
От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност” и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина”, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е превзет за шест дни през юли 1995 г. от корпуса „Дрина”. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две части. Едната колона от 10 000-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 000-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 години. Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин”.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на две части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени и екзекутирани.
„Операция Преднамерена сила” се провежда между 30 август и 20 септември 1995 г. и включва 400 самолета и 5000 души персонал от 15 нации. Клането в Сребреница е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. Това е най-голямото клане в Европа след приключването на Втората световна война. Операцията е планувана и одобрена от Северноатлантическия съвет на 25 юли и 1 август 1995 г.