вторник, 16 януари 2018 г.

Нено Димов оттегли заповед за изключване на имоти от пироден парк "Витоша"

Министърът на околната среда и водите Нено Димов оттегли заповед, с която от границите на Природен парк "Витоша" се изключват два имота с обща площ 10,39 дка, съобщиха от ведомството. Решението е било подписано в края на ноември миналата година и обнародвано в Държавен вестник на 2 януари 2018 г., като от тази дата тече едномесечен срок, в който може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

Екологът Тома Белев, който е бивш директор на парка, коментира в социалните мрежи, че това е  първото намаляване на територията на парка от 1934 г. насам.


Имотите са изключени от границите на защитената територия на парка в изпълнение на две съдебни решения на Върховния административен съд от 2016 и 2017 г. С решенията на съда е отменен отказът на министъра на околната среда и водите да изключи тези имоти от територията на парка.

Наследниците на Спартак

Препечатваме текста от портал "Култура", автор Даниел Смилов.


Речта на Доналд Туск на откриването на българското председателство на Съвета на ЕС разпали обществените емоции и "открадна шоуто" не само от родните политици, но и от артистичния (по своему) Жан Клод Юнкер. Човек научава много за себе си през погледа на другия, чужденеца. Дори когато този друг ни е политически роднина.


От европредседателството ще има поне две ползи. Първата е, че българската общественост ще се пообразова за функционирането на ЕС и може би част от хората ще почнат да правят разлика между Съвета на ЕС, Европейския съвет и Съвета на Европа. (За тези, които смятат че това са синоними, първите две институции са различни органи на ЕС, а последната е изцяло отделна международна организация, обединяваща 47 страни от Европа).


Втората полза е, че в рамките на шест месеца ще обръщаме малко повече внимание на това как изглеждаме в очите на другите. Тоест имаме шанс да опознаем себе си малко по-добре от обикновено.

Къде живеем


София е зелен, красив град, с множество интересни сгради. Същевременно от далеч е ясно, че в него не живеят хора с естетическо чувство към детайла. Градът се развива, има сериозно строителство, но също така на много места все още избива кал, която без дъжд се разпрашава. Това е белег за сравнително скорошно гражданство: по-тънък цивилизационен пласт, който стихиите от време на време отнасят. Улиците не се мият или това се прави веднъж годишно за Великден, което е в синхрон с някои неприятни исторически предразсъдъци на чужденците за нас.


Градоустройството се набива в очите на иноземеца с две неща. Първо, това е санирането на големи сгради на парче, което понякога ги превръща в шедьоври на Мондриан, но по-често просто дразни окото. По-досетливите биха си направили извода, че българите решават проблемите си сами и трудно се координират за общи действия. Неуредените общи пространства и тротоарите с не-евклидови повърхности потвърждават това усещане.


На второ място, централната част не се е превърнала все още в ексклузивно гето за бизнеса и богатите. Наред с лъскави сгради и постройки има и жилища и магазини за нормални хора. Това е демонстрация на егалитарния характер на българското общество, за което сериозното разслоение е патология, проблем. Единствено забраната за каруци в центъра на града не е в унисон с тази характеристика, но обяснението тук не е толкова в нетърпимост към бедността, а към малцинството.


Егалитаризмът се вижда и в облеклото на хората, което е доста униформено, особено що се отнася до зимното черно. На този фон претенциите за мултикултурност –църквите, джамията и синагогата – звучат малко повърхностно и декоративно. София не е град, който обича да показва многообразието си – по-скоро е срамежлив по отношение на различието.


Стените на целия център са нашарени с графити. Това му придава облик на краен квартал, където полицията е изпуснала нещата и законът се прилага отчасти.


Пролетно време всичко това потъва в Дионисиева зеленина и свежест, които бързо побеждават зимните наслоявания. Цъфналите кестени по големите булеварди и гледката на измитата Витоша внасят неочаквана елегантност и стил.


Градът функционира добре и при -20 градуса по Целзий обаче. Това е шок за англичаните, за които всеки сняг от над един сантиметър е природно наказание. Суровостта на планината показва, че българите не сме просто част от средиземноморската култура, а сме нещо по-различно, по-затворено и консервативно.


