Разкрития

Вижте как Станка Златева мята 136 кг мъж на селски събор! Уникално Видео

Шампионката по борба Станка Златева е смляла от бой двойно по-едър от себе си мъж. Това се

вижда от уникално видео, което се разпространява в социалните мрежи. 72-килограмовата дама успява да победи здравеняка, който е цели 136 килограма.

Епичната битка се води на трева, пред доста голяма публика, която окуражава златното ни момиче. Не става ясно кога точно е заснет клипът, но към него има голям интерес в платформата за видео споделяне YouTube.

Видето бе публикувано днес във "Фейсбук" от бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Със страхопочитание той пише: "Дума няма да кажа".

Думите наистина са излишни - Станка смазва от бой мъжагата за малко повече от минута.

Актуално

Прибраха маймуна-крадец в зоопарка в Айтос

Това е маймунката с вредните навици

Маймунка, обучавана от бившите си стопани да краде, е най-новият обитател на Айтоския

зоопарк. За награда тя получавала лакомства. Животното усвоило майсторски умението при определени звуци да търси лъскави предмети и пари. То било конфискувано от собствениците си, които го притежавали нелегално и сега забавлява малчуганите в зоологическата градина, чиито служители се надяват маймунката бързо да забрави досегашните си вредни навици.

Животното от порода зелени морски котки или така наречените верветки е иззето от бракониери. С новата маймунка младите верветки в клетката ставата седем. От тях само една е била подарена на зоопарка от частен собственик, който е отглеждал животното в клетка, но е отказал да продължи да се грижи за домашния си любимец.  Няколко от другите маймуни са заловени при опит да бъдат внесени нелегално в страната. Собственикът на друго животно пък го е използвал да му прави снимки с туристи в курорта Слънчев бряг. Една от маймунките е била в просещи роми, които са я карали да танцува и забавлява минувачите за пари.

В айтоския зоопарк има и друга клетка с двойка възрастни верветки. От следващата година новият им дом ще е нова и широка клетка, с подобрени условия близки до истинската им среда.

Мозайка

Мишел Бонев: “Има три начина да влезеш в света на шоубизнеса - да бъдеш приятел или роднина на някого, да корумпираш с пари или да проституираш.”

Тази сентенция, изказана от Драгомира Янева Бонева, известна с артистичния псевдоним Мишел Бонев, се забива като пирон в главите на “всички човешки същества, които обичат истината” и за които е предназначено петминутното  видеообръщение по YouTube. То бе препредадено от много италиански сайтове.

Именно на хората, “които не приемат повече да бъдат третирани като роби и които искат да оставят по-добър свят на децата си” родената през 1971 г. в Бургас Драгомира реши да разкаже “как функционира тази корумпирана система”, в която е живяла.

Видеото на Мишел Бонев е само последното оръжие от арсенала , впрегнат в битката за справедливост и за възтържествуване на истината. Вече близо месец българската продуцентка, актриса, режисьорка, сценаристка и писателка воюва открито не само срещу корумпираната система на политиката и шоубизнеса в Италия, от която е била част и се е облажвала в продължение на години, а и срещу медиите.

След като години наред те проваляха с унищожителните си критики нейните филмови изяви, днес журналистите са виновни на Мишел Бонев за друго - че не правят разследвания за Берлускони по нейните разкрития. За сметка на това няма всекидневник и сайт, в чиито коментари да не е разнищена сагата на българката. Истината и само истината, зове без умора в километрични излияния в блога си и чрез интервюта Драгомира.

Изливайки навън от себе си калта, с която се е каляла дълги години в името на “страстта си по

киното”, както обяснява простичко с 4 думички причината, заради която се е продавала, Драгомира смята себе си за преродена. “Истината ще ни направи свободни”, отсича Мишел. В действителност кръстоносния поход срещу гнилата система, чийто мозък е Силвио Берлускони (с него се наложило да преспи, за да финансира филма си), Драгомира Бонева стартира чрез двучасова изповед в тв предаването “Обществена служба” по канала “Ла Сете”. В една от най-гледаните програми с водещ известния журналист Микеле Санторо на 17 октомври Драгомира направи на живо дисекция на разядената система. Пристигналото в Италия през 1990 г. с 20 долара в джоба момиче влязло в системата, за да сбъдне мечтите си.

