петък, 22 март 2019 г.

На тази дата: 22 март 1913 г. Родена е Сабиха Гькчен осиновена дъщеря на Ататюрк- първата жена пилот на изтребител

На 22 март 1913 г. в Бурса е родена турската авиаторка Сабиха Гьокчен – една от осемте
осиновени дъщери на Мустафа Кемал Ататюрк, първата жена пилот на изтребител, взела участие в бойни действия. Починала е също на 22 март на 88 г. (2001 г.)

Сабиха е дъщеря на етническите босненци Мустафа Изет бей и Хайрие ханъм, които загиват по време на Първата световна война. През 1925 г. при посещението на Ататюрк в Бурса, 12-годишната Сабиха иска разрешение да говори с Ататюрк и изразява желание да учи в интернат.

След като научава нейната история и за нейните мизерни условия на живот, Ататюрк на свой ред иска разрешение от нейния брат да я отведе в президентската резиденция в Чанкая в Анкара. Там той я осиновява и тя заживява с другите осиновени от президента дъщери Зехра, Афет и Рукие (Еркин).

Сабиха завършва началното си образование в Анкара, после продължава обучението си в известния девически колеж, разположен в квартала Ускюдар в Истанбул.

На 19 декември 1934 г. Ататюрк успява да въведе в турското законодателство задължителното ползване на фамилни имена и Сабиха получава фамилията Гьокчен (Gök - небе), но тя все още няма нищо общо с небето и с авиацията. Всъщност Ататюрк й дава фамилията на бореца срещу гръцката интервенция Гьокчен Ефе, който умира и поверява двете си деца на Джелал Баяр, съратник на Ататюрк.

Ататюрк придава голямо значение на авиацията и за тази цел ръководи основаването на турската Авиационна Асоциация още през 1925 г. Той взема Сабиха със себе си на церемонията по откриването на Авиационното училище „Тюрккушу” (Турски птици) на 5 май 1935 година, като в авиошоуто участват безмоторни самолети и парашутисти, поканени от чужбина.

Ататюрк забелязва огромното вълнение, което предизвикват демонстрациите у Сабиха, и я пита иска ли да стане летец. Тя с готовност кимва с глава и казва: „Да, готова съм още сега.”

Ататюрк нарежда на директора на авиационното училище Фуад Булча да запише 22-годишната Гьокчен като първата жена-курсант и след интензивно обучение тя скоро получава лиценз за пилот.

Сабиха е изпратена в Съветския съюз заедно с още седмина младежи за обучение в безмоторно летене. Докато е в Москва, тя научава, че е починала Зехра и незабавно се връща в Турция, временно отлагайки обучението си.

В началото на 1936 г. Ататюрк я убеждава да постъпи в Академията на ВВС, за да стане първата жена военен пилот в Турция. Там тя подобрява своите летателни навици и започва добре да пилотира бомбардировачи и изтребители в авиобазата в Ескишехир. Придобива опит и в ученията, провеждани в тракийските и егейски региони на Турция през 1937 г. В същата година взема участие във военната операция против разбунтувалите се дерсимски кюрди. В доклад на Генералния щаб се отбелязва нейно бомбардиране на „бандити”. Заради нейното участие в тази операция тя е отличена от Авиационната Асоциация с медал със скъпоценни камъни.

През 1938 г. Сабиха изпълнява петдневно турне из балканските страни, по време на което 25-годишната туркиня предизвиква истински фурор и значително подобрява образа на страна си в процеса на европеизация.

По-късно е назначена за главен обучаващ инструктор в авиационното Türkkuşu, където служи до 1955 г. Тя лично обучава четири турски девойки като авиатори – Едибе Субаши, Йълдъз Учман, Сахавет Карапаз и Незин Вираниали. Става член на Изпълнителния съвет на Авиационната асоциация.

В професионалната си кариера в турските ВВС Сабиха има над 8000 летателни часа, пилотирала е 22 различни типа самолети, като 32 часа е изпълнявала бойни полети за бомбардиране.

Сабиха Гьокчен за 28 г. (до 1964 г.) обикаля целия свят като визитна картичка на страната си. Нейната книга „Живот по пътя на Ататюрк” е публикувана през 1981 г. от турската Авиационна Асоциация в чест на 100-годишнината от рождението на Ататюрк.

Сега второто международно летище на Истанбул на азиатския бряг заслужено носи името „Сабиха Гьокчен”.

През 1996 г. Военновъздушната академия на САЩ я отличава като единствената жена сред „20-те най-велики летци в историята на военната авиация”.

Сабиха Гьокчен е обект на лого в Google в чест на рождения си ден, показан в Турция на 22 март 2009 г.

Вицове - само сока, март 2019 г.


По време на бала, Поручик Ржевси се напи като свиня и започна да налита на дамите. При това вече не го интересуваше нито външния вид на дамата, нито годините и, нито нейния пол!

***

- Скъпа, да не би да се обиди?
- Не!
- А какво правиш там в другата стая?
- Вуду кукла...

***

Минаха 3 години от интервюто ми за работа. Започвам да си мисля, че са наели някой друг.

***

Дeтe глeдa изпълнeниe нa oпepeн пeвeц и ĸaзвa:
– A ĸoгaтo в дeтcĸaтa гpaдинa виĸaмe тaĸa, ни ce ĸapaт…

***

Събрали се всички гинеколози в света на симпозиум и председателят им се качил на сцената и казал:
- Колеги, къде бъркаме?

четвъртък, 21 март 2019 г.

"Погледнато формално, всичко е нормално. Погледнато нормално, всичко е формално!" Радой Ралин


И кумицата на Цветанов с апартамент в "Летера"


Кумицата Цветан Цветанов също като него се оказа новодомец в елитната сграда „Летера” на столичната улица „Латинка”.  Ваня Колева, която е зам.-министър на спорта, е закупила жилище от 231 кв. м. за 665 хиляди лева, показва справка от Агенцията по вписванията. Сделката ще се финансира с банков кредит.

Сметките показват, че цената на квадрат за Ваня Колева е около 1300 евро, което е двойно повече от тази, с която се е уредил нейният кум от фирмата строител „Артекс”. Според брокери обаче в района за подобни жилища цените надхвърлят 2500 евро на квадрат.

На тази дата: 21 март 1871 г. д-р Петър Берон е намерен удушен!

Д-р Петър Берон - портретът е 
рисуван от художника Николай Павлович
На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо д-р Петър Берон, и то с с най-грозния и чрез най-мъчителния начин – с удушването му!”

Това са първите редове от некролога, издаден от близките на автора на „Рибният буквар”, по повод неговата кончина. В некролога още пише: „Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили

безчовечните и звероподобни същества,

називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!”.

Д-р Петър Берон е удушен на 21 март 1871 г. около 8 ч. вечерта в дома си на ул. „Личеулуй” № 1 в кв. „Св. Троица” в  гр. Крайова. Румънската полиция веднага тръгва по дирите на заподозрените убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български в. „Свобода”, съобщава, че те са направили пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску.

Последният дължал на Берон 110 жълтици.

Поръчителите са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, тъй като по онова време в северната ни съседка не е имало смъртно наказание.
Д-р Петър Берон ще остане в нашата история най-вече като авторът на „Рибният буквар”. Но всъщност животът му е бил пълен с превратности и приключения. 

След като на 3 юли 1831 г. завършва с докторска дисертация медицина в Мюнхен, Берон се установява за известно време в Букурещ като частен доктор. От 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племеника си Никола Христов основава дружество за търговия с аби. Започва и доходен бизнес със зърно. През 1841 г. купува чифлика „Скорила” край Крайова с площ 10 000 дка. Това му позволява да живее като рентиер до края на живота си.

Премества се да живее в Париж и използва времето си да пише научни трудове – публикува 25 тома.
С огромното си богатство д-р Петър Берон подпомага редица български училища и талантливи младежи. През 1853 г. той прави завещание, с което предоставя цялото си имущество за развитие на образователното дело в България. На 12 март 1869 г. Берон продава  чифлика „Скорила” на своя съдружник и съгражданин котленеца Теохар Папазоглу и двамата му племенници. 