Кой ни управлява


Народът се отразява най-добре в своите управляващи и разкрива чрез тях най-интимните си душевни нагласи. Управляващите са и другият прозорец – освен градската среда, през който чужденецът опознава местните.


Това, което нашите политици разкриват в своята цялост, е колеблива, незавършена и неохотна европеизация. От времето на Иванчо Йотата и Михалаки Алафрангата европейски изглеждащите публични фигури са второстепенни и допълващи пейзажа. Доверието към тях е като цяло ниско, което отчасти обяснява и неудачите в кариерата на политици като Станишев, Дянков, Трайков или Плевнелиев. Най-показателно в това отношение беше мълниеносното сриване на рейтинга на Симеон Сакскобурготски в момента, в който от историческа легенда той се превърна в действащ политик.


Българите явно не се разпознават в хора, които напълно са интернализирали, или претендират, че са го направили, "западния" начин на живот. Харесват се по-скоро ниският център на тежестта, народният говор, слабото владеене на чужди езици, изгледът и чарът на здрав момък. Политиците бързо се ориентираха в тази среда и започнаха да естетизират тези нагласи, като навлякоха народни носии. Хипарливото декадентство от късния соц беше забравено и народностното преживя ренесанс. В началото на 90-те хората биха умряли от смях, ако някой политик се беше спретнал с потури и пояс. Днес това е нормата, което показва, че "европеизацията" е напреднала толкова, та мнозина започнаха да се страхуват, че ще загубим идентичността си. За чужденеца тези страхове със сигурност са силно преувеличени.


Второто впечатление, което "политическата класа" създава, е за дълбок и осъзнат светогледен цинизъм. Този философски цинизъм се роди в късния соц, когато идеологията беше вече мъртва и никой вече не вярваше в особените достойнства на комунистическия модел. Остана защитата на собствения интерес (разширен до семейството, племето, рода) като най-върховна ценност. През 90-те години – заради ентусиазма по демокрацията – имаше сериозна реидеологизация и цинизмът временно отстъпи. От 2001 г., но особено след 2009 г., цинизмът стана отново норма.


Това означава, че днес се ценят политици, които не действат и не вярват особено в сложни обществени идеологии, отвъд защитата на личностно, семейно и родово разбрания интерес. Това отсъствие на идеология обикновено описваме като "популизъм", който се изчерпва с клишета от рода на "следваме народната воля", "както ни наредят хората" и т.н.


Цинизмът има и друг аспект. Популярните политици днес имат един език за пред хората и друг – по-откровен и по-сексуално натоварен – във всекидневието си. Често между тези два езика настъпват преплитания, които с охота се раздухват от кафяво-жълтата преса (малцинствата "раждат като кучки", опозицията са "гейове и лесбийки", опонентите са хомосексуалисти и т.н.). Структурната задача на тази преса е да превръща втория, откровения и вулгарен език в първи – публичен. С това тази преса претендира, че разкрива "същността" на нещата. А в тази същност основното са договорки, временни съюзи, баланс на силите и "прекарване" на по-слабия – тоест реализацията на голи интереси.


В този смисъл чуждата оценка, че България е корумпирана, но не създава проблеми, защото с нея може да се договориш, не е много далеч от истината. Нашите политици започнаха активно използват тази "сговорчивост", за да трупат точки в международен план. Например, докато премиерите на Германия и Холандия биха имали трудности да оправдаят среща с турския президент Ердоган, ние нямаме подобни скрупули.


Договорките винаги зависят от преговорната сила – колкото по-силен изглеждаш, толкова по-добра сделка може да очакваш. Затова за нас е важно политиците да изглеждат дори физически силни, да могат да тръшнат на земята поне трима гладиатори от други краища на Европа.


Наследниците на Спартак ценят физическата сила, по което се доближават до руските си събратя. Тези събратя дотолкова са свикнали да търсят физическата сила в политика, че я откриват дори в маломерни по нашите стандарти екземпляри.


Разбира се, афинитетът към мъжката сила върви и с хомофобия, което би учудило древните спартанци. За да се разграничат от тях, днешните политици предпочитат налятата фигура с характерни изменения в коремната област и по-надолу.

