неделя, 19 април 2015 г.

В Деня на велосипеда го караме ретро

В Световния ден на велосипеда, който традиционно се отбелязва на 19 април още от 1943 година, днес облечени в ретро облекло и качени върху ретро велосипеди участниците в инициативата Elegant Ride Style си поставиха за цел да подобрят отношение към велосипедистите в София, да се позабавляват и да насърчат повече столичани да използват своя велосипед по улиците на града. Всички участници получиха стартов номер, като на колело се качиха деца, младежи и възрастни, а някой от ретро велосипедите бяха оборудвани с кош, чрез който участие в похода взеха и домашни любимци.

Непубликувано писмо на Цветан Василев до Цветанка Ризова

По повод последното интервю на банкера Левон Хампарцумян за БНТ от офиса на Цветан Василев разпространиха писмо. То е било адресирано до журналистката Цветанка Ризова от БТВ и е от началото на годината. Тогава Левон Хампарцумян е гостувал в нейното предаване и отново е коментирал казуса с КТБ. Василев е пратил нещо като право на отговор, който не е публикуван. Ние го пускаме сега, защото не е загубил актуалното си значение. Единствената разлика в позициите на Левон Хампарцумян и Цветан Василев от януари до днес е формална – Хампарцумян вече не е председател на Асоциацията на банките в България. Правим това уточнение, защото в писмото на Василев името на изпълнителния директор на „Булбанк” се споменава на няколко пъти именно в това качество.

Г-жо Ризова,

Поздравявам Ви за избора на тема, с която открихте годината – рекордно ниските лихви по депозитите. Темата наистина е обществено значима. Жалко, че поканеният от Вас на 06.01.2015 г. гост – Левон Хампарцумян – не можа да даде компетентен отговор. Може би появата му не целеше точно това.

Всъщност така и не разбрахме в качеството на какъв г-н Хампарцумян дава мнение – като председател на УС на Асоциацията на банките в България, като Главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, като банков специалист или просто като обществено популярна личност, която споделя своите размишления по дадена тема?  Задавам този въпрос, защото обществената значимост на темата изисква и отговорно и експертно поведение от страна на госта.

Ще си позволя да дам някои пояснения специално за г-н Хампарцумян, защото явно има нужда от малко по-задълбочен поглед по темата.   Съществен елемент от бизнес модела на КТБ АД беше осигуряване на достатъчна рентабилност чрез поддържане на стабилен дългосрочен ресурс и инвестирането на този ресурс в по-дългосрочни инвестиционни проекти. Естествено и логично е при този бизнес модел банката да работи с малко по-скъп ресурс от останалите субекти в банковата система, тъй като този ресурс е дългосрочен.

Тази дългосрочност идва от атрактивните спестовни продукти на Банката, които бяха над 50% от привлечените средства и устойчиво формират голяма част от тъй наречените неснижаеми остатъци. Т.е. въпреки че нямат фиксиран срок, тези средства не се теглят и остават на разположение на Банката за използване в по-дългосрочни инвестиции. Делът на постоянно наличните средства по депозити в КТБ АД бяха текущо над 80 %. Това е изключително висок дял на стабилния ресурс в една банка и малко по-високата му цена оправдава стратегията за привличането му, тъй като неговото инвестиране в по-дългосрочни проекти допринася за високата доходност на тези инвестиции и осигурява един разумен и достатъчен лихвен спред.

Само за сравнение, лихвеният спред на КТБ АД за 2013 г. е 2,37%, който е с около 1 процентен пункт по-нисък от този на банковата система, в която преобладава краткосрочното финансиране поради относителната краткосрочност на ресурса, привлечен от търговските банки. Само като пример, лихвените проценти на КТБ АД бяха най-ниските в системата по краткосрочно привлечените средства (до 6 мес.) и относително клоняха към по-високите лихвени проценти – при продуктите с матуритет 1 и 2 години, и то за депозитите в лева и евро. За останалите валути отново ресурсът на КТБ АД беше най-евтиният. Стабилното пазарно поведение на Корпоративна търговска банка АД най-добре може да се проследи по време на т.нар. „депозитен туризъм” през 2009 г., когато банките в страната масово повишаваха лихвите по депозитите и се стигна до нива от 11–12%. В този период КТБ не промени лихвената си политика и остана под пазарните нива, но това не се отрази върху привлечените средства на банката. Всъщност лихвените проценти на КТБ не бяха променяни през последните десет години до 01.04.2014 г. Причината за това е стратегически конструирания бизнес модел.

