четвъртък, 17 януари 2019 г.

На тази дата: 17 януари 2003 г. До българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години

2003 г. в Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години. Откритието прави група от български и американски археолози, а информация за находката се появява първо в „Ню Йорк Таймс”. Експертите коментират, че това е най-древното корабокрушение в това море.

Единственото, което е останало от древния плавателен съд, е товарът му от амфори. В една от тях са били намерени кости от риба, пренасяна в Гърция от Крим (днешна Украйна). То е и доказателство, че древните гърци са внасяли храни чак от Крим.

Костите са от сладководен вид риба - ивичеста зъбатка, - ловена в района на Крим и в реки, вливащи се в близкото Азовско море. Известно е, че по това време в Крим е имало гръцки колонии. Следи от рязане върху костите показват, че рибата е била транжирана, за да бъде сушена на рибени пържоли.

Любопитен факт е, че един от откривателите на този кораб е подводният Робърт Балард, който открива и останките от кораба „Титаник”. Името му в България стана популярно през 2001 г., когато световните медии съобщиха, че посещението му в България е свързано с търсенето край нашите брегове на Ноевия ковчег. Тогава Балард обясни, че не търси Ноевия ковчег, а изучава местата, обитавани от хора преди Потопа.

Повод за подобни теории дават направените в последните десетилетия открития, че Черно море е било пресноводно езеро, около чиито брегове е живяла високоразвита цивилизация. То е било превърнато в море от потоп преди около 8600 години.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Лъвов мост

До какви върхове достигна прогресът в автомобилостроенето! Караш си по пътя, задремеш за миг и веднага - възглавница!

***

Толкова съм луд, че като ми падне пердето, ми пада и корниза.

***

Свидетели на Йехова звънят на някаква врата. От вътре се показва Моше:
- Какво обичате?
- Вие чели ли сте библията?
- Чели?! Та ние сме я писали!

***

- Вече петнадесет години сме женени. В началото така я прегръщах и целувах, че ме беше страх да не я задуша.
- А сега?
- Сега точно натам вървят нещата.

***

"Да превърнем думите в дела!" Като се сетя колко хора съм напсувал, няма да ми стигнат три живота за да изпълня тази заръка!

сряда, 16 януари 2019 г.

На тази дата: 16 януари 1920 г. в САЩ е въведен сух режим

1920 г. в САЩ е въведен сух режим. Мярката е въведена с 18-та поправка на Американската конституция и забранява производството, продажбата, вноса и износа на алкохол на територията на САЩ.

Сухият режим обаче съвсем не насърчава трезвеността - контрабандни барове, наречени „спийкизи”, сервират алкохол. Ограничението всъщност помага и за формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. Център на незаконния алкохолен внос става Чикаго, а гангстери като Ал Капоне и Бъгс Моран печелят милиони от продажби на уиски, бира и др. В края на десетилетието Капоне контролира цялата верига на внос и дистрибуция от Флорида до Чикаго.

От времето на забраната в историята са останали редица интересни истории. Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Лос Анджелис са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството. Оправданието им е, че са проверявали дали течността съдържа алкохол и след многократно преглъщане заключението е, че съдържа. Обвиняемият обаче е оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка.

Докато законът е в действие има истински бум на разходките с кораби, които се рекламират като „пътешествие доникъде”. В момента, в който корабът навлезе в международни води, започва да се върти в кръг, а пасажерите се отдават на алкохолно опиянение.

Любопитен факт е, че напълно уверени, че заедно със Сухия режим идва и краят на престъпността изобщо, някои американски градове леко наивно продават затворите си.

Критикът на сухия режим - конгресменът от Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия, обаче изчислил, че федералното и местните правителства губят повече от 1 млрд. долара годишно от данъци върху нелегално продавания алкохол. По думите му тази сума отивала в джобовете на контрабандистите и на длъжностните лица под формата на рушвети.

Нарастващото убеждение, че сухият режим е един скъп провал, води до отмяната му. Забраната е отменена на 5 декември 1933 г. с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт. Режимът, често е определян за „най-голямото недоразумение в историята на САЩ”, продължава 13 години, 10 месеца, 19 дни, 17 часа и 32 минути. Накрая Рузвелт казва: „Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!”.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

На работа...

Седемдесетте години на миналия век.
В един съветски колхоз решили да прожектират филм и с цел да се продадат повече билети било написано на входа на столовата:
"Филмът е шведски, сексуален и се казва "Баба дала на войника!" Когато филма започнал се оказало, че не бил шведски, а съветски, не бил сексуален, а социален, и не се казвал :"Баба дала на войника", а "Балада за войника!"...

***

Властна жена към мъжа си:
- Изми ли чиниите?
- Почти, скъпа. Остана само сателитната...

***

- Скъпи, къде си?
- На лов.
- А кой диша там така тежко?!?!?
- ...Една мечка.

***

Помните ли преди, като нямаше социални мрежи, как на никой не му пукаше къде сте, какво ядете и какво пиете? И сега е така.

***

Една овесена каша сутрин, ме зарежда с енергия и ненавист за целия ден.

