На 26.5.1876 г., на път за Румъния след разгрома на
Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине
буйните води на река Янтра.
Панайот Волов е виден деец на националното революционно
движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и
главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.
Роден е през 1850 г. или 1851 г. в Шумен в занаятчийско
семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С
материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението
си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).
Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в
Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване.
Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно
училище, участва активно в дейността на местното читалище.
Председател е на Шуменския частен революционен комитет и
като негов представител през август 1874 г. участва в общото събрание на
Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван е и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради
участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери,
участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот
Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на
френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е
освободен и заминава за Румъния.
Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание
през септември 1875 г. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско.
След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския
революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски
революционен окръг с помощник Георги Бенковски.
В резултат на организаторската им работа са създадени
десетки революционни комитети. В организацията са включени много местни
патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в
ръководството, той проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва
първенството на Георги Бенковски.
Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общото
събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и
взема дейно участие в него.
При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с
другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля
района на Копривщица, Карлово, Клисура и др.
След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с
Георги Икономов и Ст. Ангелов. След предателство са налага да преплуват Янтра,
но буйните води го повличат и там намира смъртта си.