 Истинската реч на Туск


Всичко това е естетика – тоест как хората изглеждат. От естетиката не може да се направи извод дали човек или обществото са добри, или лоши. Важното в крайна сметка са делата – какво си направил, какви позиции си заел, какво си постигнал. Естетиката обаче е показателна както за силните, така и за слабите страни на дадено общество – тя разкрива и нагласи, които трудно се променят.


Дипломатът Туск ни описа героически – така, както бихме искали да изглеждаме в очите на другите. Вглеждайки се в себе си, ние, а пък и чужденците, имаме не чак толкова празнична и епична картина. Уважението към нас, което Туск успя да предаде, обаче е абсолютно автентично. Защото никой народ не е само герой и голмайстор. Най-уважавани са народите, които имат способност да се дистанцират от себе си, да се самоиронизират, да отсеят доброто, трайното, красивото, от лошото и грозното. Т.е. да се развиват към по-добро. С Вазов и Алеко ние сме доказали, че сме способни на подобна просвещенска саморефлексия.


Важно е да не го забравяме.


Карикатурите на Краси

"Брат'чед, дай на кумата договора с шурето и баджанака"








Краси Петров рисува специално за "Таралеж".

В същото време някъде в Азербайджан


На тази дата: 16 януари 1920 г. в САЩ е въведен сух режим

1920 г. в САЩ е въведен сух режим. Мярката е въведена с 18-та поправка на Американската конституция и забранява производството, продажбата, вноса и износа на алкохол на територията на САЩ.

Сухият режим обаче съвсем не насърчава трезвеността - контрабандни барове, наречени „спийкизи”, сервират алкохол. Ограничението всъщност помага и за формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. Център на незаконния алкохолен внос става Чикаго, а гангстери като Ал Капоне и Бъгс Моран печелят милиони от продажби на уиски, бира и др. В края на десетилетието Капоне контролира цялата верига на внос и дистрибуция от Флорида до Чикаго.

От времето на забраната в историята са останали редица интересни истории. Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Лос Анджелис са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството. Оправданието им е, че са проверявали дали течността съдържа алкохол и след многократно преглъщане заключението е, че съдържа. Обвиняемият обаче е оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка.

Докато законът е в действие има истински бум на разходките с кораби, които се рекламират като „пътешествие доникъде”. В момента, в който корабът навлезе в международни води, започва да се върти в кръг, а пасажерите се отдават на алкохолно опиянение.

Любопитен факт е, че напълно уверени, че заедно със Сухия режим идва и краят на престъпността изобщо, някои американски градове леко наивно продават затворите си.

Критикът на сухия режим - конгресменът от Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия, обаче изчислил, че федералното и местните правителства губят повече от 1 млрд. долара годишно от данъци върху нелегално продавания алкохол. По думите му тази сума отивала в джобовете на контрабандистите и на длъжностните лица под формата на рушвети.

Нарастващото убеждение, че сухият режим е един скъп провал, води до отмяната му. Забраната е отменена на 5 декември 1933 г. с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт. Режимът, често е определян за „най-голямото недоразумение в историята на САЩ”, продължава 13 години, 10 месеца, 19 дни, 17 часа и 32 минути. Накрая Рузвелт казва: „Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!”.

Вицове, януари 2018 г.

Остават 43 дни до пролетта
Заповед:
- Ако ме видите, че бягам, гледайте да не изоставате след мен!
Подпис: Главният Енергетик

***

Филмът може да съдържа сексуални сцени. МОЖЕ или СЪДЪРЖА? Не губете времето на хората.

***

Мъж попада на остров населен само от жени. Жените веднага го осъдили на смърт. Попитали го :
- Какво ти е последното желание?
- Да ме убие най-грозната!
...Още е жив!!!

***

Завиждам на хората, които като се събудят правят гимнастика....Аз 25 минути си припомням как се говори.

***


По новините съобщават, че България е на второ място в света по количество употребяван алкохол. Семейство гледа новините и жената поглежда критично съпруга си, който тъкмо си налива ракия. Той я поглежда навъсено и и казва: - Какво ме гледаш, ма, правя каквото мога...

