понеделник, 17 юни 2019 г.

На тази дата: 17 юни 1631 г. Мумтаз Махал умира по време на раждане. В нейна чест съпругът й, императора Шах Джахан построява двореца гробница Тадж Махал

1631 г. започва строежа на мавзолея Тадж Махал. Строежът е в чест на Мумтаз Махал, починалата любима жена на императора Шах Джахан. Построяването на мавзолея отнема 21 годии, а в работата по изграждането му се включват 20 000 работници.

През 1628 г. принц Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз умира на 39-годишна възраст при раждане по време на военна кампания. В последните мигове преди смъртта си тя моли съпруга си да й построи най-голямата и величествена гробница в света. Шах Джахан се врича и затова се счита, че още в деня на смъртта й на 17 юни е заложено строителството на мавзолея.

За място на строежа е избрана голяма градина на брега на река Джамна, собственост на раджа Джай Сингх. Главен архитект на строежа е Иса. Куполът на Тадж Махал е направен с форма на сълза, която според Иса е сълзата на Аллах. Главна помощница на Иса е Джаханара - най-голямата дъщеря на Шах Джахан.

Целият комплекс Тадж Махал е дълъг 580 м и широк 300 м, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Самият мавзолей е с квадратна основа, леко заоблен по ъглите, с голяма централна арка по средата и с по-малки арки от двете й страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният - наподобява огромна перла - Мохамед описва трона на Аллах като бяла перла, поставена върху четири колони.

Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни, като стиховете от Корана са съчетани с флорални мотиви. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 м, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 в., била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети.

Градината (Чар багх) на комплекса символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днес обаче градината всъщност е бледно подобие на оригиналната, която била разделена от водни канали на четири части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха.

От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор), не гледа към Мека и не може да се използва за молитви.

Гробницата е разположена върху квадратна платформа, по страните на която се издигат четири минарета. На всяка кула е изписана по една буква - Р, Х, М, Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах.

Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала и четири осмоъгълни зали - те са предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете.

Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си - Аурангзеб. Той узурпира властта и последните осем години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал.

Вицове - само сока, юни 2019 г.


1812 г. Бородинската битка. Мъничка медицинска сестра мъкне ранен войник. Едвам го мъкне.
Войникът:
- Сестро, остави ме. Спасявай се сама.
- Не, няма да те оставя войнико...
- Остави ме сестро, спасявай се сама...
- Не, няма...
- Тогава, поне от коня ме свали...

***

- Колкото по -голям прът имаш, толкова повече сливи ще обрулиш...
Табела на входа на ТКЗС-то.

***

- Мамо, изаках се!
- Браво, моето момче, гледай да не закъснееш за работа.

***

Никога не съм дърпал момичетата за косите в училище, защото веднъж на село дръпнах коня за опашката и...

***

След купон:
- Дълго се мъчих да си спомня какво се случи снощи.
- Е, и?
- Сега се мъча да го забравя...

неделя, 16 юни 2019 г.

На тази дата:16 юни 1963 г. Валентина Терешкова излита в космоса

1963 г. изстрелян е „Восток 6”. На борда на космическия апарат е съветската космонавтка Валентина Терешкова, която става първата жена, летяла в космоса.

През 1962 г. Терешкова е включена в женската космонавтска група. От над 400 кандидатки са избрани само пет - Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Жана Йеркина, Валентина Пономарьова и самата Терешкова. Два дни преди тя да излети, в орбита излиза с „Восток 5” космонавтът Валери Биковски - двамата се намират на близки орбити.

Валентина Терешкова е първият без авиационно образование космонавт и командир на кораб. В историята на космонавтиката е записано, че тя единствена излита като лейтенант, но само часове по-късно направо става капитан. Намира се сама в орбита 2 дни 22 часа 50 мин.

По време на полета били записани данни от реакции на женското тяло по време на полета. Като други космонавти на мисиите „Восток”, тя поддържала дневник на полета, направила снимки, и ръчно ориентирала космическия апарат.

През 2004 г. се разкрива, че грешка в контролната програма накарала кораба да се издига от орбитата вместо да слиза от нея. Терешкова отбелязала грешката на първия ден от полета и съобщила на Сергей Корольов. Грешката била незабавно оправена - Терешкова вкарала данните, получени от Земята в програмата за сваляне и се приземила безопасно.