“Мислех си, че с талант и с много труд можех да реализирам мечтите си, но грешах. Много скоро ми дадоха да разбера, че трябва да приема много компромиси, ако искам да успея в света на шоубизнеса.”

Това откриване на топлата вода от Бонев - колкото и изтъркано да е клишето - всъщност не доведе до никакви съдебни последствия в Италия срещу Берлускони или поне засега. И всичко това, въпреки че в качеството си на премиер бил натискал министри и шефове на държавни компании да лансират българката с пари на данъкоплатците.

За подобен маршрут – от кревата на Берлускони до шоубизнеса, вече разказаха подробно из медиите и в съдебните зали десетки пропътували го “туристки”, участнички в неговите вечеринки. За обръгналите на пикантни разкази за частния му живот италианци също не бяха новост разкритията на Драгомира.

“Берлускони устоя до днес, минавайки през Ноеми и Руби, и е трудно да го отместят закъснелите разкрития на Драгомира. Неолюбителка на истината с осезаемо и може би непростимо закъснение”, писа за Бонев “Ил Фато куотидиано”, който я определи като “графоманка в търсене на справедливост”.

В крайна сметка Драгомира се пречисти и изплювайки мръсотията, се почувства свободна. Или така поне твърди. Последствията от цялата история обаче са за България.

Нейната роля в случая може да се перифразира като “двама се карат, трети губи”.

Няма какво да се заблуждаваме – италианците не са шампиони по география и голяма част от тях, дори и хората от средновисоките прослойки в обществото, имат твърде бледи и размити представи за българите. Прословутата българска следа вече отшумя, но “български” в италианския политически език продължава да е синоним на сив, мрачен и тъп. Италианците не знаят нищо или малко за българите.

През последния месец обаче много от жителите на Ботуша ни идентифицираха с Мишел Бонев. Някои си спомнят за нея от изминалите години, когато се е шумяло покрай скандалите с ходатайства за нея. За онези, които не знаеха нищо, пък тя стана единственото българско “нещо”, за което са чували. Ако сте българин в Италия, не е рядкост вече да чуете: “Българи? А! Мишел Бонев...”

По подобен начин в Америка много местни жители казват на италианците: “Италианци? А! София Лорен...”

Разликата в двата случая обаче не си заслужава да се коментира.

Из видеообръщението на Мишел Бонев:

 Отидох при Санторо (Микеле Санторо, водещия на тв предаването “Обществена служба” - б.р.) и разкрих как Берлускони, когато беше премиер, се намесваше в държавните компании за частни интереси... Никой досега не е направил разследване за тези неща...

Общественото мнение се разсейва от истинските проблеми. Не съм нито съдена, нито осъждана. И всички говорят срещу мен! Нека да се запитаме чий е проблемът - на онзи, който прави разкрития за тази система, или на онзи, който е част от нея? Проблемът мой ли е, дето рискувам, или е на онзи, който корумпира?...

Когато беше премиер, Силвио Берлускони се намеси в РАИ, за да накара да платят тв правата за моя филм. Обади се на Бонди (бившия министър на културата в правителството на Берлускони – б.р.), за да го накара да създаде награда за мен... Защо никой журналист не направи разследване след моите разкрития? Защо никой от цитираните от мен хора не е опровергал това, което разкрих? Когато някои си мислят, че някой ми плаща, за да говоря, искам само да кажа, че не завися от никого, не принадлежа на никоя партия. Аз днес съм тук сама, за да се боря срещу армия от слуги, платени от властта...

