1947 г. американският индустриалец и авиатор Хауърд Хюз
извършва в Лонг Бийч, Калифорния, кратък тестов полет на транспортния хидроплан
Hughes H-4 Hercules. Това е най-големият самолет, строен до тогава. Размахът му
е 97,5 м, което е почти дължината на едно футболно игрище. Проектирането и
построяването на самолета му струва 25 млн. долара.
„Летящата лодка” Н-4 има само един единствен полет, извършен
на 2 ноември. За да докаже на скептиците, че подобно чудовище може да лети, Хюз
и вторият пилот Дейв Грант набират 217 км/ч и го вдигат на 20-ина метра над
водите на залива на Лонг Бийч. Тежащата над 100 тона машина успява да измине
около една миля и след това се превръща в паметник.
Идеята за огромния транспортен самолет се ражда, когато в
средата на 40-те години военните се свързват с Хюз с въпрос дали неговата
компания Hughes Aircraft може да проектира и създаде машина за превозване на
голям брой войници и тежко оборудване през Атлантика. Проблемът е, че по това
време корабните конвои до Великобритания са яростно атакувани от нацистките
подводници и на подобен транспорт е рисковано да се разчита за евентуална
бъдеща американска намеса в Европа.
Отговорът е самолет, способен да транспортира до 750 напълно
екипирани войници или един 35-тонен танк M4 Sherman. Корпусът му е дълъг малко
над 67 м, висок е 9 м, а ширината му е 7 м. Опашката му се извисява на
височината на 8-етажна сграда (24,2 м).
Идеята е H-4 Hercules да се изработва от алуминий, но
правителството е наложило ограничение върху използването на всички
стратегически материали извън целите на производството за фронта. Налага се
прототипът да бъде изработен от дърво. Заради сглобяването му в залива на Лонг
бийч е изграден първият в САЩ хангар с изкуствен климат.
Докато Хюз завърши самолета, войната приключва и военните
вече нямат нужда от него. Започва разследване в Сената във Вашингтон за това
как са използвани около 40 млн. долара за двата товарни самолета, които така и
не са предадени на правителството. Смята се, че полетът е направен, за да се
демонстрира на комисията, че парите не са похарчени за „летяща дъскорезница”.
Разследването приключва без ясно заключение.
Полетът не е обявен предварително и е импровизирано решение
на милиардера. На 2 ноември той се качва още общо 35 души - Дейв Грант, двама
бордни инженери, 16 механици, още двама души от екипажа, 7 журналисти и 7
представители на авиационната индустрия. Целта е да се направят няколко маневри
в залива. След две плъзгания по водата четирима от журналистите слизат, за да
напишат статиите си. Тогава Хюз прави още един завой, засилва самолета и го
вдига във въздуха за 70 секунди.
Милиардерът авантюрист продължава до 1962 г. да плаща на 300
служители, подписали декларация за строга секретност, които поддържат самолета
в готовност за полет. Днес самолетът се намира в специален хангар в музея на
авиацията и космонавтиката „Евъргрийн” в щата Орегон сред още 150 експоната.