Британският The Guardian публикува материал, в който украинци от специален батальон разказват как извършват операции дълбоко в територията на Русия:
Ако се случи най-лошото, 23-годишният Тарас, 21-годишният Владислав и техният командир Олексий, на 39 години, са наясно, че украинското правителство ще отрече да знае за тях.
Те са членове на батальона "Братство", доброволческа група на украинските специални части, които водят борбата срещу Владимир Путин отвъд фронтовата линия на войната в Украйна, покрай окупираните райони на страната си – и дълбоко в Русия.
Тяхната работа варира от отвличането на висши служители на Кремъл до унищожаването на ключова военна инфраструктура и свалянето на вражески самолети на руска територия.
Може да изглежда странно батальон като техния да позволи историите им да бъдат чути публично. Но това е, за да не се разбере погрешно тяхната цел. Във всичко, което правят, има едно послание, което искат да изпратят. "За нас е много лесно да преминем руската граница", казва с усмивка Владислав, най-младият от тримата.
Доброволците от братството имат особен статут, технически независим от украинската армия, но действащ рамо до рамо с официалните сили. Статутът им предполага отричане.
Олексий е в "разузнаването", казва той, но батальонът набира предимно цивилни или откъсва най-ярките от други доброволни батальони. Той казва, че разбира защо работата им трябва да остане тайна. Въпреки това е трудно за преглъщане от всички тях.
Това се свежда до нервността на Запада при мисълта, че Украйна има капацитета да удари Русия в Русия, както се подчертава от продължителния дебат за доставката от Германия на танкове "Леопард 2" и отказа на САЩ и други да доставят изтребители F16.
Голяма част от това безпокойство вероятно е свързано със заплахата на Кремъл да използва ядрено оръжие, ако "самото съществуване на държавата бъде поставено под заплаха".
"Оказва се, че руснаците могат да отидат на украинска територия, но украинците не могат да отидат в Русия", казва Олексий.
Доброволците от Братството не се възпират. Те настояват, че е жизненоважно руското висше командване да усети топлината на битката на собствената си територия.
Облечени в дънки, джъмпери и качулки, те пият кафе в киевския парк "Тарас Шевченко", докато разказват за приключенията си, докато си почиват от тренировки, планиране и мисии. Единственият намек кои са те е пистолетът на бедрото на Владислав.
Поради неофициалния им статут, техните истории не могат да бъдат независимо проверени, но те са убедителни и достоверни. Те също са изключителни в своята смелост.
Вторият най-голям от тримата мъже, Тарас, казва, че се е върнал преди две седмици от това, което той определи като обикновена операция. "Нашата група трябваше да донесе определено количество експлозиви на територията на Русия и да ги остави на определено място", казва той. "Не знам за какво и за кого е бил предназначен този експлозив. Но знам със сигурност, че някои хора в Русия са готови да помогнат на украинците".
Но преди шест седмици той завършил най-успешната операция досега. "Имахме задача да унищожим руски хеликоптер, превозващ високопоставени служители на руското министерство на вътрешните работи", казва Тарас. "За първи път лошото време попречи на лазерния мерник да се насочи точно към целта. Освен това имахме вътрешни проблеми в рамките на групата, аргументи, така че влязохме на руска територия, но се върнахме, взехме предвид грешките си ... И след седмица направихме втори опит".
Работната група от петима мъже потегли в 7 часа сутринта, като лесно мина през горите и полетата, за да премине в Русия. "Вървяхме по цял ден", казва Тарас. "След това прекарахме нощта на мястото и в 9 часа сутринта чухме хеликоптер. Имах малък разузнавателен дрон с мен и той потвърди, че това е същият хеликоптер.
"Стреляхме от преносима зенитно-ракетна система по хеликоптер от разстояние 4 км. За съжаление не видяхме удара, тъй като бяхме толкова далеч, но чухме експлозията. И тогава бързо избягахме от позициите си. Оставихме след себе си статива, използван за преносимата зенитно-ракетна система. Върнахме се два пъти по-бързо."
Независимо дали служителите на Кремъл в хеликоптера са били убити или не, за Тарас това е била успешна мисия, постигаща централната цел на инициативите на батальона.
"Показахме, че можем да влезем на територията на Русия и да покажем на руснаците, че украинците могат да действат", казва той. "След като руснаците разберат, че саботьорите работят на тяхна територия, те трябва да ангажират много войници, за да намерят тези саботьори. Това е много деморализиращо за врага. Хеликоптерът е бил за руското ръководство. А самият факт, че украински саботьори стрелят по руски командири, вече е точка на напрежение за руснаците. Това изнервя руското командване".
