четвъртък, 31 декември 2015 г.

Обзор на 2015 година!

Най-популярните теми в света за 2015


На база на най-коментираните, лайквани и публикувани събития във Фейсбук, бяха определени 10-те най-горещи световни теми, 10-те най-играни игри и 10-те най-интересни филма за тази календарна година.
Най-голямата социална мрежа публикува списък на темите, за които най-много се говори по целия свят.

• Изборите в САЩ

• Атентатите в Париж през ноември

• Войната в Сирия и бежанската криза

• Трусовете в Непал

• Гръцката дългова криза

• Семейно равенство

• Борба с Ислямска държава

• Атаката на редакцията на „Charlie Hebdo“.

• Демонстрации в Балтимор.

• Стрелба в Чарлстън

Науката през 2015 година: Шепот от други вселени 

Човечеството следва своя естествен ход, а заедно с еволюцията се развива и науката. Еволюира и нашето разбиране за околния свят. Науката открива все нови и нови неща и хипотези, довчера смятани за невъзможни, получават ново разбиране и импулс за развитие.
От разбиването на света на все по-малки и малки частици до мащабите на Вселената – търсим отговора на въпроса: От какво се състои нашият свят, сами ли сме във Вселената и откъде започва всичко?

Черните дупки водят към други вселени

Известният британски астрофизик Стивън Хокинг заяви, че е открил решение на стария теоретичен проблем, свързан със съществуването на черните дупки.
Според общата теория на относителността на Айнщайн всяка информация за обекта, падащ в черна дупка, се губи, но това противоречи на законите на квантовата механика, твърдящи, че информацията не изчезва.

Хокинг, съвместно с колегите си от Кеймбриджкия и Харвардския университет, е стигнал до извода, че квантовомеханичната информация не изчезва в недрата на черната дупка. Той твърди, че тази информация се кодира в двуизмерна холограма на границата на черната дупка – на хоризонта на събитията. Според учения информацията за падащия обект продължава да се съхранява в така наречената супертранслация.

„Идеята е, че супертранслацията е холограма на падащите частици. Те съдържат цялата информация, която в противен случай би могла да бъде загубена“, казва Хокинг. Тази информация се излъчва във вид на квантови флуктуации, които поражда черната дупка, „в хаотична, безполезна форма“. „За всички практически цели тази информация е безполезна“, добавя ученият.

Освен това, обяснява Хокинг, откритото от него лъчение е способно да извежда тази информация. Ако черната дупка е достатъчно голяма и се върти, тя може дори да пренася информацията в друга вселена, казва ученият.

Но няма връщане назад към нашата Вселена. „Така че за съжаление няма да летя в Космоса, макар да ми харесва тази идея“, заключава физикът.

Свръхсветлинни пътешествия са възможни

Свръхсветлинните космически пътешествия между галактиките отдавна са основна тема на научната фантастика, но астрофизикът проф. Герейнт Люис (Geraint Lewis) смята, че те са напълно възможни, пише ABC News.

Проф. Люис от университета на Сидни казва, че футуристичната концепция е била фантастична част от теорията на относителността на Алберт Айнщайн.

„Формулата на Айнщайн показва, че вие можете да огънете и деформирате пространството, за да се движите във Вселената с всякаква скорост“, казва той.

„Това теоретично е възможно, но ще можем ли някога да построим двигател, с който да развиваме скорости, превишаващи светлинната? Има теории, че във Вселената трябва да съществуват материали за създаването на такъв двигател, но ще можем ли да ги получим някога и да го построим, все още не знаем.“

Проф. Люис казва, че изобретяването на такъв двигател би означавало човечеството да може да се разсели по Вселената с огромна скорост.

„Но големият проблем се състои в това, че дори отчитайки скоростта на светлината, която е триста хиляди километра в секунда, разстоянията във Вселената така или иначе са огромни. Така че, пътешествайки със скоростта на светлината, ще са ни необходими четири години, за да стигнем най-близката до нас звезда, и два милиона години, за да се доберем до най-близката голяма галактика“, обяснява ученият.

„Тези разстояния ограничават колонизацията на Вселената. Необходим ни е начин за преодоляване на скоростната бариера и теорията на относителността на Айнщайн ни го дава.
Но за достигането на далечни галактики няма да са достатъчни обикновени ракетни двигатели. Вместо да се построи свръхмощен двигател, учените първо трябва да открият материал, притежаващ отрицателна енергийна плътност.

Празното пространство само по себе си има отрицателна енергийна плътност. Но въпросът е в това, ще можем ли да извлечем тази енергия и да я използваме и ние просто не знаем възможно ли е това“, казва проф. Люис.

В същото време той признава идеята теоретично, и добавя, че „повечето науки изначално са смятани за теоретични идеи, пък после са ставали реални“.