Реших да говоря на свой риск с малкото средства, които ми останаха, и с моето лице, защото за мен няма никакъв смисъл да живея, ако не казвам истината. Някои си мислят, че сега говоря, защото не съм получила нещо, което ми е било обещано. Мога само да кажа, че ако останеш в тази система, ти винаги ще имаш онова, което поискаш, и ако излезеш от нея, няма да имаш нищо. Винаги се намира някой благодетел, който иска да помогне на едно хубаво момиче. Всичко, което направих, бе заради страстта ми по киното, но когато разбрах, че заради нея губех себе си, реших да кажа истината. Защото никоя страст не струва колкото живота ни. Тази корумпираща система не е толкова силна, колкото изглежда. И аз съм демонстрацията, защото съм тук сега.

Антипропаганда

Екстра СмЕх

В месарницата на глухия месар се наредила опашка. Един се тупа по врата - дават му врат, втори се тупа по гърба - дават му плешка, трети по крака - дават му бут...

Един младеж си вади оная работа, удря я на тезгяха и получава палка салам. Отзад един старец се обажда:

- Младежо, ударете го веднъж и за мене, че ми омръзна да ям пилешки чревца!

***

- Тате, твоята майка била ли те е?

- Не, сине, само твоята...

***

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:

- Идиото! Кастрато! Импотенто!

Гласът зад кадър превежда:

- Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!

Актуално

Уволненият посланик от Бразилия ще съди Вигенин

Отзованият ни посланик в Бразилия Чавдар Николов излезе с отворено писмо по скандала

"Боевски", в което заявява, че ще защитава името си в съда.

Той обвинява Министерството на външните работи, че с уволнението му се измества фокуса от истинския проблем. 

Разкрития

Как се стигна до 10 ноември 1989 г. Част 3: Решаващите совалки на Кремъл

Живков и съветския посланик ген. Шарапов

На 9 ноември 2013 г. ще се навършват 24 години от деня, в който генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков подава оставка. Дата е символична, тъй като оставката му съвпада с падането на Берлинската стена. В България и до днес обаче се отбелязва не дата 9 ноември, а 10 ноември – следващият ден, когато на пленум на ЦК на БКП в резиденция „Бояна” висшият партиен форум я приема и огласява официално.

Материалите в поредицата са част от документалната книга на Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

В част 3 от поредицата „Как се стигна до 10 ноември 1989 г.” се проследяват събитията от началото на ноември 1989 г. и неколкократните срещи между Живков и съветския посланик Виктор Шарапов, довели до принудителната оставка на генералния секретар на БКП 33 години, след като пак от Кремъл са го поставили начело на партията. Продължение от Част 2: Демонстративната оставка на Петър Младенов http://daniivanov.blogspot.com/2013/11/blog-post_2626.html

И Част1: Последната година на Живков http://daniivanov.blogspot.com/2013/11/blog-post_1856.html

На 3 ноември 1989  г.  „Екогласност“ провежда шествието на, в което участват над 4000 души. Това е първата демонстрация против управлението на генералния секретар на БКП. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа.

Първата среща между Живков и Шарапов

Същият ден, 3 ноември е провежда първата от няколкото срещи на Живков със съветския посланик Виктор Шарапов, който до 2 ноември отсъства от страната. „На 3 ноември се състоя среща между него и Тодор Живков. Срещата започна в 11 часа и продължи до 12.30 часа. Очевидно Тодор Живков е направил опит да сондира съветската позиция, да печели време и съюзници”, посочва помощникът му Костадин Чакъров.

След срещата Живков заминава за резиденцията си в Правец. Придружават го председателят на БНБ Васил Коларов и Петко Данчев, кандидат-член на Политбюро и зам.-председател на Министерския съвет. „На вечерята с двамата, още под впечатление на шествието, Живков продължи да говори за него. Убедих се колко силно то ангажира съзнанието му, колко неспокоен и тревожен е. Същевременно долавях, че той храни надежда това първо по рода си и все пак ограничено по мащаб събитие да не се превърне в опасност за обществения мир”, разказва неотлъчно движещият се до него началник на УБО ген. Георги Милушев.