понеделник, 15 януари 2018 г.

Медиите на Шиши със сигнал срещу Радан Кънев, Христо Иванов и Николай Хаджигенов

Във Висшия адвокатски съвет е подаден сигнал, в който се иска стартиране на дисциплинарно производство срещу зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев, лидера на "Да, България" Христо Иванов и правозащитника Николай Хаджигенов.

Основанието в писмото с подател "информационна агенция Блиц" са публикации в същата медия.

Това се разбра от пост на Кънев във фейсбук:

Ходих до адвокатската колегия, да си платя осигуровките и да си взема “сигнала” от Шиши, пардон, от някакъв Ивайло, да му е честит на патерица именният ден.

Искат да се образува дисциплинарно производство срещу мен, Христо Иванов и Николай Хаджигенов по ... публикации в “Блиц”.

Първо две думи сериозно:

1) Препятстването на юристите, които не са с властта, да упражняват професията, която ги прави свободни и независими, е запазена марка на комунистическия режим, на предишния комунистически режим, де. Настоящият още не е овладял тази власт (в колегиите), но опитва.

2) Публикуването на (неграмотни, научете го този пълен член, бе - елементарно е!) клевети, по които после “компетентните органи” да започнат репресия, е запазена марка на сегашния комунистически режим. Чудна комбинация. Ама ще уплашите некой друг.

А сега на шега:


От свине ме е страх само по здравословни причини, да не ми залепнат за артериите. Затова - една рецепта с много фасул, домати и чесън, които са полезни за мастния обмен и компенсират прасето.

Кимоно и черен колан за Бойко Борисов от японския му колега

Ценни дарове получи премиерът Бойко Борисов от колегата си Шиндзо Абе - първият министър-председател на Япония, дошъл на официално посещение в България.

След официалните разговори между двамата премиери и представители на Министерския съвет и бизнес делегацията от Страната на изгряващото слънце, Борисов бе домакин на вечеря в чест на важния гост.

Както се знае, Борисов е каратист, а и при посещението си в Япония преди години - по време на първия си премиерски мандат, дори демонстрира хватка върху тогавашния си министър на земеделието Мирослав Найденов. Разбира се, на шега.

Вечерята с японската делегация е имала и изискано музикално оформление. От снимките, пуснати от Борисов във фейсбук става ясно, че виртуозният музикант Васко Василев е дарил гостите с музиката от цигулката си.


На тази дата: 15 януари 1951 г. В Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох - „Вещицата от Бухенвалд”

1951 Във Федерална република Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох, жена на коменданта на хитлеристкия концентрационен лагер Бухенвалд полк. Карл Кох. За чудовищния й садизъм я наричат „Вещицата от Бухенвалд”. Именно по нейна поръчка са правени сувенири от татуирана човешка кожа. „Вещицата” се обесва в затвора през 1967 г.

Историята на Илзе Кох


е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.

Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера. 

Илзе била абсолютен садист - често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.

Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.

Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.

Вицове, януари 2018 г.

Пуду - най-малкият елен в света.
Достигат дължина на тялото 60 до 85 сантиметра,
височина при рамото 25 до 43 сантиметра
и маса 6,5 до 13,5 килограма.

СмЕх/Таралеж/


Бай Иван толкова добре владееше интонацията, че с фразата: "Дейба ма'а му..." можеше да те напсува, да те похвали, да поздрави и даже да изрази съболезнования.

***

Сексапилните медицински сестри не могат да отчетат реалния пулс на пациента...

***

Жертва на групово изнасилване дава показания в полицията. Полицаят я успокоява:
- Не се притеснявайте, госпожице, ще ги хванем всички!
- Не ми трябват всички, стигат и само втория, третия и осмия.

***

Бях на шест, когато станах хакер. Хакнах на баба ми кутия с бонбони и бях блокиран да не излизам три дни от нас...

***

Прибира се лорд Джон вкъщи. Вратата му отваря иконома Джеймс:
- Прибираш ли се дърт пръч? Цял ден пиянства и гони курви,а?

- Не, Джеймс. Ходих да си купя слухов апарат!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/