събота, 14 юли 2018 г.

Следващите бежанци ще дойдат заради сушата и жаждата


В един от най-горещите и най-сухи райони на Земята запасите от вода са толкова оскъдни, че тя трябва да бъде филтрирана от морето.

Близкият изток и Северна Африка (МЕНА) са регионите, където на водата не се гледа като на неизчерпаем ресурс. Там седемнадесет държави живеят с критичен недостиг на виталната течност според стандартите на ООН.

Точно както се случва, ако харчите пари от чужда банкова сметка, водата в тази част на света свършва по-бързо, отколкото могат да се попълнят запасите. Това означава, че страните от МЕНА живеят "със средства, които нямат".

Скорошен доклад на Световната банка потвърждава тенденцията като подчертава, че регионът отива от недостиг на питейна вода към криза с опасни размери.

Домът на 6% от населението на света разполага само с 1% от световните запаси питейна вода. Докладите посочват още, че тези държави трябва да предприемат критичен подход към това да намалят пропастта между търсенето и предлагането на чиста вода.

Да се сблъскаш с "абсолютен недостиг на вода"

За страните от МЕНА недостигът на вода е предизвикателство от стотици години. Днес бързото разрастване на населението и на икономиката, комбинирани с ефектите от климатичните промени, сред които дълготрайна суша, намаляване количеството валежи и почти моменталното изпаряване на водата задълбочават кризата.

Според Организацията по храните и земеделието към ООН през 2014-а общо 13 държави от региона попадат в категорията на "абсолютен недостиг на вода".

В такова положение изпадат държави, в които годишният запас от вода от природни източници падне под 500 кубични метра на човек. Това е количеството, което стига за битовите, земеделските и индустриалните нужди.

Седем от 13-те страни се намират на Арабския полуостров, известен със суровия си пуститен климат и минимално количество валежи.

Като резултат много от тези държави консумират повече вода, отколкото могат да си набавят.

Потребление, което не може да бъде задоволено

Според доклада на Световната банка непостоянният добив на вода се получава, когато тя бива извличана от източници като реките и подпочвени аквифери със скорост, която не позволява те да бъдат напълнени отново от дъждовете.

Когато се извлича повече вода, отколкото трябва, аквиферите започват да се рушат. Така се нарушава екосистема, в която всеки елемент зависи от останалите.

Въпреки това процесът не е необратим. Възможно е след година на интензивни дъждове аквиферите да се възобновят.

Непостоянният добив на вода е явление, срещано на Арабския полуостров, в Иран и в област Магреб. Но някои държави в Близкия изток са станали особено изобретателни в начините си за добиване на вода.

Да махнеш солта от морето

Един от популярните начини за добиване на вода в региона е да се отдели солта от морската вода. В държавите от МЕНА е концентриран почти половината от световния капацитет за обезсоляване на морска вода, превръщайки се и в един от най-големите пазари за дестилация.

Обезсоляването се практикува в 150 държави по света. Повече от 300 млн. души зависят от обезсолената морска вода за част от или за всичките си дневни нужди.

Дестилацията в Близкия изток обаче има много голям въглероден отпечатък, тъй като станциите за дестилация консумират огромни количества електроенергия. Тя от своя страна използва горива, които да изпарят и кондензират водата до пречистената й форма.

Към това се добавят и химикали, които след приключването на процеса се изхвърлят в морето и могат да увредят морската екосистема.

За да компенсират вредите върху околната среда, няколко амбициозни проекта в региона експериментират с дестилация, подхранвана от слънчева енергия, както и с дестилация от обратна осмоза - процес, който консумира по-малко енергия и който пречиства водата като я прекарва през полупропускаема мембрана.

Специалистите се надяват възобновяемите енергийни източници да направят процеса по-евтин и по-щадящ за природата.

Да си купиш изход от водната криза

Най-голямо количество обезсолена вода се произвежда в региона на Персийския залив, където държавите разчитат на 90% на нея за домакинските си нужди. При тях няма друга алтернатива.

Според мнозина обаче има и други начини за набавяне на питейна вода. Те включват пречистване на отпадъчните води и събиране на дъждовна вода - дейности, които изискват особено много средства.

Въпреки това крайно бедни страни като Йемен, Либия и западния бряг на ивицата Газа все още разчитат на вода от земните недра. По тези места цената за неадекватното водоснабдяване е особено висока. Това струва на региона над 23 млрд. долара годишно в икономически загуби.

В това число влизат разходите за здравеопазване, спадът в продуктивността заради здравословни проблеми и ранната смъртност.

Очаква се кризата за питейна вода в региона тепърва да се изостря. Световната банка посочва, че повишената конкуренция за добив на вода ще води и до политически конфликти.

Ако тенденцията се запази, 60% от МЕНА ще страда от екстремно висок недостиг на вода до 2040-а. До 2050-а недостигът на вода ще струва на региона 6 до 14% от брутния му вътрешен продукт.

Има три ясни стратегии за справяне с кризата.

Повишена ефективност на начините, по които се употребява водата; използване на водата за различни от настоящите цели и, трето, производство на повече вода от неконвенционални водни ресурси.

Докато недостигът на вода нараства, и трите стратегии могат да се окажат ключът към набавянето на вода за бъдещите поколения.


По CNN

Няма коментари:

Публикуване на коментар