На 10 април 1979 г. вечерта от космодрума в Байконур излита
космическият кораб Союз-33 с
След успешния старт от Байконур в 20:34 ч. московско време,
корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и
подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6.
На втория ден започват маневрите по скачването на двата
космически апарата. След приближаване на 3 км и установен визуален контакт,
внезапно отказва основният двигател на кораба Союз-33. Той трябва да работи в
продължение на 6 сек., но се самоизключва още след първите 3 сек., а екипажът в
станцията Салют-6, който наблюдава опита за скачване, вижда необичайна
несиметрична форма на факела на главния двигател. Отказва и автоматизираната
система „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават
резултат.
Моделирането на наблюденията на Ляхов и Рюмин сочат, че
най-вероятно е прогоряла стена на горивната камера основния двигател и затова
пламъкът е насочен встрани.
Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята
вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е
отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.
Екипажът на Союз-33 започва да се подготвя за връщане на
Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Семьонов взема решение да не се
прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се
пристъпи към кацане.
Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188
сек., както е разчетено. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото
допълнително време от 25 сек., след което ръчно спира двигателя. В резултат на
продължителния спирачен импулс капсулата прекалено намалява скоростта си и
навлиза в атмосферата по много стръмна балистична крива.
При достигане на по-плътните въздушни слоеве в продължение
на над две минути ускорението нараства до 10G (98 m/s²), което означава
намаляване на скоростта с 350 км за секунда. За натренирания 38-годишен пилот
на изтребител МиГ-21 Георги Иванов (избран преди всичко заради изключителния си
здравен статус), условията са трудни, но поносими. За 9 години по-възрастния
цивилен инженер Николай Рукавишников (макар преди това да е изпълнил два
космически полета) изпитанието е далеч по-сериозно. Космонавтите издържат това
ускорение благодарение на суровите наземни тренировки по време на подготовката
им. Приземяват се на 320 км североизточно от град Джезказган в Казахстан.
Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с
двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата и изгаря
напълно. У конструкторите на корабите „Союз” обаче се поражда съмнение дали
проявеният дефект не съществува и в кораба Союз-32, с който Ляхов и Рюмин
трябва да се приберат на Земята. Освен това за продължаване на мисията им е
необходимо да се попълнят резервите с храна, гориво и други материали. Затова
на 6 юни към станцията Салют-6 излита безпилотният кораб Союз-34, който успешно
се скачва със станцията. Пропадналите научни експерименти със Союз-33 са
извършени от Ляхов и Рюмин. На 19 август и те се приземяват успешно.