вторник, 15 януари 2019 г.

На тази дата: 15 януари 1951 г. В Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох - „Вещицата от Бухенвалд”

1951 Във Федерална република Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох, жена на коменданта на хитлеристкия концентрационен лагер Бухенвалд полк. Карл Кох. За чудовищния й садизъм я наричат „Вещицата от Бухенвалд”. Именно по нейна поръчка са правени сувенири от татуирана човешка кожа. „Вещицата” се обесва в затвора през 1967 г.

Историята на Илзе Кох


е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.

Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера. 

Илзе била абсолютен садист - често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.

Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.

Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Ниагара през зимата на 1911 г.

Във Варна полицаи се мъчат да извадят пиян моряк от локва!
Морякът изръмжал:
- Мен ме оставете... Спасявайте първо жените и децата!

***

Не разбирам как избират "Мис Вселена" по тия конкурси, след като участници от други планети няма...

***

- Айдеее, кофи тайм! - извика бригадира, и общите работници фанАа кофите.

***

Ако петролът стане безплатен, с колко ли ще поскъпнат стоките у нас?

***

Предимството да закусваш с пълнозърнести бисквити е, че ако свършат можеш спокойно да изядеш и кутията - вкусът е същият...

понеделник, 14 януари 2019 г.

На тази дата: 14 януари 1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай

1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай. Пускането на трамвая у нас станало възможно благодарение на първата електроцентрала в Панчарево.

Първият вагон тръгва накичен с цветя, около него са току-що назначените ватмани, зад тях любопитните столичани. Вестник от онова време описва събитието така: „Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всемирния прогрес - първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица. Грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

Първият електрически трамвай се движи по трасето от гарата до днешния пл. „Славейков”. Маршрутът е нарочно подбран и за времето си е най-представителният. Старата гара тъкмо е ремонтирана и разширена с луксозен салон, а около пл. „Славейков” още от турско време е центърът на столицата. За център на нова градска железопътна мрежа е определена Градската градина, днес градинката пред Народния театър, която била опасана от всички страни с трамвайни линии. Това е проектът на германския инженер Клингенберг. Той е разработил седем варианта за електрическо осветление и трамваи в София още през 1896 г.

Първоначално има шест маршрута, на един релсов път, дълъг общо 25 км, с коловози за разминаване на някои от възловите места. На крайните спирки ватманите сменят кабините и обръщат ролковия токоприемник, защото мотрисите нямат обръщателни колела. Тогава е построено и депото на бул. „Княгиня Мария Луиза”.

Веднага е въведено и „класовото” деление - билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а на втора - 10. Въпреки високите за времето си цени няколко дни тълпи се трупали по спирките, във вагоните пътниците били натъпкани. Първите, престрашили се да се качат на трамвай, били впечатлени, както описват съвременници, от „бързината му (трамваят развивал около 20 км/ч) и светлите искри под колелата и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

Любопитен факт е, че работата по електрифицирането и пускането на първия трамвай е започнала 13 години по-рано, още при управлението на Димитър Петков. После са се сменили още петима кметове, но големи заслуги за новото техническо чудо има Димитър Яблански, който на два пъти е обявявал нови концесии за електрифицирането на София. То става факт при Христо Попов.

Вицове - само сока, януари 2019 г.


Говорят си двама приятели:
- Ти за какво си, да имат ли равни права мъжете и жените?
- Твърдо съм ЗА!!! Писна ми да ме командва жена ми…

***

Жена в средна възраст се кара на таксиметров шофьор:
- Не може ли да карате по-внимателно? В къщи ме чакат осем деца!
Шофьорът, без да се обърне:
- И вие ми говорите, че трябва да внимавам!?

***

- Мили, направих ти палачинки, като извинение, че снощи ти ударих колата.
- Кааакво си направила?!
- Палачинкиии...

***

Синът на психолога никога не се дрънкаше в магазина за играчки. Той кротко питаше:
- Тате, твоето детство също ли беше тежко и безрадостно?

***

Събота вечер извънземните гледаха отгоре нещо да святка в Пловдив, чудеха се кво става... После излезе Валя Балканска и те си викат "а, тва го знаем!"

неделя, 13 януари 2019 г.

На тази дата: 13 януари 1928 г. В Скопие българската патриотка Мара Бунева застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция

В Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден.
Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.

Отзвук от атентата

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...

Паметната плоча на Мара Бунева


След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.

Личен живот

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Много култура в тая столица на
културата...

Тя:
- Искам да бъда твоята мечта!
Той:
- Едва ли ще се превърнеш в AUDI!

***

И казала феята на Пепеляшка:
- А 6 часа след полунощ, вълшебството ще изчезне и ще започне махмурлука!

***

Не бих се учудил, ако винетките, които продават Български пощи, са за 2018 година.

***

Можете да съблазните мъж, който има жена. Можете да съблазните мъж, който има любовница, но не можете да съблазните мъж, който има шише ракия и точно си е нарязал салатката!

***

- Ти мен разбираш ли ме?
- Разбирам те!
- А тогава ми обясни и на мене!