вторник, 27 септември 2016 г.

Клинтън е победител в първия сблъсък с Доналд Тръмп

Очакваният първи пряк сблъсък между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп не донесе никакви изненади. Той премина под знака на старите обвинения един срещу друг. В същото време в дебата липсваха нови идеи, които да убедят американците за кого да глусават.

Дебатът бе наблюдаван от около 100 милиона зрители, което е рекорд в президентските кампании в САЩ. Любопитството основно се изразяваше в очакването кандидатът на републиканците да изпусне нервите си, но това така и не стана. Хилъри спокойно очакваше опонента си да направи груба грушка, за да го захапе, но и това не се случи.

Двамата си разменяха остри реплики от стария арсенал в продължение на 90 минути в залата на университета Хофстра, щата Ню Йорк.

Тръмп повтори тезата си, че Хилъри няма да издържи на темпото, ако стане президент. Освен това според него тя не можела да сключва сделки, изгодни за страната. Бившата дипломатка номер 1 на САЩ веднага отговори, че когато предприемачът обиколи 112 страни по света и води преговори, тогава да говори.

Мадам Клинтън открито заяви, че цялата кампания на Тръмп е била основана на "голяма расистка лъжа", а именно, че президентът Барак Обама не бил роден в САЩ. Тръмп пък и отговори, че е поставила сигурността на страната в огромен риск като е използвала частната си електронна поща за държавни дела.

Двамата се захапаха и на тема беработица, икономика и международна политика. Той обеща да разкрие нови 10 милиона работни места, а тя - 3,5 милиона. Тръмп обвини Хилъри, че е създала хаос в Близкия изток и заяви, че САЩ не могат да помагат на всички по света без да получават за това отплата. "Не сме световен полицай", каза републиканецът.

Русия и Путин напълно отсъстваха от дебата, независимо, че през цялата кампания на двамата претенденти те бяха в центъра на вниманието.

Накрая опонентите бяха попитани дали ще признаят вота на американските граждани. Хилъри отговори, че вярва в демокрацията и призова всики да гласуват за бъдещето, а Тръмп леко се усъмни дали няма да има машинации и манипулации, но подчерта, че ако Клинтън спечели, той ще я подкрепя като президент на САЩ.

Спешно допитване, направено по поръчка на Си Ен Ен показа, че победител от пълвия дебат е Хилъри Клинтън.

Следващият дебат е на 9 октомври.


Архивите говорят: Сър Артър Евънс: „Кои са македонците? Не македонци, а българи!"

Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., именитият учен сам е участвал на място в разпределението на помощите.

В края на XIX Балканите са популярна дестинация за пътешественици от цяла Западна Европа. Независимо дали са учени, филантропи или пък просто авантюристи, всички те прекарват голяма част от личния си и професионален живот в служба на държавите от полуострова.

Сър Артър Джон Евънс е един от тези хора. Той е бележит английски археолог и етнограф, добър познавач на Балканите. Продължител е на делото на известния със своите находки в Мала Азия и територията на древна Елада, по-точно – античната Троя и Микена – Хайнрих Шлиман. Той се смята за пионер в изучаването на Егейската цивилизация през бронзовата епоха. Известен е с откриването на двореца на легендарния цар Минос в Кносос на остров Крит.

Сър Артър Евънс доразвива концепцията на Шлиман за Микенската цивилизация, като доказва наличието на друга, по-ранна - Минойската. Той е и първият учен, който определя критските писмена Линеар А и Линеар Б, както и още по-ранна пикстографска писменост.

Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., сър Артър сам е участвал на място в разпределението на помощите.

Писмото, което ще прочетете в следващите редове, е дело на английския археолог и е адресирано до в. „Таймс“. Датата на неговото изпращане е 30 септември 1903 година, а заглавието му е многозначително – „Кои са македонците?“. В него авторът далеч по-еднозначно излага своето становище за областта Македония (бел. ред. – намираща се по това време в Османската империя) и нейното население – тема, която и до днес предизвиква остри противоречия в междудържавните отношения на Балканите.

Ето какво пише сър Артър Евънс:

„Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорещите жители на римско-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в съседните градове. Там има гърци, включително повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има „турци“, включително мохамедани-българи, и някои истински турски села по Вардардаската долина, представляващи население, по-ранно от отоманското завоевание. Там има една примес от шиптари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма „македонци“.

Фактът е, че дори в тази страна, и то при зинтерсованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти.

Българските говори, като например поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопския район, понякога претендиран от сърбите, на които истинската реч започва само че северно от Шар планина. Където пък гръцкият елемент при някои малки градове, като Костур например, е в мнозинство, той пък е превишен от многобройните български села наоколо.

Това голямо надмощие на български елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори от консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля.“


На тази дата: 27 септември 1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък

1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък. Той съобщава, че е разшифровал системата на египетските йероглифи.

