Преди дни
говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че благодарение на Съветската
армия се предотвратила депортацията на евреите от България и така се спасил
животът на 50 хиляди души от неминуема гибел.
В тази връзка публикуваме фактите от потапянето на кораба „Струма“:
На 24 февруари 1942 г. в района на Босфора съветската
дизелово-електрическа подводница „Щ-213” торпилира плаващия под панамски флаг
български кораб „Струма”, превозващ еврейски бегълци от Европа за Палестина.
Загиват 768 човека (мъже, жени и деца), само 1 оцелява.
Руската военна историография и до днес се мъчи да оправдае
това престъпление срещу граждански плавателен съд - "Щ-213" атакувала
всъщност друг български кораб, а „Струма” се натъкнала на плаваща мина.
Безуспешно. Трагедията със „Струма” е известна по цял свят, в Израел и до днес
почитат паметта на жертвите. В два града Ашдод и Халон има мемориали.
„Струма” отплава на
12 декември 1941 г. от Констанца.
Разчитат, че пътуването до Истанбул ще продължи не повече от
14 часа. Затова нямат големи запаси от храна и вода. Нямат и спасителни
средства. Монтираният двигател втора употреба (изваден от потънал кораб) след
авария замлъква и корабът стига до Истанбул едва след 4 дни, влачен от буксир.
Повече от седмица екипажът полага безуспешни усилия да поправи двигателя. На 24
декември Горбатенко уведомява пристанищните власти, че „Струма” не може да
продължи пътуването си. Тъй като намиращите се на борда бежанци нямат
разрешение от британските институции за влизане в Палестина, турските власти
отказват да ги пуснат и на брега.
Когато преговорите между „Джуиш Ейджънси” в Ерусалим и
британската администрация в Палестина по повод бежанците от „Струма” се
затягат, на 10 януари 1942 г. Горбатенко отново уведомява пристанищния капитан
за ужасяващото състояние на пътниците и за случаи на заболяване от дизентерия.
И тогава се случва необяснимото. Преговорите тъкмо потръгват и дават шанс поне
децата до 11 години да получат визи за Палестина. Внезапно турското
правителство решава да върне „Струма” там, откъдето е тръгнал, въпреки че
трябва да бъде влачен на буксир. Влекач наистина е изпратен, но той издърпва
“Струма” само на 14 морски мили североизточно от Босфора и го оставя с повече
от 760 пътници на произвола на съдбата – без двигател, без отопление (а денят е
23 февруари 1942 г.), без вода и храна.
Турските власти са знаели, че има кой да свърши мръсната
работа вместо тях. Точно пред Босфора има район за бойно патрулиране на
съветски поводници в Черно море. Ден по-рано тук една от тях потопява турския
танкер „Чанкая”. Още на другия ден същата подводница - Щ-213, праща „Струма” на
дъното. По чудо оцелява само един от пътниците – Давид Столяр. В спомените си
той пише за изключителния професионализъм и морал на българските моряци, които
до последната си минута не са преставали да се грижат за пътниците.