Остатъците от „ЧВК Вагнер“ се укрепиха в горното течение на река Убанги в Централноафриканската република (ЦАР), където фактически създадоха наркоимперия, намираща се извън обсега на правоприлагащите органи и дори на Кремъл, пише The Wall Street Journal. Ветераните от групировката са ръководени от сина на Евгений Пригожин – Павел Пригожин, се посочва в публикацията.
Трамадолът, търговията с който стана основа на бизнеса на останалите в ЦАР сили на „ЧВК Вагнер“, при прием в големи дози може да действа като стимулант, който нерядко е наричан „кокаин за бедните“, пише WSJ. Препоръчителната доза трамадол обикновено е от 50 до 100 мг, но в цяла ЦАР широко се продават таблетки със съдържание на активното вещество от 200 мг и повече, се казва в статията.
След поредица от неуспехи, търговията с трамадол даде нов импулс на „Вагнер“, пише WSJ. След смъртта на Евгений Пригожин в самолетна катастрофа през 2023 г. и прехвърлянето на по-голямата част от операциите на групата под контрола на руските държавни структури, до 500 бойци останаха в горното течение на Убанги в ЦАР. Контролът над търговията с трамадол им позволява да експлоатират горските и златните ресурси на страната. По оценка на женевския аналитичен център Global Initiative Against Transnational Organized Crime, незаконният износ на злато носи на „Вагнер“ около 180 милиона долара годишно, а контрабандата на болкоуспокояващото в съседните страни осигурява допълнителен източник на доходи.
Трамадол се приема от миньорите в златните рудници, контролирани от „ЧВК Вагнер“, от участниците в демонстрациите в подкрепа на руското присъствие в региона, както и от екстремистите, участващи в дългогодишния въоръжен конфликт в страната, пише WSJ. Ръстът в употребата на препарата съвпадна с увеличение на броя на загиналите в боевете за контрол над районите с полезни изкопаеми в ЦАР с почти 20% – до около 500 души за последната година, свидетелстват данни на Университета в Упсала.
През последните месеци ветераните от „Вагнер“ и техните съюзници още повече укрепиха контрола си над този бизнес, твърдят изследователи и търговци от столицата на ЦАР, Банги. Влиянието на руските наемници е нараснало дотолкова, че те доставят трамадол на бойците от президентската гвардия и на младежкото опълчение Sharks, което редовно организира въоръжени патрули в Банги и пребива поддръжници на опозицията, разказва живеещ в Европа бивш служител на „ЧВК Вагнер“.
Русия успя да поеме контрола над значителна част от бизнеса на „ЧВК Вагнер“, но в ЦАР това се оказа значително по-сложно – отчасти поради отдалечеността на страната, а също и защото остатъците от групировката успяха да се вкоренят дълбоко в местната политическа система, пише WSJ. Днес бившата структура на „ЧВК Вагнер“ фактически е подчинила държавата, се посочва в изследване на финансирания от Пентагона аналитичен център Africa Center for Strategic Studies. Руските наемници са интегрирани в националната армия на ЦАР и в местните въоръжени групировки.
Оглавяващият групата Павел Пригожин използва натрупаните от нея знания за местните силови структури и системата за сигурност, се казва в публикацията. Руските наемници използват контрабандни маршрути и пренасочват търговските потоци, за да запазят контрола над ключови ресурси, включително река Убанги.
Съществуват опасения, че укрепването на „ЧВК Вагнер“ в ЦАР ще задълбочи хаоса, обхванал целия регион, казва изследователят от Global Initiative Наталия Духан. Особено безпокойство предизвиква Судан, където бунтовническите „Сили за бързо реагиране“ (RSF) укрепват позициите си в южните и западните райони на страната, разположени близо до ЦАР. „ЦАР е последната останала крепост на ЧВК Вагнер в Африка. Но те проникват в (западния регион на Судан) Дарфур, действайки в координация с RSF“, заявява тя.