Втората среща със съветския посланик и извънредно посещение в „Банкя”

Живков остава в Правец до 6 ноември, подготвя се за пленума, на който трябва да осъществи рокадата на министър-председателя и да се приеме поредната му програма за излизане от кризата в икономиката с новия състав на Министерския съвет, които е замислил. До тази дата той не споменава дори и пред най-доверените си, че мисли да се оттегли. В Москва обаче вече имат други планове. Ген. Милушев разказва:

„Часовникът на Живков, който до 6 ноември вървеше горе-долу нормално, без особени засечки, започна да се ускорява от събитията. Този ден трябваше да тръгнем от Правец за София, тъй като следобед му предстоеше среща със съветския посланик Виктор Шарапов в резиденция „Банкя“. Не зная какво са говорили двамата тогава, но на следващия ден сутринта Шарапов отново бе посетил Живков. Вторият разговор не бе записан в програмата на генералния секретар и за него научих по-късно.”

Последна среща с Шарапов

На 7 ноември 1989 г. от 18 часа вечерта е приемът в съветското посолство по случай годишнината от Октомврийската революция. На началникът на УБО прави силно впечатление, че Живков не влиза през официалния вход, а от страничния – вероятно, защото има нова среща със Шарапов. Гостите се посрещат не от посланика, а от пълномощния министър Иванисов. Ген. Милушев обяснява:

„На следващия ден узнах, че в „Банкя“ Живков и Шарапов са договорили тази промяна. Но защо? Единственото обяснение, което и досега мога да дам, е, че нещо е наложило нова среща преди началото на приема.

След двадесетина минути видях Тодор Живков и Виктор Шарапов да влизат в голямата зала, където държавният глава остана по-малко от час. Силната му потиснатост и липсата на настроение биеха на очи. Беше видимо угрижен, умислен и тревожен и си тръгна преди осем часа, като всъщност не бързаше за никъде.“

Костадин Чакъров допълва:

„В деня на приема в Съветското посолство по случай 7 ноември отново се състоя среща на Тодор Живков със съветския посланик. Разговорите очевидно са били тежки, защото Живков закъсня за приема около час. Живков с нищо не издаваше тревога за властта си. На приема се ръкуваше с всекиго, разговаряше весело и само тези, които знаеха, че води борба, можеха да открият напрежение в погледа и държанието му.

Той се владееше изключително умело. Беше волеви и потаен човек. Тодор Живков знаеше, че се „работи” за неговата оставка. Някои хора бяха разговаряли с хора от неговата охрана, за да бъдат предотвратени евентуални опити за противодействие от негова страна и те – хората от охраната му – му бяха съобщили за това.”

СмЕх

Женската логика е като катаджийска листовка...задава неясни въпроси, а очаква правилни

отговори.

   *

Три литра бира заместват обяда, четири - събеседника, а пет -жената.

   *

Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти.

Веднъж се качила особено дебела лелка. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!"

   *

- Моето момиче е като мобилния ми телефон.

- Такава мъничка, съвременна, необходима?

- Не, когато свършат парите и не говори с мен!

    *

Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям....

Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...

Върви нататък, гледа Баба Яга: косата и оскубана, зъбите и избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:

-Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?

Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:

-Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...

   *

На Олимпиадата в Лондон се сблъскаха фармацевтичната промишленост на САЩ и традиционната медицина на Китай.

   *

Контролно.

Преподавателят внимателно следи учениците, и от време на време гони тези, които хваща с пищови.

През вратата поглежда директорът:

- Аааааа, контролно ли пишем? Тук сигурно е пълно с любители на преписването!

Преподавателят му отговаря:

- Не, любителите ги гоня. Тук са само професионалистите.

ДАНСwithme

Протестът! Ден 148-и!