Последната операция в Русия, в която участва Владислав е била преди месец в района около град Белгород, където през последните месеци избухнаха редица складове за боеприпаси.
Малките работни групи, често само четирима или петима войници, разработват къде се намират безопасните пътища към Русия, като проучват движението на добитъка или приемат съветите на онези, които правят контрабанда отпреди войната.
Владислав и неговите колеги бойци са натоварени със задачата да "заловят или убият един от високопоставените офицери на ФСБ", руските служби за сигурност.
"Той работеше близо до границата с Украйна, но на територията на Русия", казва Владислав. "Имахме маршрута на колата на този руски офицер и решихме да поставим засада".
Те бяха на позиция в продължение на часове, но колата не пристигна и основната цел трябваше да бъде изоставена, когато денят се провали. Те трябваше да се измъкнат, но бяха изправени пред предизвикателството да пробият обратно в Украйна, покрай наблюдаващите руски сили, събрани на границата.
"Срещнахме граничен пункт на руските граничари", спомня си Владислав. "Сблъскахме се, бяхме четирима на четири. Убихме трима руснаци и леко ранихме един. Заловихме го, заведохме го на украинска територия и го предадохме на украинските военни".
Украинците оцеляха още един ден, като само един от групата им получи огнестрелна рана в ръката.
Но това не винаги върви по план. На Коледа четирима техни колеги, 34-годишният Юрий Хоровец, 32-годишният Максим Михайлов, 39-годишният Тарас Карпюк и новобранецът на мисията, 19-годишният Богдан Лягов, бяха убити на 12,5 км в руската Брянска област, североизточно от Украйна.
Олексий научава за трагедията, когато на 26 декември по руските канали Telegram се появиха снимки на загиналите им колеги, лежащи в снега. Подкрепящата Кремъл медия РИА Новости съобщи, че мъжете са носили "картечници SIG Sauer, комуникационни и навигационни устройства и четири бомби с общ капацитет около 40 кг в TNT еквивалент".
Според ФСБ те са били настроени да извършват "саботажи и терористични актове". ФСБ публикува видео, показващо телата, разпръснати между боровете на руска гора. "Всички бяха шокирани", казва Олексий. "Те бяха най-добрите ни бойци.
Начинът на смъртта им остава неясен. Телата им не са извадени. Тримата по-възрастни мъже от групата бяха шампиони по туризъм и ветерани от този вид работа, като преди това са действали на разузнавателни мисии в окупирания регион Чернобил, наред с други.
"Водачът ги отведе на известно разстояние от границата на Украйна дълбоко в територията на Русия и ги остави там", спомня си Олексий. "Бяхме много спокойни за тези момчета и бяхме сигурни, че всичко ще бъде наред. Не знаем подробности, но предполагаме, че те случайно са влезли във втората линия на руската отбрана. А там руснаците полагаха мини в земята".
Мъжете са заснети в моментите преди да тръгнат на мисията си, обличайки униформата си "снежен камофлаж" и подготвяйки оръжията си.
Попитах ги: "Как се чувствате?", казва Олексий. И Юрий отговори: "Това е моята мечта. Правя операцията, за която съм мечтал през целия си живот." Всички тези момчета бяха много умни и много мотивирани."
Това беше трудно напомняне за рисковете, които поемат. Запитани дали родителите им знаят за работата им, двамата по-млади мъже, в началото на 20-те си години, издишват силно и се смеят.
"Родителите ми знаят само, че в момента съм във война", казва Владислав. "Но трябва да разберете, че когато планираме операциите си, много малко хора знаят за това. Информацията за операцията може да бъде предадена на врага. Войниците наблизо могат да кажат нещо на колегите си и руснаците могат да разберат за това. По-добре е родителите ни да не знаят какво правим сега."
Тарас добавя: "Нашите операции всъщност са два пъти по-безопасни от тези, извършвани от украинските въоръжени сили. Изглежда, че това е много опасна работа, но ние много сериозно се подготвяме за нея".
Значението на тяхната роля, за всичко, което правителството отрича и не им харесва западните столици, е ясно за тях.
Може да очакват от нас, че ще взривим Кремъл, но засега това не е така", казва Тарас. "Моето мнение е, че трябва да започнете с малки задачи и след това да преминете към по-сложни. Един мой приятел има поговорка: "За да унищожиш вражеска военна база, първо трябва да взривиш кучешката колиба".