Мястото на приземяване било кооперацията на Павински, на запад от Баево в Алтайския регион. След излизането на парашутите от капсулата, Терешкова просто пропуснала езерото, заради силния вятър. След приземяването, вятърът издухва парашута върху нея и тя получила наранявания преди да успее да се освободи от него.

След полета в космоса завършва с отличие Военно-въздушната инженерна академия „Н.Е. Жуковски” и се дипломира като инженер-космонавт през 1969 г. Същата година обаче женската космонавтска група е разпусната. През 1977 г. защитава докторат по инженерство, автор е на над 50 научни работи, професор. Има военно звание генерал-майор от авиацията.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Ню Йорк

Новият български сериал "Строители на плажа".


***

Надпис във WC:
- Умоляват се посетителите да не стават преди края на представлението.

***

Стоя в магазина и си мисля:
- Как добре би ми дошъл един сладолед в тая жега...
И като дойде редът ми:
- Две бири, ако обичате...

***

Жена се обръща към мъжа, легнал до нея.
- Бе, тебе май не те бива много в секса?
- Таа па! Ти как разбра за три минути?!

***

Шефа на Дапа, в края на работния ден, целуваше всеки шофьор по устните, за да разбере кой краде нафта!

събота, 15 юни 2019 г.

На тази дата: 15 юни 1969 г. Пиесата на Георги Марков "Аз бях той" е забранена! По-късно същия ден Георги Марков напуска страната

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там.  Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.  Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели първа награда. Романът „Достопочтеното шимпанзе“ (на английски: The right honourable chimpanzee), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.
Според Димитър Бочев, журналист от Свободна Европа, Марков е огорчен, че дори на Запад липсва пълна творческа свобода и трябва да се съобразява с редакционните политики: „докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“  От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ – първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.


Убийството на Марков


На 7 септември 1978 г. (рожденият ден на Тодор Живков, като съвпадението се счита за показателно), Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като български дисидент и подозренията му, споделени с докторите, че може да е бил отровен, полицията прави подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 mm и съставът му е 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 mm, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки обвивка, която задържа отровата в топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето попада в тялото, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна, независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.

Десет дни преди убийството много подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент – Владимир Костов, журналист от радио “Свободна Европа” – на парижка метростанция. Лекарите открили същия вид топче в кожата на гърба му. В този случай обаче, изглежда, че захарното покритие на куршума, задържащо рицина вътре, е било разрушено по време на изстрела или преди това и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър, проилиза от това, което е видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал, че е прострелян с чадъра.

Преди този последен и успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.


Разследване на убийството и как то се отразява в обществото


Според информация, изнесена във в-к Литературен форум през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващото досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, от които излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата „Българският чадър“ на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавашното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е правила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за неговото убийство. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава „вражески емигранти“ и навежда следователя Богдан Карайотов на мисълта, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че няма намерени доказателства за това.
През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи.

През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е бил агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ.

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на британския вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Чанта

Прекарахме нощта само двамата... аз и... комара! Той пя, аз плясках!

***

Иванчо, какво е „той“ в изречението „Той никак не харесваше момичетата?“
– „Пед*раст“, госпожо!

***

Партиите щели да фалират. Ама партиите какво произвеждат та ги е страх от фалит?

***

- Бай Венко, как е новия слухов апарат?
- Три без десет!

***

В отпуска излезе само шефът, но си отпочина цялата фирма.

петък, 14 юни 2019 г.

На тази дата: 14 юни 1923 г. Зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски

Александър Стамболийски оставя саморъчен
кървав надпис на стената преди да издъхне.
На 14 юни 1923 г. зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски. Превратът от 9 юни го заварва в неговото родно село Славовица, Пазарджишко.

Още на 10 юни новият военен министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев.

Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Откъс от книгата на Стефан Цанев „Български хроники”, том 3.

Смята се, че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов-Чичето и може би Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, цар Борис III... 

Ето какво казват те по този въпрос:

Проф. Александър Цанков: „Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си." (Александър Цанков, „Моето време. Мемоари")

Генерал Иван Вълков: „Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен." (Показания пред съда, 1954 г.)

Капитан Иван Харлаков: „На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков. Там, в присъствието на министър-председателя Александър Цанков, Вълков устно ми нареди да... " (Показания, след като е арестуван през 1944 г.)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Генерал Вълков: „Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил...” (Показания пред съда, 1954 г.)

Генерал Вълков: „...Взели участие и македонците на Величко (Велянов), поручиците Кръстев, Савов, Павлов и, ако не се лъжа, Дипчев..." (Пак там)

Тодор Александров: ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски..." (Интервю пред The Times, 4 януари 1924 г.)

Цар Борис III: „Какво мръсно дело! Le pauvre grand home ! (Горкият велик човек!) Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек..." (Из „Корона от тръни" на Стефан Груев)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Цар Борис III: „Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба..." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с царя, 1931 г.)

Проф. Александър Цанков: „Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива... а при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Яйцевидно куче

Какво всички са се юрнали в Гърция на море? Нашето си е бетон...

***

Мъж разглежда банкнота от сто лева срещу светлината, за да се увери, че не е фалшива.
Появява се катаджия:
- С кола ли сте?
- Не, защо?
- Жалко!

***

- Извинете, Госпожице, вече час Ви гледам. Тези гърди Ваши ли са?
- Не съвсем! Имам още две вноски по кредита!

***

- Взе ли си шофьорския изпит?
- Не знам,инструкторът още не е дошъл в съзнание...

***

Абсолютно непонятно ми е защо съм се съпротивлявала на следобедния сън като дете...

четвъртък, 13 юни 2019 г.

На тази дата: 13 юни 1895 г. Провежда се първото автомобилно рали във Франция

1895 г. провежда се първото автомобилно рали във Франция по трасето Париж-Бордо-Париж. В тридневното скоростно състезание по 1178-километровото трасе се включват 46 машини - 29 автомобила са с бензинови двигатели, 15 са с парни и само два са с електрически.

Победител в състезанието става Емил Левасор, който сам кара своята двуместна машина „Панар-Левассор” и преодолява разстоянието за 48 часа и 47 минути, като средната му скорост е 24,4 км/ч. Той пристига 6 часа преди заелия второто място.

Победата му обаче не никак случайна. По това време френският изобретател и пионер в автомобилостроенето заедно с приятеля си Рене Панар притежава фабрика за дървообработващи машини. През 1889 г. двамата купуват от Даймлер лиценз за неговия 2-цилиндров мотор, а през 1890 г. създават и първия си собствен образец автомобил.

Следващият техен автомобил, създаден през 1891 г., вече е пускан серийно и се отличава с блестящи конструктивни хрумвания и извънредна здравина. Автомобилите на фирмата започват да участват в състезания.

Интересно е, че на това рали за първи път се появява и автомобилът Eclair с пневматични гуми. Кара го авторът на нововъведението Андре Мишлен. По целия маршрут той разполага огромен брой сервизни пунктове, но му се налага толкова често да сменя гумите, че не се побира в норматива от 100 часа.

През 1897 г. Емил Левасор загива при катастрофа по време на състезанието Париж-Марсилия. В Париж е поставен негов паметник, на чийто постамент са издялани думите, казани от Левасор веднага след завършване на ралито Париж-Бордо-Париж: „Това беше безумие! Аз правех до 30 км/ч”.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Спящо пате

- Скъпи, започнах нова диета! Вече ще ям само трюфели, омари и хайвер!
- Любов моя, защо така се измъчваш? Яж направо банкноти!

***

- Ти си алкохолик бе!
- Ннеее, аз съм сомелиер-трудохолик!

***

Мечката в Пернишкия цирк шашна всички, като на втората обиколка с мотор по манежа, моторът спря... А тя запали цигара, изпсува и почна да сваля карбуратора...

***

Питат евреин:
– Как са дъщерите Ви?
- Две са продадени, една е капарирана и само най-малката е в складова наличност.

***

Акушерката подава новороденото на бащата и той радостно възкликва:
- Момче!
- Момиче е. И ми пуснете кутрето.