 1948 г. тя учредява Фондация „Ева Перон“, с която започва мащабна работа по подпомагане на социално слаби лица и стимулиране на регионалното развитие. Фондацията строи работнически жилища, училищни сгради, приюти, домове за възрастни хора, болници, поликлиники, цели студентски комплекси. Отпускат се помощи за лечение на болни, за купуване на жилища или при безработица.

През 1951 г. Ева Перон се разболява от рак. Белязана от предстоящата смърт, тя произнася от балкона на правителствения дворец последната си реч: "Благодаря ви от името на унизените. И ви пожелавам да бъдете щастливи с Перон. До смъртта. Молете се отново да събера сили, но се молете не заради мен или заради Перон, а заради безимотните".

Мария Ева Дуарте умира едва на 33-годишна възраст, на 26 юли 1952 г. Когато тялото й било изложено за поклонение в сградата на синдикатите, поклонниците, чийто брой надхвърлял 3 милиона души, се стичали на поклонението в продължение на две седмици, за да изразят съболезнованията си. Жени и работници носили ковчега й на раменете си, отдадени били такива почести, каквито се полагат иначе само на държавен глава.

Смъртта й през 1952 г. съвпада с икономическото западане на страната, три години по-късно идва и военният преврат. Следват диктатури и икономически кризи, но "Митът Евита" остава жив.

Вицове - само сока, октомври 2021 г.

Някои хора и камъка на мъдростта да намерят, ще си затиснат зелето с него! 

 

*** 

 

Значиии... Голяма грешка е да вземеш Виагра на първа среща... Голяма грешка. 

 

*** 

 

Студент от Консерваторията кани момиче на концерт: 
- Какво предпочиташ, симфония или менует? 
Тя: 
- Симфония не умея да правя!!! 

 

*** 

 

- Да пусна ли телевизора, да чуем новините? 
- Пусни го! От терасата го пусни! 

 

*** 

 

- Докторът ми предписа спирт! 
- Да не е било спорт? 
- Възможно е! Иди, че му разбери почерка! 

четвъртък, 21 октомври 2021 г.

По-силни от хаоса!

Кое не е ясно?

Някои от любимите ми непубликувани коментари в "Таралеж" от тази седмица😀


Али Бегов и 40-те кръчмари

 Когато след години летописци пишат за пандемията в България могат да нарекат този период "Ревът на кръчмарите". По-дългото описание ще е  "Протести на кръчмарите и десетки хиляди жертви". 

Единственото константно през цялата пандемия до сега е "ревът на кръчмарите". 

От първия ден до сега. Непрестанен рев за обороти и пари. 

Над 20 хиляди души загубиха живота си, поне още толкова едвам се спасиха, хиляди загубиха работата си, но ние слушаме непрекъснато за недоволството на кръчмарите. Намалиха им ДДС-то, от първия ден получават безвъзмездна помощ и всички си затварят очите, че не спряха да нарушават всички мерки. Обаче ревът се засилва. 

Всъщност както в приказката за Али Баба и 40 разбойника и тук е Али Бегов и около 40 кръчмари с баровски обекти в цялата страна. Останалите с малките заведения ги следват, защото те и без пандемия си нямаха обороти. Тези кръчмари са свикнали на големи пари и не са склонни да жертват и 1 стотинка. Използват популизма на 80% от политиците и ги изнудват с протести. 

Време е да дойдат волеви и смислени политици. И да се знае, че алчните хора са нещастни хора. Те никога няма да изпитат удовлетворение. Винаги оборотът им ще е недостатъчен.