Второ, КТБ АД винаги е можела да си позволи да дава по-високи лихви по депозитите на граждани, тъй като е управлявала бизнеса си по-успешно и административно-управленските й разходи са значително по-ниски от тези на която и да било банка конкурент. Делът на административните разходи в активите винаги е бил два пъти по-нисък от този на банковата система като цяло. Много лесно е да прехвърляш управленското си безсилие върху депозантите, като ги наказваш с по-ниски лихви от реалния инфлационен индекс и по този начин да обезценяваш спестяванията им. Не бива да се подценява финансовата грамотност на българина и да се свеждат движещите мотиви за избор на банка да се принизяват по най-елементарен начин до „алчност” и „неграмотност”.

Трето, лихвените проценти по привлечените средства напълно закономерно намаляват, защото всички чуждестранни банки в страната водят агресивна лихварска политика. Те пренаситиха пазара с потребителски кредити за закупуване на вносни стоки при доста „солени” лихвени проценти. Дори и сега Уникредит Булбанк кредитира закупуването на потребителски стоки на реални нива от 20% въпреки твърденията за падащи лихви по кредитите. По една „случайност” тези вносни стоки са произведени от корпорации, кредитирани от майките на въпросните банки. Инвестиционните кредити бяха анатемосани – трудни са за управление поради това, че рискът е по-голям.

Това изисква брилянтно познаване на съответния конкретен бизнес. При лошо и некомпетентно управление възвръщаемостта от инвестиционното кредитиране става ниска и това се отразява негативно върху бонусите на управителите на чуждите банки, функциониращи в България. Пренасищането с потребителски кредити и намаляването на платежоспособното население доведе до необходимост банките да инвестират свободните си средства на финансовите пазари срещу доста ниска възвръщаемост. От друга страна, гражданите и фирмите нямат алтернатива за своите инвестиции и са принудени да държат свободните си средства в банкови депозити независимо от ниските лихвени нива. За съжаление голяма част от тези депозирани средства са от ликвидиран български бизнес.

Четвърто, падането на лихвените проценти по привлечените средства е процес, който тече от втората половина на 2013 г. Ето защо, следвайки пазарната тенденция, през м. януари КТБ обяви намаляване на лихвите по депозитите си – публична информация, достъпна както на корпоративната уеб страница на банката, така и в салоните й. Така че спекулациите, че падането на лихвите по депозитите е резултат от затварянето на КТБ, са изключително безпочвени и тенденциозни. Всеки грамотен човек би си направил сметката, че банка с 8–9% пазарен дял в привлечените средства няма начин да повлияе на лихвените нива до такава степен. Това е поредната спекулация след изфабрикуваните от Иван Искров „четиримилиардна дупка”. Крайно време е да се спре със спекулациите и по тази тема.

В тази връзка, след като г-н Хампарцумян нееднократно заяви публично, че затварянето на банката няма да има отражение върху банковата система, как така изведнъж промени мнението си и този факт се оказва основна причина за падането на лихвите? Отговорното поведение на банковите мениджъри в обществото е отличителна характеристика за професионализма им. От него зависи поведението на хората и спокойствието им, че парите им са в сигурни ръце.

Защо бизнес моделът на КТБ е устойчив въпреки твърденията на кръга „Икономедия”, в т.ч. и на г-н Хампарцумян? Стратегията на банката е ориентирана към обслужване на корпоративни клиенти, работещи в стратегически за страната отрасли, техните контрагенти, служители и работници. Подборът им винаги се е определял от качеството на бизнеса и качеството на мениджмънта им. Обслужването им от страна на банката е цялостно, индивидуално, гъвкаво, съобразено с техните парични потоци и необходимите за развитието им ресурси.

Общите ни интереси – на банката и на клиента, винаги са били основна движеща сила на нашата дейност, което е закономерна предпоставка за постигнатите успехи. За разлика от банките с чуждестранни собственици КТБ АД нямаше как да разчита на външна ликвидна подкрепа (за съжаление, оказа се, че не може да разчита и на вътрешна подкрепа). Поради това политиката на банката за управление на ликвидността винаги е била ръководена от принципа за поддържане достатъчни ликвидни буфери в съчетание с оптимизиране както на печалбата от инвестициите, така и на разходите за издръжка на банката. Неслучайно 15 години КТБ АД се развива устойчиво по този модел и запазва челни позиции по отношение на качествените показатели, като рентабилност и възвръщаемост на капитала. И неслучайно единственият начин заинтересованите политико-икономически кръгове да атакуват КТБ АД беше да ангажират участието на държавните институции и цялата медийна мощ на Делян Пеевски.