Петъчният протест срещу правителството на Пламен Орешарски за поредна вечер блокира центъра на града.

Екстра СмЕх

Поздравителна картичка от Сейшелите

Антипропаганда

Млади социалисти къпят партизаните на Позитано

Младежи хванаха парцали и препарати, за да почистят боядисания партизански паметник пред

централата на БСП на "Позитано" 20.

Актуално

Мъж умря в спор за Бисеров

56-годишен пловдивчанин починал вчера по обяд, докато водил разгорещена дискусия за политика Христо Бисеров. На мъжа му прилошало и се свлякъл на земята на пазара в квартал "Гагарин". Свидетели веднага подали сигнал на телефон 112. Мъжът обаче издъхнал в линейката преди да стигне до Спешното отделение.

Минути преди да падне пловдивчанинът участвал в политическа дискусия с познат на пазара. Мъжът спорил със събеседник за станалия скандално известен Христо Бисеров. Свидетел на разговора сподели, че 56-годишният мъж е намерил смъртта си, заради разочарование от "мутренските дела" на политика. Хората от пазара предполагат, че пловдивчанинът е получил инфаркт.

Разкрития

Как се стигна до 10 ноември 1989 г. Част 2: Демонстративната оставка на Петър Младенов

Продължение от вчера,  Част 1: Последната година на Живков http://daniivanov.blogspot.com/2013/11/blog-post_1856.html

Материалите в поредицата са част от документалната книга на Христо Христов „Тодор

Живков. Биография”.

Идеята на Живков за рокади в Министерския съвет

„Идеята за свикване на пленум, който по-късно щеше да се нарече Ноемврийски, започна да зрее още през пролетта на 1989 г. И то не в главите на шепа „реформатори”, потвърждава Тодор Живков.

Мотивите за подготвянето настъпление на генералния секретар са обяснени от него с тежката икономическа криза, в която неговото управление е вкарало страната от втората половина на 80-те години. Живков свидетелства:

„Два пъти се срещах с Георги Атанасов аз му заявих, че те (в Министерски съвет, бел. а.) не са в състояние да изготвят реални планове. Те бяха фалшиви. Атанасов започна консултации. Той привлече Зарев (Кирил Зарев, бивш председател на БНБ и председател на Държавния комитет за планиране, б.а.), Иван Илиев (икономист, вицепремиер и председател на Държавната планова комисия, б.а.). Те потвърдиха за плана през последната година. Три години поред са представени фалшиви планове.

Ние разкрихме, че в Министерския съвет работите не вървят и че там основна роля играе антагонизма между Луканов (вицепремиер и министър на външноикономическите връзки, б.а.) и Овчаров (Стоян Овчаров, министър на икономиката и планирането, б.а.). Всичко, което Овчаров предлагаше, Луканов го събаряше, а вероятно и обратното е ставало. Получавахме информация от министри, това се знаеше. Георги Атанасов превръщаше заседанията на Министерския съвет, както се изразяваха повечето комунисти, в комсомолско събрание. Когато излезе човек от това заседание не му е ясно какво трябва да направи. Ако се видят плановете за 1987 г. 1988 г. и 1989 г. ще се види, че те не само са нереални, но и фалшифицирани.

Едновременно с това назряваше въпроса, че ние с този Министерски съвет повече не можем, че назрява момента за преобразования. Създадох една група от икономисти, която трябваше да направи ревизия, и да посочи какви изменения трябваше да се направят. Групата от 30 души беше начело с Петко Данчев (назначен от Живков за вицепремиер, б.а.) и Васил Коларов (председател на БНБ, б.а.). Трябваше да се разработи това, което Министерския съвет не го направи. Те работиха доста месеци. И това се докладва на ноемврийския пленум. Съобщавахме в точка първа, че е разработена програма, която ще се внесе в Политбюро. Аз произнесох встъпително слово, главното беше пазара, но това не се напечата. Не ми се даде дума за заключително слово.