„Просто погледнете на работата на Нютон с 400-годишна давност, и дори на хората, работещи в областта на квантовата физика преди сто години. Техните постижения и работи са актуални и днес, а са започнали всъщност като мечти.

Теорията на Айнщайн е вече на сто години и ние сме засегнали едва малка нейна част.
Смятам, че в близките сто или хиляда години ще разберем много повече за Вселената и възможно, високоскоростните космически пътешествия между галактиките ще бъдат осъществими.“

Знаменитости, които светът изгуби през 2015 година


На 3 януари почина химикът и литературовед Елена Чуковска, дъщеря на писателката и журналистка Лидия Чуковска и внучка на писателя Корней Чуковски. До последните си дни Елена Чуковска продължава да се занимава с публикуването на произведенията на майката си и своя дядо.

На 15 януари почина руската актриса Рима Маркова. Тя има около 80 роли в киното, като едни от най-запомнящите се филми, в които е играла, са „Живи и мъртви”, „Роднини”, „Дневна стража”. През 2010 година е наградена с орден 4-та степен за „Заслуги към Отечеството”.

На 26 януари в Атина почина известният гръцки певец Демис Русос. През дългогодишната си кариера той е издал около 40 албума.

На 8 февруари си отиде известният руски кинокритик и кинодраматург Сергей Муратов. Той е и един от създателите на популярното в Русия телевизионно състезание „Клуб на веселите и находчивите”.

На 11 февруари от инсулт почина 89-годишният френски актьор и режисьор Роже Анен. В кариерата си има множество роли, но остава известен с участието си в сериала „Комисар Наваро”.

На 14 февруари настъпи кончината на френския актьор Луи Журдан. Той е известен с ролята на Дантес във филма „Граф Монте Кристо” от 1961 година.

На 27 февруари бе убит руският политик Борис Немцов. Между 1991 и 1997 година той е първият губернатор на Нижегородската област, след това е министър на енергетиката на Русия и първи вицепремиер. В последните си години действа като политик от опозицията.

На 8 март си отиде басистът на шведската група АББА Рутгер Гунарсон. Той почина на 69-годишна възраст. Басистът свири във всички албуми на АББА и участва в записите на всички сингли, турнета и филми на групата.

На 10 март в САЩ на 59-години почина Сам Саймън – един от създателите на анимационния сериал „Семейство Симпсън”. Саймън е починал от рак на дебелото черво. Той е носител на девет награди „Еми” като сценарист и продуцент на „Семейство Симпсън”. Известен е и като отявлен застъпник за правата на животните.

На 13 март, на 66 години, почина британският писател фантаст Тери Пратчет след дълга битка с Алцхаймер. Той е най-продаваният автор във Великобритания за 90-те години на XX век. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи „Светът на диска”. Пратчет и вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ.

На 15 март в Москва почина известният руски писател Валентин Распутин след няколко дни в кома. Автор е на множество книги, сред които „Последен срок”, „Уроци по френски”, „Живей и помни”. Голяма част от творбите му са филмирани. Носител е на редица ордени и награди.

На 2 април си отиде португалският режисьор и сценарист Мануел де Оливейра. Най-възрастният режисьор в света почина на 106-годишна възраст. Той има над 30 игрални и документални филма, награден е с два Златни лъва от фестивала във Венеция, както и с почетна Златна палма от Кан. Работил е със звезди като Джон Малкович и Катрин Деньов в „Манастирът“ и в „Пътуване в началото на света“ с Марчело Мастрояни.

На 7 април на 79 години почина американският актьор Джефри Люис. Той има роли в над 200 филма. Баща е на актрисата Джулиет Люис.

На 13 април в Германия почина известният писател и Нобелов лауреат за литература Гюнтер Грас. Освен като писател, Грас твори като поет, драматург и публицист. Придобива слава още с първия си роман „Тенекиеният барабан”(1959). 40 години по-късно получава Нобелова награда за литература. Той е автор на произведения като "Котка и мишка","Кучешки години", "Местна упойка", "Из дневника на един охлюв", "Калканът", "Моето столетие", "Рачешката" и автобиографичната книга "Да люспиш лука".

На 23 април почина актьорът Сойър Суитън, добил известност с участието си като дете в известния сериал „Всички обичат Реймънд”. Причината за смъртта е самоубийство.

На 24 април почина американският автор на песни Сид Тепър. Той стои зад песните на едни от най-любимите световни изпълнители като Франк Синатра, Елвис Пресли, Клиф Ричард, Рей Чарлз, „Бийтълс”.

На 30 април почина американският соул и ритъм енд блус изпълнител Бен Кинг. Кинг започва кариерата си в края на 1950-те години с бандата „Дрифтърс” и изпълнява хитове като There Goes My Baby и Save The Last Dance For Me. Най-известната му песен е Stand By Me, с която през 1961 година влиза в американския топ 5.

На 2 май в Германия почина руската балерина Мая Плисецкая. Тя е една от двете балерини на Съветския съюз, получили титлата Prima ballerina assoluta. Влиза в Болшой театър през 1943 година и танцува около 50 години, много след като навършва възрастта, на която обикновено се пенсионират балерините. Мая Плисецкая е считана за една от най-големите балерини на XX век.

На 3 май след дълго боледуване на 89 години почина грузинският режисьор Реваз Чхеидзе. Той е автор на филма „Бащата на войника”, който е обявен за класика в съветското кино в категорията на филмите, посветени на Великата отечествена война (1941-1945 г.).

На 14 май почина американският блус музикант Би Би Кинг. Анкета на списанието „Ролинг стоун” през 2011 година го нарежда на 6 място в класацията на „100-те най-добри китаристи на всички времена”.

На 7 юни почина актьорът Кристофър Лий. Играл е в редица филми, сред които „Дракула”, „Хобит” и „Властелинът на пръстена”. Той почина на 93-годишна възраст в лондонска болница вследствие на дихателни и сърдечно-съдови проблеми.

На 8 юни си отиде Джуна, известна съветска и руска лечителка, астролог, поет и президент на организацията „Международна академия на алтернативни науки”. Според медийни публикации сред хората, потърсили помощта на Джуна, са политикът Леонид Брежнев, актьорите Джулиета Мазина, Роберт де Ниро, Марчело Мастрояни и кинорежисьорите Андрей Тарковски и Федерико Фелини.

На 15 юни от мозъчен тумор почина руската певица Жана Фриске. Тя бе част от женската група „Блестящите“, но има и солова кариера. Участва във филмите „Дневна стража”, „Нощна стража” и „За какво говорят мъжете”.

На 22 юни композиторът Джеймс Хорнър загина при самолетна катастрофа. Хорнър е автор на музиката към филмите „Титаник”, „Аватар”, „Красив ум”, „Аполо 13”, „Смело сърце”. Инцидентът е станал с едномоторен самолет, собственост на композитора.

На 26 юни почина бившият премиер на Русия Евгений Примаков. Примаков, който е роден през 1929 година в Киев, заемаше поста министър на външните работи в периода между 1996 и 1998 година и министър-председател на страната от есента на 1998 до пролетта на 1999 година. Едно от най-запомнящите се събития в неговата политическа кариера е несъстоялото се посещение в САЩ на 24 март 1999 година. Примаков е накарал пилота на самолета, с който е пътувал, да прекрати курса към Вашингтон и да се върне обратно в Москва, след като е разбрал, че НАТО е започнала бомбардировки над Югославия.

На 8 юли почина американският поет Джеймс Тейт, носител на наградата Пулицър за поезия.

На 11 юли на 55 години от рак почина Сатору Ивата – президент и генерален директор на компанията Nintendo.

На 26 юли почина дъщерята на Уитни Хюстън – Боби Кристина Браун. Тя почина на 22 години след неколкомесечна кома, в която изпадна след като бе намерена под водата във вана в дома си в Атланта.

На 20 септември в Лос Анжелис си отиде световноизвестната авторка на любовни романи Джаки Колинс. Британската писателка почина на 77 години от рак на гърдата.

На 9 ноември на 85 години от инсулт почина барабанистът Анди Уайт, известен като петия от „Бийтълс”. Той е участвал само в един сингъл на групата – американската версия на Love Me Do, но това е достатъчно, за да получи митичното прозвище.

На 29 ноември в болница в Москва на 89-годишна възраст почина известният руски режисьор Елдар Рязанов. Причина за смъртта е сърдечна и белодробна недостатъчност. Рязанов е снимал около 30 филма и всеки от тях добива широка популярност. Най-известните филми на режисьора са „Карнавална нощ“, „Хусарска балада“, „Жесток романс“, „Служебен роман“, „Гараж“, „Гара за двама.

На 3 декември почина рок певецът Скот Уейланд, бивш певец на „Стоун Темпъл Пайлътс”. Той е бил намерен мъртъв по време на турне с новата си група „Уайлдабаутс”. 48-годишният Уейланд е починал в съня си в буса на групата.

На 11 декември на 83 години почина народният артист на Русия Игор Кашинцев. Дебютира с епизодична роля във филма „Юлски дъжд”, но участва в над 120 филма.

На 28 декември си отиде основателят на британската рокгрупа „Моторхед” Йън „Леми” Килмистър. Той почина на 70 години след кратко боледуване от рак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар