понеделник, 19 май 2014 г.

На тази дата: 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат

На 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат от Политическия кръг "Звено" и
Военния съюз с подкрепата на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19.5.1934-22.1.1935) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.
Предистория

В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната.

Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с голямо влияние в армията.

Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Ал. Стамболийски", дори и Демократическата партия, но без успех.

Превратът и новото правителство

Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове проф. Александър Цанков също възнамерява да завземе насилствено властта при насрочения за 20 май конгрес на Народното социално движение.

Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на Вътрешната македонска революционна организация, която трябвало да бъде пропусната в Двореца от офицери от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.

Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Лев Главинчев и Перо Шанданов са натоварени със задачата да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство. Царят обаче подписва.

Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев - лидер на Политическия кръг "Звено". Той има разнороден политически състав: освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.

Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на армията.

Във вътрешно политически план са извършени генерални промени. Издаден е манифест от 15 точки с програмата на правителството. Поставя се начало на декретивно законодателство - чрез наредби-закони, приети от правителството и одобрени от царя, на основата на чл. 47 от Търновската конституция.

Една от първите задачи на новата власт е поставянето на ВМРО извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над Иван Михайлов. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната, като с наредби-закони са отменени Търновската конституция, разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, революционните организации и профсъюзите.

Въведена е нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации (Български работнически съюз).

Създадена е Дирекция на обществената обнова, която: 1) насочва духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и държавата, като изяснява делата на правителството пред пресата; 2) да работи за издигане на престижа на нацията; 3) да съдейства за организиране на гражданството в идейно-единна общонародна групировка, като прониква със своите органи във всички среди и култивира нов дух в спортните и другите организации и извършва агитация.

Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от югославското посолство в София, набират скорост обществени движения: Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България.

Навсякъде в страната се изнасят лекции и сказки, в които се пропагандира Балканска федерация от връх Триглав (Словения) до Черно море и от Бяло море до Дунав със столица Белград и Интегрална Югославия под скиптъра на династията на Караджорджевич.

Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23.7.1934), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция.

Контраманеврите на царя

Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III и той започва задкулисни маневри. Цалят е улеснен след убийството на крал Александър І Караджорджевич (9.10.1934), когато кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна.

През януари 1935 г. царят провежда разговори с председателя на Военния съюз генерал Пенчо Златев. Двамата се договарят да се увеличи броят на военните в правителството и да се засили присъствието им в политическия живот. Това създава предпоставки за противоречия и пазарлъци във Военния съюз, в който се очертава реално разцепление.

Само след няколко дни Кимон Георгиев подава оставка. Начело на новия кабинет застава генерал Пенчо Златев. Целта на новото правителство е невъзможна - да се намери баланс между случилото се на 19 май и амбициите на монархическия институт. Реално от този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което той запазва до края на своето царуване (1943).

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да повтори стария сценарий на преврата, като с прякото участие на генерал Дража Михайлович сформира около себе си група: Владимир Заимов и Г. М. Димитров, комунистическия функционер Сава Гановски и протогеровисти. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и софийският митрополит Стефан.

Дамян Велчев, след няколко месечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията.

Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Дамян Велчев е заловен и по-късно осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван.

Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Допълнителни подробности за заговора има в показанията на Дража Михайлович по време на неговия процес в Югославия през 1946 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар