1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската
православна църква. Наказанието го застига заради романа му „Възкресение”. Религиозно-социалните
му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.
По онова време писателят е на 73 години. Душата му търси
покой, но не го намира в православието и Толстой търси други пътища. Не крие,
че не се уповава на църковната институция, а единствената му опора са вярата и
съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в
човешките сърца божествени качества - милосърдие, жертвоготовност, доброта. А
Църквата е разгневена, защото Лев Николаевич дръзва да покаже лицемерието на
псевдохристиянството и бруталното насилие на държавата - неща, които е
„здравословно” да бъдат премълчавани.
Днес възгледите на Толстой са наречени от изследователите
„толстоизъм”, а последователите му - толстоисти. Заради тези възгледи обаче
вече 113 години Църквата не отменя отлъчването на писателя.
Любопитен факт е, че в дневницит на Толстой е документирано
желанието му да създаде нова религия. На преклонна възраст пък писателят
създава секта и пише „Евангелие от Толстой”, в което главен обект на нападките
му е Православната църква.
Романът му „Възкресение” е издаден през 1899 г. Хонорарът от
романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана
религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма.
Романът отразява религиозния светоглед на Толстой,
проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 в. Главният герой княз
Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство
за вина при срещата му с Маслова - подсъдима проститутка, която като девойка е
била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава
да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и
паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци.
Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека.
Изпълнението на този закон е смисълът на живота.
Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който
няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната
псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват
всички хора от страх да не изгубят живота си.