Трите изгубени в Балкана момчета са открити преди минути от
спасителите. Те са излезли
Те са живи и здрави. В момента всички коли на спасителните
отряди се насочват към Тъжа. Момчетата са много отпаднали и изгладнели, едното
има наранявания по ръцете. Общото им здравословно състояние е сравнително
добро.
Представа за планината и терена над с. Тъжа може да
придобиете от страхотните снимки:
Тримата младежи изчезнаха в района на връх Ботев в събота. В
издирването им участваха осем спасителни екипа.
Излизат нови подробности за неочакваната хепиенд развръзка с
изгубените в Балкана трима студенти. Издирваните от десетки спасители момчета
сами слезли в село Тъжа. Там поискали телефон от случаен минувач и едно от тях
позвънило на бащи си и му съобщило, че са живи и здрави. Това съобщи шефът на
Карловския спасителен отряд Христо Стаматов.
Хора от селото пък веднага позвънили на ПСС, за да се
прекрати издирването.
Днес, до момента на появата на изгубените студенти в с.
Тъжа, ги издирваха 50 спасители и 20 военни. Все още не е ясно как така те не
са чули и не са отговорили на подаваните звукови сигнали. Не е ясно и защо
специалните топлинни сензори на вертолетите не са ги засекли.
Първи думи на оцелелите от Джендема: Като разбрахме, че сме
се изгубили тръгнахме по руслото на река
С овации и много радост цялото село Тъжа се събра да
посрещне загубените в Джендема студенти. Първите думи на Виктор от Стара
Загора, на Веселин и Христо към спасителите бяха "Благодаря!".
Те обясниха, че в събота, когато са се загубили, са виждали
пред себе си светлините на връх Ботев. Когато се сетили, че са се загубили,
тръгнали да вървят по поречието на Тъженската река. Младежите са изтощени,
гладни, но са добре. Колите на родителите им вече ги откараха от центъра на
селото, съобщиха. На тръгване те стиснат ръце на спасителите и
им благодарили.
 |
| Оцелелият Виктор |
Оцелелите: Преживяхме градушка, крихме се под дърветата, не намерихме пещера
Не е ясно дали момчетата ще бъдат заведени на преглед в
болница. Единият младеж е с рана на ръката от падане, която не е опасна.
Четиридневната операция по издирването завърши с щастлив край. Спасители бяха
на нокти от снощи, когато не ги откриха. Имаше опасения за най-лошото. Според
планинари третата нощ, прекарана в Балкана, е могла да се окаже фатална.
Оцелелите 4 денонощия в Стара планина трима младежи са
преживели градушка, дъжд, студ и са се крили от природните стихии под
дърветата. Това разказа едно от момчета - Виктор Димитров пред БНТ. Той и
приятелите му - Веселин Иванов и Христо Иванов оцеляха от събота без провизии и
екипировка, изгубени в планината, на 30 км. от село Гела.
Те се надявали да намерят пещера, в която да се подслонят,
но не успели. "Аз увиснах на 90-градусов склон, добре че ме хванаха за
ръката", разказва Виктор. Приятелят му Веселин е най-пострадал. Момчето е
прието в Казанлъшката болница с премазана и инфектирана дясна ръка.
Обновена
Представа за планината и терена над с. Тъжа може да
придобиете от страхотните снимки:
Няма такъв олигофрен
ОтговорИзтриванеНяма такъв олигофрен, а още повече пък трима да не можеш през пролетта и лятото да се ориентираш около връх Ботев. Вярно в събота и донякъде в неделя времето не беше добро, но от понеделник е прекрасно. Да не могат да се ориентират там където е най - добрата маркировка в Стара планина, има и пътища от юг до връх Ботев не го разбирам. Вярно че ходя от 8 години в планината яко, особено в Стара планина. Няколко години обикалях сам и никога не съм се губил. А и да е ставало е било за час и след това съм се ориентирвал и намирал правилния път, пътека и съм постигал поставената от мен цел. Били минали над 100 км. Че при изминати 100 км. /както каза един от тях/ в Стара планина можеш повече от 3 пъти да се качиш и слезеш от връх Ботев. Ходя на места без никаква маркировка и пак си стигам целта. И как така им паднаха батериите на телефоните още през първия ден, че на моите телефони батериите спокойно си държат по 3-4 дни без зареждане. Е за да съм по - сигурен във връзките си разбира се нося СИМ карти и на трите оператора, имам планинска застраховка винаги. Ама то е ясно, те носят от онези скъпарските, огромни смартфони, които са всичко друго , но не е и телефон и трябва да ги зареждаш по два пъти на ден. Като не ти е ясно къде си и не можеш да се ориентираш, просто тръгваш надолу и особено в Стара планина, която е сравнително тясна планина винаги ще слезеш до населено място или хижа, Че аз това съм го правил и нощем, тъй като често ходя и през нощта и често и сам и пак си слизам от планината до където си искам. Нещо не ми е ясно в цялата ситуация. С вързани очи ще се оправя да сляза за два дни. Ако съм пък без раница и багаж спокойно ще се кача и сляза от връх Ботев за един ден, тръгвайки от Паниците примерно. И за разлика от тях не съм на 20 год., а почти на 53. Има нещо тъмно и мътно в тази ситуация. Или конфликти с родители или с гаджета, не знам, но да разиграваш по тоя тъп начин цяла ПСС и държава, не ми е ясно, не знам...
ОтговорИзтриване