Може би някой трябва да зададе на г-н Хампарцумян въпроса какво би се случило с „устойчивия” модел на Булбанк, ако за една седмица депозантите изтеглят 20% от влоговете – толкова, колкото бяха изтеглени от КТБ (или, иначе казано, за Булбанк това са над 2 милиарда лева)?

Въпрос на елементарна бизнес и човешка етика е въздържането от публично подхвърляне на голословни и опорочаващи конкурентите твърдения. Само за сведение, през последните години КТБ съвсем колегиално и джентълменски подпомогна „устойчивата” банка Булбанк и пое управлението на няколко инвестиционни проекта за над 50 милиона лева поради липсата на капацитет при управлението на такъв тип проекти в Булбанк. Може би г-н Хампарцумян не е в течение на оперативната дейност на Булбанк и свързаните с нея дружества и не знае за какво става въпрос, но може да се обърне към Главния оперативен директор г-н Андреа Казини за детайли (например проектите „Еловица”, „Рубин” и др.). Факт е също така, че само през първите няколко месеца на 2014 г. по линия на отпуснатия на КТБ АД кредитен лимит от Уникредит, Милано, бяха реализирани сделки за над 6 милиона евро, основно във връзка с инвестиционни проекти на български фирми. Може би г-н Хампарцумян подлага на съмнение професионализма на анализаторите на банката собственик на Булбанк? Това се отнася и за редица първокласни американски, немски, австрийски и френски банки, в това число Citibank NA, Wachovia, SocieteGenerale, Landesbank Baden-Wuertemberg, RaiffeisenZentralbank, Commerzbank.

След като прави многократни опити в редица телевизионни студиа да търси „гнили ябълки” в банковата система и публичност при разкриването на порочните практики, дали г-н Хампарцумян е готов да обяви пред широката общественост какви са задълженията на свързаните с Иво Прокопиев фирми към Булбанк, колко пъти са разсрочвани и как се обслужват?

В рамките на Вашето предаване г-н Хампарцумян промени на няколко пъти отношението си към държавните и регулаторни органи – БНБ, КФН, ДАНС, прокуратура и т.н. След като ни призова да ги уважаваме и ценим, защото ще ни трябват, последва особено опасното внушение, че четвъртата власт може да замести останалите три („2–3 момченца и момиченца под 30 години успяват да свършат повече работа, отколкото банковия надзор, ДАНС, финансовото разузнаване, данъчните и всички други останали…”). Убеждението на г-н Хампарцумян, че именно „Икономедия” и творящите за нея журналисти заместват останалите три власти, навежда на мисълта за принадлежността му към кръговете, подготвили и провели атаката срещу КТБ. А нежеланието му да анализира професионално, т.е. честно, ситуацията и причините, поради които се стигна до ликвидната криза в КТБ АД, буди съмнение в качествата му на банков експерт.

Внушението, че целият банков бизнес е регулиран, а само КТБ е успяла да се „изплъзне” от всички регулатори, е не по-малко абсурдно и опасно. В желанието да се хвърля кал върху КТБ никой не си дава сметка, че компрометирането на регулаторните институции нанася щети на държавността и международния имидж на страната ни. Намаляването на кредитния рейтинг на държавата до нива, отблъскващи инвеститорите, вече е факт. За съжаление причината за това бяха неадекватните действия и поведение на институциите.

В интервюто с Вас Левон Хампарцумян твърди, че не било важно дали регулаторните органи „мерят с различен аршин” отделните банки. Няма да коментирам абсурдността на това изказване. Нееднократно сме предупреждавали за двойните стандарти на институциите спрямо участниците на банковия пазар.

Резонно е да се зададат и някои въпроси на г-н Председателя на Асоциацията на банките в България. Защо Асоциацията на банките в България запази мълчание, докато се извършваха всички тези незаконни действия по отношение на КТБ? От какво точно „банкова общност или самата бизнес общност се отврати” – от мълчанието на Управителния съвет на АББ, от поведението на ръководството на Централната банка или от нещо друго? По силата на каква логика представител на КТБ АД е преизбиран многократно за член на УС на АББ, ако банките са били отвратени години наред от практиките в КТБ АД? И защо търговските банки търпят Председател на УС на тяхната професионална организация, който не се идентифицира нито с Асоциацията, нито с банковата общност. Г-н Хампарцумян открито заяви, че не знае мнението на останалите в банковата общност. А кой тогава би трябвало да е наясно с това мнение, ако не председателят на професионалната банкова организация – организация, създадена от банките за защита на техните интереси? И защо той не е потърсил това мнение досега?

Недоумение буди и мнението на г-н Хампарцумян за банковите награди. В Булбанк те се съхраняват във възможно най-представителните помещения. Копия от сертификатите са изложени във всички нейни клонове. След като нямат никаква стойност за г-н Хампарцумян, защо не разпореди да ги приберат в някое избено помещение или най-добре – да ги върне на комисиите, съставени от едни от най-известните и компетентни специалисти по икономика и банково дело, като им обясни какво мисли за тях. При най-малките съмнения за честността и коректността на процеса по определяне на наградите би следвало пръв председателят на УС на АББ да поеме инициативата за коригиране на този процес. Защото според мен тези награди имат морална стойност – те са признание за труда и усилията на цялата институция, а не само на ръководителя на съответната банка.

И последно, но не и по значение: г-н Хампарцумян твърди, че обменният курс на еврото към долара няма отношение към конкурентоспособността на българската икономика. Неудобно ми е да квалифицирам подобно изявление от топ мениджъра на най-голямата банка в България. Добре би било неговите ръководители да си направят труда задълбочено и критично да анализират медийните изяви на г-н Хампарцумян, защото той е лицето на институцията в България и всяка негова публична дума, дори в кулинарно шоу, се отразява на имиджа й.

Съдия Румяна Ченалова отвръща на удара!

След като бе освободена от съда срещу парична гаранция от 8000 лева, съдия Румяна Ченалова изложи собствената си позиция по обявяването й за общодържавно издирване, ареста и делото срещу нея в студиото на Нова телевизия. Заедно с нейния адвокат и брат Станимир Ченалов тя поиска нещо просто - право на защита.
"Един човек, случаен или не, застава пред органите на досъдебното производство и в рамките на няколко разпита разказва някакви неща, които доукрасява, допълва нещо за някакви подкупи. Парадоксът е, че е разпитан само един човек и то извън съдебната зала. Недопустимо е без доказателства да се хвърли такава кал върху един магистрат - че е взел подкуп." Това каза бившата съдийка Румяна Ченалова в предаването "На светло" по Нова тв. Тя бе запитана от водещата Люба Кулезич как така в съдебна зала се е говорило за показания на свидетел, че тя е взела подкуп, за да не допусне два протокола по дело на Обединени енергийни системи срещу НЕК.

Адвокат Ченалов, нейният брат, който й е и защитник допълни: Постоянно се говори - този съдия взе подкуп, и не осъзнават хората, колко смешно звучи това в очите на човек, който се занимава с право. Дори и съдия да е взел подкуп, човек има право на жалба на следваща инстанция, там са трима души...

По повод обвиненията на френския посланик за казуса "Белведере", Ченалова обясни: Не може да обвиниш български съдия, тоест съдебната система, че извършва престъпление. И това е направено по едно висящо дело. Проблемът не е толкова, че посланикът го каза, а че никой не реагира. във ВСС не се каза една дума, нямаше обсъждане по тази тема.

Тук е Министерство на Културата...

Сега гледах Вежди Рашидов при Кулезич и се сетих за един виц:

- Ало, извинете за безпокойството, ВиК ли е, простете, моля?
- Какво ВиК, бе, кретен, да ти ... майката, пед... долен, гаден и неграмотен, тук е Министерство на Културата, бе, олигофрен нещастен!!!

Строежът в Синеморец: Получаваш парцел като социално слаб и после даваш дарение на Общината $8000

Скандалният строеж в Синеморец е станал възможен след "дарение" от инвеститора за
общината.

Такова твърдение изказа в сутрешния блок на Нова тв бившият кмет на община Царево, прочул се с редица спорни решения - Петко Арнаудов. Арнаудов се оправда, че не по негово време Неделчо Гинин се е сдобил с апетитния парцел в Природен парк "Странджа".

Бизнесменът е придобил имота от общината като социално слаб и платил само 1,97 лв. на квадратен метър през 2003 г. Това е станало точно в периода когато новоизбраният тогава кмет Арнаудов разгръща мащабни сделки със земя и раздава най-ценните терени на местни големци и бизнесмени като социално слаби.

"Такова понятие крайно нуждаещ се няма. Получил е отстъпено право на строеж. Дал подарък на общината от 8000 долара срещу това право. Това е станало преди мен", твърди Арнаудов.

Строителят е "Корк и Форк", фирма с управител дъщерята на Гинин - Дарина Петрова. За бъдещата жилищна сграда разрешително е издала общината в Царево без никакво съгласуване с екоминистерството и с ръководството на Природен парк "Странджа". От регионалната екоинспекция се натъкнали случайно на строителните дейности.

"Засегнати са две зони от Натура 2000 и част от ПП "Странджа". Разрешителното е издадено в нарушение и община Царево ще бъде глобена с от 500 лв. до 10 000 лв.", коментира Таня Манолова, директор на РИОСВ - Бургас.

От думите й стана ясно и че вече четвърти ден от екоминистерството не могат да открият собствениците на "Корк и Форк", за да им връчат заповедта за спиране на дейностите, издадена на 15 април.

От община Царево пък щели да излязат в понеделник със становище дали действията на РИОСВ в Бургас по спиране на проекта са правомерни.

На тази дата: 19.4.1944 г. Случайно е открита Казанлъшката гробница

1944 г. случайно е открита Казанлъшката гробница. Гробницата е открита под могилен насип от войници. Те копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м, с диаметър на основата 40 м.

Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на 4в.пр.Хр. - началото на 3 в.пр.Хр. и е на тракийския владетел Ройгос.

През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

Вицове, април 2015 г.

Добро утро!

СмЕх


Как щеше да се образува цената на един хляб, ако се използваше формулата на ЕРП-тата (ЧЕЗ; ЕВН; ЕНЕРГО ПРО)?
1. Хляб – 0,50 лв.
2. Пренос на хляб – 0,45 лв.
3. Достъп на камиона за пренос по магистралата – 0,35 лв.
4. Пренос на хляба на ниска скорост – 0,25 лв.
5. Пренос на хляба на висока скорост – 0,50 лв.
6. Добавка за минаване на зелено – 0,75 лв.
7. Високоефективно комбинирано производство на хляб-0,30 лв.
8. Невъзстановяеми кражби на хляб от поточната линия-0,60 лв
9. Нещо за държавата: 20%
Всичко: 4,44 лв.

***

В училище. Учителката:
- И така, днес ще имаме контролно.
Блондинка:
- А може ли да ползваме калкулатори?
- Може.
Друга блондинка:
- А транспортири?
- Може. И така, деца, запишете темата "Лириката в поезията на Яворов"

***

Влиза един в Булсатком  и казва:
- "Дайте едно кило картофи!"
Ония шашнати:
- "Ама господине, нямаме и не продаваме картофи!"
- "Абе вие и интернет нямате, ама го продавате!"

***

Жена се нанесла в нова жилищна кооперация, веднага след което решила да се запознае със съседите си по етажите.
Слезнала на един етаж и почукала. На врата и отваря мъж.
– Здравейте, аз съм ви новата съседка!
– Отдолу или отгоре? – отвърнал мъжът!
– Ей, ти пък имай малко търпение, и това ще стане!

***

Семейство се приготвя да излизат, мъжът:
–Скъпа, коя риза да облека, тази дето няма две копчета или другата, дето и е мръсна яката?

Апартаменти от строителя ТУК

Силна буря във Варна

Малко след 18:30 ч. започна силна гръмотевична буря във Варна. По традиция Булсатком остави абонатите си без интернет.
Снимка "Таралеж".

събота, 18 април 2015 г.

Борисов цъфти в Банкя

„Магнолиите ми в къщата ми в Банкя. Любими са ми”, похвали се във Фейсбук Бойко Борисов.

Лукарски попари Бойко: България няма да произвежда цели автомобили

В обозримо бъдеще не се очертава в България да има завод за цялостно производство на
автомобили. Това заяви пред „Дарик“ министърът на икономиката Божидар Лукарски.

В началото на март премиерът Бойко Борисов изрази амбиция за подобен завод.

„Работим по тема един автомобилен завод, поне като начало, да дойде в България. Нямаме претенции, дали ще е БМВ, дали ще е „Мерцедес“, дали ще е „Порше“ , или „Фолксваген“… Важно е цялостен автомобил да може да се сглобява в България“, каза тогава министър-председателят.

Той уточни, че отчасти това е така, но не става дума за производство на цели автомобили.

„Нашият капацитет като работна ръка е свързан с това, че можем да произвеждаме компоненти за автомобили“, добави Лукарски.