От приходите от чифлика те трябвало да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища. Скоро обаче Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание, за чиито изпълнители посочва комитет от 12 видни българи, начело с Евлоги Георгиев. Същевременно Берон завежда дело за анулиране на продажбата на чифлика, но го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото заседание е насрочено за 7 април 1871 г. За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния.

Но не доживява за първия ден на процеса.

След дълъг съдебен процес комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев успява да анулира продажбата на  „Скорила”. За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан. През 1896 г. с парите от спорния чифлик – 400 000 златни франка, в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, именувана „Д-р Петър Берон”.


Вицове - само сока, март 2019 г.

Пролетта дойде.

Най-щастливите мъже са рокерите. Докато карат не чуват как половинката им мърмори...

***

Неудобните обувки придават на лицето крайно философско изражение.

***

Да се живее трудно, става все по-лесно...

***

Седем годишната ми племенница с гордост ми показа “телефон”, който е направила сама от жица и две консервни кутии. Извадих iPhone-a си от джоба и ѝ казах “Яко, ама виж връстниците ти в Китай кво правят!”

***

- Как се нарича непослушен петел?
- Супа!

сряда, 20 март 2019 г.

Апартаментите на властта! Видео

Фирмата “Артекс” е продала апартаменти на нереално ниски цени не само на Цветан Цветанов, но и на Цецка Цачева и Вежди Рашидов, показва справка в Имотния регистър. Сделките са сключени през лятото на 2018 г.. Цецка Цачева е придобила 198 кв. м. за 670 евро на кв.м., заедно със сестра си.

Вчера “Свободна Европа” съобщи, че шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов е придобил от фирмата “Артекс” луксозен апартамент с частен “ВИП асансьор” и отделен гараж за две коли на цена многократно по-ниска от пазарната. Днес изданието изнесе подробности, че това е станало със заменка на два апартамента на Цветанов. които същия ден – 12 юни 2018 г., са били препродадени от “Артекс” на бившия IT специалист на ГЕРБ и участник в предизборния щаб на партията Симеон Велков.

ВИДЕО

На тази дата: 20 март 1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро

1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро.

Движението е създадено от Шоко Асахара в едностайния му апартамент в токийския квартал Шибуя през 1984 г. под името Асоциацията на планинските магьосници Аум. Първоначално започва като курс по йога и медитация и постепенно се разраства. Тъй като привлича значителен брой млади висшисти от елитните японски университети, започват да го наричат „религия за елита”.

През 1987 г. Асахара се завръща от Индия и казва на съмишлениците си, че е постигнал крайната си цел - просветление. Най-близките му последователи му предлагат пари, които той приема и използва, за да организира интензивен семинар по йога. Той продължава няколко дни и привлича много хора, интересуващи се от духовно развитие. Самият Асахара обучава участващите и групата започва бързо да расте.

Същата година Шоко Асахара официално сменя името си и подава молба за регистрацията на религиозната групата Аум Шинрикьо. Първоначално властите не отказват да й присъдят статус на религиозна организация, но след обжалване през 1989 г. я признават за такава. След това е установен е манастирски ред и много от последователите решават окончателно да се присъединят.

Най-големият достигнат брой членове е около 20 000. Много от тях са привлечени към групата с обещанието, че ще развият свръхестествени способности, а други - с отрицанието на корупцията и материализма, които виждат из цяла Япония. Членовете на Аум се считат за част от японския елит - завършили са престижните университети и според ценностите на тогавашните времена е трябвало да бъдат едни от най-привилегированите в обществото. Но много от тях са недоволни от Япония, която според тях е станала материално богата, но духовно празна.

Доктрината на Аум Шинрикьо е базирана на оригиналните будистки сутри, наричани Пали канон. Освен Пали канона, Аум шинрикьо използва и други текстове като тибетските сутри, Йога сутрата на Патанджали и таоистки текстове. Идеологията на Сектата също така е повлияна и от християнството.

Асахара също така използва предсказанията на християнския астролог Нострадамус и предрича големи катаклизми в края на миналото хилядолетие. Той също така вижда мрачни конспирации навсякъде, разпространявани от евреи, свободните масони и конкурентни японски религии.