Шамполион е френски историк-ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет, признат основател на египтологията. Роден е на 23 декември 1790 г. в южното френско градче Фижак в провинцията Дофине. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните, се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика.

На 11 години чете от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. 15-годишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. 17-годишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните”. През 1809 г., едва 18-годишен, той се завръща в Гренобъл като професор по история.

През 1822 г., след 15-годишна работа върху триезичния надпис на Розетския камък, Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.

Розетският камък е открит от френския капитан Пиер Бушар при разкопки на древната крепост Ар-Рашид, близо до малкото градче Розета, разположено на река Нил. Представлява плосък черен къс базалт и тежи 750 кг. На камъка са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски - и един на старогръцки. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на текстовете довежда до разшифроване на египетските йероглифи.

Посланието върху камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 г. пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва по-късно твърде полезно за учените. Днес Розетският камък се съхранява в Британския музей.

Любопитен факт е, че Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език.


Вицове, септември 2016 г.

СмЕх/Таралеж/


Разговарят двама арменци:
- Ти разбра ли, че Крикор е спечелил кола от лотарията?
- Разбрах, само че не е Крикор, а Гарабед, и не е кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали.

***

- Какво е недопрепил?
- Това е когато си изпил повече, отколкото можеш, но по-малко отколкото си искал.

***

Предсказаха ми, че ще-срещна красива, умна, добра и предана...
Хммм....немска овчарка ще е!

***

В ресторанта:
- Келнер, пилето ми е сурово!!!
- И как разбрахте?
- Изкълва ми гарнитурата!

***

Чаша вино била равна на час във фитнеса...Значи онова на сутринта след 2 бутилки не е махмурлук, а мускулна треска?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/


понеделник, 26 септември 2016 г.

Свърши се! Бокова шеста за ООН

Ирина Бокова завърши на шесто място в днешното, пето поред, тайно гласуване за генерален секретар на ООН. Това бе най-слабото й класиране досега. В предишните четири вота тя бе два пъти трета и два пъти пета.

Прави впечатление, че освен че регистрира най-слабото си представяне, този път Ирина Бокова не е и първа сред жените. Тя бе изпреварена от аржентинскта външна министърка Сусана Малкора.

Вотът бе на постоянните представители на страните членки на Съвета за сигурност.

Бокова получи 6 "окуражаващи" гласа, 7 "обезкуражаващи" и 2 "без мнение".

Първи завърши за пети път поред португалският експремиер Антониу Гутереш, който допреди година бе върховен комисар на ООН за бежанците.

Втори е бившият сръбски външен министър Вук Йеремич. На трето място е словашкият дипломат номер 1 Мирослав Лайчак.

Ето класирането от днес с имената на кандидатите, гласовете "за", "против" и "без мнение"

Антониу Гутереш: 12-2-1

Вук Йеремич: 8-6-1

Мирослав Лайчак: 8-7-0

Сусана Малкора: 7-7-1

Данило Тюрк: 7-7-1

Ирина Бокова 6-7-2

Хелън Кларк 6-9-0

Сърджан Керим: 6-9-0

Наталия Герман: 3-11-1

Днешното гласуване бе последен шанс за Бокова. След като тя не завърши първа или втора, много вероятно е България да оттегли нейната кандидатура и да я смени с тази на еврокомисарката Кристалина Георгиева.
На 13 септември премиерът Бойко Борисов потвърди подкрепата си за Бокова до днешния ден, като отложи изтеглянето й с това условие и обещанието, „ако не стане това ще видим заедно какво да направим“.

Днешният вот би трябвало да е последният с бюлетини, от които не става ясно какви са гласовете на петте постоянни членки с право на вето в Съвета за сигурност в ООН. През октомври трябва да започне гласуването с цветни бюлетини, от което ще стане ясно кой от кандидатите за генерален секретар получава предупреждение за вето при крайния вот на 15-те държави.


И Орешарски се кандидатира за президент!

Нов мераклия за президент се появи на политическата сцена. Той е много познато лице за всички българи. Става въпрос за бившия министър-председател Пламен Орешарски, който се кандидатира за държавен глава на изборите на 6 ноември.

Днес той си е подал документите за регистрация в Централната избирателна комисия. Орешарски е издигнат от инициативен комитет. Кандидат за вицепрезидент ще е Данаил Папазов, който беше министър на транспорта в правителството на Орешарски.

ЦИК ще се произнесе за регистрацията на кандидат-президентската двойка в близките дни, след като бъдат прегледани внесените от инициативния комитет документи. Орешарски беше министър-председател в правителството на БСП и ДПС от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г.