Забавихме програмата и решенията поради моето заболяване. На 8 септември 1989 г. се прибрах в София и исках да минат основните положения в доклада и да се докладва в Народното събрание. На заседанието в ЦК, когато се обсъжда плана, да решим и кадровите промени. Споделих го с някои членове на Политбюро – с Гриша Филипов, с Петър Младенов и други, че повече не може да бъдем поставяни пред свършен факт и трябва да се направят решителни промени в Министерския съвет.  Накрая Стоян Овчаров мина на страната на Георги Атанасов и Андрей Луканов.”

Момчета, социализмът си отива

Живков се връща от отпуск и отпочинал. „Първите му думи бяха: „Момчета, какво стана със социализма? Той си отива. Социализмът загуби като система... В тези дни той се занимава с разработка за националния въпрос, по който е работил неговия съветник проф. Тодор Иванов. От 24 до 27 септември 1989 г. във Варна се провежда съвещание на секретарите на комунистическите партии. От съветска страна присъства Александър Яковлев. Двамата се срещат.

Интересен е финалът на срещата. Ставайки от масата, Тодор Живков заявява: „Предайте на М. С. Горбачов, че ако Маркс и Енгелс са живи, ще ни кажат: „Момчета, рано е още да обявяваме партиите за социалдемократически и да се борим за капитализъм. Обществото и икономиката ни още не са готови за това.” И се смee в негов маниер – звучно и продължително.

Оставката на Петър Младенов

На 25 октомври 1989 г. Тодор Живков получава съвсем ясен сигнал кой започва да играе срещу него в Политбюро – Петър Младенов, онзи с който през пролетта на същата година ловуват глухари и го моли да то прехвърли на друг пост като председател на Народното събрание. Най-дългогодишният министър на външните работи (1971-1989) по време на собственото му управление. Същият с който Горбачов се среща зад гърба му без той да знае в Букурещ през юли 1989 г.

Живков сигурно е бил заварен изненадан от отвореното писмо на Петър Младенов с дата от предния ден – 24 октомври 1989 г. до Политбюро на ЦК на БКП, с което демонстративно си подава оставката и обявява открито несъгласие с управлението на Живков и го критикува от просъветски позиции. Външният министър Младенов използва като повод ултимативните указания, които Живков му е спуснал преди срещата му с посланика на САЩ в България Сол Полански. В писмото до Политбюро, което получава и Живков, той пише:

„Истинските причини за раздразнението и грубостта на другаря Живков са в това, че той разбра, че доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целяща той и фамилията му да задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, „успя да изолира България от света, че стигнахме дотам, че се изолирахме дори и от СССР, че сега сме (и то само ние) в едно корито с прогнилия диктаторски семеен режим на Чаушеску. С една дума, със своята политика Тодор Живков изхвърли България извън бързея на времето.

Мисля, че всички разбрахме, че светът се променя и че България, ако иска да бъде в тон със света, трябва да води съвременна политика. Но ако на друго не вярваме, то би трябвало  да вярваме на СССР и КПСС.

Другари,

Както всеки от вас, и аз мисля, че имам реална представа за моралния лик на Тодор Живков. Зная, че той няма да се спре пред нищо, включително и пред най-груби престъпления, тогава, когато се докосват до неговата светая светих – властта му. Не изключвам, че ще се опита да премине и към физическа разправа с мен или членовете на моето семейство....”

На 26 октомври 1989 г. пред градинката на „Кристал“ членове на дружество „Екогласност” събират подписка от гражданите срещу хидро проектите „Рила” и „Места”, която да бъде внесена в Народното събрание. Държавна сигурност разпръсква със сила хората. По това време в столицата се провежда Европейската среща за опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество. Употребата на сила недвусмислено показва твърдата позиция на Живков срещу инициативите на неформалните организации. Той не желае да промени подхода си, да бъде по-гъвкав. Палките и арестите обаче не дава резултат, напротив ефектът е обратен и още по-компрометиращ управлението му.