Асахара очертава пророчество за второ пришествие, което включва трета световна война. Последният сблъсък, според Асахара, завършва с ядрен армагедон. Асахара дори използва терминът „армагедон”, който взима от Откровение на Йоан. Според теорията му човечеството ще изчезне освен избран елит - естествено това са тези, които са се присъединили към Аум. Мисията на сектата е не само да разпространи словото на спасението, но и да оцелее след края на дните.

Той първоначално предсказва, че армагедонът ще се случи през 1999 г., но за да пришпори своите последователи към по-радикални мерки, променя датата и обявява, че ще се състои през 1997 г., но в крайна сметка се спира на 1995 г.

Сектата започва да привлича внимание на обществото още през 80-те години с обвинения за измама на новобранци, задържане на членове против волята им и принуждаването им да даряват пари. Има дори случай на убийство на член на групата, който през 1989 г. се опитал да я напусне.

Проучване на в.„Ню Йорк таймс” разкрива, че организацията е провела поне 9 биологични атаки над различни места в Япония. Мишените им включват законодателната власт, императорския дворец, американската база в Йокосука и др. Членове на сектата разпръскат микроби и бактериални токсини от покриви и камиони. Атаките се провалят и няма данни за пострадали, защото се оказва, че бактериите, с които успяват да се снабдят, не са с достатъчна степен на токсичност.

На 20 март 1995 г. членове на Аум изпускат зарин в пет влака в токийското метро, убивайки 12 души и ранявайки около 5500. Това остава най-сериозното нападение в Япония от Втората световна война насам. Атаката е насочена срещу влакове, минаващи през Касумигасеки и Нагатачо, където има ситуирани сгради на японското правителство.

Десет мъже са признати за виновни за атентата. Пет са изпуснали зарина, а другите пет са били шофьори при измъкването. Течният зарин е поставен в найлонови торбички, които са увити във вестник. Всеки носи по две, равняващи се на около 900 мл зарин, един от тях носи три. Първоначално идеята била да използват зарина под формата на аерозол, но впоследствие се отказва от нея.

Извършителите били въоръжени с чадъри със заострени върхове, за да пробият торбичките и маски, каквито обикновено се носели по време на грипния сезон. Малко преди влакът да спре на предварително избрани станции те оставили пакетите на земята, като ги продупчили няколко пъти с чадъра. После слезли от влака и се срещнали със съучастниците. Заринът изтекъл във вагоните и станциите и повлиял на тези, които имали контакт с него. Поради характеристиките си, много малка част от него се е изпарила и станала опасна при вдишване.

Много от жертвите дори не разбират, че са били жертва на атентат и независимо от симптомите отиват на работа. Доста по-късно, след като бива обявено по новините, те разбират какво се е случило.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Добро утро
Днешните момичета са като билетчета от лотарията. Първо трябва да изтъркаш грима за да разбереш дали печелиш.

***

Преди малко си изтървах АЙфона на земята. Сега сигурно вече имам АЙпод...

***

Подменят бойните пистолети на полицаите с водни, но първо една година ще ги обучават да внимават,... за да не се удавят с тях...

***

Във Враца отвориха нова кръчма, с домашна атмосфера. След като ти сервира ракията, сервитьорката започва да се заяжда...

***

Три неща мога да гледам безкрайно:
1. Планинско ручейче.
2. Разцъфнало цвете.
3. Как Великобритания излиза от ЕС...

вторник, 19 март 2019 г.

На тази дата: 19 март 1915 г. са направени първите снимки на Плутон

1915 г. са направени първите снимки на Плутон.

Всъщност Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Впоследствие планетата е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун.

В действителност обаче тези „отклонения” са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.

Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон” е предложено от Виниша Бърни - единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.

През 1978 г. американският астроном Кристи обърна внимание, че фотографският образ на планетата е удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изясни, че това удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът бе наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите).

Любопитен факт е, че до 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, обаче се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Статутът му от планета беше променен в планета-джудже след като бяха открити три небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.