Орешарски стана премиер на България предсрочното оттегляне на Бойко Борисов при първия му управленски мандат. Управлението му бе съпроводено с най-дългите обществени протести в България, които продължиха повече от година.


483 военни гробища имаме в Македония, всички се поругават

Действията на Миленко, както и всички подобни преди това, става със знанието и съдействието на властите, заяви експосланик Йорданов 483 военни гробища имаме на територията на Македония, съобщи историкът Красимир Узунов по Би Ти Ви. А Каймакчалан е една от най-големите български костници от Първата световна война. Опазени са 100 години, сега каквото се появи като български паметник и надпис, е поругавано, каза още той.

Узунов разказа как били залети със синя боя възстановените при посланик Александър Йорданов и при посещението на външния ни министър тогава Соломон Паси паметници на 250 войници и офицери. Действията на Миленко, както и всички подобни преди това, става със знанието и съдействието на властите, заяви експосланик Йорданов.

В отношенинята с Република Македония трябва да постъпваме като европейци, не като македонци - ако нарушават права, е недопустимо българската страна да осъществява действия, които са нарушение на македонското законодателство, заяви Йорданов. Интресено ми е дали българската страна наистина официално е информирала Скопие, че има желание и намерение да постави такава плоча.

Вандалът Миленко е проводник на сръбско и руско влияние, обясни още политикът. Каймакчалан е една от най-големите костници на България от Първата световна война.


Последен шанс за Бокова

Днес е денят, в който Ирина Бокова трябва да се класира първа или втора при гласуването за генерален секретар на ООН – в противен случай правителството вероятно ще изтегли кандидатурата й и ще издигне за поста еврокомисарката Кристалина Георгиева.

На 13 септември т.г. премиерът Бойко Борисов потвърди подкрепата си за Бокова до 26 септември, като отложи изтеглянето й с това условие и обещанието, „ако не стане това ще видим заедно какво да направим“.

Очаква се днешният вот да е последният с бюлетини, от които не става ясно какви са гласовете на петте страни с право на вето в Съвета за сигурност в ООН. През октомври трябва да започне гласуването с цветни бюлетини, от което ще стане ясно кой от кандидатите за генерален секретар получава предупреждение за вето при крайния вот на 15-те държави.

Досега Бокова получи при четири поредни гласувания трето, пето, трето и отново пето класиране. Според подкрепящата я БСП това е успех, тъй като тя е най-добре класираната жена от Източна Европа. Неизменно при всички гласувания първи е португалецът Антонио Гутереш – но е въможо той да получи руско вето – представлява държава от Западна Европа и е бивш премиер на страна от НАТО. Москва подкрепя Бокова, макар и с уточнението, че кой ще българският кандидат е въпрос на суверенно решение на София.

Във времето след изявлението на Борисов Кристалина Георгиева обяви, че е поласкана от окуражаването на много хора да се кандидатира, но припомни, че решението трябва да бъде взето от правителството.


Клинтън срещу Тръмп в първи предизборен дебат

Двамата основни претенденти за президентския пост в Съединените щати се изправят днес един срещу друг в първи дебат. В рамките на 90 минути и Хилари Клинтън и Доналд Тръмп ще се опитат да спечелят предимство пред съперника си 6 седмици преди президентските избори.

Дебатът ще се проведе в университета „Хофстра” в Хемпстед, Лонг Айлънд. Модератор ще бъде уважаваният журналист и водещ на вечерните новини по телевизия Ен Би Си - Лестър Холт.

Очаква се дебатът да бъде най-гледаният в историята на САЩ. 74% от запитаните са заявили, че имат намерение да го гледат. Очаква се рейтингът на това предаване да мине над 100 милиона зрители. Ще бъде излъчван по всички канали и по интернет.

Близо 60% от избирателите обаче се оказва, че не харесват нито единия, нито другия кандидат. Неодобрението за Хилари Клинтът е около 55%, а за Доналд Тръмп – 58%.

Според последното проучване на „Уошингтън пост” разликата между двамата е около 2%.

Слуховете са, че една от любовниците на Бил Клинтън ще бъде поканена да присъства на дебата, за да потисне Хилари Клинтън.

Доналд Тръмп заплаши, че ще покани на първия ред за дебата Дженифър Флоранс, една от любовниците на Бил Клинтън. В крайна сметка обаче се е отказал от идеята си.


На тази дата: 26 септември 1983 г. Денят, в който светът се размина с ядрена война

Станислав Петров
На 26 септември 1983 г. съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява ядрена война. По време на дежурство той получава сигнал, че САЩ нападат с ракети СССР, но правилно преценява, че става въпрос за компютърна грешка.

Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен. 

Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути. 

Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.
  
Последвалото разследване установява, че причината за фалшивия сигнал е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в системата са направени промени, за да бъдат избегнати подобни ситуации.

Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.