След спирането на износа на селскостопански продукти през Черно и Азовско море, руските фермери се опитват да увеличат доставките в чужбина през Балтийско море. Един от маршрутите преминава през Латвия, където доставките продължават, въпреки че са намалели значително поради войната в Украйна и противопоставянето на Русия. Рига обаче реши да не помага на Русия да увеличи износа си на пшеница, който спадна до 16-годишно дъно през август, както и на други зърнени култури, пише "МТ".
Латвийското правителство планира да наложи 300% мито върху зърното, пристигащо от Русия и Беларус, обяви премиерът Андрис Кулбергс. Миналата седмица латвийски и литовски представители обмисляха спиране на руските доставки на зърно през своите пристанища, съобщава Ройтерс . Подобно високо мито или пълна забрана биха лишили Русия от жизненоважна алтернатива в ситуация, в която доставките по южния маршрут са парализирани от украински удари с дронове.
Руски износ на зърно през балтийските държави, предимно Латвия, продължава, въпреки че през миналия сезон той е възлизал само на 1 милион тона, в сравнение с 2,5 милиона тона две години по-рано. Според Аркадий Злочевски, президент на Руския зърнен съюз (РЗС), през този сезон, който започна през юли, износът през балтийските държави може да достигне 5-6 милиона тона, а ако естонските пристанища бяха по-достъпни, дори 10 милиона.
Латвия има три основни пристанища – Лиепая, Рига и Вентспилс – както и няколко по-малки пристанища – Скулте, Мерсрагс, Салацгрива, Павилоста и Роя – разположени по морската граница на страната. Основните пристанища обработват предимно транзитни товари.
Злочевски призна, че капацитетът на руските балтийски пристанища е 7 милиона тона зърно годишно и това е недостатъчно, за да замени доставките през пристанищата на Азовско и Черно море. Последните пристанища са отговорни за 90% от морския износ на зърно през миналия сезон (юли 2025 г. до юни 2026 г.), или 46,3 милиона тона.
Ето защо пристанищният капацитет в балтийските страни е толкова важен сега – той би могъл поне частично да компенсира спада в доставките по южния маршрут.
Според SovEcon, през август износът на пшеница от Русия е спаднал с 56% в сравнение със същия месец миналата година, достигайки 2,2 милиона тона и достигайки най-ниското си ниво от 2010 г.
Балтийските държави не желаят да помогнат на Русия, която бомбардира пристанища и зърнени терминали в Одеска област, спирайки морския износ на Украйна. Без отворен Черноморски път страната няма да може да изнася поне 30 милиона тона селскостопански продукти на стойност над 10 милиарда долара, заяви министърът на земеделието Тарас Висоцки пред Politico. Той също така изчисли, че това може да доведе до спад на БВП на Украйна с до 5%.
Руските фермери също търпят „колосални загуби“, каза Злочевски , принудени да продават реколтата си под себестойността. Последиците, каза той, ще станат очевидни през следващия сезон:
Няма откъде да вземем пари; кредит не е наличен. Ако не получим достатъчно финансиране, зимната сеитба ще бъде провал.
Киев предложи на Москва да спрат взаимните си атаки срещу пристанищата и корабите в Черно море, но Москва отказа.
Подкрепи блога с дарение!
